Posts Tagged ‘медии’

Разкрита е нова лъжа на ГЕРБ – партията дава пари на медиите

Posted on: октомври 8th, 2019 by МИГ No Comments

Заявката на премиера Бойко Борисов ГЕРБ да не дава на никого пари за реклама на тези избори очевидно е забравена.

Преди месец по повод скандала с публикуваните от ПИК снимки Борисов каза следното: “Ние като партия сме дали от партийната субсидия по 10 000 лева на всички медии на евроизборите. Сега ние не даваме на никото за политическа реклама – така съм разпоредил. ПИК няма да получи пари от нас за следващите избори, ако това питате. Но няма да дадем и на другите медии, защото считам, че много от тях прекаляват в много други сфери. Единственото, което можем да направим и си е наше право е да не им отпускаме пари за политическа реклама. Точка.”

Според неокончателните данни на “Отворен парламент”. До момента партията е дала официално на определени медии почти 75 000 лв.

Американски доклад посочи Пеевски като пример за контрол над медиите

Posted on: юни 13th, 2019 by МИГ No Comments

Доклад на американския Инвестиционен фонд за развитие на медиите със заглавие “Заграбването на медиите в Европа” посочва депутата от ДСП Делян Пеевски като пример за упражняване на контрол върху средствата за масова информация от страна на правителството.

Според документа, цитиран от сайта за разследваща журналистика The Shift News, Пеевски притежава шест вестника и контролира 80% от мрежата за разпространение на печатни медии. Освен това в България се наблюдава отлив на чуждестранни инвеститори от тази сфера. Последното доказателство е сделката за Нова телевизия.

Не само България е в негативния списък на американската организация. Там е посочена и Словакия, където компания, наречена Penta Investments, притежава голям процент от онлайн медиите, а през 2012-а беше обвинена в подкупване на политици в замяна на услуги.

В Унгария пък повечето от водещите медии в страната са поети от олигарси, свързани с премиера Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес. Резултатът е, че голям процент от средствата за масова информация в Централна и Източна Европа се контролират от група магнати и личности, обвързани с политиката. Ситуацията не е толкова по-различна в Малта. Според ” Репортери без граници” повечето медии там са пряко притежавани и контролирани от политически партии.

Този модел на управление на медийната среда се разпространява и на запад, където популистки и крайнодесни политици увеличават влиянието си върху независими информационни източници. Ситуацията в медиите е симптом за по-широкия проблем – цялостния контрол на държавата върху публични институции, включително съдебната система, законодателните и регулаторните органи. Според асоциацията  “Прозрачност без граници“ това е една от най-разпространените форми на корупция.

Този тип контрол се състои от четири принципа – контрол върху регулаторите, контрол над обществените медии, използване на държавно финансиране като инструмент за контрол и придобиване на собственост. По-специално, държавното финансиране се оказва особено ефективен инструмент във време, в което много медийни платформи са изправени пред финансови затруднения поради намаляване на приходите от реклама. В случаи като тези правителствените разходи под формата на доходоносни рекламни сделки са спасителен фактор.

В доклада се посочва също как се използва поощряването или санкционирането на медиите в зависимост от това каква информация предоставят за правителството и неговите съюзници. Решенията за премахване на рекламните  средства често осъждат медийните компании и платформи на изчезване.

През последните 10 години тайните споразумения между политическата класа и собствениците на медии достигнаха безпрецедентни нива. Стигна се до там, че повечето или всички новини работят като част от правителствените бизнес картели, които контролират и манипулират потока от информация. Това произтича от липсата на прозрачност при финансирането, от зависимостта от държавата за приходите от реклама и от пълния или частичен контрол от страна на държавата.

Концентрацията на собствеността и държавният контрол оказват много негативен ефект върху независимостта на журналистиката. Заграбването на медиите се използва като напреднала форма на контрол, което означава, че независимите журналисти са изтласкани на периферията или изцяло от пазара. Това намалява влиянието на гражданското общество и елиминира всяка форма на отговорност на правителството, се казва в доклада.

Марешки достига Борисов по пари за реклама в евровота

Posted on: май 9th, 2019 by МИГ No Comments

Партията на бизнесмена Веселин Марешки догонва по реклама в медиите ГЕРБ на премиера Бойко Борисов. Това показва проучването на Института за развитие на публичната среда, който прави мониторинг на медиите. Неправителствената организация публикува междинни резултати 10 дни след старта на кампанията за Евроизбори 2019, която започна на 26 април.

Традиционно медийното отразяване е най-голямото перо от партийните разходи по време на предизборните кампании. Например по време на кампанията за предсрочни парламентарни избори през 2017 г. средствата за медии възлизаха на над 5.59 млн. лв., което е 55 % от всички разходи.

Съгласно Изборния кодекс медиите, които отразяват предизборната кампания на кандидатите, трябва да публикуват сключените договори с тях в тридневен срок след подписването им и да ги премахнат не по-рано от обявяване на резултатите от изборите.

Институтът за развитие на публичната среда провежда мониторинг на изпълнението на изискванията в кодекса. Той обхваща официалните страници на 44 национални и регионални медии – 11 телевизии, 3 радиостанции, 16 вестника и 14 информационни сайтове и агенции.

Според Изборния кодекс заплащането на медийните услуги става предварително (преди излъчване или публикуване на предизборния материал) и при спазване на обявените от съответния доставчик ред, условия и цени, които трябва да са еднакви за всички.

Половината от медиите обявяват договорите с партиите

Към 6 май половината от включените в мониторинга медии са публикували информация за сключени договори с участници в изборите.

Останалите 22 медии нямат или не са публикували сключени договори с участниците в предизборната надпревара, показва мониторингът на Института за развитие на публичната среда.

Това са телевизиите Европа, Алфа ТВ и ТВ+, вестниците “24 часа”, “Дума”, “Сега”, “Монитор”, “Телеграф”, “Марица”, “Струма”, “Борба”, “Черноморски фар”, “Черно море”, “Старозаорски новини”, “Утро”, както и интернет сайтовете Vesti.bg, BGnes.com, Novini.bg, Blitz.bg, TopNovini.bg, ВяраНюз.

Въпреки че вестник “24 часа” отразява обширно предизборната кампания, към този момент от медията не са публикували договори с нито един политически субект. От Института за развитие на публичната среда посочват реклама на “Воля” в броевете, издадени на 4 и на 6 май. Вестникът е спазил изискването за маркиране на платено съдържание, но не го прилага към всички публикации, които очевидно са част от предизборната кампания, посочват от Института за развитие на публичната среда.

Във вестниците “Дума” и “Труд” също има редица статии, които явно са част от предизборната кампания, но не са отбелязани като такива, сочи мониторингът на неправителствената организация.

Изненадващо телевизия “Евроком” е в топ три по приходи

От публикуваните до този момент договори става ясно, че медийната група на бТВ e привлякла най-много средства за десет дни след старта на кампанията – 305 150 лв. без ДДС.
След тях се нарежда групата на Нова телевизия, която неотдавна беше купена от братята Кирил и Георги Домусчиеви, със 183 756 лв. без ДДС.

Изненадващо топ три се затваря от телевизия “Евроком” със 149 206 лв. без ДДС. Това става на фона на редица договори на телевизията за безвъзмездно отразяване на евроизборите. Единият е с партията на Николай Бареков – “Движение Презареди България”. Листата му е от двама кандидати – той и бившия депутат от НФСБ Димитър Байрактаров, който е водач на листата. Двамата водят авторско предаване по “Евроком”. Бареков влезе в европарламента с листата на коалиция между “Без цензура” (политическият инженеринг на фалиралата КТБ на Цветан Василев) и ВМРО.

Другият безвъзмезден договор на “Евроком” за медийно отразяване на евроизборите е с бившия депутат от “Атака” Минчо Христов, който сега участва като независим кандидат.

Телевизията има безвъзмездни договори за реклама още с коалиция “Движение Заедно” на Александър Томов и партия “Възраждане” на Костадин Костадинов. “Евроком” единствена е публикувала договори за безвъзмездно отразяване.

Четвърта позиция по приходи е за държавната телевизия БНТ със 143 379 лв. без ДДС. Веднага след нея се нарежда свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски телевизия “Канал 3”, която има договори за 131 667 лв. без ДДС.

