В следствие на проверката на качеството на активите базовият капитал от първи ред (CET1) на ПИБ пада от 11.3 на 5%, след като са наложени корекции за нетно 420 млн. лв., които идват основно от допълнителни провизии по корпоративния портфейл. Така банката остава над минималния праг по европейския регламент за капиталовите изисквания – 4.5%. В резултат на прегледа обаче остава недостиг от 206 млн. лв., за да попълни изискваните капиталови буфери. В България те са общо за 5.5%, така че банките би трябвало да поддържат ниво на CET1 над 10%.

Съгласуваните с БНБ мерки, които банката ще предприеме, за да подобри показателите си, е капитализиране на натрупаната печалба за годината, която за първите шест месеца е в размер на 146.6 млн. лв. преди начислени обезценки, съобщават от ПИБ. В прессъобщение от там пресмятат, че само от тази мярка ефектът ще бъде достигане на капиталова адекватност от 13.5%, но не посочват какъв ще е резултатът за капитала от първи ред. Надзорният орган изисква от банката да намали рисковите експозиции в портфейла си и да ускори продажбите на активи, придобити като обезпечение. До април 2017 година ПИБ трябва да увеличи капитала си.

Освен като банката, при която проверката разкри второто най-голямо отклонение от показателите спрямо отчетеното, ПИБ показва слаб резултат и на стрес теста, като при утежнения сценарий капиталът й от първи ред става отрицателен до ниво -6.9%, при референтна стойност, посочена от БНБ +5.5%, а при базисния би се покачил до 9.9% (референтна стойност 8%). Въпреки това на банката не са издадени допълнителни предписания.

В съобщението на БНБ изрично се подчертава, че стрес тестът в българската банкова система не съдържа праг, водещ до оценка “преминал”/”непреминал”, каквото имаше при упражнението на ЕЦБ през 2014 г., но не и в последното от 2016 г. Въпреки това анализаторите в Европа приемаха референтните стойности от 8% при базисния и 5.5% при негативния сценарий за индикатор за здравина.

ПИБ е третата по големина банка в страната, която след затварянето на КТБ през юни 2014 г. изпита ликвидна криза и се наложи да бъде подкрепена с депозит на Министерство на финансите за 1.2 млрд. лв. Те бяха изплатени поетапно до май 2016 г. когато банката приключи плана си за преструктуриране.

Притесненията на вложителите бяха индуцирани до голяма степен от неяснотата за качеството на активите на ПИБ и от индикации, че тя също има голям процент кредити отпуснати на свързани лица. Текущият преглед обаче практически не разглежда този въпрос. “В процеса на преглед и анализ на кредитните досиета не бяха открити отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции”, констатира докладът на БНБ за цялата система. Така, въпреки че начислените провизии в ПИБ, които са 2/3 от всички предписани при прегледа, няма яснота дали БНБ е показала цялата картина за състоянието на банката. Преди броени дни разследващия сайт “Биволъ” публикува изтекли доклади от надзорна инспекция в ПИБ през 2012 г. показващи съществени нарушения по неправилно класифициране на просрочени кредити, големи експозиции към свързани лица и нужда от капитал и допълнителни провизии, надвишаващи сега отчетените.

“Банката има достатъчно капитал да отговори на изискванията на Базовия сценарий на стрес теста. Fibank вече е предприела конкретни действия за увеличаване на капиталовите излишъци, съгласувани с БНБ за нуждите на хипотетичния Неблагоприятен сценарий”, успокояват в прессъобщението от ПИБ.