Posts Tagged ‘Симеон Сакскобургготски’

Сакскобургготски: Притеснявам се, че имотите ми ще последват съдбата на „Царските конюшни”

Posted on: юни 16th, 2019 by МИГ No Comments

В навечерието на рождения си ден, Симеон Сакскобургготски изрази притеснение, че отнетите му хижи „Ситняково” и „Саръгьол” ще последват съдбата на „Царските конюшни”. Бившият министър-председател на България коментира, че делата за семейните му имоти са тормоз.  На своя празник,  в „120 минути” той разказа още за силата на вярата, единението на религиите и бъдещето пред страната ни.

– Ваше Величество, преди две години ми казахте, че когато човек се гледа в огледалото, трябва да не се изчервява. Дните преди рождения ден са момент човек да погледне към себе си. Какво си казахте тази сутрин, когато се срещнахте с огледалото?

– Трудно е да се обясни, но съм щастлив да съм между живите на тази възраст. Второ, считам, че съм си изпълнил дълга си и съм дал немалко за страната.

– Всяка неделя можем да ви видим прав, смирен, на литургия в Александър Невски. Иска ли ви се да виждате повече хора в църквите?

– Не ми остава време да съм всяка неделя, но вярата е нещо лично. Тя е опора и ще се радвам повече хора да го усетят в нелесния живот, който водим.

– Как се убеждава католическата и православната църква едновременно да благословят Вашия брак с доня Маргарита? Какво казахте на „българския папа“ Йоан XXIII, когато отидохте да разговаряте с него по въпроса?

– Беше много трудно, имахме три срещи с папа Йоан XXIII. Трябваше да се преговаря и Православната църква, това трая повече от две години, докато се намери решението. С българската беше много по-трудно.

– Вие дарявате Торинската плащаница, една от най-големите християнски светини на Ватикана. Според преданието с това ленено платно е било увито тялото на Христос след разпятието. Как се пресичат пътищата на реликвата и вашата фамилия?

– То е по линия на майка ми, те са я съхранявали от 1340 г. Когато крал Умберто беше тежко болен, той ме помоли да връчим съсобствеността, ключа принадлежал на Савойското семейство, на папата. Така собствеността остана изцяло в ръцете на църквата. Не стана дума да я преместим в Рим.

– Вие имахте среща с папа Франциск в София. Присъствахте и на неговата среща с патриарха. Защо не успяхте да убедите Негово светейшество Неофит да посрещне Франциск така, както убедихте патриарх Максим да посрещне Йоан-Павел Втори преди 17 години?

– Аз не съм убеждавал никой – нито Максим, нито Неофит. Преди 17 години просто така стана, че папа Йоан Павел II пожела да посети Рилския манастир, където е и гроба на баща ми. Трябва да положим повече усилия да се обединим християните.

Винаги гледам глобалното и си спомням за срещите в Асизи с всевъзможни други вероизповедания, нехристиянски – беше нещо чудесно. Молитва за мир и разбирателство. Тук ефектът беше същият, затова и аз присъствах.

– Казва ли си един бивш министър-председател, когато вижда управленските решения: „А, аз бих постъпил по друг начин…“?

–Може да има такива случаи, но откровено казано, аз съм бил потърпевш и разбирам много от критиката. Няма много смисъл да се спира на подобни размисли.

– В текста на Вашето обръщение от септември 2018 г., вие наричате решението на съда за двореца Врана „мъчителен за семейството ви момент, в който може да бъдете принуден на второ изгнание“. Наистина ли тази мисъл мина през съзнанието ви?

– Тъжно е да се каже, но е така. Вижда се, че има систематично преследване. Да се върнем назад – 1946 г. правителството на Кимон Георгиев признава и ни дава списък на частни и лични имоти. 1998 г., демократична България Конституционният съд се произнася, че е така. Според мен, каквото следва няма логично обяснение . Този мораториум не е законосъобразен, това е тормоз, начинът, по който се действа – загубихме двете дела за хижите „Ситняково” и „Саръгьол”. Опразнихме ги, защото съм коректен човек, но с голяма болка в сърцето. Виждам чиста злоба – да се отнеме, без някакъв план за действие. Предполагам, че ще стане като с т.н. „Царско конюшни”.

– Говорите за политически-продиктувани посегателства. Не е ли време да назовете кого имате предвид?

–  Не мисля, че има смисъл. Аз се надявам и вярвам в правосъдието, разбира се и в съда в Страсбург – като гражданин на една европейска страна, където частната собственост е гарантирана. Няма смисъл да се назовава един, друг или трети. Това не допринася с нищо на обществото.

– Как звучи вашата оптимистична теория за българския народ днес? И оптимистична ли е тя?

–  Аз съм човек, който е реалист, животът ме е научил на това. Не виждам защо трябва да сме песимисти за България – членуваме в Европейския съюз, имаме природни дадености и изключително способни хора в науката. Като съберем това не може да сме песимисти.

Охраната на президента избутва Симеон, за да хванат в общ кадър Радев и Неофит

Posted on: април 29th, 2019 by МИГ No Comments

Бутафория в Храма на Великден.

Костюмарите от НСО – повече от свещениците. Търчат наляво-надясно сред службата със слушалки в ушите и ръце на коланите, „отцепват“ периметри, гледат страховито…

До патриарха се подредил важно, за да го забележат, президентът на републиката (горделивостта не бе ли смъртен грях?). 

Охраната му даже избутва Сакскобургготски и Маргарита от мястото до Неофит, че да хване камерата в общ кадър Радев и Неофит.

Остава загадка лицето Сакскобургготски в коя си точно битност присъства на службата. И защо на всяка церемония в „Невски“ сяда на царския трон.

Република ли бяхме, монархия ли… 

Но кога ли се е знаело у нас кой кой е? И пред Бога всеки се представя според интензитета на егото си.

Накрая Радев се мята в кортежа и отпрашва към държавната резиденция да си дояде козунака. Мероприятието „великденска литургия“ е приключило.

Сакскобургготски се ядосва: Късопаметни и промити мозъци забравиха Борис III

Posted on: март 13th, 2019 by МИГ No Comments

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски оповести позиция по повод отсъствието му от възпоменанието по повод спасяването на българските евреи преди няколко дни. Ето какво се казва в позицията:

ИЗЯВЛЕНИЕ НА Н.В. ЦАР СИМЕОН II В ОТГОВОР НА МНОГОБРОЙНИТЕ ЗАПИТВАНИЯ ЗАЩО НЕ Е ПРИСЪСТВАЛ НА ВЪЗПОМЕНАНИЕТО, ПОСВЕТЕНО НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ.

“С болка и прискърбие констатирам за пореден път, че дори в кръговете на властта, а и в част от обществото, битуват късопаметни и промити мозъци. Ако приемем твърдението, че през годините 1935-1943 България е еднолично управлявана от Цар Борис ІІІ, то дали нашите евреи щяха да бъдат спасени без изричната воля на Царя?

При наличието на неоспорими факти, документи и прочее, неспоменаването на името на Цар Борис ІІІ като определящ фактор за спасението, сочи за девалвация на настоящата ценностна система.

В деня, в който си прощаваме взаимно, разбира се, прощавам това невежество, но няма да забравя оскърблението към паметта на баща ми. През онези години само той като държавен глава посмя да се опълчи на Хитлер, за да опази нашите сънародници от еврейско потекло. Куражът му тогава, дори с риск за неговия живот, се признава и почита по света.”

Роднини на Симеон Сакскобургготски се отказаха от „царските“ гори

Posted on: март 12th, 2019 by МИГ No Comments

Шестима роднини на Симеон Сакскобурготски са се отказали от делото за „царските“ гори след спогодба със земеделския министър Румен Порожанов.

Става дума за херцози от рода фон Вюртемберг, които се явяват наследници на цар Фердинанд. Те безприкословно признават правото на собственост на държавата върху „царските“ рилски гори, съобщи defakto.bg.

Става дума за делото за 16 500 дка гори, което се води Софийския окръжен съд и е единственото, което още няма финал на първа инстанция.

Признанието на херцозите е без прецедент, но е в унисон с решенията на серия съдебни състави, които са категорични, че „царските“ имоти са държавни.

Съдът е одобрил спогодбата между Поражанов (искът за горите е подаден от негово име) и Πaтpиĸ Фpaнcиc Aлeĸcaндъp дьo лa Лaн Mиpлec, xepцoг Aлeĸcaндep фoн Bюpтeмбepг, xepцoг Oйтeн фoн Bюpтeмбepг, xepцoг Фepдинaнд фoн Bюpтeмбepг, xepцoгиня Coфи Eдoĸcи Mapия Лyиз, Фpaнcoa Жopж Mapи Люc-Бaйи.

В спогодбата се заявява, че херцозите не са считали имотите за своя собственост или за собственост на свой праводател, както и че не са придобивали право за собственост върху тях.

Спорът е за 16 поземлени имота, които в периода 2000-2003 г. са били връщани от общинската поземлена служба в Самоков на „наследници на бившия цар Фердинанд“. В резултат на спогодбата делото спрямо Вюртембергови се прекратява и те декларират, че няма да имат претенции за заплащане на обезщетения, неустойки и пр.

Отвeтници пo пpoцeca ocтaвaт Cимeoн Caĸcĸoбypггoтcĸи и cecтpa мy Mapия-Лyизa, ĸoитo влaдeят гopитe, вpъщaни им нa бaзaтa нa peшeниe нa Koнcтитyциoнния cъд oт 1998 г.

Сакскобургготски за „царските имоти“: Извиват ми ръцете

Posted on: октомври 14th, 2018 by МИГ 1 Comment

Бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски определи казуса с т.нар. царски имот като история без край.

„Аз вече се уморих обяснявам, защото ми се струва като сага или never ending story. Единствено изхождаме от фактите. Винаги сме считали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, но съдейки по онова време, когато държавата реши да одържави всичко през 1947 г., показва, че то не е било държавно“, каза експремиерът пред bTV.

Сакскобургготски подчерта, че не е искал да постави въпроса по време на своето управление, защото му се е струвало неетично.

„Оттам нататък дали някои административни, как да кажа – ходове, са били предприети, това вече е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, но за съжаление, така се случи. А щом като всъщност не е чисто юридически, защото юридическото си е било ясно още от поколенията на баща ми и на цар Фердинанд, мисля, че има начин, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или въобще, както се прави в други цивилизовани държави“, обясни той.

Бившият премиер уточни, че през годините е разговарял с много управляващи, а за последно му е било казано „да изчакаме да мине председателството“.

„Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за успешното председателство, но след това можеше да се започне нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и нормален начин. Но това не се е случило досега“, допълни Симеон Сакскобургготски.

Той се оплака, че по този начин му „извиват ръцете“.

На въпрос какво мислят децата му за ситуацията, експремиерът отговаря: „Карат ми се защо търпя всичко това. И просто недоумяват, защото те са свидетели на това, което съм правил цял живот. Но може би защото това ни е било втълпено, че България е преди всичко и човек трябва да стиска зъби понякога. Апетити винаги има, всякакви.“

Царят ще осъди България и ще получи обезщетение, но няма да му върнат имотите

Posted on: септември 25th, 2018 by МИГ No Comments

Царят ще осъди България и ще получи обезщетение, но няма да му върнат имотите. Това каза в сутрешния блок на БНТ адвокат Минчо Спасов.

