ГЕРБ в сряда обявиха, че издигат Димитър Главчев за председател на Сметната палата. Те получили съгласие за избора му и от страна на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), както обясни вчера Десислава Атанасова.

Номинацията и одобрението на Главчев от управляващото мнозинство е доста лош знак за новата власт. То показва, че и най-скептичните прогнози за „сглобката“ между двете доскоро враждуващи политически сили са имали основания.

Едно от оправданията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за съставянето на правителството бе, че те и ПП-ДБ ще се контролират взаимно и така няма да допускат корупционни практики. Твърденията на Борисов по правило подлежат на сериозна сверка, тъй като често се опровергават – понякога и от самия него.

Димитър Главчев бе депутат от ГЕРБ в шест парламента. Той се издигна дори до председател на 44-ото Народно събрание, но се задържа на поста едва няколко месеца в началото на правителството „Борисов 3“. Причината бе негова непремерена реакция спрямо лидера на БСП Корнелия Нинова, след като тя обяви от трибуната на парламента за тогавашния премиер, че се позволява на „български министър-председател тотално да руши институциите в България“. Видимо изнервеният Главчев й отне думата, като й спря микрофона и я изгони от залата.

В резултат парламентарната група на „БСП за България“ обяви бойкот на Народното събрание (НС) и на заседанията му. Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов тогава пристигна извънредно в НС, за да разреши ситуацията. Той се притесняваше „да не се изложим пред чужденците“ в контекста на очаквана европейска визита във връзка с предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС. След разговор на Борисов с Димитър Главчев последният подаде оставка, а поста му пое Цвета Караянчева.

Същият Главчев сега се очаква да оглави Сметната палата.

Според закона тази институция е „независима при осъществяването на своята дейност и се отчита пред Народното събрание“.

Димитър Главчев през годините не е доказал, че може да действа независимо от председателя на най-голямата партия в България, който до дни се очаква да получи обвинение за пране на пари по аферата „Барселонагейт“. Точно обратното – Главчев винаги е демонстрирал без свян изключителна лоялност към Бойко Борисов, през чието управление в ръководствата на голяма част от регулаторите системно бяха инсталирани фигури със спорен интегритет. Резултатът бе порочна и непрозрачна работа и подозрения в обслужване на задкулисни играчи за сметка на обществения интерес.

Сметната палата бе едно от малкото изключения и затова през януари т.г. изненадващо с „блицкриг“ акция ГЕРБ и ДПС с любопитното съучастие на БСП отстраниха председателя й Цветан Цветков с гласуване в Народното събрание. Това впоследствие се оказа противоконституционно.

Председателят на Сметната палата по закон има доста дълъг мандат – 7 години. Това цели да му осигури независимост, но ефектът може да е обратен, ако човекът е лоялен не на закона и обществото, а на този, който го е инсталирал.

Сметната палата има задача да одитира дейността и финансите на публичните институции – държавни и общински.

По времето на Цветан Цветков бяха разкрити куп нередности и дори престъпления, щетите от които се измерват в стотици милиони, а може би и милиарди. Сред емблематичните случаи са инхаус процедурите за строежи на пътища и язовири, извършвани по времето на Борисов. Одитите на Сметната палата показаха, че те представляват заобикаляне на закона в полза на нечисти интереси. Сезирана бе и прокуратурата, но там, както обикновено, разследванията потънаха в нищото.

Назначението на Димитър Главчев от ГЕРБ очевидно цели да гарантира на партийния му бос, че Сметната палата вече няма да му създава ядове. Ако изборът на Главчев се осъществи, ще има сериозни основания да се смята, че палатата не работи като истински независим орган.

Кандидатурата му е очевиден абсурд. Тя, впрочем, е поредно доказателство, че ГЕРБ едва ли ще допуснат да се случи истинска промяна в съдебната система и регулаторите, защото каквито и уж реформаторски законови и конституционни поправки да се правят, в крайна сметка най-важни са ръководните кадри в институциите.

Следващи компромиси като този с Главчев ще обезсмислят бързо сглобката между ГЕРБ и ПП-ДБ.

Лъчезар Лисицов, Флагман