“Изборът на Мая Манолова за омбудсман не е постижение на БСП. По-скоро този избор е прокаран от ДПС. Тъй като за политическата култура на ДПС е характерно, че не е достатъчно да победят някого, а побеждавайки го, според тях трябва да го унижат. Изборът на Манолова е демонстративно унижение към всички потърпевши от Костинбродската афера. Интересното е, че ръководството на ГЕРБ преглътна това унижение. Става дума за очевидна договорка срещу някакви бонуси, които ще им бъдат отпуснати в замяна”, казва политологът Огнян Минчев пред Mediapool.

Г-н Минчев, според института “Иван Хаджийски” ДПС вече дадоха на ГЕРБ предпоставка за дълъг мандат на управление и така малките партньори в коалицията нямало да могат да ги изнудват. С оглед последните събития в парламента, това ли е утвърждаващата се тенденция?

Това, което се случи през последните месеци, затвърди впечатлението, че формулата на управлението в България се осъществява на две нива. Има една външна, може да се нарече легитимационна коалиция, която официализира властта в очите на Брюксел, в очите на българското обществено мнение. Състои се от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. Тази коалиция е скърцаща, тя преминава през различни кризи, но оцелява благодарение на вътрешната, същинската коалиция, която преминава по остта ГЕРБ – ДПС. Това е коалицията в защита на статуквото на основните властови ресурси между ключовите олигархични кланове в България. Именно по тази причина всички гласувания в последно време показват точно това – включително т.нар. “исторически компромис” за промяна на конституцията, арогантното преутвърждаване на екипа на Искров в БНБ като екип на новия гуверньор, разширяване на функциите на НСО повече отколкото на бившето УБО и разбира се, избирането на Мая Манолова за омбудсман. Всички тези решения не биха могли да станат факт, без да се направи извода, че без вътрешната коалиция – ГЕРБ-ДПС, която е охранителна по отношение на статуквото и е гръбнак на съществуващата парламентарна и изпълнителна власт в България.

Според това, което казвате излиза, че този кабинет е по-опасен от този на Орешарски, тъй като служи по-завоалирано на статуквото, има много привидности, докато при мандата на БСП и ДПС всичко бе осветено и бе кристално ясно на какви интереси се подчинява управлението?

Очевидно е, че бързият провал на кабинета “Орешарски” е дал възможност за извличане на определени уроци както на върха на ДПС, така и в ГЕРБ и други политически, корпоративни групировки. Бързият провал на Орешарски бе продукт на това, което се наричаше доскоро “задкулисие”, което престана да бъде такова, качи се на сцената и стана открита, арогантна, брутална корпоративна власт.

Тя беше пометена с една комбинация от граждански протести в България и определени събития, свързани с развитието на проекта “Южен поток”. Изводите от този провал са, че дори могъща групировка като ДПС не е толкова здравословно да присъства с цялата си наглост на сцената. Затова се изграждат определени маски, защити и видомости, зад които да осъществява своите интереси и да упражнява своята власт. Именно затова се разви моделът на двустепенна коалиция – външна, легитимационна, и вътрешна – същинска коалиция за осъществяване на определени интереси.

На практика това създава първо определена защита на ДПС срещу силния негатизивъм на обществено мнение срещу тази, по същество, криминална групировка. И дава възможност на Борисов да маневрира между двете нива на коалицията – между публичната и вътрешната коалиция на статуквото. Чрез това маневриране се удължава и животът на настоящата властова формула. Защото, както вече казах, откритата арогантност на формулата “Орешарски” се оказа, че не може да издържи дълго време.

Как изглежда в тази ситуация Реформаторският блок (РБ)?

Реформаторският блок е под много силен натиск. От една страна той е фокус на изключително масирана пропагандна кампания от страна на медийния монопол срещу основни фигури от РБ и основни позиции на блока. От друга страна, атаката срещу РБ преминава през неговата вътрешна уязвимост. А именно, че този блок се състои от политически фигури и фракции, които едва стоят заедно. Това са двата канала, през които се отслабва систематично политическото присъствие на РБ.

Например, една от фракциите е едно от последните наследства на бившия СДС. Тази групировка беше закупена още преди три години от ГЕРБ и манифестира в структурите на РБ пряко интересите на ГЕРБ.

Това, което прави впечатление обаче е, че опитите да се инкасират персонални или групови бонуси за сметка на позициите на блока като цяло, отслабват позициите на всички лидери и всички партии и групи в РБ.

Позицията на БСП да се дистанцира от дебата за съдебната реформа като по този начин остави поле за съдействие между ДПС и ГЕРБ, предварително ли е синхронизирана с управляващите в лицето на “тайната коалиция”?

Трудно ми е да преценя дали е имало някакво тайно синхронизиране. По-скоро БСП изглежда в момента като партия, която се опитва да надмогне дрейфа надолу и да се преконфигурира като публична позиция – вместо партия на статуквото, която е била част от този олигархичен гръбнак на съвременната система (икономическа и политическа) в България, да се представя като лява алтернатива. Това се прави много неубедително. Често със смешни изяви от страна на едни или други лидери на БСП. Но целта на партията е отдръпване, показване, че тя е алтернатива на статуквото, поради което и ръководството на БСП демонстрираха една изолационистка политика по отношение на тези няколко ключови въпроса, които бяха решавани в парламента последните няколко седмици.

