Борислав Цеков, доктор по конституционно право, директор на Център за Нова Европа, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

Водещ: Гатанка: не противоречи на Конституцията, но е противоинституционално – що е то? Отговор – разговор в МОЛ за съставяне на правителство. Какво очакваме от дневните разговорите за промяна на новата коалиция? Наш гост е Борислав Цеков – доктор по конституционно право, директор на Център за Нова Европа. Г-н Цеков, как приемате тази новост: промяната да изгрее от столичен МОЛ?
Борислав Цеков: С необходимата доза ирония, защото дори когато се опитваш да правиш някакви иновации в политиката, трябва да си даваш сметка, че един от най-важните компоненти на политическото послание е символиката. И в случая символиката е доста негативна за това, което се опитват да направят, защото търговският характер на сградата, в която безпрецедентно решиха да се събират представителите на тези партии, сякаш подсказва и философията на този тип политика, на кабинета, икономическите интереси, които би могло да се предположи, че стоят зад него и се опитват да го конструират. Така че с ирония гледам. А иначе от гледище на това дали има политическо съдържание реално в тези консултации, аз мисля, че те са по-скоро фасадни, и че всъщност истинските разговори за съставяне на правителство се водят на друго място, а вероятно и от други хора.
Водещ: Какви са шансовете за съставяне на правителство? Има ли съмнения, че то няма да се състави?
Борислав Цеков: Според мен, няма голяма вероятност да не се състави правителство. Напротив, сега като че ли всички партии, впрегнати в тези разговори в МОЛ-а, са в ситуация, в която не могат да си позволят да не влязат във властта. За партията на г-н Кирил Петков това би означавало сериозен провал и най-вече тези, които възлагат, които финансират, които поставят задачите на тази група млади хора, едва ли биха го допуснали. Що се отнася до другите три формации: БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“, всяка от тях на свое собствено основание е в една доста отчаяна позиция, и за някои от тях, като „Има такъв народ“, защо не например и за „Демократична България“, участието във властта днес и сега е въпрос на политическо оцеляване и за известно време задържане на повърхността. До голяма степен същото се отнася и за ръководството на БСП и за г-жа Корнелия Нинова, които се намират под сериозна вътрешнопартийна атака, и включването им във властта, раздаването на постове би било своего рода успех, който те могат да използват като аргумент в своите вътрешнопартийни пререкания.
Водещ: Не ви ли приличат тези разговори като „на сила хубост”? Ако човек се вгледа в директното излъчване и лицата на участниците, не вижда голям ентусиазъм. Някак си пресилени са усмивките. Или може би на мен така ми се струва?
Борислав Цеков: Пресилени са, да, и на мен така ми се струва. Но още по-неприятно впечатление ми прави твърде посредствения характер на полемиките, които се водят. Всъщност, ние виждаме едни хора, които партиите са определили за експерти, част от тях познати лица от години, които рецитират едни и същи партийни клишета, извадени от програмите, които и те като че ли често забравят да четат. Програми, които се подмятат в различни редакции вече години наред. Но нито една от тези партийни програми, а още по-малко разговорите, които се водят в МОЛ-а, съдържат най-важния отговор, който би трябвало да съдържат, а именно: как ще реализират всички тези бомбастични приоритети, всички тези светли пожелания, всички тези обещания за добро бъдеще. Разбира се, на всички най-вероятно ни се иска да се състави едно добро правителство като качество – кадрово политически, което да успее да помръдне някои затлачени въпроси в държавата, но виждайки подхода, хората, интересите, които стоят зад всичко това, и най-вече острия дефицит на идеи как да се случва всичко това, ме кара да бъда умерен песимист.
Водещ: Вие сте проследили тези разговори, откроихте ли идеи? Интересни намерения, които да дават представа за бъдещото управление на страната?
