След завършването на студената война, полското правителство извади на светлина секретни съветски документи, в които се излага възможен план на провеждане на война между НАТО и Организацията на Варшавския договор. Както пише The National Interest, този план, известен под наименованието „Седем дни до Рейн“, стои в основата на военните учения от 1979 г., на които се отработва предполагаемо нападение на алианса с ядрени удари по 25 цели в Полша.

Според мнението на американското издание, легендата за контранастъплението просто „прикрива истинската природа на вероятния конфликт“ – внезапен и мълниеносен удар на СССР по НАТО. Както продължава изданието, в 80-те години на миналия век Алиансът бил готов за използването на ядрено оръжие, но е трябвало да се стреми да удържа победа с помощта на обичайните средства. В това се състояло и главното отличие от Организацията на Варшавския договор, която, според разсекретените данни, считала използването на ядрено оръжие като неизбежно и планирала да го използва още от самото начало. По мнението на автора на статията, тази концепция давала на Варшавския договор колосално стратегическо преимущество над НАТО.

Съгласно плана „Седем дни до Рейн“, съветските ядрени сили са щяли да унищожат Хамбург, Дюселдорф, Кьолн, Франкфурт, Щутгарт, Мюнхен и столицата на Западна Германия – Бон. Било планирано да се ликвидира щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, а също и белгийския крайбрежен град Антверпен. Холандската столица Амстердам я очаквала същата участ. Срещу Дания били планирани два ядрени удара. В резултат на всички тези действия Северноатлантическият алианс би бил обезглавен, а гражданските власти в Западна Германия, Белгия, Холандия и Дания унищожени и деморализирани. По-нататък тези страни се предполагало да бъдат окупирани за седем дни. Унищожаването на крайбрежните градове Хамбург, Антверпен и Амстердам сериозно ограничавало възможностите на НАТО за подкрепления от Великобритания и Северна Америка. След нанасянето на ядрените удари в настъпление са щели да излязат обичайните военни сили.

Както заявява авторът на статията, даденият план пределно ясно привлича вниманието върху две обстоятелства. Първо, в случай на внезапно нападение най-важните сили стават наземната войска, понеже колкото по-бързо се придвижва, толкова по-бързо тя може да разгроми НАТО, включвайки неговите авиационни бази и военно-морски обекти. Второ, НАТО определено би загубило тази хипотетична война, защото предположенията на алианса, че войната щяла постепенно ще премине в ядрена, биха били фатални, тъй като противникът имал намерението да използва ядрено оръжие още от първия ден.