Другите изводи са, че пациентите плащат прекалено много от джоба си за медикаменти, а системата за включване и плащане на лекарства от здравната каса не е ефективна. “При ставка 20% ДДС върху лекарствата е твърде висок. България е сред малкото държави – членки на ЕС, които не прилагат диференцирана ставка”, пише в доклада на банката. Там се припомня, че у нас ДДС е по-нисък единствено за туризма – 9%, но дори и това е “съществено по-високо в сравнение със ставката, прилагана за лекарства в някои страни” .
В Обединеното кралство, Ирландия и Малта няма ДДС за лекарства, а в Испания, Франция, Хърватия, Кипър, Литва и Унгария ставката е 5% или по-малко. “Следва да се обмисли намаляване на ДДС до сходно равнище с други страни от Централна и Източна Европа”, препоръчват експертите. Високият данък има по-сериозна тежест върху по-бедните, а и голяма част от лично плащаните здравни разходи у нас са за лекарства, мотивират се те.
През 2012 г. в България около 6.3 млрд. лв. са били изразходвани за здравеопазване, като едва 51% от тях са публични разходи. Останалата част са частни разходи на пациентите.
“Лекарствата представляват не само непропорционален дял от разходите за здравеопазване (38% от общите разходи в сравнение със средни стойности в ЕС от около 25%), но и бремето на покритите разходи със собствени средства също е прекомерно, вероятно възлиза на 81% от общите фармацевтични разходи. Най-тревожно е, че бързото нарастване на разходите се извършва без видими подобрения в резултатите в здравеопазването и за сметка на равнопоставеността на населението”, отбелязват от Световната банка.
Самият фармацевтичен пазар у нас се разраства силно през последните години, като фармацевтичната промишленост е сред най-бързо растящите сектори на икономиката ни. През 2011 г. българският пазар е оценен на 2.1 млрд. лв. – увеличение от 12% в сравнение с 2010 г., и с още 10.5% до стойност 2.32 млрд. лв. през 2011-2013 г. През 2018 г. се очаква сумата да надхвърли 3 млрд. лв.
Начинът, по който България определя кои лекарства ще се плащат с публични средства и на какви цени, не е оптимален. За да се поема даден медикамент у нас, той трябва да се плаща и в 17 други страни от ЕС, като в България той влиза на най-ниската цена в сравнение с тях.
“Това сравнение обаче може да бъде значително повлияно от пазарните стратегии на производителите”, отбелязват експертите. Т.е. това са официални цени и не отразяват наличие на отстъпки за чуждите фондове, а също и разумно съотношение качество-цена, както и че по-високата цена някъде може да бъде компенсирана с тесни показания и стриктен контрол върху използването.
“Сегашните механизми за вписване и ценообразуване почти или съвсем не осигуряват съотношението качество-цена за нови лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, при което някои цени се сравняват неблагоприятно със страни с далеч по-висока платежоспособност. Няколко скъпоструващи лекарства, които допринасят значимо за бързото нарастване на разходите, едва ли ще бъдат икономически ефективни в България и следва да бъде (пре)договорена цената им, с изрични ограничения в употребата им, а в някои случаи може би дори със спиране на инвестициите (изключване от списъците)”, препоръчват от банката.
Оттам смятат, че е крайно време у нас да се въведе т.нар. оценка на здравни технологии, при която се изследва именно ефективността на лекарства и медицински изделия и съотношението цена-качество, т.е. оправдано ли е срещу даден ефект да се плащат дадени публични пари.
От здравното министерство коментираха, че до края на август ще има проекти на две наредби – за условията и реда за извършване на оценка на здравните технологии и за изменение и допълнение на наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