„За съжаление съдът в Страсбург не може да отмени решенията на българските съдилища. Той може само да осъди България за това, че не е осигурила правосъдие на български гражданин. Аз очаквам, след като царят спечели делото в Страсбург, да му бъде откъдето едно обезщетение, но не и да му бъдат върнати имотите“, заяви бившият депутат, който има докторска степен по административно право.

„Благото на България и на българите е каузата, зад която царят стои и ще продължава да стои в България, въпреки желанието на неговите недоброжелатели да го прогонят оттук. От книгата на Симеон Сакскобургготски лъха разум и мъдрост“, добавя адвокатът.
В двореца „Врана“ вчера бе представена книгата на царя със заглавие „Една цел – България“. Изданието е двуезично – на български и английски. То включва послания на Сакскобургготски, направени в периода между 2010 и 2018 г., след като той вече не е министър-председател на България.

При представянето на книгата царят акцентира върху факта, че предците му са внасяла милиони, за разлика от много съвременни политици, които изнасят от страните си богатства и злоупотребяват с тях.

Нашият съд под икономико-политически натиск на олигарсите ревизира Търновската конституция и изкара всички политици будали, каза още адвокат Минчо Спасов.

Таен план за царските имоти?

Posted on: юли 21st, 2018 by МИГ No Comments

Естествен или последен ход в ревизията на незаконната царска реституция е решението на Върховния касационен съд (ВКС), което сложи край на делото за собствеността на стопанството на резиденция „Врана“?! Висшата съдебна инстанция отказа да допусне за разглеждане по същество жалбата на Симеон Сакскобурготски и на сестра му Мария Луиза Хробок срещу решението на Софийския апелативен съд, с което беше потвърдено решението на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете им за имоти с обща площ от 1400 декара.

Мотивите са ясни – от една страна, имотите са били одържавени на законово основание, а от друга, не може да бъдат придобити по давност, тъй като са поддържани и са посочени като собственост не на царската фамилия, а на Интендантството на Цивилната листа на Царя. Тези имоти не бяха деактувани като държавни и не бяха върнати на царското семейство, нито пък претенцията беше за наследствено правоприемство от цар Фердинанд. Претендираше се придобивна давност и реституционни права по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.

Съдът отхвърли и двете основания, като присъди за възстановяване и трикратно по-висок от определения от долната инстанция размер на адвокатския хонорар, платен от държавата. При цена на иска от близо 15 млн. лв., формирана като сбор от данъчните оценки на имотите, коригираният минимален адвокатски хонорар само в производството пред апелативния съд възлиза на близо 162 хил. лева.

Дотук – добре, честито на данъкоплатците и на кантората, поела апетитното дело! Дали обаче то няма да е последният успех срещу грандиозното безобразие, наречено царска реституция?! Досега съдът призна собствеността на държавата върху дворците „Кричим“, „Саръгьол“ и „Ситняково“. Делата за двореца „Врана“, резиденцията „Царска Бистрица“ и 16 500 дка гори в Рила обаче продължават. А някои знакови властови ходове от последните месеци ни държат на нокти относно готовността за защита на публичния интерес.

Старата песен на нов глас беше подета в края на октомври миналата година с някакво писмо на Сакскобургготски до председателя на Народното събрание, до премиера и до омбудсмана, в което предложил „да се потърси отговор за уреждане на проблемите с т. нар. царска реституция, като се държи сметка за фактите такива, каквито те са в годините насам“. Това съобщиха съвместно министрите на правосъдието и на регионалното развитие и благоустройството Цецка Цачева и Николай Нанков и шефът на кабинета на земеделския министър Атанас Кацарчев.

Писмото не би развълнувало никого, ако премиерът Бойко Борисов не беше реагирал светкавично с разпореждане за създаването на работна група, в която представители на държавата да обсъдят проблема с  адвокатите на царя. Какъв е проблемът никой не каза, но се досетихме с оглед определената за координатор бивша царска министърка на правосъдието Миглена Тачева. После останахме втрещени от танца със сабите в Саудитска Арабия, където Симеон беше представен като почетен гост по монархическа линия в компанията на Борисов. Междувременно скандалът с имотите набъбваше и никой нямаше очи да коментира информацията, че държавата спира  делата за тях в съда.

Преди още да стане ясно за какво държавата ще се споразумява с Кобурга и от къде на къде ще му пише специален реституционен закон Нанков увери, че няма отказ от защита на обществения интерес, но тя можела да бъде осъществена по съдебен или по извънсъдебен ред. И щели да се съобразят както с настоящия, така и с бъдещия реституционен закон.

После работната група приключи дейността си и излезе със становище. Според него изпълнителната власт не можела да се меси във висящите дела за царските имоти. Всички те, включително и двете спрени – за двореца „Врана“ и за „Царска Бистрица“, щели да бъдат продължени. Но нямаше съмнение какво са си наумили – според окончателното становище добре било все пак проблемите на царската реституция да се решат веднъж завинаги със закон. Какъвто, забележете, самите царски юристи уверяваха години наред в един глас, че не е нужен. И че дори би бил противоконституционен, тъй като щял да бъде закон за една личност.

За аргументите на работната група  писахме нееднократно и подробно, затова само ще ги маркираме. Специален „царски“ реституционен закон е категорично и абсолютно ненужен, тъй като няма нищо царско за реституиране. Решението на Конституционния съд от 1998 г., с което бе обявена за противоконституционна  „наредбата-закон“ за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, няма обратна сила, а се прилага занапред. Да, според Закона за Конституционния съд правните последици от обявяването на един закон за противоконституционен се уреждат от парламента.

А в случая последиците са тези, че одържавяването на имотите отпада, но от това те не стават частна собственост на бившия монарх. При тези правни последици парламентът няма какво повече да урежда. Премахнато е действието на един специален закон, който е поначало грешен като правно средство, защото и тогава имотите не са били на царската фамилия.

Правното действие на „наредбата-закон“ е по същество актуването им като държавна собственост. То не е одържавяване, защото не предвижда обезщетение за предишните собственици. Не е и национализация, защото не предвижда отнемане на имотите, а просто ги обявява за държавна собственост. Не е налице дори отнемане на владението и ползването, тъй като при приемането на „наредбата-закон“ царската фамилия е напуснала вече страната.

Аргументът, че в наложения през 2009 г. мораториум върху разпореждането и експлоатацията на царските имоти е посочен срок на действие  до приемането на специален реституционен закон, също издиша. Подобна уговорка няма практически правна сила, тъй като не обвързва държавата с приемането на такъв закон. Парламентът е свободен да отмени действието на мораториума по всяко време и на други основания с оглед обществения интерес, без да приема никакъв закон като условие за края на действието му. Мораториумът не е нищо повече от обезпечителна мярка срещу опасността царската фамилия да отчужди или натовари с вещни тежести имотите, както и да изсече горите в Рила.

Затова работната група размаха и трети довод в полза на специален реституционен закон – заведените от Симеон дела в Европейския съд по правата на човека. Както и предположихме в публикациите си обаче оттам заек засега не излиза. В средата на април съдът в Страсбург отхвърли жалбата на царската фамилия за действията на българската държава по ключовия казус с реституцията на резиденция „Кричим“. Делото продължава все пак по жалбата за мораториума и за комерсиалната употреба на царските имоти, като страните получиха срок до края на септември, за да се споразумеят по делото, преди съдът да се произнесе окончателно.

И тук лъсва новата схема, по която можем да очакваме изненади. С решението по казуса  „Кричим“ беше наложена практиката за отвоюване на царските имоти в полза на държавата. И то не толкова заради неговата правилност и обоснованост, които са безспорни, а заради неговата задължителност за всички съдилища по закон. Въпросното Решение №209/08.06.2012 по дело №673/2011 на ВКС е постановено по реда на чл.290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията му от неговото приемане преди десетилетие.

Съгласно тази редакция и закрепването й с нарочно тълкувателно решение на ВКС всяко негово решение, постановено по реда на чл.290 ГПК при допуснато касационно обжалване, е задължително и долните съдебни инстанции да го прилагат, без да обсъждат доводи в различен смисъл. Не щеш ли обаче – през октомври миналата година този текст изхвърча от кодекса, без никой да разбере по чие предложение и защо. Това стана при най-сериозните промени в ГПК от неговото въвеждане, при които бяха внесени четири различни законопроекта на управляващи и опозиция.

В никои от тях обаче не фигурираше подобно предложение. Нямаше го и в изготвения въз основа на тях общ законопроект. После някой го подпъхна и в гласувания окончателен вариант се появи кратък текст:

„В чл.290 се създава ал.3: 

„(3) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.“

По абсолютно същата криминално-лобистка схема беше премахнат и целият механизъм за уеднаквяване на съдебната практика, регламентиран в чл.291 от ГПК. По него при постановено от долната инстанция при противоречива практика решение ВКС беше длъжен да посочи с мотивирано решение практиката  на кое от противоречивите решения смята за правилно и да постанови решение въз основа на нея. Когато приеме, че в решенията практиката е неправилна или неприложима към висящия спор, Върховният съд трябваше да посочи с мотивирано решение защо е неправилна или неприложима и да постанови решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.

Всичко това изхвърча от кодекса също в последния момент с друг кратък текст:

„Член 291 се отменя“.

Въпросните разпоредби бяха една от големите новости в ГПК при създаването му и, за разлика от други текстове, те бяха приети положително както от адвокатите, така и от съдиите. Никой не е искал, нито е очаквал подобна радикална стъпка. Чл.290 беше определен с пълно основание от юристите като зачатък на прецедентно право в прилаганата у нас континентална правна система. Чл. 291 пък представляваше еманация на конституционно закрепеното основно правомощие на ВКС да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

НяКОЙ изхвърли натъмно всичко това, защото реши, че му пречи.

Огнян Стойчев, „Банкер“

Сакскобургготски прекъсна демократичните промени в България

Posted on: юни 17th, 2018 by МИГ No Comments

Изборната победа на НДСВ и Симеон Сакскобургготски през 2001 г. беше удар по усилията за промяна на България и превръщането й в модерна европейска държава, като и до днес развитието ни остава недостатъчно бързо. Това коментира пред БТВ бившият лидер на БЗНС Анастасия Мозер.

Поражението отпреди 17 години е голямото й разочарование в българската политика: „На хоризонта се появи г-н Сакскобургготски и прекъсна тези промени, които станаха по време на обединението на Големите демократични сили”.

Тя оценява Иван Костов като „един много добър и деен политик”, който обаче „не беше особено добър при избора на хората около себе си и това стана причина за много и негови разочарования”.

„Съжалявам, че се прекъсна този подем, който беше започнал, защото струва ми се, че България щеше да бъде много различна страна, ако бяхме спечелили тогава изборите”, коментира Мозер. За нея Ахмед Доган „има своята много успешна политика и той така успя да подреди нещата около себе си”.

Според Мозер са безпочвени критиките към Бойко Борисов за това, че поставя прекалено голям акцент върху инфраструктурата: „Аз навремето винаги казвах на колегите от БСП или БКП: След като всичко беше толкова евтино навремето, защо не направихте магистралите до Бургас или до Варна, защо не изчистихте въздуха от тези вредни вещества?“.

Критиката й към премиера е за липсата на сговорчивост, заради която сега е партньор с „Патриотите“, които „може би не са съвсем най-лошото, но не са също така и най-сродното за ГЕРБ”.

Мозер, която се завърна в българската политика през 1991 г. след дългогодишно изгнание в САЩ, сравнява Доналд Тръмп с Ричард Никсън: „Страшна истерична кампания срещу него има, която разбира се, не е напълно достойна. Той се поддава на тези неща, защото по някой път говори неща, които после променя непрестанно. Той понякога е непредвидим, което не е толкова лошо”.

Според нея проблемът е, че Тръмп е „хукнал” да подобрява отношенията със Северна Корея без въобще да повдига въпроса за мизерията и неспазването на човешките права в комунистическата страна: „А Вие знаете, че всичките промени в Източна Европа започнаха от там”.

Сакскобургготски откри скандална изложба за спасяването на евреите

Posted on: юни 1st, 2018 by МИГ No Comments

Скандална изложба, грубо изопачаваща и фалшифицираща историята на спасяването на българските евреи, бе открита вчера в Пловдив в присъствието на последния цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски

Документалната експозиция „Страната на спасените евреи“, която е създадена от Израелско-българския комитет на екстравагантния собственик на пловдивска болница д-р Невен Енчев, украсява новата зала на Областната администрация.

„Откриването на изложбата тук е специален знак и голямо признание за Пловдив. Пловдив също участва много дейно и активно в спасяването на българските евреи, което обаче нямаше да може да се случи без съдействието на Вашия баща – личното участие на Негово Величество Цар Борис“ – с тези думи д-р Енчев се обърна към Сакскобургготски.

По-нататък в словото си здравният мениджър посочи:

„Много са споровете за това кой спаси българските евреи. И, както винаги става в България, ние се делим на различни партии и по-малки звена, всеки от които си приписва спасяването на българските евреи.

Управлението на България, представено от Негово Величество, който беше единственият управник, който успя да се противопостави с доводи, които не биха могли да бъдат оборени дори от най-висшите ешелони на Третия райх. Царят спаси българските си евреи и се бори докрай!

Той каза едно-единствено изречение, което надделя:  „Нито един гражданин, нито един поданик на България няма да замине с ешелоните, където и да е. Те ми трябват тук, това са български поданици, те ще останат в своята страна“.

Да, за съжаление ние не можахме да спасим евреите на Тракия и Македония, но тогава тези земи бяха само администрирани от българската държава, те не бяха присъединени, както беше присъединена Добруджа. Затова ние нямаме грях към тях, както някои наши съседи се опитват да ни го припишат. Цар Борис, Българската православна църква и българският народ като един се изправиха и спасиха своите 48 000 евреи.

Лично със знанието, лично на съдействието на Вашата майка още 20 000 евреи са минали транзитно през България за Палестина – това значи, че ние наистина спасихме над 70 000 евреи. Единствената еврейска общност, която след Втората световна война се е увеличила, е българската. Българските евреи и сега , когато отида в Израел, наистина са много благодарни. Евреите признават това, а ние тук на местна почва продължаваме да се плюем“.

В отговор Сакскобургготски каза: „Благодаря за думите, които произнесохте. Искам да благодаря за тази изложба. Няма какво да се делят на партии и на организации, ние доказахме пред света, че България е спасила своите еврейски сънародници. Заслугата е на цялата страна и всеки един по свой начин може да се гордее. повече ме радва че си говорим за общите усилия. Благодарен съм за посрещането и искам да пожелая успех на тази изложба“.

Заедно със Симеон Сакскобургготски дойдоха неговата съпруга Маргарита и сестра му Мария-Луиза. В тържеството се включиха свита утвърдени царедворци , сред които бившите депутати Маргарит Мицев и Тошо Пейков, кинорежисьорът Евгений Михайлов, както и деца от пазарджишко училище.

На организираното от д-р Енчев зрелище присъстваха също областният управител Здравко Димитров, командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев, началникът на Областна дирекция на МВР-Пловдив комисар Атанас Илков и други.

Изложбата показва тенденциозно избрани документи и дневници на висшия германски държавен апарат, както и на германските дипломати, които според организаторите доказвали активната позиция на българската държава в спасяването на 48 000 евреи.

Авторите открито обявяват Цар Борис III за спасител на българските евреи, докато историческата истина е точно обратната. Българската православна църква, антихитлеристката опозиция и широки обществени слоеве се противопоставиха на решението на Кобурга за депортирането на българските евреи към лагерите на смъртта.

Сред експонатите са и всички награди на българското царско семейство от световни еврейски организации.  Изложбата е дело на Израелско-българския институт и студия “Време” и се реализира с подкрепата на Министерството на културата, по повод Българското европредседателство.

Фалшификацията, която неглижира пронацистката политика на Цар Борис III по време на неговия едноличен режим, и представлява откровена гавра с паметта на загиналите в Холокоста евреи, е част от Културната програма за Българско председателство на Съвета на Европейския съюз и на НФ “Култура”.

Особено нахално е представянето й в Пловдив, където все още има живи свидетели на трагичните събития от Втората световна война, както и заради ролята на пловдивската общественост и митрополит Кирил, които с риск за живота си, се опълчиха на злокобната царска воля.

Откриването на изложбата на 8 май т.г. в София бе съпроводено с бурен скандал. Редица български общественици, историци и правозащитници написаха остро протестно писмо срещу документалната манипулация.

„Това е очевиден опит да се представи образът на цар Борис III и неговото пронацистко правителство в положителна светлина. Очевидно е, че съставителите на експозицията са предпочели да не посочват ясния исторически факт, че депортирането на 11 343 евреи е станало със съгласието на царя.

То е изпълнено от неговото правителство, начело с Богдан Филов – при това по законите, вкарани в Парламента от Министерски съвет, и подписани от самия цар!“, се посочва в откритото писмо.

Обществениците призоваха министъра на културата Боил Банов да не ходи на откриването на изложбата в кафенето на Съюза на архитектите в София. В крайна сметка министър Банов не отиде, но за сметка на това на откриването е присъствал вицепремиерът Валери Симеонов.

Скандалната изложба престоя само ден в Съюза на архитектите, след което бе свалена тихомълком. Вчера бе откриването в Пловдив, а д-р Енчев не крие плановете и да гастролира с нея из големите градове на страната.

Пловдив тайм

Сакскобургготски: Великата Русия дори не знае къде сме ние на картата

Posted on: май 30th, 2018 by МИГ No Comments

Към Русия не бива да се върви с рогата напред. Санкциите ни вредят по-скоро на нас. Това са автоголове, които ЕС си бележи, заяви бившият министър-председател на България Симеон Сакскобургготски в интервю за швейцарското списание „Ди Велтвохе”, цитирано от личния му сайт.

Сакскобургготски призова да бъдем по-прагматични и по-внимателни в отношенията си с Русия: „Погледнете картата на света – трябва да живеем с Русия. А за България това важи с още по-голяма сила. Великата Русия дори не знае къде сме ние на картата“.

Бившият премиер каза още, че не е справедливо, когато ни наричат корумпирани като цяло. Според него няма нито една държава, в която да няма известно ниво на корупция. „Тези упреци обезсърчават и обиждат. Дразня се, когато хора от ЕС ни четат надменни нравоучения за корупцията и правовата държава. Правим, каквото можем“, посочва Сакскобургготски.

Публикуваме пълния текст на интервюто на Симеон Сакскобургготски за швейцарското списание „Ди Велтвохе”:

Ваше Величество, независимо дали става дума за чехи, унгарци или поляци, на запад винаги се твърди: „Източноевропейците никога няма да се научат на демокрация“. Вярно ли е това?

Не съм съгласен определени държави да се вкарват в шаблони, без да се отчита, че там се случиха революционни промени. Ето защо такива твърдения са погрешни. Ако унгарците са доволни от дадена система, трябва да погледнем по-внимателно и да се запитаме: „Защо?“ Ала да се твърди, че унгарците не били готови за демокрацията, не е справедливо.

Въпреки това обаче трудно можем да си представим политици като Орбан в скандинавските страни или във Великобритания.

Не искам да кажа нещо политически некоректно. Но той се възползва от определени обстоятелства. Лесно е да се злослови по адрес на бежанците или да се твърди, че се защитава християнството. Това звучи добре, но ако се вгледаме внимателно, това е твърде популистко. Аз самият дълги години съм бил бежанец, затова съм особено чувствителен към тази тема.

България от десет години е член на ЕС. Като премиер Вие подписахте документите за присъединяването ѝ. Изпълниха ли се очакванията, които България възлагаше на ЕС?

Мечтата да принадлежим към Европа за нас беше голяма мотивация, национална повеля, никакво притворство. И до днес България остана проевропейски настроена въпреки сегашната мода на евроскептицизма. Аз разглеждам членството в ЕС като единствено решение за страната ни. Като наблюдаваме какви трудности изпитват някои държави на Балканите, които все още не са членове, с какво огромно желание се стремят да се присъединят, става ясно, че една обединена Европа, въпреки всички критики, е най-доброто решение.

ЕС е доминиран от западноевропейци – Германия и Франция. Мнозина източноевропейци се оплакват, че отношението към техните държави е като към такива от втора класа. Прави ли са?

Тези две държави са в Съюза от самото начало, те са в центъра, велики държави са, и само поради тези причини може би се изживяват като нещо повече от новодошлите или от държавите по периферията. През 2004 година бяхме свидетели на един Голям взрив – приети бяха девет нови членове. Тогава ме бяха поканили като гост. Беше много вълнуващо, но още тогава си мислех: „Дано и нас да приемат преди ЕС – простете израза – да се задави с новите членове“. За щастие Румъния и ние се присъединихме през 2007 г. Видяхме след това колко дълго продължи процесът при Хърватия, а днес нещата изглеждат твърде зле за нови членове от Балканите. Въпреки това обаче те трябва да бъдат приети, защото единствено с тях ще сме успели да изградим една единна Европа.

Но тези държави – България също се числи към тях – трябва да се борят с много клишета и предразсъдъци. Защо е така?

Най-напред заради религията. Ние сме православни, нямаме католическо минало. След това дълги векове сме били под османско владичество. Езикът ни е близък до руския и в двете световни войни по различни причини сме били съюзници на Германия. Това са ужасни недостатъци при формирането на общественото мнение в други държави.

Често срещан упрек е, че България е корумпирана.

На осемдесет години съм и много съм видял в живота си. Съжалявам, но не съм видял нито една държава, в която да няма известно ниво на корупция. Не е справедливо, когато ни наричат корумпирани като цяло. Може и да има отделни случаи. Те могат да се осветляват, решават, да се борим с тях. Но не може да се обобщава. Има много честни, трудолюбиви хора тук, които мислят модерно и нямат и най-малкото намерение да дават или да получават подкупи. Тези упреци обезсърчават и обиждат. Дразня се, когато хора от ЕС ни четат надменни нравоучения за корупцията и правовата държава. Правим, каквото можем.

Каква роля играе комунистическото минало?

Всички държави от съветския Източен блок споделят едно тежко наследство. Две поколения знаеха единствено централизирана, тоталитарна система. И тя да се промени в пазарна икономика от днес за утре – това никога не го е имало. Някои от по-умните глави при комунистите се усетиха отрано каква е повелята на деня и започнаха своего рода приватизация – разбира се без за нея да има необходимите морални предпоставки. По този начин се опорочи разбирането за пазарна икономика. Би трябвало да се проявява повече разбиране и съпричастност когато говорим за определени пороци. Вземете един конкретен пример от България – съдебната система. При комунистите повечето съдии изповядваха марксистки възгледи. Като дойде демокрацията, демократите започнаха възгласи: „Вън! Искаме нашите хора да станат съдии!“ И изведнъж правораздаването се политизира, което е изобщо недопустимо. Затова възникнаха и трудни ситуации, които един шведски или испански съдия никога не може да разбере.