Интересно е да се посочи, че според изследване на медийния пазар на агенция “Медия Клуб”, телевизиите “Евроком” и “Канал 3” не са сред каналите с най-много зрители, според замервания на “Нилсен” (Nielsen) и “ГАРБ” (GARB).

 

Спешни промени за медиите ще пазят управляващите от нов “Апартаментгейт”

Posted on: април 11th, 2019 by МИГ No Comments

В разгара на “Апартаментгейт”, който тръгна от журналистически разследвания, управляващите обявиха, че пишат нов медиен закон, който да замени “морално остарелия” Закон за радиото и телевизията. С аргумента, че е нужно синхронизиране с европейските изисквания, под контрол и регулацията от държавата ще попаднат и интернет сайтовете. Това ще засегне всички медии в България, защото телевизиите, радиата и печатните медии имат сайтове.

По време на парламентарния дебат за отчета на свършеното от Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2018 г. вчера Бетина Жотева, член на регулатора, обяви, че управляващите са форсирали работата по законодателните промени, които ще им позволят да контролират работата на интернет сайтовете. Тя обяви, че вече има сформирана работна група към Министерството на културата, в която работят юристи и други медийни експерти.

Идеята за приравняването на сайтовете с електронните медии се появи преди около година. През май шефът на СЕМ София Владимирова обяви, че в момента има свръхрегулация при радиото и телевизията, докато онлайн пространството е изцяло извън регулация, а всъщност опасните явления минавали точно оттам. Вчера Жотева застъпи същата позиция. “Страшно много хора се информират само от интернет. Новата европейска директива предвижда наблюдение на интернет сайтове. Това, за което преди 2 г. говорихме и беше табу и анатема, сега не е“, обясни тя. По думите й “всеки един сайт, който има публикувана аудио и визуална информация, трябва да бъде в контрола на СЕМ”, а новата директива на Брюксел давала още по-големи права на “аудио-визуалните регулатори”. “Информацията, която идва от сайтовете, е много по-голяма като вълна, отколкото това, което идва от телевизиите и радиата”, посочи Жотева.

Пред “Сега” тя уточни, че въвеждането на контрола над сайтовете трябва да се случи до септември 2020 г. ЕК не ни давала конкретни указания как да транспонираме въпросната директива. Това отваря вратата за всевъзможни, включително и превратни тълкувания на текстовете, както често става в България. Обикновено управляващите се престарават при синхронизиране на българското законодателство с европейските изисквания. Така беше и през януари при промените в Закона за личните данни, когато бяха въведени изисквания към медиите под предлог, че законодателството ни трябва да се приведе в съответствие с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR).

Има остра нужда от чисто нов закон или фундаментални промени в сегашния медиен закон, заяви Жотева. Според нея “той е остарял морално и технологично почти във всяка една точка, от първата до последната”. Тя дори определи закона и СЕМ като “аналогов апарат сред айфони и айпади”.

Годишният отчет на СЕМ за пореден път стана повод за коментари за свободата на словото у нас и как да се въведе реален контрол върху медиите. Председателят на културната комисия в парламента Вежди Рашидов (ГЕРБ), който е един от визираните в “Апартаментгейт”, но не подаде оставка, обяви, че чака предложения от СЕМ, тъй като нормативната база не била променяна 20 години. Това изобщо не е вярно – Законът за радиото и телевизията е един от най-променяните, като през последните години ГЕРБ го ревизират през няколко месеца, и то обикновено по конюнктурни причини.

“Винаги съм питал: Кой български гражданин наруши свободата на словото? Или този проблем е в ръцете на самите медии”, попита Рашидов. Според него има необходимост от намиране на начин за ограничаване и противодействие на “лъжливите новини”, за да бъде съхранена “хигиената в обществото”.

Колегата му Тома Биков (ГЕРБ) стигна още по-далече, като попита защо днес не се чуват коментари, че България е на 111-о място по свобода на словото. “Беше ми много интересно какво щях да чуя отляво в този момент, в този контекст, когато всички български медии са ангажирани с проверки и разследвания, а понякога – и с линч на политици”, обяви депутатът от ГЕРБ. Според него “медиите подлагали на линч само политици, но не и други публични фигури”.

В края на миналата година ВМРО обяви, че ще предложи сайтовете на български език да се вписват в специален регистър, който да е под контрола на СЕМ. “Всеки, който претендира да има онлайн медия, трябва да бъде регистриран в този домейн. По този начин всички регистрирани и тяхното съдържание ще се следят от СЕМ”, поясни депутатът Александър Сиди. Той смята, че и личните блогове на гражданите трябва да се регистрират, дори и да са свързани с туризъм, готварство, наука, изкуство и т.н.

Управляващите създават Министерство на истината

Posted on: януари 22nd, 2019 by МИГ No Comments

България превърна общия регламент на ЕС за защита на данните (GDPR) в инструмент за манипулации и ограничаване на свободата на словото, алармира англоезичният портал Euelectionsbulgaria.com. Вътрешната комисия на НС прие скандалните поправки на кабинета в Закона за личните данни (ЗЛД), за които се твърди, че е вдъхновен от GDPR.  На практика обаче се появи държавен орган, който  ще преценява коректността на журналистическите материали и ще може да налага глоби.

Припомняме, че GDPR влезе в сила през май м.г. с конкретната цел да се спре злоупотребата с частни данни на гражданите от страна на бизнеса. Още тогава 19’ предупреди за поредицата от критични становища на различни организации, които се изсипаха върху българския вариант на промените в Закона. Както се оказа експертите не без основание алармираха, че поправките могат да повлекат след себе си цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнеса и дори до блокиране на съдебни изпълнения. Автор на закона се каза МВР, а под мотивите е било поставено името на премиера Бойко Борисов.

Според поправките в българския им вариант всяка медия ще трябва да взема предвид поне 10 фактора, когато пише статия: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху “собственика” им и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено ще е субективна, което е предпоставка  за цензура и репресии спрямо издания. Специален орган ще проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък от критерии. Според експерти нито КС, нито ЕСПЧ, нито Съдът на ЕК, нито българските върховни съдилища са имали самочувствието и дързостта да дадат всеобхватно определение на това що е „законосъобразно журналистическо изразяване“.

Подобно прилагане на закона е в пълен в разрез с онова, което е предвидено от европейския му вариант. Според директора на Програмата Достъп до информация (ПДИ) Гергана Жулева и адвокат Александър Кашъмов в Общия регламент на ЕС за защита на данните изрично се казва, че изискванията му трябва да отпаднат относно обработването на лични данни за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване, както и че GDPR не може да засяга свободата на словото.

„Това е единственият закон в ЕС, в който има такъв пространен списък с основания за законосъобразно журналистическо изразяване”, каза пред Сега адвокат Кашъмов. В Западна Европа регламентът GDPR, имащ за цел да защити личната информация на обикновените граждани, а не на публичните фигури, беше въведен с изричната разпоредба, че ограниченията в него не се отнасят за журналистите. Вместо това в България от работещите в медиите ще се изисква да се самоцензурират във всеки един случай, когато пишат за политическа или друга публична личност, за да не прецени след това контролният орган – Комисията за личните данни, че има „навлизане в личната сфера на обекта. Подобен прочтит на европейския закон обаче е в пълен разрез с правилата за медийна свобода.

За нарушителите вече са предвидени санкции. Комисията за защита на личните данни може да налага глоби в размер на 4% от годишния оборот на “виновните” медии, само ако установи, че в личното пространство на цитираното лице е било намерено издание, каквото и да означава това.

Борисов пищи на умряло, обслужва турския контрол върху българските медии

Posted on: юли 4th, 2018 by МИГ No Comments

Цялата история около медийния закон на депутата от ДПС и издател на вестниците “Телеграф”, “Монитор” и “Политика” Делян Пеевски е забъркана около една вендета. Етап от неговата персонална война с т.нар. кръг “Капитал”, друг издател – Иво Прокопиев, експремиерът и настоящ политически лаборант Иван Костов и банкерът в изгнание Цветан Василев.

Свидетелствата за войната са по страниците на “Телеграф” и “Монитор”, и “Политика”, където всеки ден се води яростна битка срещу “фабриката за фалшиви новини” на изброените по-горе, която засипвала с клевети депутата и издател Пеевски. Всеки ден. Свят да ти се завие.

Противната страна също не му остава длъжна и така вече години наред сме свидетели на размяна на удари между две бизнес групи в България, а в ролята на бухалките са контролираните от тях медии. Тук няма място за аплодиране, както смятат някои, които виждат в законопроекта на няколко депутати от ДПС удар върху “грантаджиите”, “умните и красивите”, “соросоидите” и т.н. Няма нищо полезно в борбата на едното задкулисие с другото, публиката това не я грее, тя е само приравнена до нивото на лапнишарани, които трябва да се вълнуват от нещо, което дори не виждат пред очите си.

Така е и сега. Какво толкова се случи зад кулисите на държавното управление, че се наложи в рамките на 48 часа да се внасят за разглеждане скорострелно два законопроекта, които имат връзка с неговия бизнес. Единият с контролирания от Пеевски “Булгартабак”, другият с издателската дейност на депутата. Защото, като ограничаваш бездимните цигари, насърчаваш употребата на истинските такива. Защото когато издател използва депутатския си пост, за да пише закон за медиите, за тяхното финансиране, то той е в очевиден конфликт на интереси. И очевидно на никого от ГЕРБ, т.нар. патриоти и други подобни патерици на Бойко Борисов в парламента, не му пука за това.

Въпреки тази безпардонност трябва обаче да се пита. За какъв дявол е това бързане? Такова бързане, че дори коалиционните партньори на ГЕРБ бяха изненадани. Какво се случва? Да не би да сме на прага на поредния гамбит в парламента? Изпитал ли е министър-председателят особено остра нужда да поиска нещо от ДПС или да?

Публиката обаче само чува как Борисов пищи на умряло и както панически внася, така и панически изтегля законопроекта за увеличаване на акциза върху бездимните цигари. Обясненията му, че целта на ГЕРБ била само грижа за здравето на хората и напълняемост на бюджета са нефелни. Нищо на острова, пардон, в държавата, управлявана от Бойко Борисов, не се прави от алтруистични подбуди, още повече когато зад законодателните текстове прозират лобистки интереси.

Вчера Антон Кутев от БСП каза, че подписът на Пеевски под медийния му закон бил изнасилване на общественото мнение. Така е, но това не се случи тук и сега. Случи се през 2013 г., когато борбата срещу Пеевски, Орешарски и БСП изигра ролята на центрофуга, в която бе изпран, полиран и ароматизиран Бойко Борисов, а с мръсната вода бяха изхвърлени останките от морал на българската десница. Сега Борисов гласува закони в интерес на Пеевски, когото утре спокойно може да издигне отново за шеф на ДАНС. И този път всичко ще бъде спокойно.

Георги Георгиев

КЗК видя монопол на медийния пазар

Posted on: юни 29th, 2018 by МИГ No Comments

Недобросъвестни практики на телевизионния пазар е открила Комисията за защита на конкуренцията. Това става ясно от съобщение на КЗК във връзка с направен секторен анализ на медийния пазар в България. При предишните си подобни наблюдения, комисията не откриваше проблеми.

В новия документ обаче се говори за медийна концентрация и насочване на рекламни бюджети към големи медийни групи. Затова КЗК препоръчва създаването на регистър на собствениците на медии и разпространители на медийно съдържание.

Наблюдават се недобросъвестни практити при отчитането на абонатите на платформените оператори, които имат за резултат влошаване на пазарните условия и изкривяване на конкуренцията на пазара, се казва в анализа на регулатора. В тези условия, се казва още в становището, възстановяването на пазарната среда би следвало да се търси в провеждането на политики за изчистване на “сивия сектор”, за да могат да настъпят пазарните ефекти.

Като друг проблем в анализа се откроява насочването на основната част от рекламните бюджети към големите медийни групи, което поставя на изпитание оцеляването на по-малките участници. Поради това КЗК счита, че всички допълнителни финансирания (извън установения начин на финансиране и/или бизнес модел) на участници на съответните пазари с публични средства, в това число целеви средства по програми, следва да се извършват при ясни правила, прозрачни, недискриминационни условия и осъществяване на ефективен контрол, се казва в съобщението.

Относно посочения от част от пазарните участници проблем, който засяга липсата на надеждна информация за тиражите на печатните издания, КЗК препоръчва да се обсъдят от компетентните органи и съответните заинтересовани страни, направените в тази връзка предложения на браншовите организации и заинтересованите страни, с цел предприемане на политики за тяхното решаване.

КЗК е информирала за резултатите от проучването си Народното събрание, Министерския съвет, министъра на икономиката, министъра на финансите и министъра на културата, за предприемане на подходящи мерки във връзка с функционирането на медийните пазари.

Борисов гневен на медиите, ще им спре субсидиите

Posted on: май 13th, 2018 by МИГ No Comments

Премиерът Бойко Борисов е възмутен от фалшиви новини в българската преса, свързани с него. Затова той е предложил на шефа на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов да постави в парламента въпроса за свободата на медиите у нас. Това заяви лидерът на ГЕРБ на среща с партийния актив в Старозагорските минерални бани в събота. Борисов припомни, че в последната класация на “Репортери без граници” България се нарежда на 111 място, и призова съпартийците си, “ако трябва, да спрат изцяло държавните пари за медиите, за да не бъдат обвинявани управляващите, че потъпкват свободата на словото”. “Ако трябва – и никакви държавни пари, за никой, защото и това е фалшива новина. Кои медии и какво може да контролираме и как ги контролираме”, призова премиерът.

Борисов е ядосан от написаното в медиите, че може да подаде оставка след европредседателството и че на лидерската среща в Аахен френският президент Еманюел Макрон го е критикувал. “С Макрон си говорихме за готвените промени в европейския пакет за мобилност. Разбрахме се утре да се чуем по телефона да ми каже какво предлага, за да може в сряда, като дойде, да търсим решения. И някой написал, че той се обърнал към мене да бързаме с реформите. Една дума не е казал по въпроса! Точно обратното! За толкова неща с канцлера са ме помолили да им помогна и да свършим работа”, коментира Борисов.

Европа ще ни проверява и заради финансирането на медиите на ГЕРБ и ДПС

Posted on: май 2nd, 2018 by МИГ No Comments

Европейският парламент ще дискутира резолюция за плурализма и свободата на медиите в ЕС, която анализира греховете на властите към медиите и призовава за “редовен контрол” над държавите доколко уважават свободата на словото. Защитата на свободата на медиите ще стане част от годишния европейски доклад за демокрацията, принципите на правова държава и основните права, ако евродепутатите подкрепят в днешния дебат проекторезолюцията и Комисията на ЕС започне да я прилага. Гласуването ще бъде в четвъртък, 3 май, когато се отбелязва Световният ден за свобода на печата. В проекторезолюцията са изброени всички пороци на медийната среда, които могат да бъде видени в България и които доведоха до сриването на страната до 111-о място в света по свобода на медиите.

Интересно ще бъде да се проследи поведението на българските евродепутати, защото представените в Брюксел техни партии ГЕРБ, БСП и ДПС през последните 10 години заедно и поотделно създадоха медийната империя на Делян Пеевски, убиха съревнованието на медийния пазар и деформираха професионалните стандарти на журналистиката. И трите партии могат да видят образа си в проекторезолюцията, която “призовава Еврокомисията като пазител на договорите да третира опитите на правителствата на държавите членки за нарушаване на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и действия срещу основни ценности на Европейския съюз, тъй като свободата на изразяване и свободата на мнение са основни права на човека, а свободата, плурализмът и независимостта на медиите играят съществена роля в демократичното общество, включително като механизми за контрол над правителствената и държавната власт”.

Особено тревожно е, че в ЕС “собствеността на медиите продължава да е силно концентрирана”. В обявената преди седмица класация на “Репортери без граници”, която постави България на 111-о място в света по свобода на медиите, специално се изтъква като вреден фактор монополизмът на групата на Делян Пеевски. Неговите медии омаловажиха значението на тази международна организация като “едно НПО”, но проекторезолюцията стъпва точно върху нейните изводи.

Документът “призовава държавите членки да приемат и приложат регламент за собствеността на медиите, така че да се избегне концентрация на собствеността в медийния сектор, непряката собственост на медиите и собствеността, обхващаща различни медии, както и да се гарантират прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация относно собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението”. В България има голяма неяснота кой притежава медии, как се сдобива с тях и как ги финансира в условията на обща медийна нерентабилност. Освен това документът “подчертава, че е важно да се прилагат подходящи ограничения относно собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи публична длъжност, както и да се гарантират независимият контрол и ефективните механизми за осигуряване на спазването с цел предотвратяване на конфликтите на интереси и кадровите въртележки”.

Непрозрачното държавно финансиране на медии, включващо и разпределение от министерствата на еврофондове по неясни критерии, което е характерно за България, ще влезе в конфликт със следния текст в проекторезолюцията: “Да се забрани или най-малкото да стане напълно прозрачно участието в обществени поръчки на фирми, чийто краен собственик притежава също така и медийна фирма”. Заедно с това се “предлага на държавите да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставено на собственици на медии”. Добавя се, че “всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени”.

Проекторезолюцията изразява тревога от “влошаването на условията на труд и икономическите условия в медийния сектор, произтичащи от икономическата криза, заедно с появата на нови международни субекти, например високотехнологичните гиганти или социални медийни платформи, които са в състояние да доминират на пазара за онлайн реклама”. Резултатът е, че те “засилват нестабилността, като същевременно увеличават автоцензурата”.

Документът се отнася критично към термина “фалшиви новини”, заради който българската еврокомисарка Мария Габриел дори организира през последните месеци специално обсъждане и свика международна работна група от експерти. “Допускането на служебни лица да вземат решение кое трябва да се смята за истина, е равнозначно да се приеме, че който е на власт, има правото да заглушава критиките”, пише в проекторезолюцията и се дава пояснение: “Подобно на “слово на омразата” или “тероризъм” понятието “фалшиви новини” е твърде неясно, за да възпре субективни произволни тълкувания. Не е обнадеждаваща и възможността частни образувания като “Фейсбук” да преценяват това вместо публичните органи”.

Като посочва, че “над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите лица са дело на държавните субекти”, се настоява, че “журналистите се нуждаят от възможно най-висока степен на правна защита”. Обръща се внимание, че “самото съществуване на закони, третиращи клеветата като престъпление, има потенциал да опорочи демократичните дебати”. Но “вместо на правна защита журналистите може да станат обект на съдебно преследване, когато, действайки в името на обществения интерес, разкриват информация или съобщават за подозрения за неправомерно поведение, закононарушение, измама или незаконна дейност”. Подобни примери в България има в изобилие.

Българските медии са под турско робство

Posted on: април 30th, 2018 by МИГ 3 Comments

Преди няколко дни “Репортери без граници” обявиха поредния срив за България по отношение на свободата на словото. В доклада им този път поименно бе споменат Делян Пеевски като отговорен за ситуацията, при която сме по-назад дори от страните от Западните Балкани, които иначе тепърва ще се европеизират с нашата безценна помощ.

Докладът предизвика бурни реакции от страна на ДПС. Основната опорна точка бе въпрос към журналистите – чувствате ли се несвободни, цензурират ли ви? Този въпрос, разбира се, бе зададен в телевизионни студиа, в които е ясно, че по една или друга причина отговор не може да бъде получен.

След като уважаемите господа от ДПС искат да знаят отговора ето го: Медиите са под турско робство.

Терминът “турско робство”, както е известно, се използва за периода в българската история от 1396 до 1878 г От историческа гледна точка този термин е некоректен. Нашите предци не са имали собствена държава, били са потискани на религиозна основа, но определено не са били роби. Терминът обаче се е наложил най-вече заради последния от петте века османско владичество. Става въпрос за периода от появата на “История славянобългарска” през 1762 г. до освобождението през 1878 г. В този период българите все повече се завръщат в Европа, докато османската империя си остава в Азия. Разминаването е огромно. Властта се опитва да го регулира чрез някои официални документи, в които се прокламират равни права за всички, независимо от религията им. Тези документи обаче си остават само на книга.

Медиите са под “турско робство” не защото ДПС е партия, чиито актив и избиратели са предимно турци. Всъщност Пеевски не принадлежи към този етнос, така че не става дума за етнически етикет. Ситуацията в медийната среда напомня “турското робство” точно заради разминаването между хартията и реалността. На хартия у нас има много медии, върху които цензура не се упражнява. В реалността обаче 2/3 от медиите са “кафяви” – или са собственост на Пеевски, или той има огромно влияние върху тях, ако се съди по редакционната им политика.

Самият Пеевски вероятно също осъзнава конфузното положение, след като преди дни бе обявено, че продава част от медиите си.

До преди 10-15 години медиите съществуваха в среда, много близка до пазарната. Между тях имаше реална конкуренция, всички те гонеха новини, търсеха греховете на властта. Всичко това вече е в миналото. Подобни новини вече могат да бъдат видяни само и единствено в онези, медии, в които се знае, че Пеевски няма влияние. За тези медии това с основание е повод за гордост. Като цяло обаче тази ситуация е доста неприятна, защото медийният бизнес, доколкото въобще има такъв, у нас е съсипан. Има изключително много медии, в които може да се прочете за гафове на властта само и единствено ако става въпрос за отстрелване на една или друга по-дребна риба.

“Турското робство” над медиите не е само заслуга на ДПС. Защото от него с голяма охота се възползват всички парламентарни партии, независимо дали са управляващи или опозиция. Всички парламентаристи, без изключение, са изключително добре разположени към Пеевските медии. Защото знаят, че там няма от какво да се притесняват. И съответно всички парламентаристи всячески се опитват да избегнат контакт с останалите медии, чиято цел е да ги поставят в неудобната ситуация да отговарят на истински важните въпроси, а не да коментират измислени скандали, имитиращи напрежение между властта и опозицията.

Един пример от последните дни. Наскоро у нас за пореден път бе Ханс ван Баален, предедател на АЛДЕ  На съвместна пресконференция с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ той разкритикува люто ГЕРБ за това, че “Атака” е коалиционен партньор. Имаше три важни въпроса, на които Баален трябваше да отговори:

– дали вече е научил кой е Пеевски, защото преди година заяви, че не знае;

– как ще коментира обществените съмнения, че същата тази “Атака” обслужва същия този Пеевски чрез своята квота в правителството;

– как ще коментира факта, че ДПС (както и всички останали парламентарни партии всъщност) са категорично против истинска съдебна реформа и истинска борба с корупцията, което отлага падането на мониторинга на ЕК за неопределено време, а от там и влизането ни в Шенген.

За подобни въпроси обаче на преконференциите на ДПС никога не остава време. Докато това е така, “турското робство” над медиите ще продължава.

Но все някога ще свърши. Защото никое “робство” не продължава вечно. Особено в XXI в. в държава-членка на ЕС.

“Турското робство” над медиите е потискане на свободата на словото. “Турското робство” над съдебната система ( и такова има, защото всички действия на съдебната власт са лесно прогнозируеми, ако е засегнат един или друг интерес на Пеевски) е отказ от върховенство на закона.

Въпросът е: след като у нас няма свобода на словото и върховенство на закона, има ли изобщо демокрация?

Любен Обретенов, Клуб З

Организират кръгла маса за информационната среда в България

Posted on: януари 31st, 2018 by МИГ No Comments

В 13 часа  днес ще се проведе кръгла маса на учредяващият се „Клъстер за свободно слово, медии и журналистика”, която е под надслов “Информационната среда в България и начина й на употреба”. Събитието е в столичния хотел “Анел”.

Основните теми за дискусия са: 1. Истинска информация и автоцензура. Кое надделява? 2. Институционални новини и пропаганда. Кое надделява? 3. Прогнози и анализи, фалшиви новини ли са? 4. Защо България е на 109-то място по свобода на медиите? и други.

Потвърдено е присъствието на представители на медии, посолства, фондации, европейски акредитирани чуждестранни журналисти и други институции.

Издатели настояха Брюксел да разследва концентрацията на медийна собственост у нас

Posted on: януари 11th, 2018 by МИГ No Comments

Медии използвали виртуалния измамник Александър Николов за автор

Posted on: октомври 11th, 2017 by МИГ No Comments

Виртуалният измамник Александър Николов и бил автор в сайтовете Webcafe и Chronicle.bg. Преди две години негова статия били публикувана и в списанието Клуб Z. Оказва се, че медиите без никаква проверка са публикували текстове на измамника без дори да проверят, какъв е този човек.

Жертва на измамника става дори БНТ, която включва този “авторитет”э по телефона за кореспонденция. Оказва се, че Николов е виртуален герой, като все още не е ясно има ли такъв човек, къде се намира или от негово име действа банда. Николов имал и туитър-акаунт, в който правел коментари на политически събития, влизал в диспут и с политици в социалните мрежи.

Преди две години негова статия бе публикувана и в списанието Клуб Z – изпрати текст, редакторите го одобриха. Николов прави впечатление с адекватни и понякога малко резки позиции по ред обществени и политически въпроси, признават си сега от сайта на обвиняемия за укриване на 65 милиона лева Огнян Донев. Николов се представя като 35-годишен, живее в Париж, обикаля редовно света, работи в “Еърбъс” като специалист по сигурността.

Николов започва да предлага на свои приятели в социалните мрежи евтини самолетни билети. Така се сдобива с малки суми, но и с личните данни на всеки – ЕГН, копие на лична карта. А чрез тях начини за добиване на пари – теглене на кредит под фалшива самоличност, онлайн измами, източване на кредитни карти и други.  Освен снимките в социалните мрежи никой не е виждал Александър Николов на живо. Габриела и Александър Стоименови разказаха днес по бТВ как са загубили 4000 лева за билети до Мексико.

“Проверявайки впоследствие, се оказа, че въобще билети не е имало, не е имало резервация, абсолютно нищо”, обяснява Габриела. “Не се казва Александър Николов, а Спас Василев. Не живее в Париж, имаме два варианта за местоживеенето му, не сме много сигурни.” В момента със случая се занимава ГДБОП, като лицето вече е установено и текат оперативни мероприятия по установяване на свидетели и разпитите им. “Събираме всички необходими материали, за да бъдат докладвани на прокуратурата”, заяви той.

И отказа да коментира дали горната снимка в действителност е човекът зад Николов. Спиридонов го определи като “класически измамник”, като заяви, че по досегашни данни става дума за самостоятелен играч, не група: “Очевидно си е изградил легенда, с която е подвел хората, има подход към измамите.”

Много хора в социалните мрежи отбелязват, че Николов винаги се е държал като интелигентен, адекватен и разбран човек с прекрасно чувство за хумор. Други се чудят защо някой, създал подобна репутация и авторитет, ще се занимава с дребни измами – макар че измамите може би не са никак дребни. Едно е сигурно – ГДБОП имат данни за множество престъпления и се готвят да го обявят за национално издирване.

ГЕРБ нахрани медиите с 510 000 лева за парламентарните избори

Posted on: март 8th, 2017 by МИГ No Comments

Благодарение на над 12-милионната си годишна държавна субсидия финансовата мощ на ГЕРБ на предстоящите парламентарни избори вече започва да личи. Управлявалата доскоро партия е най-активният участник в платените форми за медийна агитация през първата десетдневка от месеца за кампанията. Това показва мониторинг на неправителствената организация “Институт за развитието на публичната среда”. От всички пари, платени на телевизии, радиа, вестници и интернет медии до 5 март, на партията на Бойко Борисов се падат почти половината – 510 000 лв. от 1 162 000 лв. Общият сбор на рекламните харчове обаче засега не изглежда особено голям, като се има предвид, че всяка партия и коалиция може да похарчи на парламентарни избори до 3 000 000 лв., а инициативните комитети – до 200 000 лв.

Втора по изразходвани средства е БСП с 216 000 лв. Трети са “Обединените патриоти” – 107 000 лв. До момента коалиция “Реформаторски блок-Глас народен” е дала 103 000 лв., “АБВ-Движение 21” – 57 000 лв., “Нова република” – 55 000 лв., “Обединение ДОСТ” – 54 000 лв., ДПС – 42 000 лв., “Воля” – 18 000 лв., и “Коалиция на недоволните” – 2000 лв. В мониторинга са включени 11 партии и девет коалиции, регистрирани за вота. Според публикуваните данни десет от регистрираните субекти още не са изразходвали никакви средства за медийна агитация – партия ДРОМ, “Българската пролет”, движение “Напред, България”, БДЦ, Партия на Залените, “Възраждане”, “Да, България”, коалиция КОЙ, Национална републиканска партия и Българско национално обединение. Четири от изброените формации – “Българската пролет”, “Възраждане”, КОЙ и “Българско национално обединение”, имат сключени договори за безвъзмездно отразяване с телевизия “Евроком”.

От медиите най-голям дял от партийните бюджети досега е привлякла bTV – 179 000 лв. Следва БНТ с 146 000 лв., вестник “24 часа” – 110 000 лв. На четвърто място е Канал 3 с 102 000 лв. По-нататък е Нова телевизия с 94 425 лв. и партийната телевизия СКАТ – с над 81 000 лв. Средствата в СКАТ идват само и единствено от “Обединени патриоти”. Наблюдението обхваща сайтовете на 44 електронни и печатни медии – 10 телевизии, 3 радиостанции, 17 вестника и 14 информационни агенции и сайтове. Съгласно Изборния кодекс медиите, които отразяват предизборната кампания, трябва да публикуват сключените договори в тридневен срок след подписването им и да ги премахнат от сайтовете си не по-рано от обявяване на изборните резултати.

Ето коя партия в коя медия дава пари за предизборна агитация

Posted on: октомври 19th, 2016 by МИГ No Comments

Повече от 1 милион лева са похарчили политическите партии за предизборна агитация в първите десет дни на кампанията. Това показват данните на openparliament.

Точната сума е 1 032 080.49 лв. без ДДС към 17 октомври.  В мониторинга са включени 27 медии, публикували информация за сключени договори с участници в изборите. Други 17 медии под наблюдение не са декларирали договори. Сред тях са в. Дума, в. Труд, в. Монитор, в. Телеграф, в. Борба, в. Старозагорски новини, в. Марица, в. Струма, в. Черно море, в. Добруджанска трибуна, в. АрдаNews, сайтовете – Vesti.bg, BGnes.com, Novini.bg и Blitz.bg, телевизиите – Би Ай Ти и Алфа ТВ, показва справката.

Най-щедри в медийната си кампания до момента са от кандидат-президентската двойка, подкрепена от БСП. За популяризирането на тандема ген. Румен Радев – Илияна Йотова през първите 10 дни са сключени договори на стойност 353,015.77 лв. След тях се нареждат кандидатите на ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Манушев с 225,208.73 лв. и кандидатите на АБВ Ивайло Калфин и Любомир Халачев – 157,410.52 лв.

Лъвският пай от предизборната кампания отива в бТВ, показват още данните на openparliament. Най-гледаната телевизия е сключила договори за 139,467.64 лв.

Ето и как се разпределят средствата:

БНТ е сребърният медалист до момента. Обществената телевизия е привлякла договори за 124,360 лв. Тук най-големият договор е с кандидат-президентската двойка на ГЕРБ.

Съвсем плътно до бТВ и БНТ по привлечени пари от партиите е “Канал 3”. Ето и кои кандидати се рекламират там.

Със 111 000 на четвърто място остава Нова телевизия.

Веднага след тези телевизии на пето място по привлечени политически реклами се нарежда не електронна медия, а хартиено издание. Това е за вестник “24 часа”, който е сключил договори за повече от 87 000 лева за 10 дни.

Турция ликвидира 130 медии

Posted on: юли 28th, 2016 by МИГ No Comments

След неуспелия преврат чистката в Турция продължава. Властите обявиха късно в сряда, че затварят десетки новинарски агенции, радио- и телевизионни станции и вестници и отстраняват от армията повече от 1600 военни, сред които и 87 генерали и адмирали, което е почти една пета от висшите офицери.

Телевизия CNN Turk съобщи новината и публикува подробен списък на закритите медии. Сред тях са 3 агенции, 16 телевизии, 23 радиостанции, 45 всекидневника и 15 списания. Масовата чистка бе предшествана в сряда от издадени заповеди за задържане на още 47 журналисти от в.”Заман”, който през март бе превзет от държавата, защото властите го смятаха за флагман на движението на Фехтулах Гюлен. Сега “Заман” и англоезичната му онлайн версия се ликвидират.

Официален източник, пожелал анонимност цитиран от световните агенции, обясни, че прокуратурата не се интересува какво са писали или коментирали репортерите и редакторите, а какво знаят за мрежата на Гюлен и как това може да помогне на разследването.

Малко по-рано вътрешният министър Ефкан Ала обяви, че от неуспешния опит за преврат в нощна на 15 срещу 16 юли са задържани повече от 15 000 души. Сред тях са около 10 000 военни, от които близо 8000 очакват да бъдат изправени пред трибунал.

