Posts Tagged ‘Симеон Сакскобургготски’

Симеон Втори: Никой не ме е питал „Харесва ли ти, че си се родил такъв”

Posted on: ноември 26th, 2016 by МИГ No Comments

Предлагам да започнем от Вашата лична оценка за рода Кобург.
Като цяло мисля, че е удивително как от едно малко херцогство родът се е разширил по този впечатляващ начин. Присъства и в Швеция, Белгия, Люксембург, Португалия – либералната династия бяха Кобург, ние тук в България и, разбира се, Великобритания. Та мисля, че в това отношение наистина освен голям род Кобург е и една от ключовите династии, защото Европа се превръща в роднинска, взаимосвързана територия благодарение на нашето семейство, на Хабсбургите и Бурбоните.
Всъщност няма друг дом като Кобург, който освен всичко друго е трансконтинентален.
Не, няма. Може би Хабсбургите, ама прибирайки жените. Бурбоните също, но не толкова. Савоя – не. Немските династии, дори Шлезвиг-Холщайн с тяхното присъствие в Русия не вършат работа, така че остава само Кобург наистина.

А какво е качеството, което им е помогнало да осъществят подобно присъствие и влияние?
Това е впрочем, което мен винаги ме е интересувало. Мисля, че ерудицията при много от тях е на първо място. След това, идвайки от малка територия, не са имали … имперска амбиция, да я наречем. Това са ерудирани мъже, с поливалентни познания, без да са политически компрометирани. Има и други качества, то се знае. Веднъж с крал Албер Белгийски говорихме и той ми казваше: „Какво мислиш, че е? Защо семейството така преуспя?“. И после допълни – защото сме били малки, първо, второ – с много интелектуален капацитет, и трето – били са хора, способни да се адаптират не само в различните страни, но и ситуации.

Това е принципът на малките – умението да се приспособяваш те развива. Тъй като нашата публика генерално, не говоря за публиката на списанието, но генерално в страната доста слабо познава родово-династическите въпроси като цяло, нека се опитаме да разкажем за разклоненията дори с образователен характер.
Без да бъде педантично, но… ето самата Великобритания… аз няма да забравя принц Чарлс, като дойде тука на посещението и после „седнахме така на приказки” – как той видя, че навсякъде се обръщат към мен с г-н Сакскобургготски, премиерът Сакскобургготски , бе много учуден, но му обясних, че все пак сега това е заради заеманата от мен длъжност на премиер.

Малцина, дори от сравнително просветените около нас не знаят, че управляващата династия на Великобритания е Кобург.
Ами и белгийците, и Люксембург, и сегашният шведски крал…

Кой от всичките тези Кобурги, казано общо, е за Вас най-интересен или най-възпитаващ, или най-годен за пример?
Не са един или двама. Например от херцозите е имало интересни личности, че и белгиецът, Леополд І, трябва да е бил много интересен като стратег на рода, така да го кажем – да внедри роднините си в редица европейски дворове. За Алберт се говори, поне в биографиите, които съм чел, симпатични, интересни работи. Ами самата кралица Виктория беше Кобург по майчина линия.
И по кръв, и по слабост.
Да, да, точно.

То всъщност първият белгийски Кобург е избран за крал по-скоро от прагматични съображения, заради неговите качества. Предпочетен пред всички останали…
… кандидати, да, много по-тежки и по-силни на пръв поглед. Това е много интересно всъщност като феномен и не се разбира от повечето хора дори на запад. А то е въпрос на правилен брак, правилен кандидат, правилен съюз. Едно дълго бягане, за което се изисква ум, тактика и издръжливост. „Кобургската група“, както казват някои от другите роднини, които ни завиждат, образно казано.

А някаква форма на възпитание към Вас в смисъл на тези кобургски завети? Въобще понятието „кобургски завет“ във Вашето възпитание съпътствало ли Ви е по някакъв начин?
Единственото, без да е някакъв култ, е енциклопедичното познание. Да си подготвен за всяка ситуация, да имаш знанието за нея, за да се справиш. Ако можем да говорим за завет, то това е, което ни е било предавано, и аз лично го усещам в останалите си роднини. Е, имало и чудаци, разбира се…

Хубаво е да поговорим и за тях, между другото, за някой ексцентрик, за когото се сещате.
Ексцентрик в настоящото поколение е принц Лоран, братът на крал Филип Белгийски. Той е от хората, които много не спазват правила по протокола с хрумвания извън каноните, но въпреки оригиналността на някои членове на семейството, те се ползват с не по-малко уважение в обществото. Един от братята на цар Фердинанд, например, който стана бразилски адмирал, след като се ожени за дъщерята на император Педро II Бразилски е бил колоритен. Но жалко, че княгиня Евдокия я няма, защото тя беше извор на сведения, на анекдоти. С огромни си енциклопедични познания и свежа мисъл до последните си години. Кралица Мари-Жозе Италианска – тя също беше роднина Сакс-Кобург – колко исторически книги написа, какво ли не знаеше. Беше невероятна като интелект и същевременно като памет. Пиеше аперитива си с една сламка – не знам защо – и до последно слагаше всички на мястото им по разните родови сбирки.

Как протича една родова среща при вас?
Имахме една точно в Кобург преди няколко години по случай 60-годишнината на принц Андреас, дойдоха и Сакс-Кобург, Сакс-Ваймар, Сакс-Айзенах и други. И беше весело и много интересно, защото това са хора, които вече живеят нормален, светски живот, не по дворци или замъци. И лесното е, че няма ранг, дори когато се срещаме с английската кралица, това е просто семейна сбирка. Кралицата е наистина много приятен събеседник.

По време на режима понятието „Кобург“ беше сто процента отрицателно натоварено, за разлика от Орлеан например или Бурбон…
Така е, да, злите винаги са били Кобург. През 92-ра година дойде един бивш български министър в Мадрид, който много ме учуди. Човекът ми показа вратовръзката си, тъмночервена, и вика: „Аз не съм се променил“. Отговорих му – И аз също, господин министър. И на излизане му казах: „Министъре, благодаря Ви, че се престрашихте да дойдете в „бърлогата” на Кобурга“… – израз, който съм чел в писанията от онова време.
Може би е време да поговорим за българската династия.
Знаете ли… с всичките му критики и оценки мисля, че и цар Фердинанд, и баща ми са били изключително интелигентни, подготвени държавници. Нарицателното Кобург като някакъв дефект е просто неуместно, но комунистическата пропаганда го е наложила доста успешно.

И Романови да се казваше династията, и Шлезвиг, и Бурбон, то щеше пак да е натоварено негативно. Аз смятам, че не е насочено към името Кобург, а просто защото е еманация на това, което по време на комунизма беше забранено, символ на злото.
Да, да. Всеки спомен, особено добрият, е трябвало да бъде изтрит, за да се превърне негативното отношение към името Кобург в нещо вродено за поколения българи. Спомням си един народен представител по време на петъчния парламентарен контрол как се изказваше към на един от министрите, – и по едно време ме гледа и вика: „Вие, Вие не сте Ваше Величество, Вие сте Ваше нищожество!“. Наместо да се обидя или ядосам – буквално ме хвана смях поради внезапното му хрумване и римата. А и защото си знам, че това отношение е възпитавано десетилетия тук. Ще трябва доста време, за да се прочистят тия клишета от миналото. Ако въобще някога стане, защото то хората днес вече и не четат, не ги интересува.