Имат ли изобщо интерес западноевропейците да разберат Изтока?

Имат интерес нещата на изток да вървят така, както при тях. Ние трябва да сме като тях. Както казва професор Хигинс в „Моята прекрасна лейди“: „Защо жената не може да е като мъж?“ Промяната от тоталитарна система към своего рода див капитализъм бе ужасно трудна. Никой не се е родил приватизатор. Трябваше да се учим от лошия си опит и от заблудите. Мисля, че Китай се справи най-разумно – намериха начин да избегнат колапс като в Съветския съюз, да запазят контрола и едновременно с това да отворят икономиката си. Нямаше хаос, нямаше ядрени аварии. За един убеден демократ може и да прозвучи ужасно, но понякога трябва да се правят неща, които са наложени от обстоятелствата.

Различия между Изтока и Запада се наблюдават и в отношението към държавата. На Запад често на държавата се гледа като на благотворящ настойник, на когото можеш да се довериш, защото знаеш, че ти мисли доброто. Според мен българите не мислят така.

При нас държавата е винаги „другият“, винаги е враг на нас, бедните граждани. Това ни е наследството от 500 години османско владичество. Тези владетели са си живеели в Истанбул и са били врагове. Народът ни не се е развивал като народите на Скандинавския полуостров или в Швейцария, че да стигне до прозрението, че гражданите са държавата и че държавните служители съществуват, за да са му от помощ.

Променя ли се тази нагласа?

Много млади хора осъзнаха колко важно е да се уважава правовата държава. Това са хора работили или учили в чужбина. Трябва още време, но сме на прав път.

Бившият президент на Унгария Арпад Гьонц беше казал веднъж за средно и общоевропейската идентичност: „Когато съм в Краков разбирам всичко, освен езика.“ Така ли е и с Вас?

Абсолютно вярно е. Чувстваш, че разбираш всичко. Имаме общ знаменател, който ни свързва. След едно посещение в Полша един друг политик ми беше казал: „Симеоне, също като в „Алиса в страната на чудесата“ е. Чак след като надзърнеш зад огледалото, започва да ти става ясно.“ За едно западно око много неща изглеждат непонятни, докато не се напаснем и не започнем да извличаме най-доброто от всяка ситуация.

Вие лично също е трябвало да се напасвате. Десетилетия сте живели в изгнание в Испания, върнали сте се след падането на комунизма и даже сте станали министър-председател.

Това бяха интересни и трудни времена. Не ме разбираха правилно, защото трябваше да разбивам начина на мислене. Това никога не е популярно. Левите ми нямаха доверие като „монархо-фашист“, монархистите ми се сърдеха, че съм се клел в републиката. Много недоволни имаше в страната, но ако човек гледа само назад, вместо напред, се удря в стената. Съпругата ми споделя, че като обикалям страната сега, акциите ми са се вдигнали малко. От „лошият министър-председател“ съм бил станал отново „добрият стар цар“.

Защо въпреки това влязохте в политиката?

Исках да бъда от полза на страната си. Като един добър стар цар, който се е прибрал у дома, на много малко неща можех да повлияя в една република. Ако искаш да направиш нещо и да промениш нещо, можеш да го сториш само като оглавиш правителството.

Като министър-председател се застъпвахте за добри отношения с Русия. Как оценявате сегашното напрежение между Москва и Запада?

Напълно погрешно е за всичко да се обвинява Русия или Путин. Трябва да бъдем по-прагматични и по-внимателни. Погледнете картата на света – трябва да живеем с Русия. А за България това важи с още по-голяма сила. Великата Русия дори не знае къде сме ние на картата. Към Русия не бива да се върви с рогата напред. Санкциите ни вредят по-скоро на нас. Това са автоголове, които ЕС си бележи.

Да се спрем на една по-малка, но важна държава: Австрия преживява своего рода голямо завръщане на Балканите.

Фантастично. Австрия отчита отново своето истинско измерение. Преди 1989 г. Виена беше тупик, в който свършваше Западът. Днес тя преоткри своята историческа роля за нашия регион. Ние българите разбираме австрийците много добре. Казваме, че не са истински немци, но едновременно с това те в много отношения са немци. Ние изпитваме културен афинитет към Австрия. Ерцхерцог Ото /фон Хабсбург/ нарича Дунавския коридор „вектор на културата, вектор на срещите“. Дунав свързва всички ни, а Австрия е в най-горната му част.

Симеон II за Борисов: Мисля, че ставането му премиер е фрапирало много наблюдатели

Posted on: май 4th, 2018 by МИГ No Comments

Бившият цар и премиер на България Симеон Сакскобургготски даде пространно интервю за портала dir.bg, в което говори по много теми. Предлагаме ви го, без редакторска намеса.

– Ще бъде ли възможно в този разговор да отделим личността на Симеон Сакскобургготски от тази на цар Симеон Втори?
– Носил съм две-три шапки, така че съвсем възможно е.

– Бях изненадана да разбера, че живеете в България. Как минава един ваш ден?
– Денят ми е плътно запълнен. Всеки ден. Не е, да каже човек, само един или два дни в седмицата. Много неща има за вършене.

– Какво правите в свободното си време?
– Свободното време е нощно време, защото аз спя малко и тогава чета.

– Какво четете?
– История обикновено. Или политически книги. Или нещо, което трябва да прегледам, защото авторът ми го е подарил.

– Бяхте на сватбата на принц Уилям. Сега ще присъствате ли и на сватбата на принц Хари?
– Не, защото това е вече вторият син, а в монархиите е прието тогава нещата да се случват по-семейно или с приятели. Не е задължително да се канят „едни, други и трети“. Практиката е такава. И в Швеция беше така наскоро, и в Люксембург, и къде ли не. Ако е престолонаследникът, обикновено се канят от куртоазия всички. Затова бяхме в Лондон на сватбата на принц Уилям. Пък и с принц Чарлз сме близки, а и семейството е с едно и също име…

– Липсва ли ви политиката сега?
– О, пази Боже, не! Аз съм бил цял живот в нея и продължавам да съм, но без да съм активен. Не страдам от синдрома за нещо, което ми липсва, защото съм си повярвал!

– Собствениците на яхти казват, че се радват, когато си купят яхта, и се радват сто пъти повече, когато я продадат. Вие колко щастлив си тръгнахте от политиката? Тръгнахте ли си щастлив, че се махате?
– Думата „махане“ може би… Донякъде… Но ми се стори съвсем нормално човек да си подаде оставката, след като е претърпял изборно поражение, да го наречем. Но това не значеше за мен ни най-малко, че напускам, че обръщам една страница, че си тръгвам огорчен или ядосан на всички. Напротив. Беше business as usual на другия ден.

– Мислите ли, че останахте неразбран?
– Човек, като се позамисли, може да има това усещане, но аз избягвам да търся вина в други или да се самооправдавам. Просто приемам нещата така, както са. Аз съм страшен реалист и прагматик и тия работи не ме вълнуват, да си го кажа съвсем откровено.

– Аз си мислих за вашия живот. Той е изпълнен с много обрати. Какво заглавие бихте му сложили сега?
– Както и самата книга се нарича. Нещо, което е необичайно.

– „Необикновеният живот на Симеон II – цар на българите“ звучи ли правдоподобно?
– Така е. Може да се перифразира, естествено. Но не всичко е по моя заслуга. Просто това е съчетание на обстоятелствата. Толкова много неща са ми се случили и толкова неща съм видял и преживял, че наистина е необикновен…

– В първите си години живеете изключително добре. Всички се грижат за вас. В един момент обаче преживявате изключителен шок със загубата на вашия баща. Кой ви е учил на нещата като мъж след това, защото всяко едно момче търси модела на поведение у баща си? Кой ви помагаше да научите „мъжките работи“?
– Може би обстоятелствата. Многото хора, с които бях принуден да общувам. Пък и ролята на майка ми беше на майка, на царица, на цар, на шеф на семейството, на всичко. Така че от нея взех много.

– Тя беше и бащата, и майката…
– Определено. Имаше страхотна воля. Беше много строга и взискателна. В същото време у нея имаше и една добрина, която дори не мога да опиша. Последният шамар, който ми зашлеви… Вече бях на повече от осемнайсет. И сигурно заслужено.

– Какъв беше поводът?
– Ами един мой отговор. Има неща в йерархията на семейството или във възрастта и уважението, които трябва да се спазват. И на нея й дойде в повече. Но аз съм го запомнил с благодарност, а не както се говори сега, че е имало някакво политическо некоректно поведение. (Усмихва се.)

– Имате ли в главата си спомен за майка ви, баща ви и сестра ви заедно?
– Да, но в едно много далечно минало. То беше малко като време, защото баща ми беше толкова зает и го виждахме от време на време. Най-често вечер, когато се прибираше от кабинета си тук, във „Врана“.

– Той идваше ли при вас вечерно време? И какво ви казваше?
– Когато не бяхме вече заспали – да. Той се връщаше от кабинета много късно.

– Чел ли ви е приказки например?
– Не… Не. Рисуваше понякога, за да ни забавлява – локомотив например. Или пък ни разпитваше какво сме правили през деня. Той нямаше време, за жалост. Пък и, знаете ли, по онова време възпитанието беше съвсем друго. Между поколенията нямаше тази близост, която имам сега с моите деца и внучета.

– Когато той си отиде, как разбрахте за това? Някой опита ли се да ви запази, да ви съхрани, да не ви каже истината веднага?
– Ние знаехме, че той боледува. Помня дори, че отидохме и набрахме едни тинтяви от „Царска Бистрица“, които да му изпратим. Помня също и леля ми Евдокия, която ни казваше, че слиза до София, защото баща ни бил много болен, но ще се оправи… И след това, когато дойде адютантът и се обърна към мен с „Ваше Величество“, разбрах какво се е случило.

– Вие имате спомен от вашия адютант (полк. Христо Бърдаров – бел. авт.)… От него научихте ли нещо?
– Е, той също ме дисциплинираше. (Смее се.)

– Как?
– При яздене, например. Или как да се държа пред офицерството или пред войниците. Знаете ли, в такава ситуация това идва отвсякъде. Човек копира, вижда…

– Какви спомени пазите от царските си задължения тогава? Вие сте били много малък. Какво правеше едно момче на петгодишна възраст между възрастни дипломати? Вие е трябвало да присъствате на тези срещи, нали така?
– На някои от тях, да. Но това ставаше още от най-ранната ми възраст. Може би от тригодишен са започнали да ме тренират. Затова казвам, че монархията е една добра гаранция за престолонаследника от малък да се дисциплинира в професионален план. Да бъде готов да наследи баща си. Това върви с поколения. Не е нещо, което от ден за друг да седнеш и да го научиш.

– А открихте ли истината за смъртта на баща ви и това вълнува ли ви днес изобщо?
– Като син – да. Не за друго. Но за жалост и до ден днешен няма нищо, което да е стопроцентово сигурно, доказано черно на бяло.

