България най-сетне има медал от Олимпиадата в Рио де Жанейро. Първото отличие за страната ни от ХХХІ олимпиада донесе Елица Янкова, която се пребори за бронз в кат. до 48 кг в женската борба. За него 21-годишната варненка надви аржентинката Алехандра Патрисия Бермудес със 7:6. Срещата започна отлично за нашето момиче, което набързо поведе с 5:0 и малко след почивката със 7:2. Аржентинката даде всичко от себе си и намали до 6:7, но Янкова устоя на атаките й и запази скъпоценната преднина, а след гонга не успя да сдържи сълзите си от радост.

По пътя към отличието тя прегази в първата си среща на олимпийския тепих Ребека Муамбо (Камерун) с технически туш 10:0. На осминафинала тя надигра опитната рускиня Милана Дадашева с 9:6. На четвъртфинала тя преодоля Каролина Кастийо (Колумбия) с 3:2. На полуфинала обаче Елица отстъпи на Мария Стадник (Азербайджан), чийто треньор е бившият наставник на Янкова в Левски и на националния тим Симеон Щерев.

Олимпийската титла в категорията спечели японката Ери Тосака. Тя надигра с 3:1 т. на финала Мария Стадник. 21-годишната японка е трикратна световна шампионка и защити статута си на фаворит в категорията, като спечели първо олимпийско злато. Другото бронзово отличие пък получи Сун Янан (Китай), която победи Жулдис Ешимова (Казахстан) с 4:0.

„Този медал значи много за мен. Исках да докажа и на българите, и на чужденците, че още имаме онзи лъвски дух. Знаех, че го мога, тренирала съм. Трябваше да се отблагодаря за този труд. Посвещавам успеха на себе си, на семейството ми, на целия щаб и на целия отбор. Разбира се, че съм щастлива, от две години се боря при жените. Доволна съм, предполагам, че и цяла България се радва, все пак това е първи медал за делегацията. Бях подготвена, бяха трудни тези срещи, все пак е Олимпиада. Може по списък да изглеждаха лесни, но като се наредят на тепиха, всички са яки. Най-трудният мач беше този за медала, защото или си тръгваш с нещо голямо, или си тръгваш с нищо. Знаех си, че щом се боря докрай и със сърце, ще издържа в двубоя. Знам какъв е бил трудът на аржентинката, разбирам я. Докато се борим, сме съпернички с нея, след края не сме. Преди Олимпиадата бях доволна само, че съм тук. После си казах, че съм тренирала много, те не са нищо повече от мен и ще се боря, пък каквото стане. Сутринта, като станах, си помислих, че отивам на финал и съм готова за битка. Напрежението не идваше от отбора, идваше само от негативните коментари. Последните дни пишеше само как сме туристи, как не сме заслужили да сме тук, как математиците са по-добри, затова треньорите ни забраниха да влизаме във фейсбук. Всичко това ни се отрази лошо, ама… Най-голяма заслуга има личният ми треньор Петър Касабов, с него съм преживяла и караници, и хубавите моменти. Той ме е изгледал, израснах с него. Баща ми е бил борец, ама той не искаше аз да се занимавам с борба, защото е толкова лош спорт“, призна варненката.