Прокуратурата проведе шумна акция срещу една от големите фирми в бранша пътно строителство. Поначало този сектор е с доста сигурна бронежилетка срещу подобни проверки, но явно нещата са се променили за някои от играчите.

В армията казват, че ако изкарат тиловак на разстрел, той няма да попита защо. Просто си знае.  Китовете в обществените поръчки по инфраструктурните проекти са в подобно положение. Каквото и да им проверяват – те знаят, че има основание и още как. Проблемът им е откъде идва поръчката. Според това си организират и спасяването със съответни средства.

В бранша все още не вярват, че правителството и премиерът Борисов са се хванали истински да борят корупцията. Не им се вярва, защото са разкешвали по трасето, знаят как са „спечелили“ съответните обекти, милионите за тях и пр. Неслучайно Агромах дълго време се е занимавала със земеделие, но когато надушила балите с пари в пътния бизнес, бързо се преориентирала от къра към магистралите. Подобна преориентация изглежда направо абсурдна, но когато имаш зад гърба си стълбове като Георги Първанов и Константин Паскалев, бивш министър при царя, функционер на „Позитано“ 20 и бивш кмет на Благоевград – невъзможното става възможно.

От няколко дни в кръогве от задкулисето обикаля слух, че Първанов е жертвал Агромах, за да си осигури подкрепа за идеята отново да стане президент. Това била новата му мечта и за целта направил сделка с Доган и Пеевски. За господарите на ДПС и Боянските сараи Агромах бил добър вариант да отвлекат вниманието от ухните фирми. Затова и прокурарите и нападжиите удариха първо Агромах. Благоевградчани са наясно, че винаги може да се открият някакви нарушения, а не е изключено и някои документи и папки да изчезнат като тефтерчето на Златански, например. Общо взето те имат два пътя за спасение: да тупат топката и да протакат раследването докато нещата се уталожат и други събития ги изместят от челните новини. Ще са им нужни скъпарски адвокати с връзки в политическите среди. Другият начин е да бъдат стимулирани съответните лица по веригата, за да се окажат събраните доказателства негодни пред съда. Този номер българските прокурори владеят до съвършенство.

И в двата случая ще им е необходим специфичен ПР и съвети, които не минават през пеевските медии и безмозъчния му тръст. Понечат ли да се договарят със самия Пеевски рискуват да загубят всичко – бизнеса, парите, спокойствието и здравето си. Схемата вече е играна с КТБ и други фирми, които са били погълнати или съсипани.

Ако все пак правителството, в частност премиера Борисов, наистина е решено да си свърши работата съвестно, ще трябва да погледне и в посока на недосегаемите „Водстрой 98“, ПСХ, АТ Инженеринг, Техноекспортстрой, ПСТ, Хидрострой – Варна.

Интересно е прокуратурата да се разрови в сигналите за присвоени 30 млн лв от КТБ за Техноекспортстрой и 14 млн лв за ПСХ. Да се провери дали са обслужвани кредитите от тези фири, каква е задлъжнялостта им, какво е положението с платените/неплатените данъци. Експерти твърдят, че ще излязат шокиращи неща, стига някой да реши да поработи в таи посока.

От доста време се твърди, че Пеевски стои зад тези фирми. Дали е така, ще проличи от реакциите му и от поведението на мединия му слугинаж, ако те попаднат в обсега на проверките. Ако пък няма нищо общо с тях, ще се забавлява с конспиративните теории и ще може да посвети целия си талант и обаяние в полза на обществото.

Членове на строителната камара твърдят, че службие вече имали доста събран материал, но очаквали разпореждане от прокуратурата, за да се задействат по-мащабно. Говори се също, че много притеснени били мастити играчи като Велико Желев, Симеон Пешов, Николай Михайлов, Велико Желев, Георги Гергов, Васил Божков и Ваньо Консулов. Също и министър Лиляна Павлова. Тя си знае защо. Ако започне проверка на документациите на разлините търгове и обществени поръчки по пътната инфраструктура случаят с Братко и Батко щял да ни се стори като детска закачка.

Ако държавното обвинение се осмели да посегне и на фирмите и лицата под „чадъра“ на Пеевски и ДПС това вече ще е подвиг в мирно време. Разумно би било и босовете на Агромах да проумеят, че най-добрата защита е да накиснеш другарчето, което вече те е накиснало. Налице е възможност за революционни промени в усвояването на милиарди от пътни проекти и съпътстващи ги дейности – от строителство на магистрали, през трасета за кабели та до междуселските пътища. Бившият финансов министър Симеон Дянков преди дни заяви, че има картел в печеленето на търгове за инфраструктурни проекти. Посочи и фирми, които печелели над 90 на сто от търговете, в които участвали. Такава успеваемост в световната практика не съществувала. Където все пак я имало ставало дума за картел. Или за мафия.

Бойко Борисов е наясно, че бърка в гездо на оси. Интересите са толкова големи, че няма да е излишно охранителите му да минат тест за лоялност. Освен ако прокуратурата, службите и НАП не разиграват някакъв цирк за пред Брюксел, а на него му подлагат динена кора. Ако е този филм, то значи, че Агромах е жертвен агнец. Логото на Агромах е: Когато е трудно… Е, сега е трудно.