– Аз съм си мислила много за вашия баща как е отишъл при Хитлер и му е казал в очите, че няма да му даде помощ…
– Е, вижте кога е било това – 43-та година. Бих искал да видя някои от героите, които го осъждат на какво ли не сега, как биха били на негово място… Какви предателства и какво ли не нямаше да има. Но това са вече други истории…

– Има ли нещо във фамилната ви история, което все още не ви дава покой?
– Има неща, които са били неприятни или незаслужени, но нямам време да се спирам специално на тях. А и не съм човек, който обича да се връща, да съжалява или да хленчи.

– Народният съд издава смъртна присъда на вашия чичо (регента княз Кирил Преславски). Майка ви опасяваше ли се за това какво ще стане с вас? Вие сте живели в страната още година след това…
– И още как. А и не забравяйте, че руската революция беше много по-близо в мисълта на всички, отколкото е сега. Тя с две малки деца, виждайки какво се случва, си имаше опасенията, горката, но никога не го показваше…

– Съдбата на Романови…
– Да, можеше да ни сполети… Защо не? Но те знаеха, че майка ми искаше да отиде в Египет, където бяха отседнали родителите й. И тогава ни предложиха един параход, който тръгваше от Варна, около двайсетина дни след като ни бяха съобщили, че трябва да напуснем България. Той минаваше през Одеса, после през Пролива и оттам направо за Египет. А другият беше 48 часа след съобщението – от Истанбул направо за Египет. И майка ми, като чу Одеса, също си зададе въпроса дали „случайно“ няма да ни оставят там. И тогава каза: „Не, тръгваме вдругиден!“.

– Как оцелявахте в годините на емиграция? Първите години са били много трудни…
– Майка ми беше главата на семейството. Аз трябваше да ходя на училище и да си гледам работата.

– Какъв ученик бяхте?
– Средно добър. Не мога да кажа, че съм бил нещо много специално… Общо взето, дисциплиниран. Първо учих в Египет, после в Испания. Едното училище беше на английски, другото на френски език. Така че научих много неща.

– А защо избрахте военната академия?
– Майка ми казваше, че едно момче, което не си е изкарало войниклъка… В него има нещо, което не е съвсем наред. И това беше начинът за още една допълнителна дисциплина. И по този начин отидох в Америка и беше безкрайно интересно. И там научих много.

– Какво научихте от военната академия? Научихте ли се да се биете например?
– (Смее се.) Не, не, това не беше основната цел, или поне аз не съм го приел така.

– А как се представяхте на колегите си там? Те знаеха ли кой сте вие?
– Не. Единственото, което знаеха, е, че бях емигрант. Но имаше емигранти бежанци, които работеха като прислужници или чистачи в академията. Дори имаше един българин, който ме разпозна. И аз тогава отидох и го помолих просто да забрави и на никого да не казва. И човекът си удържа на думата до края. Те знаеха и понякога ми казваха: „Ама ти си един от DP (Displaced Person – бежанец – бел. авт.)“. Ами хубаво – такъв съм…

– А вие не искахте да бъде приеман по-специално или?
– Не, не можеше. Само генералът, който беше командващ, знаеше истинската ми личност. Иначе си бях кадет Рилски, номер 6338. И готово!

– Политиката разкрива ли според вас кой е мъж и кой не?
– О! Да не даваме примери с канцлера Меркел… Тук едва ли трябва да говорим за мъжки или не неща… (Смее се.) Въпросът е да знаеш, да умееш, решенията да са добре преценени…

– На годините, на които сте, как преценявате: кое е най-важното качество, което трябва да притежава един мъж?
– Това е много особен въпрос… Не съм се замислял никога. Но мисля, че трябва да има широко отворени очи, да слуша, да не се взима прекалено много присърце и да е готов да се учи. Аз самият съм на 81 почти и проявявам любопитство. Опитвам се да понауча нещо, доколкото ми разрешава паметта…

– През 1955 г. вие обявявате с манифест пълнолетието си и верността си към Търновската конституция. Никой тогава не е мислил, че близо петдесет години по-късно вие ще сте министър-председател на България. Намирате ли това за исторически парадокс?
– Не. Цял живот се надявах да помогна или да направя нещо по-пряко за България, а не само да действам като един криво-ляво Червен кръст, както го правихме толкова години, помагайки на толкова хора с каквото е било по силите ни. И като стана това, трябваше да го приема в името на полезното.

– Вестник „Гардиън“ писаха навремето за вас, че вие сте пример „как може да се свърши царската работа и без да имаш царска корона“. Статията завършваше накрая с думите: „Замисли се, Чарлз!“. Как бихте го коментирали сега?
– Мен са ме учили цял живот да не се бъркам пряко в политиката. Да съм над партиите, над всичко това. Но в даден момент човек вижда, че може да бъде полезен и в друга роля. И така „превключих“, ако мога така да го кажа…

– Ето, вие казвате, че цял живот са ви учили да не се занимавате с политика. Какво ви накара да влезете в нея?
– Виждайки това, което се случваше в тия години тук. И желанието ми с нещо да допринеса за страната. Защото, с цялото ми уважение към функцията на премиер, която пък познавам като потърпевш, царят е друго, държавният глава е друго. А не защото съм имал някакви други амбиции. Напротив. Виждайки изборната победа, счетох, че ще бъде непочтено към хората, които ми гласуваха доверието си, да кажа: „Ами добре, деца, аз ще остана във „Врана“, а пък ще поставя еди-кой си и ще стоя като някакъв гуру отзад“. И това ми костваше страшно много. Личните ми съмнения бяха много тежки, повярвайте ми. Това беше страшно мъчително. И какви ли не упреци получих…

– От кого?
– Ами от някои представители на медиите. Че за личните си интереси съм дошъл… защото винаги само личното се гледа…

– Вашият приятел, кралят на Испания, какво ви каза тогава? Ваши колеги монарси не ви ли казаха „Ти си луд“?
– Не… Дотам – не. Но че може би съм прекалено куражлия – да.

– Когато идвате и започва вашият поход към властта, вие се срещате с Иван Костов и му предлагате заедно да излезете на изборите. Какво ви каза той? Как мина тази среща?
– Аз му казах, че има възможност така да процедираме. И той тогава ми каза, че му трябва още един мандат. Което, разбира се, уважавам като политическо виждане. И затова може би не стана.

– А защо изобщо сте търсили неговото съдействие? Не бяхте ли убеден в собствените си сили или…?
– О, да. Но намирам, че човек винаги трябва да сондира, да чуе и други мнения, за да си направи една по-ясна картина. Ако е само това, което човек си е намислил или желае, много по-лесно е да се сгреши.

– Един дипломат навремето ми каза, че политик, който не си гледа в краката, губи изборите. Колко фатално може да бъде егото за един политик?
– Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото са ми отправяли дори упрека, че ми липсва егото. Винаги съм се опитвал да сложа нещо по-важно отпред.

– От едно до десет – вашето его на колко бихте го оценили?
– Под пет сигурно. Определено…

– Един въпрос, който баща ми помоли да ви задам. „Цар, който става министър-председател. Това понижи ли самочувствието му?“
– Донякъде е логично, защото това е друга функция, както казах, но с повече ефект – бидейки премиер, вместо да остана и да „царувам“, без да имам пряката отговорност.

– Вие никога не успявате да се видите с Живков, нали така?
– Не.

– Чудех се просто, съжалявате ли, че не успяхте да размените няколко думи с него?
– Ами да, така е. Когато се завърнахме през 96-а, той ми прати „хабер“ да се видим. Но ми се стори малко прибързано, а и вече беше към края на посещението ми… И тогава отговорих, че може би при следващото ми идване с интерес бих дошъл да го видя… Но така стана, че не се осъществи тази среща.

– Българските служби следяха ли ви навремето?
– Трябва да прегледате архивите, ако имате достъп, и ще видите какво е било…

– Кажете ми вие?
– …Колко усилия за много малко резултати и ефект. За съжаление, системата е била такава, това не е упрек.

– Миналата седмица имах среща с премиера Борисов, който каза, че от Живков и от вас е имал възможност да гледа „как разсъждава върхът на комунизма и върхът на монархията“. Той признава какво е научил от вас. Интересно, вие научихте ли нещо от него?
– Ами ще ви кажа. Един ден, не знам дали вече беше станал кмет или премиер, той ми каза: „Аааа, да не мислите, че аз не съм ви наблюдавал“. Викам: „Генерале, ако пък вие си въобразявате, че аз не съм ви наблюдавал, докато съм ви гледал в тила толкова често…“ Защото той като собственик на компанията, за да бъде всичко перфектно, настояваше лично да ни вози и да наблюдава всичко… Така че и двамата сме се наблюдавали. И може всеки един да се е понаучил на нещо.

– Какво открихте при него, докато го наблюдавате?
– Знаете ли, много е трудно да се каже…

– …И при него има един голям парадокс. Той е ваш охранител…
– Собственик на компанията…

– Да, точно така. И в един момент той става на вашето място. Става премиер. Аз съм виждала снимки, в които той е в центъра, а вие сте леко встрани. Разсъждавали ли сте над това?
– То е интересно като еволюция. Във всяко отношение. И мисля, че е фрапирало много наблюдатели. Така че не сме само ние.

– Знам, че са ви предложили няколко имена за главен секретар и тогава вие сте ги отхвърлили и лично сте написали името на Бойко Борисов. Това ваш избор ли беше?
– Не знам дали съм го написал лично, но ми се стори човек, който имаше точния профил, да кажем, за тази функция.

– Поддържате ли връзка сега? Съветвате ли го за нещо? Той обажда ли ви се, иска ли съвети от вас?
– Защо да го съветвам? Но, разбира се, че поддържаме връзка. Това е нормално, логично.

– Искам да ви покажа една снимка.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

– Какво ли съм гледал тогава? Или е от някакъв силен шум…

– Това исках да ви питам. Тук сте в Испания. Какво си мислите?
– (Смее се.) Много съм се замислил… Но не мога да си представя, нито кога е било…

– …Мисля, че е в началото на 90-те, в Мадрид.
– Това са снимките, които се търсят. Както казваше някой: политик, който си бърка в носа… Това е снимката сензация, а не нормалната (смее се).

– Нормалната е скучна.
– Да, вярно, скучна е.

Взима следващата снимка. Оглежда я с любопитство, усмихва се.

– А, да! Това е точно когато си дойдохме през 96-а.

Какво си казахте с президента Желев?
– Ние вече се бяхме запознали в Мадрид, когато дойде по време на Експото в Севилия. Тогава крал Хуан Карлос беше отказал да посреща който и да било държавен глава, защото всички идваха тогава в Севилия, но направи нарочно изключение, за да може президентът да го посети и след това да се видим ние двамата.

– Ето тук сте цар и генерал…

Посяга към следващата снимка.

– И президентът, моля… Тук сме заедно и с генерал Матова. Да, да, да…

Смее се, докато оглежда внимателно снимката.

– А какво ще ми кажете за тази двойка? Така, като я гледате отстрани, какво си казвате?

– (В първия момент не разбира въпроса.) Кой знае какво съм правил… Обърнал съм се нещо… Гледам сякаш другаде… И това е в Мадрид, виждам го от оградата.

– Ако трябва да се ожените пак, ще бъде ли за същата жена?
– Олеее, това е много опасен въпрос… политически некоректен. (Смее се.) И особено отговорът ми. Ами мисля, че щом като сме се понасяли 56 години… би било логично да съм рецидивист.

– Ето, вижте това…

– А, да, помня тази картина… Бяха ми я донесли… Знаете ли, от 89-а започнаха толкова много хора да идват. Точно четири хиляди трийсет и двама или трийсет и шест души, не помня точно, съм приел на четири очи от 1989 до 2000 г.

