Виктор Николаев, НТВ:…Предишната седмица мина под знака на (антикорупционния) „Закон Кунева”, също вицепремиер, какъвто сте и вие, но с едни огромни упреци към АБВ и Патриотичния фронт, че всъщност спъват и саботират реформа, и то в толкова важен сектор, какъвто е борбата с корупцията. Имаме пример от Букурещ, пореден за румънския опит за борбата с корупцията. Имаше коментари, че включително и заради хотела в семейството на вашия лидер е причина да не се даде нужната подкрепа. Как приемате това?

Ивайло Калфин, вице: Това е един типичен пример, където парата отива в свирката повече, вместо в двигателя. Госпожа Кунева много внимателно следи позициите на политическите партии. Ние от началото още на предлагането на този законопроект, в Министерски съвет още реагирахме. В него има неща, които според мен са недопустими в една демократична държава… Кажете ми каква е логиката, примерно с всички промени в Конституцията, прокуратурата да се политизира и да се разшири политическата квота в прокурорската част от Висшия съдебен съвет, и в същото време да се създаде един орган, който да бъде едноличен, забележете, той не е и колективен, също както прокуратурата, който да решава на основата на анонимни сигнали, там има формулировка „обосновани предположения”, там пише, че ако два пъти ползвате чужда вещ – примерно, автомобила на господин Николаев, за да отидете донякъде, това е корупция. Там пише, че на вас този орган започва да ви прави всякакви разследвания в продължение на дълго време – и това е едноличен орган! Тогава тефтерчетата на Филип Златанов или както се казваха там, ще ви се видят…

ВН: А как да се преборим тогава с хората, които шофират автомобили, които всъщност са техни, а се водят на имената на други хора и знаете, че има много такива примери? Как да се преборим например с недобросъвестно деклариране на средства и произход на политици, когато ние очевидно виждаме, че не живеят по начина, по който са декларирали? Как могат да се предпазят хората, които се страхуват да дават сигнали, но искат да участват?

ИК: Те сега ще се страхуват още повече. Питайте в Румъния какво става, понеже дадохте пример. В Румъния има страх и общо съзнание, че това е един инструмент за политически натиск. (…)

ВН: При какви условия бихте подкрепили антикорупционен закон? Избройте примерно три пункта, примерно, които са ви проблемни и които могат, да не се осакати обаче законът, да е ефективен, да бъде добър? Казвате, ако се използва чуждо имущество, например, е основание за разследване.

ИК: Всичките тези неясни, които подлежат на свободно тълкуване определения вътре, трябва да бъдат ясно дефинирани. Обосновани предположения, ползване повече от един път на чужда вещ, което го има вътре. Вътре пише в него, примерно че конфликт на интереси е равно на корупция, което не е така.

ВН: Добре, ако живея в доста скъп имот, който не се води мой, продължително време, очевидно има някаква причина. Ако карам изключително скъпа кола, която не декларирам и тя ми е подарък от хора, които имат интерес от властовите лостове, които държа, очевидно има интерес.

ИК: Нека нещо друго – дайте още повече права на прокуратурата. Тя е достатъчно силен орган.

ВН: Има проблем с нейната ефективност.

ИК: Добре. А каква е гаранцията, че това нещо, което е извън всички тези институции, изцяло политическо, ще е по-ефективно? Няма такова нещо в демократична държава. Това добавя господин Зеленогорски, внесъл и още едно предложение – ако видите, че министър или депутат си говори с член на регулаторен орган – от три до пет години затвор. Когато го внесе, във входа на Националното радио се разминах с господин Иван Иванов, началникът на КЕВР. Или трябваше да се скрия в храстите, или като му казах добър ден и разменихме две думи, трябваше три години да влезем в затвора и двамата. Разберете… Това не е борба с корупцията!