Сещам се, Ваше Величество, за една незначителна на пръв поглед лична история, той брат ми Петър я знае, от кръщенето на неговия малък син. На моята дъщеря Маргарита й предстоеше да се запознае с Вас и то беше вълнение страшно – за нея думата „цар“ си е митология. Царя, Негово Величество, как да се обърна?! Ние с Петър я учим как да пристъпи, да се поклони и направи реверанс – както си му е редът, и тя като се вживя, цяла вечер прекара в усилени репетиции и каква гордост беше, когато се справи с „изпитанието“ почти без грешка… И се замислих покрай този случай – кога стана все едно с кого и как си общуваш? Кога престанахме да уважаваме традицията, йерархията и натрупания опит, глупаво самозаблуждавайки се, че всички сме равни?
Арабите имат една приказка, че Господ е създал човешката ръка с нееднакви пръсти… За жалост това криворазбрано равенство, изравняване и какво ли не е, дори бих казал, против природата. То е неестествено. Защото не всеки има дадено минало, качества, късмет, щастие, или каквото щете. Всеки случай не всички сме равни и именно това е хубавото, тъй като всеки един от нас е различен индивид. А и това изравняване докъде води – умното дете в училище трябва ли да се изравни с глупавото? Хайде моля ви се.

Вие преди малко разказахте една от вероятно стотиците сцени, които сте преживели в реалната политика на България, тази след Вашето връщане, вече като министър-председател. Защо си причинихте това?
Това идва от т.нар. „менгеме”, сестра ми и аз го бяхме определили така – дисциплината на възпитанието и отговорността. Щом си роден с това име, трябва да служиш на Родината под каквато форма е възможно. Звучи особено, може дори малко претенциозно, но нямаш избор. А не от амбиция, да пази Господ, както и да изглежда това на публиката. Всъщност за мен то беше тежко изпитание, но това е участ и тя обикновено е пожизнена. Целта е била винаги да се служи. Аз, практически започнах като държавен глава още на 6 годишна възраст, а ставайки премиер вече години по късно един вид се самопонижих в длъжност. Но целта ми бе една – да служа на Родината, а не да съблюдавам личния си комфорт.

Тоест бихте извървели същия път, ако имате подобна възможност, колкото и в историята да не съществува понятието „ако“. Според Вас това не беше грешка, така ли?
Грешка в какво? Знаете ли, има хора, които казват: „Вие, 96-а като се върнахте, да бяхте казали „Я да се върнем към монархията“ – и щеше да стане! Имало условия, имало и желание. Според мен – по никакъв начин! С присъщия ни ентусиазъм на третия ден щеше да започне една масирана кампания, хората пак щяха да се разделят, а пък кой съм аз – мислех си тогава – да кажа: „Деца, вървете сега подир мен, аз съм най-подходящият, зарежете републиката!“. Така не става. А пък може и там да ми е грешката….

Какво прави един Кобург днес, тук, в България? Как живее?
Не знам, да не прозвучи иронично, но донякъде изкупува грехове, нещо като омбудсман или „арменски поп” или всичко накуп. Продължават да ми създават изкуствени главоболия с определени теми. Дори унижения ако щете. На много хора им се ще онзи списък, който ОФ ни го дадоха с видовете имоти да го няма, но той е факт. Нещата там са пределно ясни. Но то е вече друга работа.

Какво оставяте след Вас? Вашите наследници готови ли са да поемат мисията на династията?
А, днес мисията е съвършено друга. Тя е да се съхрани името на ниво. Да пренесат на друго смислово равнище самото название „България“. И това да не го забравят никога. Но вече е друга и ситуацията. Престолонаследник има, когато има монархия. Аз съм настоящия цар – синът ми когато се роди, Кардам, Бог да го прости, беше нормално да се счита за престолонаследник. Но оттам нататък да говорим с тия термини днес е между утопия и липса на реализъм. Проучих разни формули, които ги има в историята, откъдето винаги черпя поука. Този, който ще поеме подир мен може да бъде „пазител на традицията“ – но не повече. Престолонаследник на какво? Внукът ми Борис, който трябва да ме наследи в тази роля е в особеното положение, тъй като неговият баща – синът ми Кардам, не бе цар. А след като дори баща ти не е бил цар, а сме в условията на република, вече става малко пресилено. И затуй намерих формула, която да предаде, че остава традицията, че остава нещо завещано, което е било един период през близката ни история. Оттам нататък да се придържаме към днешните условия, разбирания и въобще да подхождаме с реализъм към онова, което хората желаят или имат нужда от.

Този „защитник“, условно така да кажем, на наследството, ще има доста и отговорни задачи да продължи. Една от тях е спрямо окончателното изясняване на положителната роля на покойния Ви баща за спасяването на евреите. Тъй като тази работа непрестанно се сатанизира много странно, циклично, по много определен начин. От друга страна, чисто неща, свързани въобще с националната памет – от типа за връщането на тленните останки на дядо Ви в България.
На дядо ми, да. И защото са три поколения, които са свързани с нашата история. Това не е нещо епизодично, две години или три. Особено ако имаме и ние историческо самочувствие, ама за жалост това е, което липсва в нас. Според мен защото е имало тия толкова продължителни исторически прекъсвания, дори в модерните времена, с предишния режим. Но това е факт. Това е едно завещание – морално, но което си има функцията или бремето, или очакванията. Казват, че човек е праведен ако спаси поне един живот. А колко хора е спасил цар Борис тогава? И как с мъдрата си политика успя да ни опази от две военни окупации.
Още повече, че то кореспондира напълно и с последната воля на монарха.
Да, именно!

По една случайност ще Ви припомня нещо, което с Вас имах удоволствието да говоря – че нашият прадядо Иван Стоянович е бил последният човек, който го е изпратил на гарата в Будапеща в нощта, тръгвайки на 3 срещу 4 октомври 1918 г. И той му казва: „Стоянович, това е влакът, същият влак, който преди 25 (ако не се лъжа) години, ме докара за пръв път в София“. И волята му е била да се върне тука и да бъде погребан. А да не забравяме и че волята на Цар Фердинанд е била да бъде погребан тук в България.
Това би било всъщност и справедливо. В други страни, една Франция например – какви ли не режими са минали, и колко крале. И това, че ги уважават, не ги прави по-малко републиканци днес. Това е усещане за миналото, което тук липсва. Много хора, например, се страхуват, че ако кажат „Цар Симеон“, застрашават републиканските си принципи. А то си е история, без друго.

Погледнете даже и балканските съседи, които ние уж презрително наричаме такъв и онакъв.
Ето – това като видях в Сърбия с препогребението на кралското семейство в Белград. И друго – беше президентът Николич, с когото разговарях наскоро в Москва. И там в църквата – човекът излезе с премиера по време на службата пред всички делегации. Свещеникът положи патрахила върху главите им, изповядаха се и се пречистиха. Аз още чакам да видя един от нашите политически отговорни мъже да посмее да направи подобен акт на смирение. И в Румъния какви неща са се случили, по времето на режима на Чаушеску! Но ето как се отнасят първо днес с кралското семейство, после и със сърцето на кралица Мария – като най-накрая решиха да почива в стаята, която тя беше и декорирала, и създала. Защото тя беше изразила категорично, че не желае да бъде в семейната гробница. Там тя не искаше, в България не можеше, защото сърцето й трябва да е на румънска земя. Нямаше друг избор. Румънските власти просто решиха, че е хубаво да остане в двореца, който тя беше създала. С кавалерийски ескорт и целия държавен протокол. Тук когато стане дума за цар Фердинанд… Ето, дори общинските власти на Пловдив веднага, възразиха на идеята да бъде погребан в католическия храм в града, където е погребана и първата му съпруга.
Мисля, че нямаше и гвардия на годишнината на цар Борис.
Така е, за огорчение на семейството. Президентът, на когото съм благодарен, че присъства, но подчерта два пъти, че идва като частно лице. Бога ми, сега какво е това, наистина?! Срамуваш ли се от нещо или какво е? Но такива сме и като че ли няма желание да се променим. Поне да се опитаме, пред историята да сме честни към този епизод на „Кобургите” в България. Във всяка една страна има републиканци. Белгия, например, но пак си уважават традицията. А в републики като Франция с тези режими от историята, но имат уважение и памет към всеки един момент. А да не говорим за Русия – на лице е имперското самочувствие и уважение към историята. Не е друго, просто някак си са съпричастни с миналото си. Колкото повече можете да натрупате минало, толкова повече самочувствие пораждате. А ние, като че ли нямаме или всичко започва от Възрождението и няколко от имената там.

Един разговор, разбира се, не може да обобщи цял човешки живот, особено богат като Вашия, но си мисля нещо, с което можете да се съгласите или не. Имам чувството, че Вие сте възпитаван да сте оптимист въпреки всичко и да работите, докъдето можете…
Не, възпитаван съм да съм реалист и да си изпълнявам дълга. Но оптимист не съм по характер. Нито съм и черноглед. По-скоро прагматик, благодарение и на поуките от историята. Тя толкова ни учи да не се допуснат едни и същи грешки. Политиците, които четат и познават историята, са винаги не само по-умерени, но и действат с повече перспектива.
Което май показва, че у нас политиците не четат много история.
Има и изключения.

Един последен въпрос от мен. Един цар има ли право да се пита „Имаше ли смисъл всичко?“.
Сигурно, защото сме хора и всеки има съмнения. Най-вече в моменти на отчаяние съм се питал – баща ми в края на своя живот, виждайки, че рухва всичко– какво ли си е мислил? Защото човекът, който е избран като политиците или назначен на поста за определен период, без историческия багаж, е с друго чувство за отговорност. Всичко това е умножено многократно при един монарх. И мисля, че е още по-трудно като тежнение или като тревоги. Но дали има смисъл или не – в това отношение аз нямам навика да преповтарям. Като се завърнах в България, още преди да стана премиер, имаше толкова хора, които дойдоха да искат възмездие. Когато станах премиер – още повече. Нима ще върнем разстреляните регенти и всички други с някакъв реваншизъм? И то е много тежко и страшно болезнено, защото вътрешно ти би искал, ама не можеш да си го позволиш, защото олицетворяваш –обединяването. Това са неща, които са много трудни за разбиране в днешните понятия – изглежда като рицарска наивност или нещо съвсем непонятно. А подобно отношение е било съвсем нормално допреди едно поколение, когато смисълът бе да служиш на народа когато изпълняваш тази функция. Много е трудно да се предаде точно това чувство, което няма общо с медийната пропаганда – „той се държи да не изпусне властта или дворците“. Съвършено друго е, просто е историята, която е влязла в дома ти, и нямаш избор – трябва да живееш с нея, да си достоен пред нея. То е толкова извън днешните понятия, че наистина се чувствам като динозавър. Извън всичко друго има и един момент, в който не можеш да си позволиш лични настроения или нагласи, защото има нещо, което стои над теб и ти казва: „това дали е правилно за името, което нося, за функцията или за страната”.Това е кръст…

Предопределение.
Да, предопределение донякъде. Никой не ме е питал „Харесва ли ти, че си се родил такъв?“.

Колкото и сериозни да са критиките към монархията, има една драстична разлика в това да си подготвян за държавен глава от самото си рождение.
Точно тук е един от големите плюсове на монархията. Наскоро дадох интервю в Мадрид и журналистът, който не е почитател на монархията, каза: „Ако някой в Испания е подготвен за функцията на държавен глава, то е крал Фелипе. Защото от първия ден е възпитавам и образован за тази му роля и вече всичко върви по тази линия и с тази цел“. Значи човекът е далеч по-подготвен от който и да е, от най-интелигентния, брилянтен и талантлив политик. То е мисия, професия, бих добавил.
Мисия, обединение, принцип, смисъл.
Кралица Беатрикс ми беше казала нещо ключово: „Предпочитаме да мислим с поколения напред“. Защото идното поколение представлява следващия етаж. Не става дума за четири години, избори и после да те няма. Това са неща, които също са несравними, несъвместими със съвременното мислене, където е по-демократично да си избран. Чудесно, но другият вариант гарантира продължителност, натрупване на опит, надпартийност. По-дълъг поглед – и назад, и напред във времето.
Днес обаче светът е друг и нямам никакви колебания да го кажа – много по-опростачен.
Има такъв момент. Бог знае, че има много способни държавни глави на републики, но пак е много по-трудно за тях да играят ролята на модератор или на гарант, който да дава и стабилност и спокойствие. Спомням си, че като премиер, с толкова проблеми– вътрешни, и международни, се опитвах да се самоуспокоявам с два факта, които са в моя полза спрямо цар Фердинанд и цар Борис. Опасността от военен преврат и тази от нахлуване на някой от съседите. Колкото и да е било тежко, поне подобна угроза ми беше спестена.

За списание “L’Europeo”

Сакскобургготски: България да подкрепя ЕС непрекъснато, с всички сили

Posted on: септември 20th, 2016 by МИГ No Comments

“Мястото на България е да подкрепя европейския проект непрекъснато, с всички сили и възможности. Така и другите страни. Най-вече да не се разпространява един негативизъм, който е нещо като мода в момента, всеки разбира повече и знае повече, осъжда едно и критикува друго. А да се види колко години са били необходими, за да се постигнат всички преимущества, които ни гарантира ЕС и да се подкрепи, защото за европейските страни, включително за България, няма друг изход или опция, въобще, да имаме някаква роля в световната политика, ако не се придържаме към ЕС.”. Това заяви бившият български цар и премиер Симеон Сакскобургготски.

Симеон загуби четвърти дворец

Posted on: август 6th, 2016 by МИГ 1 Comment

Бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски обедня, след като в съдебен спор загуби четвърти дворец. За собствеността над имението „Ситняково“ той претендираше като бащиния. Дворецът е собственост на държавата, а не на Симеон и сестра му Мария Луиза Хробок. Това реши Върховният касационен съд, потвърждавайки решенията на предишните съдебни инстанции. Двете царски особи са осъдени „да предадат владението на имота в държавна полза“. Така след напъждането от „Кричим“, а на първа инстанция – и от „Саръгьол“ и „Царска Бистрица“, наследниците на Борис Трети за пореден път ще опаковат личното си имущество и ще се изнасят от обсебената от държавата собственост.

Съдебното решение е окончателно. То е по най-известното от петте дела за т.нар. царски имоти, които държавата чрез адвокатска къща „Савова и сие” води срещу коронованата фамилия.

Още през ноември 2014 г. Софийският градски съд отсъди, че резиденция „Ситняково“ никога не е била частен имот на бившите монарси, а е издигната върху държавна земя. А миналото лято в Софийския апелативен съд делото беше обявено за решаване още на първото открито заседание, след като доказателствените искания на наследниците им не бяха уважени.

Съдебният спор за комплекса „Ситняково“ продължи около 5 години, а папките по него съдържат над 2000 страници документи. По подобие на предишните дела, спечелени от държавата, и тук съдът е установил, че т.нар. Интендантство на цивилната листа на монарха е владяло имота в качеството си на държавна институция, а не, както ответниците Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза твърдят, като “граждански институт, представляващ царя и владеещ в полза на бившите царе Фердинанд и Борис Трети”.

Комплексът от три сгради сред прекрасна природа е построен през 1904 г. за летен ловен дворец на Фердинанд, дядото на Симеон, а днес е със статут на недвижима културна ценност. Разположен е на 20 дка земя. През 1993 г. е даден за безвъзмездно ползване на Съюза на писателите. А през 2003 г. е върнат на тогавашния премиер Сакскобургготски от управителя на София-област и негов съпартиец в НДСВ Олимпи Кътев.

Симеон разплете кралско убийство

Posted on: юли 24th, 2016 by МИГ No Comments

ДНК на Симеон Сакскобургготски сложи край на една от най-големите мистерии на 20 век – смъртта на Албер I Белгийски, гърмят научните сайтове в Европа. Монархът издъхва през 1934 г. при мистериозни обстоятелства.

Тялото му е намерено оплетено в бодлива тел, след като е паднал от скала. Бил запален планинар. Никой обаче не вярва на версията. Смята се, че Албер е убит или принуден да сложи край на живота си, а тялото му е било хвърлено по-късно. Причината е, че симпатизирал на Хитлер и не искал да влезе в съюз с Франция при евентуална война с Германия.

Съмнения за това идват от “Ню Йорк Таймс” и британски военни. От инцидента остава зловещ сувенир – листа с кръвта, за която винаги е имало съмнение дали е била на Албер. Учени от Университета в Льовен решават да се възползват от артефакта и да стигнат до истината. В Европа обаче само двама души, които имат връзка с Алберт се съгласяват да станат част от експеримента – Симеон и немска баронеса. “Няма съмнение –  това е кръвта на краля и не е бил убит”, обявиха специалистите.

Бил ли е Борисов бодигард на Симеон?

Posted on: юни 3rd, 2016 by МИГ No Comments

 

Симеон Втори посреща Вартоломей

Posted on: ноември 9th, 2015 by МИГ No Comments

Симеон Втори посреща тази вечер Вселенски патриарх Вартоломей, който е на официална визита у нас. В двореца “Врана” бившият министър-председател дава официална вечеря за Негово светейшество, както и за главата на родната православна църква – патриарх Неофит. Но нея са поканени и архиереите от Вселенската Патриаршия и трима митрополити от БПЦ.

Посещението на Вселенския патриарх в страната ни ще продължи до 10 ноември включително. В 9 часа тази сутрин той бе посрещнат в храм-паметника „Св. Ал. Невски” от българския патриарх Неофит. Малко по-късно Вселенският и Българският патриарх отслужиха заедно Съборна света литургия там. В храма тази сутрин дойдоха още Симеон Втори, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, министърът на спорта Красен Кралев, Илияна Раева, Стефка Костадинова, представители на католическата църква у нас и др.

В понеделник на тържествена академична церемония в БАН на Вартоломей Първи ще бъде присъдено званието “Доктор хонорис кауза”. След това акад. Стефан Воденичаров от името на БАН дава тържествен обяд в чест на новопроизведения “Доктор хонориз кауза”, а следобед президентът Росен Плевнелиев ще връчи на Вселенския патриарх орден “Стара планина” – първа степен.

Симеон, Доган и Пеевски свалят Бойко Борисов с план “Център”

Posted on: юли 8th, 2015 by МИГ No Comments

Нов изкуствен политически организъм замислят Симеон Сакскобургготски, председателят на ДПС Лютви Местан, финансовата ръка на Доган – Делян Пеевски и изпадналият в изолация евродепутат Николай Бареков. Това става ясно от зачестилите срещи на изживяващите се като политинженери партийни лидери и активисти в резиденция “Врана”, пише “Фрог”.

До 8 юни, когато Симеон Сакскобургготски заминава за Мадрид, където е отслужена панихида за синът му Кардам, въпросните лица се събирали тайно почти всяка седмица. Най-чест гост на царя бил Лютви Местан, който първоначално посещавал експремиерът сам с многочислената си охрана, но от края на април до началото на юни той бил придружаван редовно от Пеевски, който също пристигал във “Врана” с цял взвод телохранители.

Идеята, най-общо, се състояла в следното: предсрочни избори след местния вот, правителство “Център” взима властта, а “Бойко отива на боклука”. Това била схемата, с която се хвалил Делян Пеевски пред личните си банкери от една спасена миналото лято държавна банка. Така той ги успокоявал, че ще бъде фактор във властта още дълго време и да не се притесняват за многомилионните задължения на свързани с него фирми. Имало и вариант “Б”, при който на мястото на БСП като вече употребен и ненужен партньор, се включвала формацията на Георги Първанов АБВ. Центристко управление със социална програма, била политическата платформа на новия политически ГМО.

За да изолират Бойко Борисов, “новите управляващи” щели да му предложат президентския пост. ГЕРБ обаче трябвало да мине за година-две в опозиция. Щели да им оставят някои позиции, за да не секва съвсем финансирането им. По този начин се запазвал мафиотският модел #Кой, одобряван негласно от всички партии.

Триумвиратът в бутиковата партия НДСВ – Станимир Илчев, Олимпи Кътев и ексдепутатът Съби Давидов косвено признаха за плана. След избирането им преди десетина дни, те заявиха, че е много веротно да се обединят с ДПС в либерална коалиция. Всъщност такава е заръката на Симеон Сакскобурготски. Това е и единствената възможност да се докопат отново до властта, коментира жълт активист, бивш царски депутат и приближен до Сакскобургготски. Царят пък обещал да лигитимира продукта в Европа.

На свой ред Лютви Местан написа поздравителна телеграма в стил Бай Тошо, в която се казва: “Във Ваше лице ДПС поздравява присъствието на НДСВ в либералната политика в България, особено важен знак за стабилизиране на системната политика, когато попълзновенията на националпопулизма арогантно деструктивират евро-атлантизма на страната.  По-широк либерален център би участвал със свой принос в голямата инициатива на АЛДЕ за либералния път на ЕС под мотото „Различният път на Европа”.  Колко либерално-джазово, нали?

Към проекта е решил да се пришие и изоставения от депутатите си и съюзниците си Николай Бареков. Той настоятелно обяснавал, колко ще е ценен в новата форма на политическото генно инженерство. За него се застъпил самият Пеевски, с когото Бареков успял да глътне милиони от фирми на Цветан Василев и КТБ в балона “България без цензура”, коментираха пред Фрог запознати.