– Когато се появихте на Орлов мост и тълпата щеше да ви смаже, вие бяхте като рок звезда. Как се чувствахте в този момент? Какво беше в главата ви? Очаквахте ли така да ви посрещнат?
– Не, по никакъв начин. Даже в най-оптимистичните ми очаквания. Но бях безкрайно благодарен, трогнат и развълнуван, разбира се.

– А това е от погребението на баща ви…

– Да, с дядо Калистрат. (Оглежда дълго снимката.) В онези години… Виждам тук адютантите, които бяха от новите, след 9 септември.

– Навремето имаше една приказка, дядо ми я казваше: „Живее си като Симеончо“. Чували ли сте този израз?
– Да. И до петгодишна възраст – така беше. Но след като почина баща ми, всичко се промени. (Заглежда се отново в кадъра.) Тук виждам снимката на този адютант – полк. Стефанов. Бяхме вече в тази къща, защото другата беше опожарена от бомбардировките, и маршал Толбухин изказа желание да посети двореца. Майка ми тогава каза: „Разбира се, да заповяда, но няма да го приема“. И всички ние се качихме на първия етаж, защото точно в три часа трябваше да дойде другарят маршал, за да разгледа „Врана“. Пристигна тогава една кола от комендантството и излезе един руски полковник. Тогава нашият полковник Стефанов отиде да го посрещне. Видях, че нещо разговаряха. Руският полковник му връчи един букет и си тръгна. Тогава той влезе тука и буквално се смееше човекът, защото маршалът си мислел, че дворците тук са като в Съветския съюз – музеи празни. И като научил, че някой тук ги обитава, изпратил този букет на майка ми. И аз после с мама толкова години съм се шегувал. Казвах й, че е може би една от малкото дами, която е получила букет от съветски маршал. Което не е малко. (Усмихва се.)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

– Наблюдавате ли конфликта Русия – САЩ сега? Колко далече отиде той и къде ще сме ние в него?
– Да, наблюдавам го. И само съжалявам, защото мисля, че нищо не е абсолютно – първо. Второ – че трябва да сме прагматици. И трето – трябва да си познаваме историята, защото имам известни съмнения, когато се чуват гръмки изказвания на хора, които може би не са от най-запознатите в историята. Ние сме вече в ЕС и НАТО, но това не изключва да имаме отлични отношения с други. Турция – тя си е в НАТО и без това, но е много голям и важен съсед, а ние сме физически на пътя й към Европа. Това е също един коз. Познаваме се, знаем защо и от колко векове. Същото е и с Русия. На картата, като погледнем – ами ние сме в Европа. Много по-близко е Русия, отколкото Западът и Западът отвъд океана. А че България има чудесна позиция… Не казвам да посредничи, защото звучи претенциозно. Но донякъде може да води един интересен диалог, който да е интересен в полза на двете страни, ако могат да се окачествят така тези лагери.

– По ваше време се случи влизането ни в НАТО, подготовката за ЕС. Оптимист ли сте по отношение на съюза сега?
– Аз съм сто и десет процента европеист. Не само от произхода ми, но и от убеждения. Така че не виждам друг изход за България и континента да останем в Евросъюза и той да продължи да се разширява. Разбира се, трябва също и да еволюира. Може и да има критики, които в Брюксел, пък и ние всички сме в Брюксел, ще се вслушаме… Но няма две мнения, поне за мен, че ЕС е толкова печеливш за една България. Къде щяхме да бъдем през кризата от 2008 г., ако бяхме вън от него? Това беше проект още по времето на г-н Костов. Ние продължихме. Премиерът Станишев вече имаше късмета да бъде премиер, когато стъпихме като пълноправни членове. Но това беше общо усилие и целта на всички. И за щастие има повече проевропеисти в България, отколкото в много други страни.

– Как гледате на конфликта в Сирия? Вие сте завършили един от най-добрите колежи в арабския свят. Познавате психологията му. Как мислите, какво ще се случи там?
– Много грозна картина, за жалост. Но аз страдам от известен синдром. Алергичен съм към диктатите на т.нар. Велики сили. Много от конфликтите в дадени страни се появяват от интереси, които са по висши. А плаща населението на тези страни. Думите „балканизация“, „ливанизация“… Те не са създадени от населението…

– Как гледате на Путин? Какво си мислите за него?
– Не обичам да давам оценки, но бих попитал който и да било политик как може да се справи човек да управлява една страна, която има седем времеви зони. Да мерим с един и същи аршин е малко трудно. Не разбирам и недоумявам вълната „анти-Путин“ като символ на всички грехове или упреци…

– Т.е. вие казвате, че държава от подобен тип не може да се управлява по друг начин освен чрез натиск, чрез сила…
– Не е натиск. То си има начин. Това е историята. Не може да сравняваме Русия с една Швейцария например. А пък в крайна сметка резултатът ще се види един ден.

– Като премиер как налагахте волята си лично вие?
– Не знам дали съм я налагал въобще. Опитвал съм само да намеря необходимите аргументи или идеи, за да се приеме това, което предлагах или считах, че може да е полезно.

– Вие сега се грижите за този имот. Поддържате го. Разбрах, че искате да правите и музей на Третото българско царство…
– Да, защото толкова малко се знае за този период, а той е бил твърде интересен не само с национални катастрофи, както някои хора се опитват да го представят…

– А каква е съдбата сега на тези прословути „царски имоти“, за които толкова много се говореше?
– Напоследък се произнесе донякъде Страсбург. Тепърва предстои да се анализира всичко най-подробно. Но е много тежко, повярвайте ми. На стари години да ме мъчат по този начин за неща, които са изцяло ясни, но… за жалост това понякога са и вендети и други поведения, които няма да окачествя… Иначе защо през 98-а никой не възрази? Дори напротив. Изказаха се, че е историческа справедливост и т.н. И изведнъж към 2002, 2003, 2004 година започна всичко да става под въпрос…

– Тогава, в онова ваше първо интервю при Кеворкян през 90-а, вие казахте, че няма да имате претенции. Но тогава нямаше и закон за реституцията…
– …Не, не, извинявайте, ама претенции е едно, а нещо, което ти връщат като на всеки друг български гражданин – съвсем друго. Това не е претенция. И на това отгоре не аз го инициирах, а покойният Татарчев. Без аз да съм му казал или помолил… защото считах, че имаше много други приоритети тогава за България и за държавната хазна, та да дойда аз и да кажа: ами моите имоти? Но за мен има принцип, който е опорочен, за жалост. Защото всеки, който е добросъвестен, знае, че т.нар. интендантство беше личната хазна на царя. Това, което е било купувано, плащано с пари на интендантството, произхождаше изключително от лични средства. Белгия има същото. И Белгия продължава да си има еднакво название, защото ние го копирахме от белгийците. Но като е имало военно интендантство, оттам вече тръгва изопачаването и изкривяването, че и цивилното е… държавно ведомство. А в бюджетите се вижда, че не постъпват пари за него. Когато сестра ми и аз дарихме този чудесен парк, който видяхте сега, като идвахте насам, това беше през 2000 година. Ами тогава някой да ме беше спрял и да ми каже: „Чакай, мойто момче, къде си тръгнал? Това не е твое“. Общината с благодарност го прие. Всички го намериха за един приличен жест. То беше дори много комично. Защото излизаме с кмета Софиянски – той искаше да има пресконференция и да покаже благодарствена грамота. И излизаме. Показваме я. Ура. Чудесно. И първият въпрос, който ми задава едно младо момиче, е: „Г-н Сакскобургготски, какво друго възнамерявате да дарите?“. И аз видях, че кметът Софиянския я стрелна, направо можеше да я убие с поглед. И аз казах: „Госпожице, за днес мисля, че 900 декара са достатъчни“. (Смее се.) И така приключи темата. Но… знаете ли, аз съм живял 55 години без тия имоти… И това не го разбират много хора, които гледат в чужда чиния с наслада…

– Знаем, че в историята няма „ако“… Но все пак разсъждавали ли сте какво би станало с вас, ако нямаше референдум и димитровска конституция? Каква щеше да е вашата съдба?
– Моята съдба не е важна. Аз мисля за страната. Щяхме да сме както са останалите западноевропейски страни сега.

– За да завършим нашия разговор, ако сега ви питам колко е часът, какво ще ми кажете?
– Че ми е било много приятно да разговарям с вас.

 

В Страсбург решават за царските имоти в четвъртък

Posted on: април 12th, 2018 by МИГ No Comments

Европейският съд по правата на човека в Страсбург съобщи, че на 12 април, четвъртък, ще обяви решение по трите жалби за т.нар. царски имоти. Решението ще е достъпно в интернет страницата на съда преди обед. Трите жалби на бившия цар и премиер Симеон Сакскобургготски и представители на семейството му засягат съдбата на т.нар. царски имоти.

Първата жалба е още от 2010 г. – след като през есента на 2009 г. 41-ото Народно събрание прие мораториум върху разпореждането с вещи и имоти, възстановени на наследниците на цар Фердинанд – под нея са се подписали и други наследници, освен Симеон Сакскобургготски и сестра му княгиня Мария Луиза.

Другите две жалби са подписани само от царя и княгинята. Те са по повод на трите влезли в сила съдебни решения, с които имотите „Ситняково“ и „Саръгьол“ бяха присъдени на държавата, а за имението „Кричим“ бе потвърден отказът на държавата да го върне на семейството.

През 1998 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен закона , с който са конфискувани и одържавени имотите на царското семейство. След това те му бяха върнати и години наред Сакскобургготски и близките му са плащали данъци и са правили ремонти.

През 2009 г. година обаче парламентът наложи мораториум върху имотите с уговорката, че той ще важи, докато бъде приет специален закон за тях. Вече 8 години това не се случва.

Жалък Симеон! Жалък „Оня му“ от Банкя! Жалки хорица! Жалка държава! Жалък народ! Д..били, сър! Не, и..иоти!

Posted on: ноември 30th, 2017 by МИГ 1 Comment

Симеон Кобургготски – виновникът, заради когото никога повече в България няма да се постави въпросът тя да се върне в традициите си, а именно да бъде монархия! Но да има български цар, а не издънка на пияниците и комарджиите от рода на Кобургите – виновни, впрочем, за няколко български национални катастрофи! Виновни, впрочем, и ония цървуланковци, начело със Стефан Стамболов, които решиха да правят „цивилизационен избор“, каквито са и следващите, по-следващите, предишните и днешните български цървули, незнайно защо наричани „политически елит“?!

Но Симеон се срина окончателно – да придружаваш бодигарда си, за да си запазиш имотите, това е проява на дебилщината на целия Кобургготски род! Следващото управление на България трябва да го изгони окончателно от Родината и да не позволява никога повече представител на Кобургите да влиза в България!…

Вождът Му от Банкя, който явно се преживява като Цар, едва ли не от рода на Кобургите, някак си откровено просташки обяви, че Той е Първият, който посещавал Саудитска Арабия – идеологическият и финансов център на ислямизма в Близкия Изток и по света?! Това за гордост ли е, М..рагеньо, за гордост ли е Намазана с Мас Филийо – ами попитай твоя „приятел“, българският Патриах, дали Православието се отнася положително към Злото, олицетворявано тъкмо от твоите днешни домакини?! Да се гордееш, че си посетил Ядрото на Злото, наречено ислямски фундаментализъм, че си се срещнал с родителите на Ислямска Държава, ако и зад това да прикриваш личните си бизнес интереси, е Грях, драги ми М..рагеньо! Грях, който никога няма да ти бъде простен, неуважаеми СИК-аджийо!

