България не трябва да се присъединява към еврозоната, заяви пред БНР проф. Кенет Рогоф – преподавател в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ). Според Рогоф създаването на еврото е „най-голямата грешка в академичната история“.

„Еврото беше създадено, защото много хора вярваха, че по този начин ще контролират инфлацията в Европа. Те сгрешиха! Възможността централната банка на всяка държава да води независима политика е много добра и работи навсякъде по света. Не бих препоръчал да въвеждате тази валута!“, каза той в интервю за предаването ни „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„Българската икономика се подобрява през последните години, но все още има какво да се направи, за да може страната да достигне средното жизнено равнище в еврозоната. Надявам се, че добрият развой ще продължи и в следващите години“, добави проф. Рогоф.

Той предупреди, че МВФ няма достатъчно ресурс, за да посрещне нова финансова криза. Като главен икономист на фонда в периода 2001-2003 г. Рогоф редовно участва в срещите във Вашингтон, на които ръководителите на Световната банка и на Международния валутен фонд дискутират състоянието на глобалната икономика.

По думите на новия управляващ директор на МВФ Кристалина Георгиева световната икономика се намира в „синхронно забавяне“. Сред топ приоритетите на българката са борбата с неравенството, крайната бедност и климатичните промени. Най-вероятно обаче Георгиева ще се изправи пред скептицизма на акционерите във фонда, а именно това не трябва да се случва, за да се осигури свеж ресурс за институцията, категоричен бе световноизвестният икономист, според когото най-важната задача на Георгиева е да върне доверието към фонда.

Марта Младенова разговаря със световноизвестния икономист Кенет Рогоф в първото му интервю за БНР.

– Проф. Рогоф, каква е оценката Ви за състоянието на глобалната икономика и колко голяма е опасността от рецесия?

– Глобалната икономика е в най-слабото си състояние от 2008 г., когато беше голямата рецесия. Сега тя е доста уязвима и е възможно да има рецесия, макар и да не сме достигнали до този момент. По отношение на финансова криза в световен мащаб – мисля, че е малко вероятно да се случи. Разбира се, всички са много нервни по темата заради опита, който натрупахме от предишната криза. Принципно рецесията не е задължително да води до финансова криза. Но – кой знае?

– Какви мерки трябва да бъдат взети, за да спрем „синхронното забавяне“ на икономиката, както го нарече Кристалина Георгиева?

– Мисля, че няма никакво съмнение, че основният проблем е търговската война, водена от Тръмп – с Китай, с Европейския съюз и в известна степен с Мексико и Канада. Ако американският президент прекрати тази война, ще има много сериозен стимул за световната икономика. Това показват и изчисленията на Международния валутен фонд, според които една от основните причини за забавянето е именно в търговската война.

Не става въпрос дори за незабавния ефект от митата, а за това, че никой не може да прогнозира какво ще се случи в бъдеще. Политиката стана непредвидима и бизнесът не знае какво да прави. Също така е честно да отбележим, че китайската икономика се забавя. Това не е само заради търговската война. 40 години икономическият ръст в Китай беше грандиозен и подпомагаше глобалния растеж. Донякъде заради икономическия цикъл, донякъде заради търговската война, растежът от 8-10% годишно вече е 6 %, а в следващите години ще се забави до може би 3 процента. Това ще бъде изцяло нов момент за световната икономика.

– Притеснително ли е високото ниво на задлъжнялост в световен мащаб, а и при отделни държави?

– Именно сега лихвите са толкова ниски, че е разумно да се задлъжнява повече, стига заемът да бъде използван ефективно. В същото време, когато лихвите започнат да се покачват, въпреки че никой не знае кога ще настъпи този момент, някои държави, особено с развиващи се икономики, ще станат уязвими.

– Каква е ролята на централните банки?

– Монетарната политика е наистина предизвикателство при тези ниски лихви. По този начин те вече не са инструмент за контрол върху инфлацията и ние го виждаме особено в Европа и Япония. Знаете, че там лихвите вече са отрицателни. Централните банки обаче се страхуват да ги понижат още, за да не предизвикат паника и масово теглене на пари кеш. Ето защо те прибягнаха до друг вид политика, която аз не бих нарекъл точно монетарна, а именно – количествените улеснения. Те започнаха да купуват правителствен и корпоративен дълг.