Идеята за този нов проект се родила при една от редките тайни срещи между Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски в началото на тази година. Доган заявил, че за местните избори ДПС ще похарчи между 80 и 100 милиона, за да навлезе в населени места, където досега никога не е печелило. За да се предизвикат предсрочни избори и да бъдат спечелени, като движението си осигурявало минимум второто място, щели да са нужни поне още 200 – 260 милиона лева. Ще ги осигурим, но ни е нужна гаранция, че после ще си ги върнем и ще ги умножим, а това може да стане само ако сме във властта, било условието на Доган. Също и никой да не се меси в престъпното придобиване на активите на КТБ, които бяха умишлено обезценени от квесторите.

Двамата дори обсъждали и трети вариант: Симеон президент, Бойко Борисов премиер в коалиционно правителство с НДСВ и РФ, подкрепяно задкулисно от ДПС и от патриотичните сили, ако влязат отново в парламента.

За целта обаче трябвало да се гарантира на Пеевски “коридор” в чужбина, а тук нито прокуратура, нито ДАНС и НАП да го закачат за далаверите, в които мнозина смятат, че е замесен.

Бивш депутат от ДПС обаче допуска, че целият този план може би е само хитър ход на Доган, с който да отвлече вниманието и да реализира съвсем друга схема, при която ДПС да реализира 100-процентови финансови ползи от властта в най-скоро време. За целта етническата партия трябвало да запази своите наемници на високи позиции в МВР, финансовото министерство, НАП и тайните служби. В същото време да продължи да контролира част от контрабандните канали, главно тези на цигари и да прибира печалбите от тях.

Това не е теория на конспирацията, а грозната истина за задкулисните игри на партиите. Българската политика е брутална, защото е единственият източник на финансиране на партийните централи и лидерите са готови да минат и през трупове, за да реализират личните си цели и амбиции.

Спряха ме за президент, но взех реалната власт като премиер!

Posted on: юли 7th, 2015 by МИГ No Comments

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски даде интервю за френския вестник L’Express, в което обяснява защо е влязъл в българската политика.

“Кандидатирах се за премиер на България, защото смятах, че това е най-добрият начин да служа на страната си. Не обичам да се връщам към миналото. Няма полза от премисляне на неща, които не можем да променим. Взех това решение (да стане премиер – б.р.), защото мислех, че това е най-добрият начин да служа на страната си в много труден за нея момент. Резултатът е налице: влязохме в ЕС и имаме определен напредък. Често забравяме в какво положение бе България през 80-те години на 20 век и къде сме сега. Трябва да отчетем желанието на обществото за промяна. Също така неговото раздразнение от това да вижда твърде дълго едни и същи лица“, каза Кобурга.

„Наистина, президентският пост има повече сходства с този на суверена, но бяха предприети какви ли не действия, за да ми попречат да се кандидатирам за този пост. За политическите ми съперници обаче бе по-лошо, че станах премиер, тъй като премиерът разполага с реална власт. Именно така можех да направя нещо полезно за страната си. Не исках да повтарям примера на графа на Шамбор, като остана в изгнание. Трябва да бъдем реалисти и да приемаме нещата такива, каквито са“, казва още Симеон Втори пред вестника.

Симеон се отказа с писмо да го споменават като цар

Posted on: май 9th, 2015 by МИГ No Comments

С писмо до Св. Синод Симеон Сакскобургготски отказва да бъде споменаван като цар на българите в богослуженията на Българската православна църква. Писмото е публикувано на сайта на Светия  Синод, пише Блиц. В него Симеон Сакскобургготски се обръща към Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и митрополитите с думите: „Моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си!”Ето и пълния текст на писмото:

Синовно благодаря на Светия Синод на Българската православна църква за единодушно взетото решение да възстановите стародавната традиция на поменаване по време на светата Божествена Литургия, както и за удостояването ми с Ордена “Свети Иоан Рилски Чудотворец”.

На Ваше Светейшество и Високопреосвещените Ви събратя е известно, че още от деня на своето рождение, по стечение на историческите обстоятелства, съм неразривно свързан със съдбините на родната ни Църква. На 12 юли 1937 г., Петровден, в дворцовия параклис “Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел” получих светите Тайнства – Кръщение и Миропомазание от Светия Синод в пълен състав.
Преди 72 години, в трудни и превратни времена, наследих Престола на Българските Царе. Тогава, в деня на Св. Симеон Стълпник, в същия храм, приех от благодатните ръце на приснопаметните митрополити и своето второ – Царско Помазание, което, съгласно древната традиция, ме приобщи към Църковния сонм.

През целия си живот съм пазил ревностно завещаната от моя Баща Православна вяра, която предадох на своите синове Кардам (1962-2015) и Кирил, кръстени от покойния Левкийски епископ Партений.

Точно преди 60 години, в деня на своето пълнолетие, положих отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служа на своя народ. Тези клетвени слова потвърдих и през 2001 г., в присъствието на блаженопочившия Ви предшественик Патриарх Максим, пред Народното събрание в другото си качество – на демократично избран министър-председател на утвърдената от Конституцията от 1991 г. Република България.

Всеизвестно е, че в годините на своето изгнание, а по-късно в Родината и до днес, съм полагал и полагам непрестанни усилия за помирение и преодоляване на каквото и да било разделение. Единството и мирът в Българската православна църква всякога са били за мен от първостепенна важност.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

В настоящия момент, макар синодалното решение да благославя молитвена форма, принудително отменена под натиска на атеистичната власт и която не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита.

Предвид това, моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си!

СИНОВНО ВАШ, СИМЕОН ІІ

Всевъзможните функции на един републиканец лоялист

Posted on: май 7th, 2015 by МИГ No Comments

Ася Методиева, БНТ: Шумни реакции през последните няколко дни отново поставиха вашето име в центъра на общественото внимание. За църквата сте цар, за историята също. За хората обаче днес цар ли сте?

Симеон Сакскобургготски: Това вече трябва да попитате хората. Аз не бих могъл да отговоря за тях. Който е прочел историята, мисля, че си е наясно.

АМ: Вие как усещате общественото мнение?

СС: Това е въпрос просто да се наблюдава и също интересно е да се видят реакциите, понякога малко, бих казал, пресилени и извън контекста. Но това си е правото на всеки един.

АМ: Как предпочитате да ви наричат българите днес?

СС: Вижте, аз нямам претенции. Изпълнявал съм всевъзможни функции. Така че тук е въпрос вече пак на разбиране, на усещане и на възпитание донякъде.

АМ: Попита ли ви Светия Синод за идеята, която взриви донякъде общественото мнение, за това при извършването на обществени и частни богослужения в църкви и манастири да бъде споменавано името на Негово величество Симеон Втори?

СС: Трябва да се върнем много по-назад, 1946 г. и от там вече всеки да разбере за какво става реч. Не виждам защо това се превръща в такава, как да кажа, дискусионна материя за нещо, което е изцяло дори не светско в смисъл такъв да засяга или да превъзбужда толкова хора, пък и в много случаи изкуствено.

АМ: Попитаха ли ви обаче? Поискаха ли вашето мнение, допитаха ли се до вас от Светия Синод?

