Националите по футбол пак паднаха посред София. Срамно. Вече сме свикнали и даже не се ядосваме. Не ги и гледаме.

Ама защо, ама как – анализатори, коментатори споделят дълбоки мисли. Все едно. Така е от години.

И когато имахме звезди като Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров в националния, пак бяхме зле, макар че поне не ни беше срам да гледаме.

Има нещо сбъркано в основите. Прав е Бербатов, като говори за реформи, а БФС е непоклатим от години, с едни и същи влъхви, едни и същи босове на футболни клубове, които неясно какво правят под масата и какво не правят.

Внасят футболисти от Бразилия, Африка и т. н., а от български футболни школи нищо не излиза.

Футбол, построен върху хазарта и изцяло зависим от него…

Борисов раздаваше на олигарси футболните клубове – ти ще вземеш тоя да издържаш, ти оня. Упадъкът има дълбока връзка с епохата на Борисов, сам виден футболист.

Сега никакви коментари, анализи и чужди треньори не помагат. Влачим се по течението и редовно припомняме, че сме били четвъртите в света. Кога беше това? Вече 30 години минаха оттогава.

Голмайсторът Стоичков днес е рекламно лице. Както и Балъков. Пак хазарт.

Иван Бакалов