Очевидно е, че БСП в опита си да се самопостави в някаква тромава версия на българска СИРИЗА, се отдръпва от активно сътрудничество с другите партии. От друга страна, не мога да изключа напълно и възможността да са се договаряли нещо зад кулисите.

Как самоизолацията, за която говорите, се връзва с избора на Мая Манолова за омбудсман?

По принцип изборът на Манолова не мисля, че е постижение на БСП. По-скоро този избор е прокаран от ДПС. Тъй като за политическата култура на ДПС е характерно, че те не е достатъчно да победят някого. Побеждавайки го, според тях трябва и да го унижат. Унижението е важна част от тяхната политическа култура. Някак победата не е сладка без унижение.

Избирането на Мая Манолова за омбудсман е демонстративно унижение към всички тези, които бяха потърпевши от Костинбродската афера. Интересното в случая е, че ръководството на ГЕРБ преглътна това унижение. Става дума за очевидна договорка срещу някакви бонуси, които ще им бъдат отпуснати в замяна.

Отхвърлянето на два от трите въпроса, предложени от президента, какъв знак даде според вас?

На практика това, което може да се каже е, че настоящият олигархичен блок на властта не желае съществени промени в изборното законодателство, в нито едно от трите измерения, които бяха набелязани от президента, за този референдум.

Задължителното гласуване пряко уязвява интересите на ДПС, поради което ГЕРБ избра да бъде пасивен и да провали включването му в референдума. От друга страна – мажоритарното гласуване макар в момента да е в интерес на голямата партия, т.е. на ГЕРБ, също така би произвело опасността от самоизолация на ГЕРБ срещу всички други партии в парламента. А другите партии нямат интерес и нямат полза от силен мажоритарен елемент.

Казвайки това, бих искал да подчертая, че мажоритарната система е проблемна от много още други гледни точки, но това, което искам да изтъкна е следното: отказът да бъдат допуснати въпроси за задължително гласуване и мажоритарен елемент, не са атака срещу тези две евентуални промени, а атака срещу правото на гражданите да се изкажат. И от тази гледна точка особено разочароваща е позицията и на РБ, която беше пряко обструкционистка по отношение на това право на гражданите.

С отхвърлянето на инициативата на Плевнелиев ГЕРБ дават ли политически знак, че вероятно той няма да бъде номиниран от тях за втори президентски мандат?

Аз не мисля, че това е първият случай, при който имаме негласно дистанциране на ГЕРБ от президента, избран от ГЕРБ. В този смисъл този конкретен случай не може да бъде ново доказателство. По-скоро моето усещане е, че в кампанията за новите президентски избори се очакват съвършено нови личности и условия.

Можете ли да предвидите кои ще са големите печеливши и кои губещи от предстоящите местни избори?

Все още е рано да се каже. Въпреки това победители ще излязат ГЕРБ като най-голямата партия. ДПС във всички случаи ще запазят позициите си, а може и да ги разширят сред ромските общности. С уговорката, че това ще се случи, ако бъде позволено на ДПС да го стори. А ако бъде позволено, това ще бъде още един аргумент в полза на необятността на функциониращата задкулисна коалиция между ГЕРБ и ДПС. Защото разширяването на позициите на ДПС чрез купуване на гласове сред ромските общности заплашва да превърне българската политическа система в система, разделена по етнически признак, а не по идейно-политически признак.

В състоянието, в което се намира, например РБ, смятам, че на този етап няма основания за оптимизъм. Що се отнася до ПФ – НФСБ винаги са имали силни позиции в определени райони на страната. Предполагам, че ще съумее да ги съхрани.

Смятате ли, че на база резултата от местните избори, ДПС ще поиска предоговаряне на коалицията? Или никой няма да рискува с осветяване на отношенията ДПС-ГЕРБ?

ДПС има силна, емоционална нетърпимост към ПФ. И в тази посока може да има някакъв натиск или внушения за промяна на конфигурацията. Иначе външната форма на коалицията – формалната и същинската между ДПС и ГЕРБ, смятам, че устройва на този етап ДПС.

Друг е въпросът, че при ДПС апетитът много бързо идва с яденето. Така че могат да преминат към следващ етап на натиск. Не е сигурно дали ще бъде толкова лесно да се прокара, предвид добрата информираност на Бойко Борисов за това, че който създаде открита коалиция с ДПС, крокодилската захапка на Сарая го застига доста бързо. Още повече, че него този крокодил вече го е дъвкал в началото на 2013 година.

Да разбираме ли, че РБ е поставен в ролята на смокиново листо и всъщност най-много ще пострада от всички участници в управлението?

Мисля че е прекалено да се смята РБ за смокиново листо. Спрямо представителството си в парламента и в коалицията – да не забравяме, че РБ разполага едва с 23-ма народни представители. Те са ги получили по силата на волята на избирателя. Та, за това представителство РБ присъства по доста приличен начин в управлението. Да не говорим за това, че РБ има доста министри. Това не е продукт обаче на неговото политическо влияние, колкото на желанието на ГЕРБ да си умие ръцете от тези сектори, които са проблеми.

В този смисъл – Реформаторският блок има прилично присъствие в структурите на властта.