Шест години след  „изчезването“ на дупнишките бизнесмени  братя Галеви  пораженията от техните начинания у нас и дълговете за милони, натрупани от тях,  продължават да будят с  кошмари   кредиторите им. Поредните  опити на назначения от съда синдик Албена Любенова Ванчева да бъде продадено имуществото на обявената преди три години в несъстоятелност скандална кюстендилска пътищарска фирма „Виа Апия – Кюстендил“ АД отново бяха неуспешни. До фалита си въпросната фирма  беше собственост на  ексбаретите  и на перничанина Фьодор Фьодоров-Федката, чрез фирмата му „Гранит 97“.

На трите търга

обявени през тази седмица (на 21 май), чрез които синдикът се опита да продаде няколко имота на дружеството и по този начин да попълни – макар и в нищожни размери, сметката от масата на несътоятелността,  така и не се появил купувач, съобщи за  в. „Банкер“  Ванчева. В съответствие с правилата цените  на продаваните имоти се намаляват  след всеки обявен търг, но мераклии за тях все още не се  намират.

А цените са повече от привлекателни. Така например през седмицата за по-малко от 3 хил. лв. се продаваше  поземлен имот с площ от 4.9 дка  в землището на село Невестино  ( 2 979. 20 лв.). Други  11.805 дка  в същото землище  бяха предложени за  7177. 60 лева.

Най-високата  оценка на имоти на дружеството е тази за изградения от фирмата бетонов възел, който е разположен на площ от 17.356 декара. Там е  изградена и масивна административна сграда  със застроена площ от 97.85,  има и друга едноетажна сграда (команден пункт) със застроена площ от 18.57 кв. м,  и още –  едноетажна сграда  със застроена площ от 134.65 кв. метра.

Оценката на всички тези имоти според приетата от съда  експертиза е била 327 000  лева. Но поради нулевия интерес към тях при предишния търг  през февруари  сега обявената цена беше  261 600 лева.

Казано с думи прости, това, което

сега се продава, но никой не иска да купи

на стойност под 300 хил.лева.

В същото време трябва да припомним, че  делото по несъстоятелността беше образувано, след като две банки (Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка), наред с трима от бившите управители на дружеството, поискаха съдът да предприеме  това решение заради натрупаните от фирмата  дългове за над… 25 млн. лева. И то без  към тях да се прибавят задълженията към 150-те работници, към Националната агенция по приходите (записана като кредитор с вземане за близо 700 хил. лв),  към ЧЕЗ  и още няколко фирми с малки вземания.

Според едно определение на Кюстендилския съд

само претенцията на ОББ надхвърля 23 млн. лв.

а на Първа инвестиционна банка – над четвърт милион.

В същото време проточилата се с години несъстоятелност (чиято начална дата е 2012-а) е „гарантирала“ изчезването на скъпата строителна техника – багери, земекопни машини и камиони. Те едва ли някога ще бъдат намерени, за да бъдат записани като активи, които могат да се продават, та да бъде попълнена масата на несъстоятелността. Факт е, че нищо от  най-скъпото имущество на фирмата не е запазено и никой не знае къде е „отлетяло“ то.

Според синдика на дружеството Албена Ванчева  държавата не е положила никакви усилия да го опази. Практиката от последните години  на  дълги  и протяжни процедури за обявяване на една фирма в несъстоятелност дава  възможност голяма част от активите й да бъдат разграбвани. Още при предишния търг за имотите на дружеството в началото на годината  пред в. „БАНКЕРЪ“  Ванчева определи това дело като „изключително сложно“ поради силно социалния си характер. Нещо повече – тя е изключително недоволна от факта, че за безхаберието си държавата си плаща  (разбирай вземанията на НАП), но всъщност платците в  крайна сметка са  данъкоплатците.

Още по-неразбираемо е

че никой не иска да се ангажира с проблемите на ощетените хора, които са заработили  честно своите трудови възнаграждения, а на практика се оказват ограбени. Още преди повече от година  и  омбудсманът  на България Мая Манолова  е сезирана за нарастващото напрежение около този фалит, но и до ден днешен и тя не е получила отговор.

Вярно, че в края на декември миналата година Манолова все пак успя да се пребори и служителите, които не са получили заплатите си заради фалит на работодателите си, в крайна сметка има шанс да  вземат заработените си възнаграждения, след като  депутатите единодушно приеха промените в Кодекса на труда.

Но  това се отнася само за работниците, които през последните три години не са си получили заплатите и  вече ще могат да си ги вземат от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците от фалиращи предприятия. Но тази промяна  с нищо няма да помогне на тези от „Виа Апия – Кюстендил“ –  задълженията към тях  датират още отпреди седев-осем  години.

Преди години в активите на акционерното дружество

„Виа Апия – Кюстендил“  освен имотите, които днес се продават от синдика, са били вписани доста скъпи машини, от които, както бе казано,  днес  няма и помен.

Въпреки че още при първите дела за несъстоятелността на дружеството  хората, които протестираха пред Окръжния съд в Кюстендил, предупреждаваха, че това ще се случи. Един от работниците във  фалиралата компания – Кирил Христов, по време на един от протестите преди повече от три години  каза: „Синдикът  добре ще продава, ама ако е останало нещо за продан.“

В тази връзка е редно да посочим, че според  една от приетите по делото финансови експертизи „краят“ на компанията се вижда още от  2012-а , когато финансовото състояние на дружеството започва да се влошава сериозно. Същата година „Виа Апия – Кюстендил“ АД е реализирала и загуба от 1 450 208.53 лева. През 2013-а загубата на пътищарската фирма вече е над 3 млн. лева.

Защо при тези ясни индикации  никой не се е погрижил да опази имуществото на фирмата  е въпрос, който всеки нормален човек би си задал. Но не и тези, които би трябвало да дават отговорите – те ги отбягват.

В същото време  в публичното пространство отдавна се появяват информации, че самите „братя“ живеят като барони на „приветливи“ географски ширини с измъкнатите от тях (според мълвата) над  50 млн. лева.