Създаването на работещ модел за борба с корупцията ще е темата на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който президентът Румен Радев ще свика на 9 октомври. Това е второ заседание на КСНС, инициирано от Радев след встъпването му в длъжност – първото беше посветено на**превъоръжаването на армията но противоречията около съгласуваните на него решения избухнаха буквално дни след провеждането му. Още по-разочароващ се очертава да е резултатът от КСНС за корупцията. Освен, че всички политици за сетен път ще декларират безкомпромисните си намерения за борба с нея и ще приемат поредните решения, претворяването им в дела едва ли ще е по-различно от досегашното.

Към момента на КСНС в парламента вече ще са постъпили и двата конкурентни антикорупционни проектозакона, подготвяни съответно от ГЕРБ и БСП. Отделно от това е известно, че президентът Радев и премиерът Бойко Борисов са имали разговор по бъдещия закон и че Борисов уж се съгласил с идеите на Радев, които последният не е обявявал в цялостен вид. За последно Радев отрече да е имало договорка с Борисов.

Социалистите все още провеждат срещи с магистратски организации по своя проект, а последната им среща преди финализирането му ще е с президента, съобщи миналия месец Корнелия Нинова, която настоя държавния глава да свика КСНС за борбата с корупцията. Предстои да се види дали Румен Радев ще стане съучастник в поредното политическо театро за борба с корупцията, чиято димна завеса трудно прикрива корупционния сговор между различните власти в държавата.

Конкурентните законопроекти на ГЕРБ и БСП

Оценките на различни организации и за двата проекта са унищожителни. И ГЕРБ, и БСП, предвиждат да се създаде нов антикорупционен орган, който да е поредна свръховластена структура в държавата. Предложението на БСП, а преди това и на президента Радев, предвижда този орган (наречен агенция) да стъпи на дирекция от ДАНС и на звено от Сметната палата и да има разследващи функции, но в крайна сметка всичките му разследвания да стигат до прокуратурата. БСП предвижда и свърховластен председател на антикорупционната агенция, който да се назначава от президента, а тримата му заместници, на които е отредена само помощна функция, да се избират с квалифицирано мнозинство от парламента.

Проектозаконът на Министерството на правосъдието стъпва на концепцията на провалилия се законопроект „Кунева“ за обединяване на няколко съществуващи (и доказано неефективни) антикорупционни звена в една комисия, чийто председател да се избира от парламента. Тази комисия няма да разследва, а само ще проверява и при данни за извършено престъпление следва незабавно да уведоми прокуратурата. Проектът на БСП страда от редица концептуални противоречия и неясноти най-вече във връзка с разследващите функции на агенцията (и от там взаимодействието й с останалите разследващи органи в държавата).

И двата варианта обаче проверките и разследванията на антикорупционния орган стигат до прокуратурата, за която има сериозни подозрения, че е част от корупционния модел в държавата, но пък началникът й има неограничена власт и практически никой не може да го разследва. Не е ясно дали президентът Радев ще обяви по-ясно и обосновано своите виждания. На 12 август той призова за създаването на нов, единен и независим орган, който „да затвори цикъла – информация, сигнал, разследване и обвинение на мястото на настоящия механичен сбор от нискоефективни структури“. От тези думи се разбира, че антикорупцинният орган не само трябва да разследва, но и да подготвя обвинения.

Георги Колев: Правилата трябва да се пояснят

В сряда шефът на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев даде съвет на лидера на БСП Корнелия Нинова да изясни правилата, по които президентът да определя председателя на антикорупционната агенция. Срещата между двамата бе по повод законопроекта на БСП за създаване на разследваща антикорупционна агенция, чийто председател ще се назначава от държавния глава.

Корнелия Нинова преразказа пред медиите мнението на Колев. То е, че няма нищо противоконституционно в това президентът да определя председателя на агенция. Георги Колев е обяснил, че няма конституционна пречка и за създаването на разследваща агенция, стига да се вземе такова политическо решение. Той е предложил да се запише в закона, че агенцията ще използва способите на Наказателно – процесуалния кодекс (НПК) при разследванията си. Корнелия Нинова гарантира, че БСП не предвиждат новата институция да

влияние върху правомощията на прокуратурата. „Даже и сега на срещата ни беше обърнато внимание – да се разпише, че (разследването на антикорупционната агенция) е по способите на НПК и че господарят на процеса е прокурорът“, каза тя.

От ВАС са препоръчали евродепутатите да бъдат извадени от списъка на лицата, които могат да бъдат разследвани от новата институция, тъй като са служители на ЕС. Нинова заяви, че препоръките на Колев ще бъдат включени в проектозакона на БСП.