В-щ: „Министър на пожар за трети път“, така определиха част от медиите Екатерина Захариева. Приемате ли подобно определение?

Цецка Цачева: Аз винаги съм била против подобни, иначе цветни, ефектни характеристики и определения, но за човек, който там, където е бил, е изпълнявал своите задължения, не виждам аналогия с пожара. Пожарът е нещо кратковременно, което бързо се гаси, докато госпожа Захариева е показала във времето, че това, с което се е занимавала, е оставяло резултати от дейността й.

В-щ: Няма пожар в правосъдието, което трябва да бъде гасен?

ЦЦ: Пожар – не, но има много рутинна работа, страшно много работа… Има много работа, която предстои, не малко извървяна до момента. Както казваме юристите, основата е положена.* (…)

В-щ: Започнахте преговорите с коалиционните си партньори за подписване на ново споразумение, какво ново ще включва тази нова програма за управление на страната?

ЦЦ: За мен преговори означава, когато седнат екипите на маса, на бюро с конкретните текстове и с химикал в ръка, към момента този факт не е настъпил, налице са заявки от страна на партньорите. Вижте, за ГЕРБ ситуацията е изключително деликатна, защото ние сме в режим на изчакване на формата на Реформаторския блок, една от партиите провежда форум, да видим какво ще се случи, след това друга партия провежда, след това няколко партии ни уведомяват, след това чакаме заседание на парламентарната им група. Аз неведнъж съм казвала, още в началото на преговорния процес, преди да се структурира и това Народно събрание, че липсата на персонификация в този блок, начинът, по който той е устроен, създават проблеми, а то се видя, първо за самите тях, а след това и за партньорите им, каквито сме ние от ГЕРБ, но така или иначе хубавото е, че сме към края на тази парламентарна сесия. Надявам се през дните, които предстоят, всички тези въпроси, които още се поставят в публичното пространство, поставям си ги и аз за себе си, що за парламентарна група ще бъде с двама съпредседатели, единият, подкрепящ мнозинството и в коалиция с ГЕРБ, а другият наш опонент, но разбира се парламентарната демокрация, политическият плурализъм… Винаги има място за новаторство пред парламентаризма. Изправени сме пред подобна екзотична политическа фигура.

В-щ: И покрай това коалиционно споразумение възможен ли е сценарий „предсрочни избори“ и кой би бил режисьор на подобен сценарий – коалицията отвътре или опозицията отвън?

ЦЦ: Аз разбирам, че след като сме в медия обикновено се търси сценарист, обикновено нещата по друг начин се слагат. Вижте, аз не съм привърженик на подобни анализи, че някой стои някъде зад кадър, който организира процесите в политическия живот. Процесите в политическия живот се организират от гражданите и от политиците. За това доколко институциите, държавните институции, парламентът основно и правителството могат да отговорят на дневния ред на обществото, на онова, което вълнува гражданите. Но тук искам да отворя една скоба, имаме нужда и дано покрай предстоящите светли празници се поогледаме и гледаме не само помежду си, но се опитаме да се видим как изглеждаме отвън. На фона на това, което се случва не само в Европа, но и в света, в конфликтите, които са много близко до българската граница, политическите конфликти, които има в наши съседни държави, България стои изключително добре, това го отчитат всичките ни партньори, това го отчитат високите нива на гостите политически, които в последните седмици са в България. И тогава, когато отвън ние изглеждаме по един много стабилно стоящ начин, наистина като някакъв, не ми харесва тази дума, остров на стабилността, но наистина така изглежда отвън, във вътрешен план сами да си създаваме проблеми, не че не го можем, можем го много добре, но това на мен ми дава убедеността, че и следващият политически сезон, след празниците ще бъде успешен, не казвам спокоен, защото при такава динамика между парламентарните групи в парламента няма спокоен ден, но това пък предполага повече работа, повече диалог, за да се стигне до резултатите, които имаме и днес.

…Така че идват празници, но след тях животът продължава с естествения ритъм, който е разписан по правилата за работа на институциите ни.