Иначе отзад, зад „Царя“ и Бодигарда Му, цяла плеяда невзрачни хорица – политици, някакви, може би д..били? Не – и..иоти, сър! И някакви смешни журналисти, някои даже заметнали забрадки – може би кандидатки за любовници на вождовете на Ислямска Държава?!

Нищета, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, пълна нищета, българска нищета, искам да кажа! Не забравяйте обаче, че зад цялата тази нищета стои един жалък народ, който позволява всичко това! Д..били? Не, и..иоти, сър!… Жалък „Цар“, жалък Бодигарда Му, жалка свита, жалък народ! Това е положението!…

Людмил Георгиев

Таен щаб преговаря със Сакскобургготски за имотите му

Posted on: ноември 23rd, 2017 by МИГ 1 Comment

Държавата е готова да се споразумее с бившия премиер Симеон Сакскобургготски не само по тукашните дела за имотите му, но и за четирите му иска срещу България, подадени в Страсбург. Според юристи Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека.

В Министерството на правосъдието е създадена работна група, ръководена от зам.-министър, която от началото на месеца заседава по темата. „Има работна група, която работи за варианти за доброволно уреждане на спора между държавата и Симеон Сакскобургготски и когато имаме готови предложения, те ще бъдат огласени“, каза тя пред „Сега“. Тачева беше правосъден министър в кабинета на Сакскобургготски и минава за един от най-приближените му хора. В момента е директор на Националния институт на правосъдието.

Първото дело в Страсбург беше заведено от бившия премиер през 2010 г., след като през декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото му да се разпорежда със земи и имоти, върнати на него и сестра му като наследници на бившите царе. Мораториумът трябваше да е временен, но действа и досега.

Преди години Страсбург присъди 13 млн. евро на бившия гръцки крал Константин пак заради имотен казус. Претенцията на Константин беше за 560 млн. евро – оценката на земя, сгради и имоти. В другите три дела, водени от Сакскобургготски, се оспорва решението на българския съд резиденциите „Кричим“, Ситняково“ и „Саръгъол“ да бъдат върнати на държавата.

Много е вероятно на бившия премиер да му бъде предложена сделка да се откаже от претенциите си пред Европейския съд, а в замяна да получи обезщетение за имотите. Друга възможност е да получи доживотно право на ползване на дворците, които сега обитава, срещу отказ от делото в Страсбург. Готвеното споразумение има връзка и с европредседателството на България, казаха пред „Сега“ запознати. Сакскобургготски е член на политическия му борд и напоследък медийните му изяви по темата зачестиха.

„Сега“ прати въпроси до Министерството на правосъдието и до Сакскобургготски по темата. До приключването на броя отговори не дойдоха. В началото на седмицата Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изненадващо прати в съда молба за спиране на делото за собствеността на „Царска Бистрица“. Две съдебни инстанции дотук решиха, че имението е на държавата. Миналата седмица това се случи и с делото за „Врана“, което обаче все още виси на първа инстанция.

В сряда „Сега“ прати и въпроси до МРРБ, но отговори още няма. Според Гражданския процесуален кодекс съдът спира производството по съгласие на страните. Спряното по общо съгласие производство се прекратява, ако в шестмесечен срок никоя от страните не е поискала възобновяването му.

Задължението на парламента да реши въпроса с царските имоти датира още от 1998 г. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му предявиха претенции за именията „Кричим“, „Царска Бистрица“, „Врана“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, гори в Рила и земи край софийското с. Лозен. Сакскобургготски получи дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът „Врана“ му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението „Кричим“ му бе отказано, а след това и съдът прие, че собственик е държавата.

На три инстанции държавата спечели делата за „Кричим“, Ситняково“ и „Саръгъол“. На две инстанции МРРБ спечели делата за „Царска Бистрица“ и бившето стопанство на УБО край Врана. Без решение на първа инстанция са само споровете за „Врана“ и за 16 500 дка гори в Рила.

Сакскобургготски: Свалям шапка на Путин

Posted on: юли 10th, 2017 by МИГ No Comments

Санкциите срещу Русия вероятно са автогол, заяви експремиерът Симеон Сакскобургготски, който освен това сподели, че трябва да бъдат поощрявани добросъседските ни отношения с Македония и Турция.

Бившият министър-председател направи и доста интересен коментар по адрес на руския президент Владимир Путин. „Аз съм имал 3 срещи с него и трябва да кажа че винаги ме е впечатлявал много колко е запознат с всяка една тема и въобще. И е човек, който управлява страна като Русия, свалям му шапка“, каза Сакскобургготски и добави, че санкциите, наложени на Русия от ЕС, са автогол за Европа.

По-вяло бе изказването на експремиера за американския държавен глава – Доналд Тръмп. Сакскобургготски сподели, че не познава Тръмп, пък и не следял отблизо политиката в САЩ.

За турския президент – Реджеп Ердоган и отношенията между ЕС и Турция, бившият премиер на България каза, че властта в Анкара трябва да работи за приобщаването на страната и приемането й в Евросъюза. От думите на Сакскобургготски стана ясно също така, че срещите на Бойко Борисов и Ердоган са нещо много положително, както за България, така и за отношенията между ЕС и Турция.

Сакскобургготски ни отне завинаги царя

Posted on: юни 23rd, 2017 by МИГ No Comments

Като заваляха думи, та цяла неделя. Едва ли оттеглилият се от активен обществен живот Симеон Сакскобургготски е очаквал да бъде толкова обсъждан през лятото на 2017 г. 80-ият му рожден ден бе повод за всякакви анализи по негов адрес, а тия дни има още дати, свързани с него и значими за българската политика – на 17 юни 2001 г. спечели парламентарни избори, а на 6 юли 2009 г. подаде оставка от партията си НДСВ, де факто абдикирайки от политиката.

В дните след рождения ден се казаха много неща, но не и главното. А главното е това, което историците ще оценят след 20 години. Симеон Сакскобургготски няма да остане в аналите с царските имоти, скандала „Черани“, ликвидирането на „истинските партии“ или друг „грях“, повтарян от критиците, нито с прословутата му висока култура, толерантност и жертвоготовност в името на отечеството, както твърдят доброжелателите. Ще остане с разстрела на митологемата „Царят – надежда за България“ и тоталното ликвидиране на държавната дилема „Република или монархия“. Да, именно той, синът на Борис III, окончателно реши тези въпроси на 17 юни 2001 г., печелейки гласовете на 2 млн. републикански граждани – едновременно Аустерлиц и Ватерло.

Дали Сакскобургготски е съзнавал, че слага край на всякакви монархически перспективи пред династията си и страната, или подобно на Луи Наполеон (президент на Франция и император след това) е планирал някак в модерен вариант да съчетае короната и републиканския герб, знае само той. Но е факт, че всякакви дилеми у нас след 2001 г. бяха погребани.

А не бе така преди това, даже напротив. Днес е забравено, но „връщането на монархията“ бе една от нишките, през която течеше българският преход. Още при Великото народно събрание между четенията за нова конституция д-р Петър Дертлиев предлага провеждане на референдум „монархия или република“. Няколко години по-късно, преди първото завръщане на Сакскобургготски, президентът Желев също иска допитването от 1946 г. да се повтори. Дори интелектуалният авангард, прогресивен днес, гледа тогава благосклонно на короната. „Република или монархия“ е заглавието на статия на Красен Станчев във вестник „Капитал“ от януари 1996 г., първото изречение в нея е: „Отговорът трябва да бъде: разбира се, монархия“. Успоредно с това социолозите измерват към 20% привърженици на формата на управление преди комунизма. Самият Симеон, непознат за българите като личност, е срещнат през 1996 и 2001 г. по площадите като богоподобен. Думичките „цар“ и „монархия“ бяха константи в дневния политически ред, тъй както сега са „мажоритарни избори“, „банкови кражби“, „Борисов 2, 3… 5“ и т.н.

След 2001 г. всичко това се промени кардинално. Решението на Сакскобургготски да играе по институционалните правила на републиката, въплътяването му в реален образ (вместо митично същество от Мадрид) и разочарованието от управлението на НДСВ погребаха завинаги утопията „Царят ни провожда в модерния свят“. Привържениците на монархията главоломно се стопиха (7% според НЦИОМ от 2004 г.). Днес нито някой смята да сменя формата на управление, нито социолозите се вълнуват под или над статистическата грешка са монархистите, а ако пък интелектуалец се колебае за държавното устройство, редакторите с насмешка ще хвърлят в коша статията.

Цялата стара суетня изглежда нелепа днес, погреба я лично Симеон Сакскобургготски. Всъщност периодът 2000-2001 г., когато завинаги се върна у нас, бе жизненоважен за него. Той бе над 60-годишен, преминал отдавна разцвета на житейските сили. Ако искаше да повлияе на България, следваше активно да се намеси в съдбата й. Алтернативата бе безсмислен церемониал, съчетан с митове и спомени от прашасали чекмеджета – подобно на други негови роднини от Европа. А той очевидно искаше да повлияе и го направи. Ако разширим перспективата, ето я равносметката: България неотлъчно следваше начертаните си външни приоритети, влезе в НАТО при премиер Сакскобургготски и в ЕС с кабинет с участието на НДСВ (тройната коалиция); във вътрешнополитически план царската формация разби наличния до момента двупартиен модел с гибелни последици за „партията на демокрацията“ СДС, роди „популисткия“ полюс (самото НДСВ и ГЕРБ впоследствие); на битово ниво продължи трудната адаптация на българина към капитализма и западните ценности, задълбочи се най-негативното явление – емиграцията. Налице е и многообразието от коментирани все още злободневия: реституция, която течеше в конфликт на интереси през управленските мандати, безочлива корупция и легитимиране на връзките власт – криминален свят, грешни управленски решения (например провалената приватизация на „Булгартабак“), целенасочени лъжи-кукички от модерния пиар („800 дни“); както и по-малък натиск върху бизнеса, умереност в партийното противопоставяне и положителен личен пример за оттегляне от политиката при провал (след него отчасти си тръгнаха други големи от прехода – Костов и Доган).

Днес в публичното пространство оценките за управлението на Сакскобургготски са преобладаващо силно негативни, има и оскъдни положителни, излизащи основно от старите му сподвижници във властта. Неутралният анализ следва да отчете, че той управляваше в коалиции и едва ли е виновен за всички беди. Но е факт, че тогава и впоследствие не се сбъдна предсказанието му кърлежите да спрат да морят тялото на България, след като се напият с кръв. Не, продължиха с нова стръв.

Впрочем, именно периодът на Симеон Сакскобургготски даде началото две явления в личен и обществен план, оказали се десетилетно устойчиви – „талантливият младеж“ Делян Пеевски не само направи първите си политически и професионални стъпки, но и „празнувахме“ прощъпалника на модела, олицетворяван от него – срастване на политическо, бизнес, съдебно и медийно задкулисие, което безалтернативно направлява процесите в България (безалтернативно, защото просто не може да бъде съборено); появи се и феноменът „Бойко Борисов“. Да назначиш за главен секретар на МВР личния си охранител при богатата му „борческа“ биография е акт в непреодолимо противоречие с всякакъв морал и държавнически съображения.

