06.11.2017 | 0:01
Бермудски триъгълник от макроикономика, корупция и хладилник
Лява ръка, десен пергел

Водещ, Радио „Фокус“: Защо не можем да наваксаме по­-бързо? Ето сега обсъждаме бюджета за догодина и някак си не става ясно какви политики се провеждат чрез него?

Михаил Константинов, математик, общественик: Бюджетът, както обикновено през последните години, може да бъде определен като умерено ­консервативен, но с относително висок ръст. И освен това макроикономическите показатели на страната са отлични. Също така е вярно, че човек не живее с макроикономически показатели, а с личния си хладилник, личния си бюджет… И освен това ще повторим отново – в България много се краде. Аз дочаках вече и най-­висши държавници да го кажат, защото, когато аз кажа, че се краде, обикновено всички се свиват и някак си не им харесва думата, предпочитат да говорят за „корупция“. Какво е корупцията? Корупцията е кражба – едни хора открадват нещо, което не им принадлежи. И тъй като няма от кого да го откраднат, го открадват от други хора, от други българи, съответно едните забогатяват, а другите много силно обедняват. Мисля, че министърът на финансите каза, че много се краде, и аз съм съгласен с него. Той сигурно най­-добре знае.

Водещ: Проф. Константинов, но как да разрешим този „Бермудски триъгълник“ между, от едната страна – високите макроикономически показатели, от другата страна – кражбите и високото ниво на корупцията, и на третата страна стои нашият скромен хладилник?

МК: Ако бяхме разрешили този проблем, трябваше във всеки град да ни издигнат по един паметник. Първо, трябва да знаем, че то бързо няма да стане, но трябва да започнем да връщаме едно нещо, което се нарича доверие и вяра на хората в тяхната държава и в хората, които ги управляват. Без доверие не може да се справи държавата. Чувството за справедливост, което толкова се говори за него, наистина е фатално важно. Ние не може да отстраним всички, които са откраднали разни неща през тоя период, но поне някои хора трябва да получат някакво наказание. Не може да става така, че тук все едно нищо не е станало. А то стана – просто беше ограбен трудът на много хора, което доведе и до това недоволство, което има в обществото, въпреки, както казахме, добрите големи показатели. Мегапоказателите са добри, а всъщност много хора са крайно бедни. Там има и едно нещо друго, което не трябва да забравяме и за което много малко се говори. България, имайки относително нисък дълг, тук положението е такова, че всеки българин дължи примерно – по всякакви оценки – около 10 и 15 хиляди лева. Всеки българин, от кърмачето до стареца. В същия момент има държави, като например САЩ, където всеки американец дължи средно – чуйте сега сумата, защото е малко голяма – по 280 000 долара. Близо 300 000 долара дължи всеки американец. Сега я си представете, че една малка част от тия пари ние някак си ги получим, за да започнем и ние да дължим толкова. Нали си представяте какъв рай ще настъпи тук в България! Има маса държави и не са само САЩ, които се занимават с една много доходна дейност, а именно да печатат пари, а някой друг да работи и да ги снабдява с ресурси. За съжаление от две-­три години Европейският съюз се плъзна по тази много опасна линия и Европейската централна банка де факто печата колосални количества финансови инструменти, т.е. печата пари всяка година. По-­малко от американците, но все пак е недопустимо. Когато всичко това рухне, а то ще рухне неминуемо, ще стане наистина страшно и тогава може би ще разберат българите колко е важно, че не дължат толкова много.

Водещ: Колко е важна консервативната финансова политика.

МК: Тя е много важна. Това е котва, на която ние сме стъпили, и ние сме забравили какво е лодката да се хвърля в бурното море. Нека хората, които помнят, да си спомнят какво беше 1996-­1997 г. в България.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране