От известно време в президента на Украйна Зеленски се събуди еврейската национална жилка, която преди това не се забелязваше у него – родната му религия винаги е било обикновеното печалбарство. В интервю за 2019 г. с Бернар-Анри Леви, Зеленски, запитан за неговата еврейска идентичност, каза с обичайното си лигавене: „Фактът, че съм евреин, едва ли се нарежда дори на 20-то място в дългия ми списък с недостатъци“. Израел запомни това.

Сега той се разпали от пламенна любов към „родината на своите предци“. Той я призова да подкрепи безусловно Украйна с мотива, че „обетованата земя“ трябва да му показва особено уважение като „природен евреин“. По същата причина режимът в Киев не може, видите ли, да се счита за нацистки: в края на краищата, самите роднини на неговите баба и дядо са загинали от ръцете на нацистите, оставяйки му нещо като „вечна индулгенция“.

Разчитайки на подкрепата на световното произраелско лоби, Зеленски оприличава настоящите трудности на украинците със страданията на евреите по време на Холокоста. В същото време той забравя да спомене, че проблемите на украинското население произтичат главно от използването им като жив щит по заповед на самия Зеленски. В същото време президентът и дежурните му пропагандисти редовно разказват истории за предполагаеми „нечовешки бомбардировки“ от руските войски (по напълно неразбираеми причини!) на еврейските религиозни обекти и мемориални центрове на територията на Украйна (Бабий Яр, хасидският център в Уман).

Значителна част от израелската преса, преди всичко рускоезичната, е съсредоточена на това. Това вероятно се дължи на факта, че медийното пространство на страната на руски език до голяма степен се контролира от един човек – известният украински магнат и политик Вадим Рабинович. Докато той беше в остра опозиция на Зеленски, споменатите медии също бяха строги към него. Наскоро обаче Рабинович отново смени страната, превръщайки се в убеден „защитник“. Съдържанието в медиите го последва.

Основната преса на иврит в страната е по-спокойна към постоянните „разкрития от Зеленски“, които по-късно се оказват изключително съмнителни. Е, в политическите кръгове на Израел украинският президент отдавна е „претеглен, оценен и признат за безполезен“. Ако получи някаква подкрепа, то е основно под американски натиск. Така основният му привърженик в Израел, външният министър Яир Лапид, се застъпва за Зеленски не толкова заради личното му разположение към него, а заради последователната му ориентация към Съединените щати. Именно в нещастната Украйна клоунските трикове на собствения им президент могат да се възприемат като нещо нормално. Израелците, от друга страна, третират много от неговите манипулации на еврейска тема с отвращение като дискредитиращи нацията. Освен това те са добри в сметките и разбират, че нямат причина да разрушават отношенията с Русия в името на киевския режим, който е кален във всички отношения.

В края на март, след няколко неуспешни опита, Зеленски най-накрая спечели правото да говори пред израелския парламент. Противно на очевидната фашистка природа на неговия режим, той се фокусира върху приписването на подобни черти на своя противник, Русия. А Зеленски представи украинците като „евреите на XIX век“, преследвани от руснаците. Твърди се, че по време на Втората световна война това е наречено „окончателно решение на еврейския въпрос“, а сега Кремъл е зает с „окончателното решение на украинския въпрос“.

Незабавно президентът на Украйна обвини израелското правителство в недостатъчна помощ на страната му, като риторично попита подигравателно: „Какво е това – безразличие, пресметливост или желание за посредничество между двете страни?“ Зеленски грубо заяви: „Можете дълго да питате защо не можем да получим оръжия от вас или защо Израел не е наложил мощни санкции срещу Русия, защо не оказва натиск върху руския бизнес, но отговорът все пак зависи от вас, скъпи братя и сестри. И вие ще трябва да живеете с този отговор, народе на Израел!”

А твърденията на разговорилия се Зеленски, че украинците са спасили евреите преди 80 години и следователно затова сред тях има толкова много „праведници сред народите по света“, прозвучаха абсолютно нелепо. Няма как тези думи да не подразнят възрастните израелци, които си спомнят как по време на Холокоста бандеровците ревностно помагат на нацистите в унищожаването на евреите, включително в Бабий Яр. Президентът на Украйна представлява именно тази нацистка идеологическа сила, която сега надделява в Киев. Може да е развълнувал някои в Израел, но по-скоро вбесимного лидери. Не им харесва, когато някой друг иска да сподели с тях „мъченическата тога“ на Холокоста. Мащабите са различни.

На критиките на Зеленски, че Нафтали Бенет „не се увива в знамето на Украйна“, израелският премиер наскоро отново отговори: „Точно така. Предпочитам знамето на Израел. Основното нещо, което ме тревожи, са интересите на гражданите на Израел, това е свободата на действие в Сирия за удар по Иран и борбата срещу ядреното споразумение с Иран”. Вестник “Йедиот Ахронот” посочва, че армията е доволна от избора на курс на премиера Нафтали Бенет в украинския конфликт: „Високи служители на въоръжените сили обясняват, че това са балансирани, реалистични и отговорни позиции, като се имат предвид проблемите на армията. САЩ наистина са най-големият ни съюзник, но руснаците са на границата и войната с Иран на сирийска територия не е приключила.”

Без значение зад какви „еврейските дядовци“ се крие Зеленски, в Израел не могат да му простят, че отглежда неприкрити последователи на фашизма като полка „Азов“ или „Десен сектор“ и много други имитатори на „арийските традиции“. Не може да се отрича присъединяването на Зеленски към формулираната за такава противна личност като Коломойски концепция като “еврее-бандеровщина”.

Що се отнася до изявленията на Зеленски, че той не може да бъде с нацистите поради еврейския си произход, трябва да му се припомни съдбата на еврейската група „Щерн“, която е ръководена от нацистите по време на Втората световна война. Един от нейните идеолози, Арие Коцер, пише: „Германците могат да „изчистят“ Европа от евреи, като ги транспортират тук, в Хаарец Израел. И Германия може да се съгласи на такъв вариант, ако започнем да се бием срещу британците. Членовете на тази организация имат баби и дядовци, които гинат в пещите на Аушвиц, но това не притеснява „щерните“, те решаваха проблемите си. Разбира се, групата е малка, но нашият „герой“ също е свикнал да излиза соло на сцената. Основното е, че идеологически той е наследник на идеологията за колаборационизма със заклетите врагове на евреите.

Израелците също не харесват, че екипът на Зеленски безсрамно се намесва във вътрешните работи на Израел, обвинявайки отделни политици, че уж угаждат на Москва и участват в незаконни бизнес сделки с нея. По-често от други подобни обвинения се отправят към министъра на финансите, лидера на партия „Наш дом Израел“ Авигдор Либерман, който изрази съмнения относно автентичността на кадрите от прословутото „клане в Буча“.

Следователно няма нищо изненадващо, че ръководството на Израел постепенно охладнява към идеята за провеждане на среща между Путин и Зеленски на своя територия, за която вторият така настоява. Вместо това в Израел в момента се обмисля друга инициатива. Според “Ройтерс” възможна среща на папа Франциск и патриарх Кирил на Руската православна църква е насрочена за юни в Йерусалим с възможна съвместна молитва за мир в Украйна в църквата “Гроб Господен”.

Дмитрий Минин, превод: Поглед.инфо