Дъно на доверието в Народното събрание от 7,5% срещу 59 % недоверие, отчитат социолозите от “Алфа Рисърч” в последното си месечно проучване на общественото мнение.
“Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител, което създава благоприятна среда за разпространение на всевъзможни популистки тези”, се казва в анализа на изследването.

Без да посочва нагласите на избирателите към предстоящия референдум на Слави Трифонов и евентуалното включване на въпросите от подписката на Веселин Марешки, “Алфа рисърч” посочва, че те “създават възможност за лансиране и усилване на различни емоционални послания, които биха могли не толкова да променят изборните правила, колкото да разместят позициите в президентската битка и политическата картина”.

Агенцията засича висок интерес към президентските избори – около 59% от запитаните имат намерение да гласуват на вота през октомври. Липсата на официални кандидати обаче едва три месеца преди тяхното провеждане, руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации, посочват още от “Алфа Рисърч”.

Отказът на Росен Плевнелиев от втори мандат не е довел до драматични промени в оценките на избирателите за дейността му – той запазва съотношение от доверие към недоверие в размер на 24% срещу 35%. За пръв път се наблюдава спад на рейтинга на правителството не “отвън”, от недоволни социални групи, а отвътре – заради критичните оценки за коалиционните отношения сред симпатизантите на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, а макар и по-слабо – дори сред тези на ГЕРБ. Рейтингът на Бойко Борисов като партиен лидер запазва първата си позиция, докато оценките за работата му като премиер отново бележат спад до 32% одобрение – ниво, близко до това от края на 2011 г.

БСП бележи лек ръст на доверие и неочаквано силен старт на новия лидер Корнелия Нинова (18%). Реформаторският блок първи започна да губи енергия от участието си във властта.
Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по акт уални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката „Реформаторски блок” не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа.