Български граждани, чиито задължения възлизат най-малко на пет минимални работни заплати, могат да започнат процедура за обявяването на частен фалит. Това предвижда законопроект за личния фалит, който вчера бе представен от омбудсмана Мая Манолова. Извънредна ситуация като болест и дългосрочна загуба на трудоспособност може да доведат и добросъвестен гражданин до невъзможността да си плаща задълженията.

По данни на БНБ от средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2,33 млн., които са изтеглили близо 5 млн. заема. Над 600 хил. са необслужваните кредити на физически лица. В България 12,1% от всички заеми са несъбираеми при средно 4,6% за ЕС, обяви Манолова. Според омбудсмана справедливото споделяне на тежестта чрез частично погасяване на задълженията, обезщетяване на кредитора, създаването на втори шанс за длъжника са основните принципи в законопроекта.

Той предвижда до личен фалит да се стига чрез съдебна процедура в окръжен съд. От нея ще могат да се възползват хора, живели най-малко 6 месеца у нас. Това изискване се въвежда срещу “туризма” на банкрута. Така преди години граждани от Германия отскачали да си изчистят кредитното досие при по-либералната процедура във Великобритания.

Специалната защита на закона ще се дава само на добросъвестни длъжници – активно търсещи работа, неосъждани заради липса на надеждност или укриване на средства. Размерът на дълга, за да се стартира процедурата, трябва да бъде най-малко 5 минимални работни заплати. Информацията за длъжниците и производството ще се качва в регистър към Търговския, като този нов регистър ще играе и ролята на призовка към кредитора, когато той не може да бъде открит.

Проектът предвижда три различни процедури в зависимост от ситуацията на длъжника. Първата ще е за лица с доход над несеквестируемия. В този случай за период между 3 и 5 години ще трябва да се платят поне 50% от задълженията. Вторият случай ще е с ликвидация (разпродаване) на имущество, без несеквестируемото, а третият ще се задейства при липсата на каквито и да било доходи и имущество.

При такава ситуация длъжникът ще трябва 10 години да уведомява съда при постъпващи доходи, за да се стартира една от горните 2 процедури, след което съдът ще постановява опрощаване, ако той е бил добросъвестен. Експертите предлагат оздравителен план и пакет последващи мерки като несеквестируем минимум, запазване на единствено жилище и доходи в размер на минималната заплата, преструктуриране на задълженията с презумпция, че длъжникът ще укрепне финансово, ограничение за ползване на нов кредит за период от 3 до 7 години. Такъв закон е в интерес и на длъжника, и на кредитора, коментира Манолова.