Недопустимо е голяма тема като конституционното устройство на държавата да бъде принизявана до инструмент за отлагане на политическата смърт на един лидер с два, три или с пет месеца. Това заяви пред БНР евродепутатът Радан Кънев. Той определи предложението на Бойко Борисов за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нов основен закон като “дребно, евтино заиграване с една много голяма тема от страна на един слаб и уплашен лидер“.

„Не може Конституцията да бъде хрумка на един човек, който я е обявил в 12 на обед. Това трябва да е национална задача, не може да бъде проект на една партия. Това се е случвало само веднъж – през 1970-71 г. БКП е писала проект за конституция. Всички други конституционни опити в България – и успешни, и неуспешни са плод на изключително широк експертен дебат, цялото богатство на българската юридическа мисъл е било събирано на едно място, цялото общество е било въвлечено. Когато има дебат за нова Конституция, трябва университетите в България да врят и кипят от усилието. коментира Кънев в предаването “Преди всички” на БНР.

„Поднесено по тази начин – партия ГЕРБ пише Конституция (Данаил Кирилов пише Конституция), това поставя това конституционно усилие от първия ден като разделящ фактор, а не като обединяващ. Това е поредно потвърждение, че сме изправени пред много тежка криза, тежки решения, имаме много голяма нужда от национално единство, но г-н Борисов не може да го символизира. Не сме 1971 година, той не е Тодор Живков, ГЕРБ не е БКП. Имаме нужда от обединение, но не около един човек и една партия, а като общество“, подчерта евродепутатът.

Радан  Кънев е внесъл в деловодството на Европейския парламент искане за дебати по институционалната криза в България, подкрепено от 55 европейски депутати. Инициативата е съвместна с Елена Йончева. Сред подписалите искането са представители на ЕНП, на либералите, но голяма част от подкрепилите искането са от групата на зелените и от групата на социалистите и на демократите, съобщи Кънев. И направи важно пояснение: „Традиционно европейските институции не навлизат в национални политически конфликти, особено когато има избори на хоризонта. Изключително много се пазят от намеса в предизборен период в националната политика и това е разбираемо. Трябва обаче да си дадем сметка, че ситуацията със свободата на словото в България и с поведението на прокуратурата не са партийно-политически проблеми“.

„Става дума за общоевропейски проблем – допускането на такова ниво на разграждане на държавността в която и да е държава поставя под много голям риск европейските приоритети. Защото днес в Германия, в Швеция, в Холандия има огромно напрежение от страна на самите избиратели, на самите данъкоплатци, за това къде отиват парите, примерно по новия възстановителен план. Това са огромни финансови потоци, Европа започва да харчи много повече публични средства, а успоредно с това решение на корупционния проблем няма. Така че европейските лидери, европейските институции са длъжни да погледнат към България, за да не допуснат проблеми със собствените си европейски приоритети. България може да се превърне в много лош пример за западноевропейските данъкоплатци“, обясни Радан Кънев.