СС: Моля, църквата е една институция, която е изцяло независима.

АМ: В този смисъл обидили ви донякъде реакцията на двама президенти по тази тема, защото искаме или не, тя влезе в публичното пространство?

СС: Не става и въпрос за обида. Всеки има право да тълкува. Но пак казвам, че трябва да имаме, да е ясна историята каквато е била. Дали носи човек една титла или изпълнява дадената длъжност – това са съвсем различни работи. Нито застрашава републиката по никой начин, пък мисля, че съм си доказал и аз моята лоялност към републиката, служейки й като премиер, нито пък трябва някой да се почувства обиден. (…)

АМ: Понеже вие сте човек, който има отношение към църквата, смятате ли, че тя днес е толкова близо до хората, колкото понякога е до политиците? И ви питам конкретно заради това, че бяха връчени ордени преди няколко дни от църквата. Вие също получихте такъв като бивш министър-председател точно преди 10 години, човек от публичната сфера, политическа фигура.

СС: Да. Аз мисля, че това е нещо, което е нормално и пак решение на църквата. Аз не виждам защо толкова трябва да търсим някакви много сложни тълкувания, моменти, интерпретации.

АМ: Близо ли е тя обаче днес до хората?

СС: Това трябва да попитаме всеки един от нашите сънародници и всеки сигурно си има и мнение.

АМ: Във важни моменти тя е тази, която следва да обединява българския народ. Дали днес тези функции са й присъщи?

СС: Тя е една институция, която …Ето, наскоро, преди няколко дни само сме чествали 1150-та годишнината от покръстването. Мисля, че това стига като гаранция, че е една трайна институция, която е много важна във всяка една държава. Независимо кое вероизповедание е, вярата е нещо, което е много важно.

АМ: Мислите ли, че българите се разколебаха донякъде в тази вяра и в доверието си в институция като църквата заради скандалите през последните няколко години или не следите отблизо?

СС: Знаете ли, тук не знам защо има, мисля, че като по-развита тенденция да се търсят скандали, отколкото в някои други общества, където може би има по-интересни и злободневни теми. Но пак препоръчвам да се огледаме, да видим какво е било другаде и дали една институция, която е оцеляла вече 20 века, ако гледаме християнството въобще, нещо, което е моментално, временно да се случи, това не определя нито валидността, нито значението.

Сакскобургготски: Фантазия е, че се връщам в политиката

Posted on: май 7th, 2015 by МИГ No Comments
Това са феноменални фантазии и митове – така бившият премиер Симеон Сакскобургготски определи възможността да се върне в политиката.Преди известно време група интелектуалци и общественици започнаха подписка с такова искане.
По този повод той коментира в интервю за БНТ:  “Всяко нещо си има момента. Знаете на каква възраст съм. Идеята за връщане в политиката като политика е нещо по-скоро в реда на фантазията, но не и реалното. Ролята ми е друга в момента, търся да бъда полезен на обществото, а не да предизвикам кавги и да се делят хората, както се претендираше с темата покрай църквата”.Бившият лидер на НДСВ каза още, че каузата му е България, в която се е родил. Той подчерта, че на своята възраст е видял какво ли не, та да търси и да се нуждае от нещо.  “Има нормални отношения, които са приети навсякъде и по този начин могат да се избегнат всякакви слухове и измишльотини, но не виждам защо се търсят винаги субективни обяснения за неща, които са съвсем нормални и приети навсякъде и които не създават никакво напрежение”, добави Сакскобургготски.

По думите му хората се интересуват от “по-съществени работи” като приоритета ни пред света и успехите са нещата, които засягат всички далеч повече.  Той потвърди, че няма да ходи на парада на 9 май в Москва:  “Такива слухове се бях пуснали и неща, които надминават и болнавото въображение. Не съм бил канен в Москва през всичките години от Втората Световна война, което е логично. И сега изведнъж тръгвам на честванията на 9 май, това са слухове, които се пускат умишлено. Слухове, теории се вадят от едно време за русофобство и русофилство, боже мой, това се преодолява и се гледат интересите на страната. Има хора, които имат интерес да превръщат това в мода”.

Според него въпрос на прагматизъм е и е важно да се стигне до главното – бъдещето на България. Невинаги се налага само да се прави това, което “великите сили” правят, каза още Сакскобургготски.  Той коментира и спорното решение на Светия Синод да бъде споменаван в богослуженията като цар на българите, за което се оказа, че първоначално е било с пожелателен характер, но след това е променено на сайта.

“Трябва да се върнем много по-назад, 1946 г. и от там вече всеки да разбере за какво става реч. Не виждам защо това се превръща в такава, как да кажа, дискусионна материя за нещо, което е изцяло дори не светско в смисъл такъв да засяга или да превъзбужда толкова хора, пък и в много случаи изкуствено”, каза Сакскобургготски.  На въпрос дали от Светия Синод са го попитали преди да вземат решението, той отвърна, че църквата е институция, която е изцяло независима.  Запитан дали го е обидила реакцията на двама президенти бившият премиер каза, че не става и въпрос за обида и всеки има право да тълкува.

“Но пак казвам, че трябва да имаме, да е ясна историята каквато е била. Дали носи човек една титла или изпълнява дадената длъжност това са съвсем различни работи. Нито застрашава Републиката по никой начин, пък мисля, че съм си доказал и аз моята лоялност към Републиката, служейки ѝ като премиер, нито пък трябва някой да се почувства обиден. А за президентите навсякъде в чужбина, аз винаги препоръчвам да се пооглеждаме, един бивш президент нормалното е да го наричат “г-н президент”. Така че не виждам какво може да бъде толкова застрашаващо”.  В отговор на въпрос как предпочита да го наричат българите днес Сакскобургготски отговори, че няма претенции, защото и изпълнявал всевъзможни функции, “така че тук е въпрос вече пак на разбиране, на усещане и на възпитание донякъде”.

Светият синод обяви официално Симеон за “цар на българите”

Posted on: април 30th, 2015 by МИГ 3 Comments

Светият синод на БПЦ обяви официално Симеон Сакскобургготски за цар на българите. На свое заседание митрополитите решиха на всяко богослужение да се споменава бившия премиер като „благоверен цар на българите Симеон”.

Решението, публикувано на сайта на Светия синод, е по предложение на Пловдивския митрополит Николай. Споменаването на „благоверния цар на българите Симеон” се очаква да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит и владиците в Плиска по случай 1150 г. от покръстването на България.

Досега споменаването на светската власт в църквите е „благочестивият и православен български народ, правителството и христолюбивото войнство”.

На 2 май в Голямата базилика в Плиска патриарх Неофит ще оглави тържествена литургия и ще връчи орден „Св. Цар Борис-Михаил“ на премиера Бойко Борисов. Симеон Сакскобургготски пък ще получи орден „Св. Иван Рилски“.

Съобщението на Св. синод: 

Св. Синод разгледа предложение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и след проведеното гласуване единодушно Р Е Ш И:

Дава благословение при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите, както следва:

По време на Светата Литургия:

– на Великата ектения: „О благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;

– на Сугубата ектения: „Еще молимся о благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;

– на Великия вход: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона”;

след което следва поменаването на народа и т.н., както и да се включи в последованието на Многолетието след „О Святейшем отце нашем”, преди поменаването на народа.