Един ден историците ще преценяват дали политическият продукт „Симеон Сакскобургготски“ бе плод на бурното посткомунистическо време в България, или обратното – самият син на Борис III създаде този продукт и след това продуцира други подобни. Но е факт, че всичко това беше и важно, и много интересно.

За „царската пиеса“, сервирана от медиите на КОЙ

Posted on: юни 20th, 2017 by МИГ No Comments

Три дни всички официозни медии ни занимават с умилителните църковно-държавни, коктейлно-дворцови, светско-аристократични и простонародно-задушевни тържества по повод 80 годишния юбилей на Симеон Сакскобургготски.

Ляха се ритуални репортажи от честването. Текоха съкровени интервюта с царствената рода, акостирала в София, с представители на възторженото простолюдие, изолирано извън загражденията пред храма с допуснатите в свитата.

Обсъждаха се многочасовите опашки от елитни посетители на градинското парти в двореца Враня. Появи се култова снимка: Симеон в обкръжението на бившите си министри от своето първо правителство, когато се закле, че почтеност ще има във всичко и ще оправи България за 800 дни.

Повечето от персонажите на тази снимка отдавна напуснаха партията НДСВ, която ги изстреля на върха. От името на следващите си партийни превъплъщения те обещаваха да реформират на свой ред България, да преборят корупцията и да реабилитират морала и законността. Постиженията им, както и на всички, удостоени да се поклонят пред юбиляра в двореца „Врана” се измерват с последното място на България в ЕС по всички показатели.

Но нито една от близките до сегашната власт медии не коментира това. Напротив. Симеон бе символично и вторично инторинизиран от тях като некоронования монарх на прехода, който тържествено и официално припознава най-верните си последователи и подставени лица. Държавната телевизия без капка свян си го наричаше „Негово величество”. Настоящият президент Румен Радев и двама негови предшественици отидоха да му засвидетелстват чинопоитанията си.

Така царедворският дух възтържествува публично над републиканската фасада на окаяна България, показно окупирана от протежетата от модела, заченат именно с управлението на некоронованото владичество. За краткост го наричаме „модела КОЙ”.

Но тридневните медийни възторзи покрай юбиляра и негов създател показаха официалната му реабилитация. Показаха ТРИУМФА на КОЙ. Коронясаха го в присъствието на държавни глави и висши магистрати – бивши и настоящи.

Някой плахо се опита да напомни в социалните мрежи – пак чрез една снимка, но от рождения ден на г-н Сакскобургготски преди 10 години, че именно той е патронът на Делян Пеевски, най-ярката персонификация на модела КОЙ. Но намекът отшумя набързо. И хич не беше случайно, че тъкмо по време на тържествата за рождения ден на Симеон бе оповестена имотната декларация на г-н Пеевски.

От нея стана ясно, че за последните четири години той е забогатял с активи за близо 80 млн. лв. Но вместо моментално да бъде разследван, беше наречен най-честният депутат, защото не скрил колко богат е станал по време на депутатстването си. Съвпадението беше знаменателно. Внушението бе, че моделът КОЙ не подлежи на обжалване. И трябва да се смирим с властта му тъй като тя няма земен, а небесен произход, до колкото произлиза от ЦАР.

Струва ми се, че именно това бе целта на „царската пиеса”, която ни бе сервирана през последните три дни. Пробутаха ни я медиите на същия този КОЙ със съучастието на властта. Разбираемо съучастие. Освен Пеевски, Симеон ни завеща своя бодигард на върха. Така нагледно и зрелищно моделът КОЙ бе узаконен и пременен в царска премяна. Резултатът е налице. Всички са трогнати и очаровани. Засега стреснати няма. Или вече нямат думата. Дори и Мунчо вече си тръгна от площада.

Люба Кулезич, „Честно казано“ БиАйТи

Кралски фамилии от цяла Европа гостуват във „Врана“ за 80-ия юбилей на Симеон Сакскобургготски

Posted on: юни 13th, 2017 by МИГ No Comments

Членове на кралски фамилии от цяла Европа ще гостуват в двореца „Врана“ за 80-ия рожден ден на Симеон Сакскобургготски. На събитието са поканени също и представители на държавната и местна власт в България.

Царят събира и бившата парламентарна група на НДСВ, министрите от неговото правителство, управлявало в мандата 2001-2005 г., общественици, бивши политически партньори, представители на бизнеса. Почти цялото семейство на Цар Симеон и Царица Маргарита ще е тук за юбилея.

От САЩ вече пристигна сестрата на Царя -Княгиня Мария-Луиза. Ден преди юбилея ще дойдат децата и внуците. Те не са се събирали тук от 10 години, когато беше честването на 70 годишнината на Цар Симеон II. Ще отсъства Тирсо –малкият син на Княз Кубрат и Княгиня Карла, който по това време има изпити. Точно на 16 юни важен изпит има и техният среден син Лукас, който е студент по медицина.

Още през януари тази година Сакскобургготски изпрати писма до кралските фамилии в Европа, в което ги е уведомил, че се налага да ограничи гостите до родени през 1937 г. негови връстници. Изключение правят само наследниците на кралските фамилии на Балканите. Това се налага поради факта, че евентуално присъствие тук на кралски двойки от действащи монархии е свързано с ангажиране на държавните институции и засилени мерки за сигурност на държавно ниво. А организираният прием е частен. За разлика от съседните ни държави, където кралските семейства работят заедно с висшите държавни институции в подобни случаи, у нас няма такава практика.

Сред гостите от чужбина ще бъдат Принцеса Маргарита и Принц Раду от Румъния, Принц Александър и Принцеса Катарина от Сърбия, Принц Никола от Черна Гора, Принц Лека от Албания със съпругата му- Принцеса Елия, както и Осман Салаххадин Османоглу – единственият жив пряк потомък на турските султани Мурад V и Мехмед V. От Испания ще пристигнат Кралица София и сестра й Принцеса Ирина. Крал Хуан Карлос, който също ще навърши 80 години след 7 месеца, няма да има възможност да присъства.

Австрийската Ерцхерцогиня Елена също ще уважи юбилея. Тук ще бъде и Принц Андреас Сакск-Кобург-Гота, който е доайенът на фамилията. Той ще пристигне със специален самолет директно от град Кобург, Германия. Сред гостите ще бъде и Принц Тусун от Египет, който е бил съученик на Цар Симеон II в прочутия „Виктория Колидж“ в Александрия.

От поканените ще отсъства Княз Карел Шварценберг, който беше външен министър на Чехия. Той е връстник на Царя и негов близък приятел и няма да пристигне, защото на 16 юни в Чехия започват национални тържества по повод 400 години от основаването на династията Шварценберг в Бохемия. Своите извинения вече поднесе и норвежката кралска двойка – Техни Величества Крал Харалд V и Кралица Соня, които през този месец посещават всички провинции в страната по повод общия им 80-годишен юбилей. На 16 юни сутринта в катедралния храм „Св.Александър Невски“ ще се състои Благодарствен молебен, възглавяван от патриарх Неофит.

Царят се появи с бастун на службата за Велики четвъртък

Posted on: април 14th, 2017 by МИГ No Comments

Симеон Втори Сакскобургготски изненада всички миряни, присъстващи на службата за Велики четвъртък в храм-паметника „Свети Александър Невски”.

Повечето граждани останаха сащисани от присъствието на височайшата особа. Царят беше сам, но впечатление на всички направи, че се придвижва с помощта на бастун.

Въпреки това, той застана прав до олтара в храма, изслушвайки смирено литургията по повод поредния светъл ден от Страстната седмица.

В богослужението взе участие Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Дедо Симеон за Дядо Иван

Posted on: декември 22nd, 2016 by МИГ 1 Comment

Красина Кръстева, Епицентър.бг: Благодаря Ви, Ваше Величество, че приехте поканата за това интервю. С Вас винаги е много приятно да се говори за история, за световните дела, но аз бих искала да Ви потопя в актуалната политическа ситуация у нас. И ще започна с темата „Русия“, която избуя с особена острота след приключилата наскоро президентска кампания. В България отношението към Русия присъства като ключов елемент в политиката. Защо е така? Защото Русия е най-близката до България от големите държави ли?

Симеон Сакскобургготски: Вероятно, защото това отношение присъства още от едно време, дори отпреди Освобождението. Но не бива да се преиграва този факт, защото Русия ще си е там, докато земята съществува и се върти. Дали се харесва на някого, или не, това вече е друго. Но подобно постоянно присъствие на Русия у нас би трябвало да се вземе като теза, с която човек да се научи да живее, а не да я използва като лозунг, с който да се плашат хората и да се делят на фили и фоби. Трябва да мислим какво ни интересува нас, българите, къде ни е националният интерес – нищо че звучи малко грандиозно. Но той, националният интерес, се свежда и до интереса на всеки един гражданин.

КК: Той в какво се изразява?

СС: В баланса, както винаги, а също и в това да няма залитания, но това понякога звучи скучно, не е сензация.

КК: Политиците, не само у нас, често използват плашилото на руската мечка.

СС: Ето, това е чудесно клише! А какво значи всъщност „руската мечка“?! Има и други неща, които могат да бъдат окачествени като заплахи. Трябва да си познаваме историята, това е много важно. Географията – също, от там да вадим приоритетите и по този път вече да стигнем до нещо практично. Ще дам един пример. Санкциите против Русия, с цялото ми уважение към тези, които са взели решението – но това е един автогол! Защото в крайна сметка кой пострада от тях? Страните, които са наложили санкциите. Аз поне така го виждам – пострадаха в износа си, в общата търговия. От друга страна, Русия е огромна, има толкова други източници, от които да си набави каквото й трябва. Или пък може да лиши населението си от някои неща, без много да се тревожи. Не е като в Западна Европа, където хората веднага биха подскочили, ако нещо им липсва. И тогава, кой страда повече?! Аз мисля, че тези санкции сме си ги наложили ние и всички страдаме.

КК: Ако погледнем географската карта, съдбата на България е да бъде в менгемето между Русия и Турция, но, както казвате, тях никой няма да ги премести.

СС: Така е. Затова сме принудени да намерим начина, по който да си общуваме. Аз смятам, че когато едни политици препоръчват да се обърне гръб на един или на друг, който може да бъде наш партньор, те действат нереалистично. Да се поставим на мястото на Русия или на Турция. За турците България е физическият път към Европа. Русия пък е страна, която има с нас общи черти донякъде. И двете държави едва ли имат някакви чудовищни намерения спрямо нас. Толкова много се говори за вижданията или за това, което се усеща и долавя от сегашния президент на Турция (Ердоган). И той, човекът, сигурно е с ясна представа за възможностите и за времето. Едва ли има някакви имперски виждания. Едно е историята, културата, друго са интересите – да може да търгува със страните наоколо, да има отношения с тях. Но да се смята, че едва ли не ще превземе някакви страни или че се стреми към Виена, като по времето на султаните, това е изцяло нереалистично! Или пък Русия – също. Тя е толкова огромна империя, че ако руснаците не гледат на Запад, ще гледат на Изток или накъдето и да е. Но руснаците сигурно са прагматици, защото са си там от толкова векове. Аз не виждам какво би спечелила Русия от това ненужно да си навлича противници. А е много лесно да се използва някакъв външен враг – хем да се мобилизират хората у дома, хем понякога да ги разсееш – да не се оглеждат за това, което става вътре в страната.