На 2 юни свеждаме глави в памет на загиналите за свободата на България национални герои. Точно в 12 часа за три минути запазваме мълчание, за да си спомним за техния подвиг. Спомняме си и за един от най-големите ни борци и поети – Христо Ботев. Ето и няколко незабравими цитати от писменото наследство, което ни е оставил Ботев. Поклон пред светлата му памет!

– „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

– „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“

– „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

– „Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“

– „…От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска…“- „…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“

– „Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен!“

– „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

– „…законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.

– „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“