В понеделник бе арестуван шефът на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев. Агенцията е от години под контрола на партията на Красимир Каракачанов, който е вицепремиер и военен министър. Разкритията за фрапантни нарушения и произвол при раздаване на българско гражданство са от години. Ето защо, като се имат предвид толкова много поръчкови акции и скалъпени обвинения по различни случаи, които се пукат като балони в съда, въпросът защо прокуратурата се задейства едва сега, е напълно уместен.

През последните месеци коалицията „Обединени патриоти“ (ВМРО, „Атака“, НФСБ) не слиза от новините заради продуцираните вътрешни скандали между трите партии, които клатят и правителствената коалиция. От лятото насам почти единствената тема на коалиционните съвети ГЕРБ-ОП са разправиите между лидера на „Атака“ Волен Сидеров и лидера на НФСБ и вицепремиер Валери Симеонов. В същото време Каракачанов е в ролята на „горския“, който ту се кара, ту умиротворява партньорите си, дистанцирайки се от конфликтите им.

Шумните скандали обаче не спират. То не бяха обиди към майките на децата с увреждания, соросоиди, катастрофи с джипове, спирания на партийни телевизии и прочие. Това създава рискове и ГЕРБ се оказва предизборен заложник на националистите.

Разпад на управляващата коалиция буквално би допингирал БСП на фона на очаквана зима с рекордно високи битови сметки заради поскъпването на горивата. Това несъмнено поражда притеснения от повторение на февруарските събития от 2013 година. Как може да се гарантира стабилността на управляващата коалиция през следващите критични месеци? Със сравнително предвидими и послушни коалиционни партньори (плюс „Воля“ за студен резерв), които си затварят устата и действат така, както се очаква от тях.

Какво се прави, когато те вземат за заложник? Вземаш заложници и ти. За да не се разбере от всички, че вземаш заложници, може да извършиш и някакви други арести, за да се изгуби важното в купчината от скандали. Примерно, да започнеш пак да се занимаваш с приватизацията – тази вечна дъвка, която продължава да се разтяга в парламента и в телевизионните студия.

Преди седмица лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов спаси стабилността на управлението, когато отказа да поиска оставката на колегата си от НФСБ Валери Симеонов. Каракачанов постъпи разумно, защото през следващите месеци трябва да похарчи няколко милиарда за нови западни самолети, ремонт на стари руски самолети, бронирани машини и какво ли още не. Ако не беше постъпил разумно, не той, а някой друг щеше да харчи тия милиарди. Каракачанов е важен човек, който крепи управлението и разполага с много пари. Добре е той да продължава да постъпва стабилно като пази правителството (доказал е, че може) и да не решава на своя глава как да харчи милиардите.

По същия начин от близо две години заложник е и лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, който всеки ден недоволства от правителството, но накрая гласува с управляващите на всички вотове за недоверие. Срещу Марешки бяха образувани няколко дела месеци, след като влезе в парламента и засега тези дела стоят на трупчета. Така фармацевтичният бос се превърна в студеният енергиен резерв за властта. И внезапно дойде ред на Каракачанов…