Симеон готов да стане посланик на добра воля

Posted on: април 17th, 2015 by МИГ No Comments

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски е готов да стане посланик на добра воля за България, като оглави неполитическа организация, която да работи за интересите на страната ни. Това даде да се разбере самият той вчера, като отговори положително на поставен му въпрос в рамките на дискусия в двореца „Врана”, посветена на 10-годишнината от подписването на договора за присъединяването ни към ЕС, което се случи при кабинета „Сакскобургготски”.

В нея участваха още бившият министър-председател на Румъния Калин Попеску-Търичану и лидерът на ДПС Лютви Местан.Наскоро над 100 общественици настояха да се създаде институция „Българската корона“, като посочиха че Сакскобургготски може да лобира пред Европа и света за българските интереси. Вчера бившият премиер подчерта, че намеренията му не са стъпка към връщане в политиката и препоръча да не се „съчиняват“ такива феноменални сценарии.

„Има много неща, които могат да се постигнат спокойно, тихо, без много PR“, посочи царят подхода, който би използвал. Сакскобургготски определи като дискриминационно отношението на ЕС спрямо страната ни, като посочи за пример непрекъснатото отлагане на членството на страната ни в Шенген.Бившият румънски премиер също изтъкна авторитета и контактите на Сакскобургготски в европейските кралски дворове, като посочи, че личността му е била огромно предимство за България при приемането ни в ЕС.

Борис IV е новият цар на България

Posted on: април 10th, 2015 by МИГ No Comments

Борис IV е новият престолонаследник и бъдещ цар на българите. Това щеше да е реалност, ако България беше монархия и у нас действаше Търновската конституция. След смъртта на княз Кардам неговият по-голям син Борис Търновски наследява короната от дядо си Симеон. Макар че сме република, Симеон Сакскобургготски, кралските дворове по света, роялистите у нас, Светият синод на Българската православна църква, както и някои специалисти по държавен протокол смятат, че титлата „Цар на българите” остава за Симеон и за неговите наследници.

На 12 октомври тази година Борис Търновски ще навърши пълнолетие. Докато дядо му е жив, той ще бъде титулуван като Негово Царско Височество Борис, Княз Търновски и Херцог Саксонски. След като Симеон II почине, Борис вече може да бъде възприеман като Негово Величество цар Борис IV. Царстването му ще е символично, а не действащо.

Борис IV е кръстен точно като прадядо си – Борис III, който носи краткото име Борис Търновски. Борис, който е роден в Мадрид, е учил първоначално в Испания, а след това продължава образованието си в Европейския лицей в Австрия по настояване на майка си Мириам Унгрия. Брат му – 16-годишният Белтран, пък учи в Мадрид. Борис владее испански, английски и френски, но няма и понятие от български. Казват, че знаел само една-две думи на български. Хобито му – подобно на известните му предци, е да пътешества. Негови братовчеди и приятели на дядо му управляват във всички европейски монархии – Великобритания, Испания, Швеция, Дания, Белгия. Любопитна подробност е, че Борис няма характерния орлов нос на Кобургите.

Както често се случва в българската история обаче, родни монархисти смятат, че въпреки предписанията на Търновската конституция за престолонаследник трябва да бъде обявен не Борис, а вторият син на Симеон – Кирил Преславски. Според Търновската конституция престолонаследник е първият син на Симеон – т.е. Кардам, а след неговата кончина – неговият първороден син Борис. Понеже тя вече не е действаща, а и времената са динамични и традициите трябва да се променят, родни роялисти са на мнение, че Сакскобургготски трябва да предаде короната на Кирил, който е по-подготвен за поста и има отношение към българската политика, тъй като е бил съветник на президента Петър Стоянов. В случая обаче има една малка подробност – финансистът е разведен с жена си Росарио Надал, а един цар трябва да има стабилно семейство.

Самият Симеон неслучайно е дал благословията си именно Кирил да има роля в българската политика, тъй като предпочитал той да е негов наследник. Князът плейбой редовно попада във фокуса на испанските медии. Често му се приписват различни любовни авантюри, но в последните си интервюта той твърди, че все още не е срещнал нещо много сериозно. Засега обаче решението е несъществуващата корона да мине в ръцете на Борис Търновски. Неговият баща Кардам почина във вторник след 7 години в будна кома и след получена белодробна инфекция. Той преживя тежка катастрофа през 2008 г., от която не успя да се възстанови.

“Уикипедия” “погреба” Симеон Сакскобургготски

Posted on: април 8th, 2015 by МИГ No Comments

Потъналото в скръб българско царско семейство получи пореден удар. След новината за смъртта на най-големия син на Симеон Сакскобургготски – Княз Кардам, справка в “Уикипедия” показва, че и баща му е починал днес. Нелепа грешка “погреба” и Симеон Сакскобургготски. След известно време недоразумението беше оправено.

Припомняме, че днес в 11.30ч., в мадридската болница “Санчинаро” след дълга кома почина Княз Кардам, съобщи семейството. Кончината му настъпи в резултат на белодробна инфекция, като следствие от дългогодишното му обездвижване.

Княз Кардам преживя тежка катастрофа през 2008 г, от която не успя да се възстанови.  В съобщението се казва, че родителите на покойния – Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита, братята му Кирил и Константин Асен, съпругата Мириам, както и членове на семейството, са били до леглото му в последните му мигове.

Симеон и сестра му прибрали 2,2 млн. от горите в Рила

Posted on: март 17th, 2015 by МИГ No Comments

Бившият премиер Симеон II и сестра му Мария Луиза са спечелили 2 191 688 лв. от май 2003 г., когато влизат във владение на 16 500 дка рилски гори, до мораториума върху сечта през 2009 г. Това е установила комплексна експертиза по делото, водено от държавата срещу Сакскобург­готски за връщането на горите, съобщава „Преса”. Сумите са изчислявани по ценоразписа на горските стопанства, който е под пазарните цени.Специалистите са посочили също, че за шестте години са били изсечени над 27 000 кубика дърва. Това прави керван от 780 тира, пресметнаха специалисти от дърводобива.

Делото за горите е едно от петте, които държавата заведе срещу Сакскобургготски и сестра му през 2011 г. На първа инстанция за държавна собственост вече бяха обявени резиденциите „Царска Бистрица“, „Саръгьол“ и „Ситняково“. Още нямат решение споровете за „Врана“ и за горите. Отделно през 2012 г. съдът окончателно обяви, че дворецът „Кричим“ също винаги е бил собственост на държавата, а не частно притежание на членовете на монархическата фамилия.

Както останалите имоти, така и 16 500-те декара рилски гори са върнати на Сакскобургготски, докато е бил премиер. Това става с две решения на поземлената комисия в Самоков. Впоследствие проверка на Върховната административна прокуратура установи „надвзети“ 4500 декара – веднъж те са връщани по нотариални актове на името на интендантството, втори път по крепостни актове. Това дублиране е потвърдено и от новата експертиза.