В списъка обаче са известни имена като Шахин Алпай, известен с поличитеската си активност в редиците на левицата и с това, че не спроделя религиозните възгледи на гюленисткото движение. Той е бивш член на ръководството на светската основна опозиционна Републиканска народна партия. Агенция “Доган” съобщава, че в сряда полицията е претърсила дома му в Истанбул в продължение на два часа и половина, след което го отвела.

След критиките от Западна Европа в сряда и САЩ заявиха, че разбират нуждата да бъдат задържани отговорните за метежа, но са разтревожени от арестуването на нови и нови журналисти, защото това спъва публичния дебат.

Властта излъга, че е спряла европарите за медии, виж КОЙ е получил милионите

Posted on: юли 13th, 2016 by МИГ 1 Comment

Въпреки информациите, че правителството е замразило парите за медии, които трябва да популяризират програмите за управление на еврофондовете за периода 2014-2020, договори все още се сключват. През последния месец правителството е започнало да изплаща задълженията си само към няколко фирми, става ясно от справките за изпълнение на комуникационните планове по ОП. 153 886,44 лв. са официалните разходи на кабинета по това перо за този месец. Половината пари, дадени по комуникационната стратегия за популяризиране на европрограми, са отишли във фирмата на братята Юлиян и Магърдич Халваджиян.

“Глобал Фрейм” ООД е прибрала 75 хил. лв., с което е получила изцяло договорената от 150 хил. лв. сума за 6 представления на мини спектакъла “Яко е да си еко” с Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека. Парите са от ОП “Околна среда” и са изхарчени за видео и аудиоклип, заедно с правата по излъчването му по електронни медии. Шест са текущите договори по комуникационната стратегия от началото на годината по ОП “Околна среда”.

През март “Маркет тренд” ООД са се уредили с договор за 23 220 лв. за изготвянето на стратегия за информационно-образователна кампания, състояща се от проучване на медиен пазар, медийно планиране на кампанията и нейната оценка. През юни са получили близо 5 хил. лв. Прави впечатление, че задълженията към фирмата вече са изплатени, но като платени пари са посочени с 60 лв. повече, което може да е и техническа грешка при изготвянето на справката. През март близката до ГЕРБ фирма “Екзакта рисърч груп” се е уредила с договор за “социологически проучвания за измерване на ефекта от реализираните мерки за информация и публичност” по “Околна среда”. От сделката за 21 хил. вече е изплатена половината, този месец пари не са превеждани. Още 5 месеца “Варна нюз” ЕООД ще получава по 1800 лв. за ежедневен мониторинг на материали и коментари по “Околна среда” в печатни, електронни издания и интернет.

Софийската туристическа агенция “Меркурий 97” ЕООД е взела по ОП “Региони в растеж”. В справката обаче е посочено, че фирмата е попаднала в графата за плащания сега, защото до март не са извършвани никакви плащания по договор на стойност малко над един млн. лв., сключен в края на м.г.

На 27 май по същата програма са разписани харчове за над половин млн. лв. “Про систем” ЕООД, фирма за проектиране, строителство, ремонт, дизайн, ще получи 180 хил. за изработка на рекламни материали по оста “Регионален туризъм”. Отново за рекламни материали по ОП “Региони в растеж” БГМАП ООД е получила две поръчки на обща стойност 420 хил. лв.

Продължава практиката електронни медии (най-вече радиа и телевизии) да са най-скъпото перо от комуникационната стратегия. По ОП “Развитие на човешките ресурси” са разписани 12 договора на обща стойност 2 544 000 лв. Най-ранният и най-скъп е от 30 април за 480 хил. лв. с Нова телевизия. Точно толкова ще получи и бТВ, но сделката е от началото на юли. Всички договори за рекламно време за популяризиране на ОПРЧР са сключени след изявлението на вицепремиера Томислaв Дончев, че правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. БНТ ще получи 360 хил. лв. Националната телевизия е единствената, която е получила плащане този месец – близо 30 хил. България он ер ще прибере 300 хил., а Дарик радио – 180 хил. лв. По 120 хил. ще получат БНР, агенция “Фокус”, “Радиокомпания СИ ДЖЕЙ” ООД, Метрорадио, радио “Експрес”. 96 хил. лв. отиват за “Болкан броудкастинг” ЕАД и 48 хил. – за радио К2.

От края на юни “А Дейта Про” има договор за медиен мониторинг и контент анализ за целите на ОП “Добро управление” за близо 20 хил. лв., но и по него не са извършвани плащания.  Няма предвидени договори и текущи плащания за юни само по ОП “иновации и конкурентоспособност”, “Наука за образование и растеж”, “Административен капацитет”, “Техническа помощ”, “Развитие на селските региони”, “Инициатива за малки и средни предприятия” и по програмата за морско дело и рибарство.

Още в края на март вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. От 30 април до момента обаче управляващите са сключили 12 договора за подобни услуги и популяризиране на ОП “Човешки ресурси”, които са на стойност близо 2,5 млн. лв. Тогава той обяви, че до извънредното решение се е стигнало, за да има обществени дискусии, “за да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога”. Той се закани мораториумът за купуване на ефирно време да продължи, докато не приключи този дебат и няма консенсус по темата. Очакваше се да започнат срещи с ръководствата на радио и телевизионните оператори, на която да бъдат обсъдени конкретни правила за по-прецизно и прозрачно разпределение на средствата от европейските фондове за медийно отразяване.

“Това, че има спряна поръчка, не означава обезателно, че в някоя от тях има някакво формално нарушение. Достатъчно е да има концентрация на обществени съмнения или подозрения”, обясни през март Дончев. В средата на юни вицепремиерът се похвали, че е разработена изцяло нова методика, която да регулира разпределението на евросредствата. Тя предлагала добър баланс между всички видове медии. “Запазва се процедурата по директно купуване на ефирно време, тя е ограничена обаче като дял от общата сума, има таван. Това гарантира, че ще има добър микс, тоест ще могат да се покриват всички канали, и телевизии, и интернет пространство, и печатни медии”, заяви Дончев. Той допълни, че предстои методиката да бъде обсъдена в широк формат с цялата професионална общност. Заявката му беше това да стане до края на юни.

Журналистите са все по-обилно хранени

Posted on: април 29th, 2016 by МИГ No Comments

Непреходният завет на Надежда Михайлова „Нахранете журналистите!” напоследък има нов нюанс – все по-усърдно сред „раздавачите на порции” се настанява местната власт. Милиони левове от общинските бюджети изтичат към медии, за да се осигури комфорт на силните на деня. Кметът и общинските съветници стават другият важен работодател на българската журналистика, наред с министерства, олигарси, чужди частни фондации и европейски фондове (осигуряване на информираност по проекти).

Анализи на експерти и неправителствени организации сочат, че над 20 млн. лв. в периода 2011 г.- 2015 г. са “прелели” от общинските бюджети към хартиени или електронни медии. Периодът обхваща два поредни местни вота. Всичко това са официални пари, т.е. в сумата не влиза тайното финансиране, което обикновено в пъти надвишава цифрите в обявените на светло счетоводни документи. Обикновено от тази информация не става скандал, тъй като интересът към делата на местната власт е слаб, никой не се вълнува с какви средства разполага и отпуска тя. А и винаги при нужда „захлебването на журналисти” може да обоснове с благородната нужда обществото да бъде всестранно и прозрачно информирано за нейните дела (на властта).

Прилагат се два вида схеми. При първата съответният кмет обилно захранва вестници, радиа, телевизии и сайтове с протоколна информация, като мотивът е “осигуряване на публичност” (съобщения, решения, предложения, поздравления, речи…).  Това е масовият случай и се среща особено често в по-малките общини, където се разпределят по-незначителни суми (скромно, но редовно).

При втората схема общинският съвет гласува финансиране на предавания, рубрики, а понякога и на цели местни медии. Това вече е игра за по-едрите риби. Пример за това е Варна, където всяка година общината финансира “Дарик радио” с около 40 000 лв., за да осъществява предаване, акцентиращо върху дейността на местния парламент (което така или иначе си е работа на  журналистите).

В началото на тази година пък местният парламент гласува със забележително единодушие над  61 000 лв. в полза на “24 часа”, за да възстанови вестникът регионалната си притурка (закрита от собственика на медията преди време заради нисък рейтинг и слаба реклама). Притурките на „Труд“ и „24 часа“ в Бургас са на яслата с далеч по-скромните по 14 000 годишно, но само за „съобщения, свързани с дейността на общината“. Покрай изборите кметът Димитър Николов е развързал леко кесията, плащал е по 3 000 лева на няколко медии, да му отпечатат отчета за мандат 2011 – 2015 г.

