Реекспортът на лекарства сам по себе си не нарушава законите. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров по време на изслушването му в парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. По думите му прокуратурата може да се намеси в случай, че е установено данъчно или митническо престъпление или пране на пари, но за това се изисква предварително да бъдат установени престъпна дейност и митническа контрабанда. Манипулациите с опаковки или случаите, когато  лекарства напускат страната, без да са стигнали до пациентите, са обект на наказателните власти, призна Цацаров. От думите му стана ясно, че законодателството е несъвършено, а промяната му е в ръцете на депутатите и на правителството. Според него за контрола на лекарствата са отговорни НЗОК и други здравни контролни органи.

Досъдебно производство за нелегален реекспорт на лекарства обаче вече е повдигнато, стана ясно от думите на софийския градски прокурор Емилия Русинова. Производството е по чл. 242 от НК, според който се носи наказателна отговорност при износ на стоки зад граница без знанието на митническите служби. Случаят, който Русинова разказа, е свързан с документи с невярно съдържание. Тя обясни, че става въпрос за медикамент, който е със спринцовки. Те били с един партиден номер, лекарството – с друг, а документите в аптеката – с трети, след преопаковането на очевидно нелегално внесеното лекарство останала непреведена на български листовка. По думите на прокурора лекарството, внесено официално за българските пациенти, е реекспортирано в Западна Европа и е подменено с преопаковано, произведено в страна извън ЕС. Според Цацаров ИАЛ е квазирегулаторен орган без реални правомощия.

Как така прокуратурата не е поискала промени, които да й развържат ръцете, коментира Драгомир Стойнев. По думите му „финансираме определени тарикати да печелят на гърба на държавата“. По думите на Стефан Буржев от БСП печалбата от нелегален реекспорт на лекарства възлиза на 200 млн. лв. Ще се ангажираме със законодателни промени“, заяви той.

В момента правомощията на Изпълнителната агенция по лекарствата са твърде ограничени по отношение на легалния реекспорт на медикаменти. Фирмите трябва само да информират ИАЛ, че възнамеряват да изнесат лекарства. „Но не знаем дали данните са верни и нямаме право на проверки. Една фирма ни е уведомила за предстоящи намерения за износ за 8000 позиции“, обясни доц. Асена Стоименова, директор на ИАЛ. От думите й се разбра, че при действащото законодателство на практика държавата е безсилна пред паралелния износ на лекарства.

На заседанието присъства и председателката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. Тя обяви, че всеки момент ще бъде внесен проектът за промени в Закона за лекарствата, който да ограничи незаконния реекспорт. През август от МЗ представиха проекта, който предвижда ИАЛ да спира паралелния износ на лекарства, които липсват на българския пазар, а тези, за които се предполага, че са недостатъчни, да бъдат включени в специален списък.