Дотук държавата е предявила претенция от 250 000 лв. към Симеон II и сестра му – обезщетение за неправомерното ползване на горите и за добива от тях. След окончателното приемане на експертизата тази сума вероятно ще бъде завишена. Тя трябваше да бъде изслушана вчера на поредното заседание по делото, но бе отложена за края на март, когато е следващата дата на процеса. Отделно в Софийския градски съд седма година се чака решение по дело, заведено от самия Сакскобургготски срещу държавата. В него през 2008 г. той предяви претенции за собственост върху бившето стопанство на УБО край „Врана“. В края на миналата година съдебното следствие приключи, но още няма решение.

Симеон II води дело срещу държавата и в Страсбург заради мораториума върху т.нар. царски имоти, наложен от парламента още през 2009 г. до изработването на специален закон. Мораториумът не е вдигнат, а закон няма.

Платени лобисти гракнаха: Симеон е „Мерцедес”

Posted on: март 9th, 2015 by МИГ No Comments

Симеон Сакскобургготски може да стане посланик на България за специални поръчения. Политици от различен цвят, както и анализатори разчетоха именно такъв знак в разпространеното обръщение на над 100 общественици за ролята на царя.

Днес инициаторите начело със Станимир Илчев, Огнян Герджиков и Мехмед Дикме обясниха, че това не е опит за връщане на царя в оперативната политика и отрекоха това да е инициативен комитет за негова президентска кандидатура. Според тях безспорният авторитет и опитът на Симеон трябва да бъдат използвани във външнополитически план. Сакскобургготски се оказа мерцедес, непригоден за калта на българското политическо пространство, обявиха инициаторите. Те уверяват, че нямало да правят политически проект. Държат обаче да се признаят възможностите на царя и да му се даде шанс да ги приложи.

Време е Симеон да бъде защитен публично от грубото посегателство върху частната собственост на неговото семейство, категоричен бе бившият евродепутат Станимир Илчев. Според бившия земеделски министър Мехмед Дикме България бе приета за член на НАТО и ЕС заради Симеон. Остана ни само Шенген и редица правителства оттогава не са успели да ни вкарат там, каза ексминистърът.

“Ретроградни кръгове не простиха на Симеон II, че през периода 2001-2005 година в управлението на страната остана най-малък брой служители и сътрудници на бившата Държавна сигурност, и че България бе приета в Европейския съюз през 2007 година, вместо 5-6 години по-късно”, пишат подписалите обръщението. Според тях през годините на неговия премиерски мандат са изригнали мащабни кампании за дискредитирането на Симеон II.

“Крайно време е медии, политици и общество да дадат своята обективна оценка за ролята му за развитието на България. В България може да станат политици всички, могат да станат бизнесмени всички, но цар е един единствен човек – дали някой го приема си е лично негов проблем. Когато някои го охулват, дали си дават оценка, че Българската православна църква безусловно го приема като институция и винаги той е канен именно в ролята си на цар”, попита бившият земеделски министър Мехмед Дикме. Той коментира, че след 2005 година са сменили редица правителства и политици, но нито едно от тях не е успяло да вкара страната ни в Шенген – единствената задача, която е останала неизпълнена от Симеон II.

Не сме върнали никаква земя, категоричен бе бившият земеделски министър. “Всички тези имоти бяха върнати преди да е дошъл в България и преди да е станал премиер”, настоя той и подчерта, че на преден план се изкарва въпросът с имотите, за да се игнорират неговите успехи за страната.

“Царят няма да става президент. Но ако се кандидатира и хората го изберат – защо да не стане? Но той няма такива намерения”, коментира още Дикме. Станимир Илчев пък обърна внимание на ролята, която би могъл да има Симеон Сакскобургготски в борбата ни за Шенген и попита няма ли да е далеч по-добре, ако към Бойко Борисов, Сергей Станишев и Цецка Цачева се присъедини Симеон Сакскобургготски. “Виждам го в позицията на човек, който се нагърбва, когато правителството и парламентът го потърсят, в рамките на специални мисии”, каза Илчев и коментира, че “има места, където българските министри и програмите на министерствата” не впечатляват така, както една личност, която чрез неформален разговор може да отвори много повече врати.

Във Врана имаме “Мерцедес”, но той се оказа непригоден за българското политическо безпътие – за него се оказаха пригодни автомобили “Лада”, обясни бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов. “Нямаме против ладите, но се нуждаем от представителни коли, с които да спрем на европейския паркинг и да бъдем поне с равен старт с останалите, добави той. Спасов обясни, че предстои дискусия за това как може да бъде впрегнат ресурсът на Симеон II в полза на България. Симеон е запознат с обръщението и инициативата, няма никаква “инспирация” или очаквания от негова страна, категоричен бе Илчев. Не се подготвя нов политически проект, настоя той, но веднага след това даде пример с войник, който се връща от война – той никога не би искал отново да воюва, но ако утре му се наложи, го прави.

Жената на Симеон закръгли 80 години

Posted on: януари 8th, 2015 by МИГ No Comments

Маргарита Гомес-Асебо – съпругата на експремиера Симеон Сакскобургготски, отпразнува 80-ия си рожден ден в Мадрид вчера.

Това съобщи Симеон в профила си във фейсбук.

Юбилеят на доня Маргарита бил отбелязан в тесен семеен кръг в испанската столица. Поради ваканционния все още период и различните ангажименти на всеки един от 11-те внуци и техните родители не било възможно всички едновременно да поздравят рожденичката. Гостите идвали и си отивали поотделно.

Симеон: Вече е ясно, че кризата преминава

Posted on: януари 2nd, 2015 by МИГ No Comments

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски сподели пред “Стандарт” вижданията си по някои фундаментални за България и света въпроси. Запитан дали вижда положителните страни на ситуацията, в която се намираме, предвид това, че е известен с оптимизма си, Сакскобургготски отговари:

“Не знам защо ми приписват, че съм оптимист. Аз съм по-скоро реалист, но не съм черноглед. И вероятно това понякога се тълкува като оптимизъм. За много хора вече е ясно, че кризата преминава. Понякога е нужно човек да се погледне в огледалото, да запретне малко ръкавите и да действа“.

По думите му за да тръгне икономиката ни нагоре следва да се определят 2-3, максимум 4 приоритета или цели и оттам нататък да се действа. Другото е – по-малко държава и повече инициативност.  Относно съдбата на “Южен поток” той смята, че колкото повече тръби минават през една страна, толкова е по-добре за икономиката и за ролята на държавата, през която минават.

За жалост, тук въпросът се политизира страшно много и се превърна в нещо твърде сложно. А икономиката не е толкова сложна – там има интереси и приоритети, най-вече национални интереси.

“Продължавам да мисля, че “Южен поток” е нещо много интересно“, добави Сакскобургготски. А за отношенията на България със САЩ, ЕС и Русия бившият премиер е убеден, че трябва да гледаме по един съвсем прагматичен и делови начин.

Трябва да си гледаме нашите национални интереси, възползвайки се от възможностите, които имаме. Да загърбим една страна за сметка на друга – това са залитания. Много по-интересно е да видим кои са допирните точки от общ интерес.

Отношенията ни с Русия са безкрайно важни. Няма какво да се опитваме да променим географията – където сме си, ще си останем, докато това кълбо се върти.

Със САЩ естествено, че също имаме интереси по редица причини. А пък Европейският съюз – ние сме част от него.

За Новата година Симеон Сакскобургготски отправи пожелание: „Здраве. Пък може би и малко повече доброта. Има дефицит“.