Това компрометира независимостта на централните банки. Разбира се, няма нищо лошо в подобно действие, но това е сякаш да използваш сухопътната армия да управлява самолети, въпреки че военновъздушните сили се справят много по-добре с тази задача и дори имат много повече налични самолети. Казано по друг начин – правителствата имат много повече средства, за да стимулират икономиката чрез фискални мерки. Понякога обаче те са неприемливи от политическа гледна точка в отделните държави и не се прибягва до тях.

– Прави впечатление, че Кристалина Георгиева поставя като основни приоритети пред Международния валутен фонд борбата с крайната бедност, неравенството и климатичните промени. Никой не би оспорил изключителната важност на тези въпроси, но това ли е основната мисия на фонда, който е призван да бъде кредитор?

– Мисля, че това са проблеми, на които фондът трябва да обръща внимание, но те не могат да бъдат сред водещите в неговия собствен дневен ред, с изключение на въпроса – защо нищо не се променя. Международният валутен фонд трябва да оказва техническа помощ на страните, включително и за посочените теми като климата и бедността. В същото време споделям вашия скептицизъм, че фондът не е агенция за подпомагане. Това не е Световната банка.

И ако тя (Кристалина Георгиева) смята да променя фонда по този начин, ще открие, че той всъщност не работи така. Фондът отдава ресурси, но и трябва да получава такива. Ако старите заеми не се връщат, няма да има пари за нови.

– Също така докато тези проблеми се задълбочават, несигурността – расте, фондът може да загуби близо половината от своите ресурси през следващите години. Двустранните заеми и договорите за покупки ще изтекат до края на 2020 г, нали така?

– МВФ е изключително разтревожен от факта, че няма достатъчно ресурси, а може да се наложи да се намеси. Следващата финансова криза може да бъде в Китай. Овладяването на криза в Азия би струвало много повече от тази в Европа. Освен това има временни споразумения със страни като Саудитска Арабия, но те ще изтекат. В същото време Съединените щати не възнамеряват да бъдат особено щедри.

Мисля, че е трудно за фонда да намери повече ресурси, докато има мир. Разбира се, те могат да говорят за неравенство и климатични промени, но както казах – не са агенция за подпомагане и на дали някой ще им даде още пари. Ако се стигне до криза обаче, Съединените щати ще съжаляват, че не са мислили по друг начин.

– Сега казусът с Аржентина е може би най-спешната задача пред фонда. Как виждате решението му?

– МВФ е под голям натиск да бъде „мек“ с Аржентина. Причината е, че има определени обвързаности между президентите на Съединените щати и Аржентина. В по-широк план мисля, че всеки обвинява фонда заради наложени програми за лишения. Истината е, че програмите на фонда всъщност „облекчават“, а не налагат лишенията. Ситуацията с Гърция беше направо бедствена, защото фондът не беше достатъчно твърд. И то не само със страната, а и с останалите ѝ кредитори, които получиха всичките си пари.

Това не трябва да се повтаря и с Аржентина. Фондът трябва да настоява част от кредиторите ѝ да отпишат дълга и да е сигурен, че там, където той влага пари, ще се изпълни програма за възстановяване. Какво се случи досега – парите, които фондът даде на Аржентина, не останаха в страната, а отидоха при хора, на които може би не трябваше да им се плаща.

– В края на нашия разговор искам да ви попитам и за България. Какво мислите за нашата икономика?

– Българската икономика се подобрява през последните години, но все още има какво да се направи, за да може страната да достигне средното жизнено равнище в еврозоната. Надявам се, че добрият развой ще продължи и в следващите години.

– Трябва ли България да продължи да настоява да се присъедини към еврозоната?

– Не трябва да се присъединявате към еврозоната. Европейският съюз е добро решение, но еврото беше най-голямата грешка в академичната история.

Еврото беше създадено, защото много хора вярваха, че по този начин ще контролират инфлацията в Европа. Те сгрешиха. Възможността централата банка на всяка държава да води независима политика е много добра и работи навсякъде по света. Не бих препоръчал да въвеждате тази валута.