За разлика от колегата си във Варна, Николов показва значително по-голяма щедрост към местните малотиражки. Първенци по усвояване на общински средства за публикуване на контролирана от пресцентъра на общината информация са „Черноморски фар“ (21 000 лв. годишно) и „Бургас днес и утре“ (9000 лв.). Пак уточняваме, че в тези суми не влизат лизаческите интервюта и слагаческите „журналистически“ текстове.

Резултатът от всичко това е повече от известен – с пари на данъкоплатците се осигурява рейтинг на кмета работодател и неговото мнозинство от съветници. Скандалите се подминават, не се извършват разследвания, фабрикуват се захаросани лъжи, публиката бива успивана. Слугинажът не се простира само в рамките на официално платеното време и пространство, защото повече от ясно е, че щом донорът си плаща за две рубрики или предавания, на останалите десет също ще бъде обслужен със същата страст. “Пакетната услуга” тече през целия мандат, дойдат ли избори, обгрижваните кмет и партия печелят. Кръгът се завърта отново.

Наскоро изтече информация, че лидер по “захранване на медии” е община Бургас със 720 000 лв. за последните 3 години. Изненадващ ли е тогава рейтингът на Димитър Николов, да се изненадваме ли на изборните успехи на “Чичо кмет” (в престараването си кметските пиари му осигуриха този прякор, бургазлии знаят защо). Над 600 000 лв. за медии е похарчила иначе небогатата Враца. Варна е прахосала 480 000 лв., а Пловдив – 270 000 лв., сочи проучване на „Дневник“, публикувано наскоро. Около 90% от всички тези пари изтичат към частни медии. Далаверата е  огромна  – и материална, и интелектуална. Тишината в общественото пространство – пълна.

Особености на медийната проституция в България

Posted on: януари 17th, 2016 by МИГ No Comments

Новата година започна с обичайното настървение на българските медии да се ровят в мръсното бельо на родните политици. Празничните дни бяха използвани от репортерите за предстартова загрявка, докато депутати и богати бизнесмени избягаха от София и оставиха журналистите на сравнително постната трапеза от вътрешни и международни новини. Единствено грандиозният скандал, ударил като ядрена бомба редиците на ДПС, допринесе за привличане на обществения интерес към една почти историческа сензация за последните години на българския преход.

Антидържавната етническа партия се разцепи болезнено и потвърди дългогодишните анализи на патриотичните медии относно недопустимата зависимост на протурската „пета колона“ от възраждащия се османски реваншизъм на югоизток от нашите граници. Присъствието на НФСБ в състава на 43 български парламент изигра своята решителна роля за окончателното демаскиране на ана-долските „къртици“, окопали се във  всички етажи на местната и на икономическата власт.

Почти като „след дъжд качулка“ избухна реакцията на нашите медии след скандалните прибежки на Лютви Местан между резиденцията на турския посланик в София, верните му избиратели около Кърджали и конферентната зала на БТА, където бившият лидер на ДПС си посипа главата с пепел и се обяви за разкаяна пионка на дървения философ, обитаващ Боянските сараи. Чак сега иначе нафуканите ефирни телевизии и дълбоко „ерудираните“ коментатори на големите национални вестници най-после проумяха колко дълбоко е проникнала в нашето общество опасната зараза на неоосманската експанзия.

Махалото на пълното невежество по тази взривоопасна за България тема се люшна с всичка сила на противоположния полюс и от там заваляха нечувани и невиждани досега люти клетви по адрес на турския посланик у нас, на Ердоган, Давутоглу и на цялата анадолска камарила, работеща подривно срещу националната ни сигурност вече 26 години след промените от 10 ноември 1989 г.
Една от големите слабости на нашенската журналистика е стадното чувство за кампанийност, повтарящо се почти винаги след умелите манипулации на политически и корпоративни сили, поддържащи своя агентура в ключовите средства за информация.

През годините станахме свидетели на драстични примери на медийна проституция, заплащана щедро от задкулисните кукловоди на т. нар. български преход. В крайна сметка пешкира опираха най-алчните ни колеги, които безсрамно изпълняваха и най-мръсните поръчки срещу политическата и икономическа конкуренция на финансовите им господари. Не сме забравили видните телевизионни водещи в ефирните БТВ, Нова, които с неистова злоба преследваха икономически субекти, пречещи на съперниците да разгърнат незаконната си алчност при поглъщане на поредния успешен бизнес. Георги Коритаров и Николай Бареков бяха изритани от най-големите ефирни телевизии, заподозрени, че извършват платени услуги на част от враждуващите мафиотски групировки.

Напористият Сашо Диков също смени няколко медии, подгонен от общественото съмнение, че също има определена цена, добре известна на притежателите на различни компромати, свикнали да манипулират нашата гилдия за своите користни цели. Някои от популярните „принцове“ на медийната измама дори се гордееха със своя политически и бизнес нюх, позволил им да получат не само обществени дивиденти, но и солидни финансови изгоди от неморалната си дейност.

Чак сега, след рухването на многострадалната Корпоративна търговска банка и осветляването на нейните кредитополучатели, имената на някои публични фигури като Николай Бареков, Емил Кошлуков, Александър Сталийски, Виолета Сечанска и още най-малко дузина медийни „величия“ засияха с ореола на онези 40 разбойници, попаднали в пещерата на съкровищата, управлявана от Цветан Василев, модерният Али Баба на българската банкова система.

Грандиозно представление спретнаха корпоративно зависимите журналисти около политическото погребение на Лютви Местан по време на пресконференцията му в БТА. Над още неизстиналия труп на бившия депесарски велможа две разярени групи от медийни лешояди се нападнаха взаимно, а ожесточеното тракане на нокти и клюнове направо обезличи опитите на „изчегъркания“ Местан да се изживее като кърджалийския Цезар, прободен смъртоносно от боянския Брут.

Медийните бухалки на Делян Пеевски смениха отношението си към нещастния Лютви само за 24 часа и стовариха върху него всички възможни обвинения, които би могло да измисли болезненото въображение на техния владетел и поръчител. Озверелите старлетки на „Канал 3“, репортерите на „Блиц.бг“, „Пик“ и останалите тупалки, финансирани от касиера на Боянските сараи, се счепкаха не само с групата на „четиримата предатели“, но и с конкуренцията от шепата „спартанци“, опитващи се да отбият стрелите срещу агент Павел и новите му анадолски шефове.

Тук най-много се стараеха професионалният агент за влияние Коритаров и очевидно изперкалият последно време Сашо Диков, включил се незнайно защо в защита на турската агентура у нас.
Впрочем, сега се сетих, че може би няма нищо случайно и че новият телевизионен проект с участието на господин Диков под ръководството на протурската лобистка Нери Терзиева, дава като че ли най-точният отговор и потвърждава нашите обосновани предположения за дълбокото проникване на анадолските служби в редица информационни средства в България.

За турските интереси у нас играят и някои членове на СЕМ и преди всичко неговият шеф Гого Лозанов, успял с големи усилия да подари на анкарските емисари в Кърджали една цяла тричасова програма на БНР, излъчвана от много години насам от централния офис в София. Безработни журналисти в столицата и нови работни места за медийните агенти на Високата порта в родопския град! Плюс пълната свобода за целенасочена протурска пропаганда в ущърб на българските национални интереси.

Турското лоби в националната телевизия начело с програмния директор Севда Шишманова направи всичко възможно половината епизоди на най-популярния сериал „Под прикритие“ да се излъчат на турски език, а по-голямата част от финансовите средства да се излеят към туристически обекти в Истанбул и за наемането на анадолски актьори. Критичен репортаж на журналистката от БНТ Валя Ахчиева, разкриващ опасна за националната ни сигурност операция във връзка с планираните пръстови отпечатъци в здравеопазването, беше отрязан с един удар, подобно на нещастната глава Местанова, пак от същата Севда Шишманова.

Причината: изобличаване опитите на турска фирма да придобие цялата информация за физиологическия и здравен статус на българското население, която неизбежно ще бъде използвана от специалните служби на Анкара при евентуално повишаване на напрежението между двете съседни държави с оглед усложнената геополитическа обстановка в нашия регион.