Борислав Цеков: Виждаме един хаотичен сбор от партийни хрумвания – някои по-екзотични, други по-рутинни, но нищо ново, нищо революционно така да се каже, нищо, което може да покаже нов стил на управление, нов тип политика – всичко това, което се коментира в различните сектори по време на разговорите в МОЛ-а, е предъвкано през годините. Големият проблем е, че първо, никой от тези хора не знае как да го направи, защото ако можеха, да са го направили досега, на практика всички тези партии, включително и от партията на г-н Петков има хора, които са участвали във властта през всички тези години, били са министри, депутати и т.н. Така че не виждам нищо, кой знае колко сериозно, като очакване, което може да имаме от това правителство. Още повече, че се намираме в условията на каскадно ескалиращи кризи. Кризи, които ще влошат драстично икономическата обстановка – всички вече усещаме по джоба си обедняването, инфлацията. И като че ли за това най-малко се говори, а дори да се говори, не се дават рецепти как да се противодейства. Напротив, виждаме, че те се занимават с ще има ли електронни документи за самоличност, дали да има вицепремиер за климата, да сме били хъб за не знам си какви стартъпи – е, бих казал едно дребнотемие, клишета, нищо, което да носи след себе си солидност, реални идеи и политика, която да могат системно да провеждат през следващите месеци, така че да извадят страната от кризата. Ние чуваме колко бил зле Северозапада – вие знаете, че това го повтарят години наред, много от тях в качеството на министри, на депутати – защо отново го повтарят без да се казва как ще се преодолее. Дори и тези бегли опити да се формулират идеи как да се свърши работа звучат често пъти било наивно, било недостатъчно аргументирано.
Водещ: Това несъздава ли предпоставка за сериозни съмнения за качеството на бъдещото управление?
Борислав Цеков: Аз нямам високи очаквания за качеството на бъдещото управление, защото поне част от лицата, които се спрягат публично или за които има очаквания, че ще се включат, са хората, за които се знае, какво могат, колко могат, те са участвали във властта през годините, а останалите – ние виждаме, ето и господата Петков, Василев те участваха във властта в продължение на половин година досега, и през целия този период, независимо от пиар, независимо от някои успешни отделни техни ходове, страната навлезе в дълбока криза и те не успяха да направят нищо за това досега, дано да успят за в бъдеще, но пак казвам, аз съм умерен песимист.
Водещ: Какво е обяснението ви, защо е организиран този любителски спектакъл с коалиционните разговори?
Борислав Цеков: Като опит – доста театрален, и то на читалищно ниво, да се демонстрира някакъв нов стил на откритост. И пак казвам, това е спектакъл за масовата публика, докато всеки средноинформиран или мислещ човек със сигурност е наясно, че реалните преговори за правителство се водят, както казах, на друго място, не в МОЛ-а. А най-вероятно и от други хора, или поне с участието на други хора, които подреждат пъзела.
Водещ: Не се ли подценява публиката? Има вече доста грамотни хора, които могат да си съставят много ясно впечатление и това да изиграе лоша шега?
Борислав Цеков: Със сигурност на пръв поглед изглежда подценително, но като видяхме с какъв ентусиазъм бяха прегърнати общите приказки, разказани с една инфантилна усмивка от днешните претенденти за управлението, и как получиха подкрепа, макар и при катастрофално ниска избирателна активност, със сигурност това се продава и те, като хора с добър търговски нюх, експлоатират тези слабости на масовия вкус. Но отново казвам – катастрофална избирателна активност, защото за съжаление, казвам за съжаление, защото в условията на криза за едно общество е важно да има високо представителни институции, зад които стои голяма част от обществото, но с изборите, които се състояха, произведоха институции, най-вече Народното събрание като представителен орган, зад които стои една изключително малка част от обществото. Повече от 2/3 от българските граждани показаха червен картон на всички. Това е мълчаливото мнозинство, което обикновено във всички исторически периоди генерира енергия за промяна, за напредък. Сега то показа червен картон на всички, не вярва никому – нито на старите, нито на новите, нито на довчера управлявалите, нито на готвещите се да управляват, и това вещае хронична нестабилност.
Водещ: Каква е политическата цена, която ще платят четирите партии от новата коалиция?
Борислав Цеков: Според мен висока цена ще платят, защото те имат един период от два-три месеца, в който да покажат, че могат реално да предприемат стъпки за извеждане на страната от задълбочаващата се всестранна криза – икономическа, здравна, енергийна, социална и т.н. Включително и от външнополитическите предизвикателства, пред които България се изправя. Дали ще успеят за два-три месеца – според мен е много дискусионно. А веднъж влезли в ритъма на всекидневното управление, времето на обществените възторзи, на безкритичното приемане на всяко действие, на усмивките и т.н. бързо ще отшуми и ще започне пътят надолу.
Водещ: Възторзите няма ли да бъдат изтрити от битовите сметки през следващите месеци за всякакви консумативи – ток, парно, вода, храна?
Борислав Цеков: Мисля, че даже всички вече го усещаме по джоба си и тепърва, тепърва, като дойдат вече същинските сметки за парно, за ток през зимните месеци и т.н., ще се усети, че всъщност имаме една власт, която през изтеклата година не е направила нищо, независимо в какви формати, от кои политически сили е излъчена, и че новата власт очевидно не предвижда нищо, с което да промени нещата.
Водещ:Преговарящите четири партии разчитат хоризонт за пълен мандат. Възможно ли е те да го изкарат и при какви условия?
Борислав Цеков: Нормално е те да заявяват публично воля за четиригодишен мандат, тъй като иначе не би звучало сериозно. Но мисля, че това се разминава с реалностите. На първо място защото, отново подчертавам, тези хора представляват изключително малка част от българското общество. Останалите на практика или не се интересуват, или не им вярват, което вещае нестабилност. От друга страна според мен кризите ще се окажат по-силни от тези партии, от управлението, което те ще съумеят да излъчат. Това, разбира се, е жалко за България, за нас като граждани, като общество. Но тези партии тепърва ще трябва да вкусят вече горчивината на задачата, с която с ентусиазъм на пръв поглед се заемат.
Водещ: Не са малко анализаторите, които са склонни да гледат на случващото се като театър на сенките, докато задкулисно се договарят олигарсите. Тази теза адекватна ли е към ситуацията, възможна ли е?
Борислав Цеков: Неслучайно казвам, че това, което се случва в МОЛ-а, като живо предаване, е за масовата консумация – спектакъл, а същинските разговори се водят на друго място и от други хора. Има, очевидно има икономически интереси, които се опитват да се подредят. Впрочем, така става при всички конфигурации при съставяния на правителство, но голямата разлика между нормалната ситуация и настоящата е, че обикновено имаме силни политически партии с ясна, доста солидна политическа воля на гражданите, изразена зад тях като подкрепа в изборите, докато сега виждаме едни омаломощени партии, един фрагментиран парламент, партии и партийки, които са с по 15-20, максимум 60 и няколко депутати, т.е. 1/4 от парламента – това е най-голямата партия. Виждаме каква фрагментация и от там съответно и каква липса на достатъчна политическа легитимност заради ниската избирателна активност има в тези партии, представени в парламента. Всичко това ги превръща по-скоро в лесен инструмент за интересите, които неизменно се опитват да влияят върху конструирането и дейността на едно бъдещо управление.
Водещ: Партийната несъстоятелност на коалиционерите от бъдещото управление ли дава основание да се смята, че задкулисно върви смяна на едни олигарси с други?
Борислав Цеков: Аз не мисля, че може да се говори непременно за смяна, защото те са едни и същи през годините влиятелни кръгове. Аз неслучайно, между другото, поне от началото на годината за първи път употребих термина африканизация на нашата политика, защото всичко това, което виждаме, поне от моя гледна точка, като човек, който се опитва да стои на равно разстояние от всички партии, е, че политиката у нас се сведе вече съвсем до голо, както се казва, до една битка, до една унищожителна междуособна война между политико-икономически кланове. Това в никакъв случай вече не е онази битка на идеи, на идеологии, от чиито сблъсък се получава онзи обществен баланс в парламента и общото благо – все възвишени ценности. Но всичко е сведено до много примитивно ниво: за битка за контрол върху публичните ресурси и от там – преливането им в частни. И това е африканизацията на политиката, която според мен продължава. Дано, ако успеят да съставят по-прилично правителство, това правителство да откъсне малко страната от този процес. Но пак казвам за пореден път и със съжаление – аз съм умерен песимист, че ще успеят.
Водещ: Има ли надежда да се измъкнем от съдбата на Буркина Фасо?
Борислав Цеков: Ние чухме преди и по време на изборите заявки, че взимаме за пример Уганда за борбата с корупцията. Буркина Фасо също е пример за този тип зависими марионетни държави, контролирани от чужди елити, и т.н. България, бидейки член на Европейския съюз, всички си мислехме, че трудно може да се превърне точно в такова нещо.
Водещ: Направо си мислехме, че е невъзможно, г-н Цеков, направо си мислехме, че е невъзможно, ама ни постигна.
Борислав Цеков: Да, така е, но очевидно вървим в такава посока, очевидно вървим в такава посока.