Радио “Фокус”: …Това е нещото, което интересува най-много всички – размерът на пенсиите. В какъв период от време може да се очаква увеличение, което наистина да бъде усетено, така че да не се налага хората да мизерстват на старини?
Мариана Тодорова, АБВ; футоролог, депутат: Ще се въведе една нова индексация на пенсиите с индекс от 1,1. Ще нараства до 1,5 – тоест с 40% увеличение, като с този индекс, който ще нараства във времето, ще се изчисляват не само новоотпуснатите пенсии, но и старите такива. До 10 години ще се изчисляват пенсиите с 40% по-висок индекс. (На това място “После” горещо ръкостиска и прегръща всеки, който е в състояние да разтълкува думите на депутатката. Б.р.) Това също ще стане плавно във времето, но това ще даде ефект веднага и върху самата независимост на бюджета на НОИ, като през 2023 година ще бъде наполовина от сега, а 2037, която е последната година, от която се предвижда да се види ефектът от този пакет от мерки, ще бъде отново повече – около 1,2 млрд., но при едни доста по-високи пенсии… За хората трябва да е ясно и те да бъдат спокойни, че това нарастване (на необходимите за пенсия възраст и стаж) няма да стане стръмно и няма да стане за тези пенсионери, които се пенсионират тази година или догодина, а ще се усети този ефект за пръв път при мъжете, които сега са 64-ти набор и жените 72-ри набор.
РФ: Както и Вие споменавате, ефектът от заложените мерки, би трябвало да се усети в една по-дългосрочна перспектива. В тази връзка не съществува ли риск при идването на едно следващо правителство след време тези мерки да бъдат заличени и да се започне отново тази пенсионна реформа – така дълго обсъждана и дълго чакана?
МТ: Винаги съществува такъв риск, тъй като политическите мнозинства имат право да взимат своите решения, да преформулират политиката, която е зададена от предходни правителства. (…) Действително към този момент, това е най-възможната и най-добрата реформа за моментната ситуация. (…)
РФ: Госпожо Тодорова, като говорим за пенсиониране, няма как да не споменем тревожните демографски тенденции у нас – застаряването на населението, това, че броят на активните работещи намалява. Мерките, които са заложени в тази пенсионна реформа, съобразени ли са с тези тенденции, така че да неутрализират негативните ефекти?
МТ: Именно с тези тенденции са съобразени и Вие сте напълно права, тъй като България е на 10-то място по най-застаряващо население в света и на 5-то място по брой на възрастни хора, спрямо активно работещите. Това действително е доста тревожно. Именно това налага покачването на възрастта и стажа за пенсиониране – нещо, което действително тревожи хората, но друг изход от ситуацията няма. Всъщност това, което се случва сега, е продукт на политика дълго в годините, която може би невинаги е била много далновидна и благополучна.
Затова сега е необходимо това да се направи, макар че средната продължителност на живот в България е по-ниска като стойност отколкото страните в Европа, но дори тук се покачва и затова е необходимо да се удължи възрастта. Затова именно с тези мерки ще се компенсира нарастването на броя на възрастните хора във времето в България. За да имаме по-устойчива икономика и за да имаме по-стабилен ръст, ние трябва да насърчаваме и демографската политика, която е хоризонтална политика, към много други политики и към стимулиране на раждаемост, и към икономически растеж, и към борбата с младежката безработица, тъй като тя е в основата на това, много млади хора да емигрират и да създават семейства другаде. Така че всъщност паралелно с пенсионната реформа е необходимо още много да се прави в икономически и демографски план, за да може в България тези рискове процеси да бъдат спрени и да се стабилизира ситуацията.