Журналистите са призовани да бъдат очите, ушите и най-вече съвестта на българската нация. Всяка една повреда на тези обществени сензори крие сериозни заплахи не само за сигурността на страната, но и за моралния статус на българите. Така че, по-кротко, уважаеми колеги! Алъш-веришът с компромати и невярна информация в крайна сметка се връща като смъртоносен бумеранг и помита всеки опит за укриване на истината. Драмата на Лютви Местан може да послужи за пример на всички търсачи на силни и… безчестни усещания!

Истината за българските медии. #КОЙ срещу кой!

Posted on: октомври 19th, 2015 by МИГ No Comments

Българинът щом види микрофон или камера, започва да се държи като човек, от когото зависят световните съдбини. Недообразован, с цял куп бели петна във възпитанието, често повърхностен и себичен – но готов да дава акъл на всички за всичко.

Питайте го за положението в Сирия и веднага ще ви каже: “Американците и руснаците си мерат пишките, ама и ония от ИД не са за подценяване. В съседния вход има един сириец, женен за медицинска сестра… пие ракия като смок, а на жена му очичките… Сменете темата с волейбол и веднага ще получите експертно мнение: Момчетата са добри, ама трябва да забиват силно и да оправят блока. Едно време аз като забиех…

Грешат, не защото не знаят, а защото мислят, че знаят, казва за подобни екземпляри Жан-Жак Русо.

Кирил Домусчиев не прави изключение от общото, колкото и да му се иска да е специален. Собственикът на “Лудогорец” и председател на КРИБ (една от четирите работодателски организации) обича светлината на прожекторите. Например в четвъртък сутринта по Нова тв се опита напоително да обяснява кое е грешно и кое правилно в държавата. Грешното, разбира се е в миналото и за него е виновен Иван Костов – сделката с американските ТЕЦ в Марица изток. Най-невинен е Бойко Борисов, защото му се паднало такова наследство.

Най-готин от министрите пък бил финансовият – Владислав Горанов. Горанов, например, разбирал проблема със сивия сектор и затова по автосервизите тръгнали да вадят укрити доходи и данъци. Звучи справедливо, но защо ли същият Горанов не праща потери и в предприятията на Домусчиев? В тези в Пещера например?  Може би защото двамата, освен че са приятели, са и съседи в ултра луксозния комплекс „Есте Хоум енд Спа“, собственост на… братя Домусчиеви. Каква изненада. Техни съседи разправят, че всяка вечер двамата обсъждали държавно-частните дела на N брой чашки с огнена вода. Както казва Смирненски:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
в дома си на чашка абсент.

Кога още поетът е прозрял някои неща.

Затова е редно, следващият път, когато ще хвали Горанов, Домусчиев да започва с думите: Мой добър приятел и съсед…

В белите държави, кой знае защо, ако крупен бизнесмен и финансов министър се окажат съседи и приятели, веднага тръгват съмнения, които обикновено завършват с оставки и съдебни дела. Всъщност знайно е защо. Както е знайно, защо у нас не е така.

Домусчиев твърди още, че не познава Делян Пеевски и няма нищо общо с него. Не е за вярване. Та нали добрият му приятел Влади Горанов е много добър приятел и с Пеевски. Няма как да не си говорят за него, нали? Тия Домусчиев да ги разправя на… медиите.

Освен това в биографията на Горанов има доста ярък факт, записан дори в Уикипедия. През 2014 г., докато е депутат в 42-то Народно събрание Горанов обявява, че напуска политиката, поради „невъзможността да се развива пълноценно“. По думите на Бойко Борисов, Горанов заявил, че неговите колеги станали милионери, а той седи „в тази зала за 2000 лева“.

Мъка. Очевидно по-късно, когато Борисов му предложил (а на Борисов му предложил някой друг) да оглави финансовото министерство, младият Горанов е открил “възможност да се развива пълноценно”. Не за 2000 лева, естествено.

Със същият език си служат и повечето медии. Пеевският медиен башибозук, например, пласира към публиката фалшиви послания с цел да я манипулира. Например получава се заповед Радан Кънев да бъде разкостен. Веднага се измислят направо болни сюжети само и само да бъде омаскарен. Най-примитивен е сюжетът как Кънев под диктовката на Иван Костов готви атентат срещу Бойко Борисов. За разнообразие и срещу Сотир Цацаров. Истината е съвсем друга. Кънев е на мушката, защото дискредитира Пеевски. Освен това РБ заплашва да измести ДПС като балансьор не само в парламента, но и в бизнеса, което кликата около Пеевски не може да понесе.

В лицето на зализания министър Божидар Лукарски Пеевски откри своя Павлик Морозов в РБ. Ролята на Троянски кон доста се понрави на лидера на СДС и той се захвана с всички сили да разкрие таланта си. Пеевските медии вече не питат защо е ходил да се среща с “банкера беглец” Цветан Василев.  Нито дали е получавал и колко пари. Къде ги е занесъл и пр.

Не се интересуват дори от тъпата и вредна политика на Лукарски и компания (все “сини” гъзари) спрямо Вазовските заводи в Сопот и въобще спрямо ВПК. Истината е проста и тъжна: Лукарски – Морозов трябва да направи необходимото Пеевски да лапне и завод “Дунарит” в Русе. След него и други предприятия от ВПК. Какво от това, че хиляди ще останат на улицата.

По подобен начин се държат и медиите на Иво Прокопиев. Факт е, че се обявяват срещу кръга #Кой и срещу домогванията на Пеевски да усвои цялата държава. Но в позицията на Прокопиев обаче има и корист. Ако успее да елиминира Пеевски от играта, се превръща в основен фактор в държавата. Това може да означава край на валутния борд и други експерименти, които да обезценят многомилионни дългове на малцина и да превърнат в бежанци мнозина. Голямата цел, по традиция, е власт, власт и пак власт. В този смисъл наистина е странна щедростта на фондация “Америка за България” към медии и НПО-та, свързвани с Прокопиев и неглижирането на други извън този кръг. Години наред. Дали пък наистина там не функционира схемата “ти на мене – аз на тебе”, както се говори?

Разбира се има и медии, които защитават други интереси. На Сашо Дончев, собственик на “Овъргаз”, Огнян Донев, собствеик на Софарма, различни групировки и партии. Цветан Василев също е обвиняван, че използва медии да се защитава и да прокарва свои тези. В неговия случай обаче има една особеност: лишен е от финансов ресурс. Противниците му знаят това, защото заслугата е тяхна.

Партийните медии пък боравят предимно с езика на пропагандата. Каквото й да ти казват, разбирай, че трябва да гласуваш за техния вожд.

Има обаче и медии, известни като “самостоятелни бойни единици”. Те са предимно в интернет и постоянно са на ръба на оцеляването. Правят компромиси, но се стараят да запазят обективност. Точно те вадят кирливите ризи на мафиотизираните кръгове във върхушката, което им коства закани, натиск и съдебни дела. Журналистите с ясна гражданска позиция вече са в “Червената книга”.

Най-страшно обаче е говоренето прокуратурата. Там не става дума просто за лицемерие, а за злоумисъл. Последният пример е със защитения свидетел срещу КТБ Бисер Лазов. Срещу него има десетки сигнали за криминални сделки по придобиване на активи от КТБ за стотици милиони. Последният е за сделки в размер на 300 млн, сигналът е подаден от гражданското сдружение “Ние гражданите”. Държавното обвинение обаче отказва да разследва престъплението. Формални обяснения всякакви. Само че отказа от правосъдие и справедливост е ужасен. Това демотивира обществото. И натрупва недоволство, което лесно се трансформира в ярост. Защото е очевидно, че зад формалните обяснения се крие нещо много страшно. Корупция и зависимости са му синоними.

Причините, зад публичните изяви да има скрит смисъл, са много. Преди всичко това отношение към обществото е едно огромно лицемерие. Оттам насетне, каквото й да ви говорят, да знаете, че става дума за пари, прикриване на лични интереси, зависимости, нечисти намерения, съмнителен бизнес, корупция и дори антинационални действия. Ще успяват докато обществото ги търпи. Пределът би трябвало отдавна да е достигнат, че и преминат. Оттук нататък всяка толерантност към фалша и лъжите ще стеснява свободата ни драматично. Това със сигурност застрашава не само свободата ни, но и духовното и физическото ни оцеляване. Като нация и отделни граждани. В Сирия убиват хората с ракети, а тук ни размазват с фалш и корупция. Не знам кое е по-лошо…