Дори когато впрегне в сила целия потенциал на банкянско-правешкия си арсенал от арогантност, популизъм и дебелащина, не винаги Бойко Борисов постига 100% резултат. Но тези дни със сагата около мораториума за нови лекарства премиерът достигна връх, който рядко е докосвал, и то за три мандата. С прокарването на забраната, заинатяването тя да остане на всяка цена и на финала отхвърлянето й с едно обаждане по телефона в последния момент, Борисов успя да унизи, обиди и отврати всички. Здравния си министър – защото му даде картбланш за исканата промяна, а след това се отметна, предаде го и го остави да се оправя с бюджет, с който дори бюджетарят Кирил Ананиев не може да се оправи, особено при условие че по време на събитието на века – председателството на съвета на ЕС, не бива да Му се протестира. Унизи депутатите си, които за пореден път като добре дресирани маймуни в лабораторен експеримент с пяна на уста защитаваха една теза и натискаха едно копче от банките в парламента, а само за часове се оказа, че трябва да защитават обратната теза и да натискат другото копче. И, естествено, Борисов унизи всички нас, които живеем в държавата, чийто министър-председател е той. Няма кабинет, няма парламент, няма обществено мнение, няма експерти. Той решава кой ще получава лекарства и кой няма, кой ще живее и кой ще мре.

В общи линии, от гледна точка на цялата здравна система, и то начело с пациентите, най-лошият вариант след налагането на мораториум за новите лекарства е отмяната му в абсолютно последния момент – дни преди законът за бюджета на здравната каса да влезе в сила. Идеята на министър Ананиев беше през 2018 г. да

се даде глътка въздух на вечно продънения бюджет

на здравната каса, а с това – и болници, и лекари да получат повече пари. Бюджетът на касата беше увеличен с доста повече от обичайното – с над 400 млн. лв., но реално гарантираният ръст по пера беше за общо над 600 млн. лв. Това стана с игра с резерва на НЗОК. До тази година той беше 10% от целия бюджет – 340 млн. лв. за тази година, и играеше ролята на буфер при постоянните преразходи, с него се плащаше за вечно надхвърлените бюджети на болниците и за лекарства. За 2018 г. обаче тези пари бяха предварително разпределени по съответните пера, които получиха по-голям ръст от обичайния. Резервът обаче остана само 3%, или 114 млн. лв. Изглежда много, но досега и далеч по-големи буфери не са стигали и касата винаги е завършвала на дефицит и е прехвърляла плащания за следващата година. За тази година при 340 млн. лв. резерв дефицитът – за лекарства, е 30 млн. лв. и ще се плаща догодина. Почти гарантирано е, че ако мораториумът просто падне, без да се преработят другите пера от бюджета, догодина ще има актуализация, защото касата няма да има пари да се разплати. Да, новите лекарства са за 40 млн., но първо – това е прогноза, а тя рядко се сбъдва и обикновено реалният разход е далеч по-голям, а и сегашните 32 нови молекули може да набъбнат до 40 или 50. И второ – и болниците, и останалите лекарства винаги надхвърлят определените пари.

Нещо повече – с предложения бюджет Ананиев искаше “да затвори” системата за нови разходи – нови болници и нови лекарства, тъй като е най-трудно да се прогнозира колко реално ще струват те. От друга страна, с повечето пари в бюджета за вече съществуващите услуги трябваше да се стабилизира системата, най-вече в болничната помощ. Идеята е да се увеличат цените на най-зле платените клинични пътеки и така да се помогне на цели региони и специалности. Касата искаше да увеличи цените на масовите пътеки, по които работят общинските болници и така да ги подпомогне. Повече пари се предвиждаха и за педиатрия, и за раждания, неонатология. Цените на детските пътеки са обидно ниски и ако България иска и след 10 години да има кой да лекува децата й, това трябва спешно да се промени. Сега, със спуснатия от Борисов нов харч, това може и да не стане, или и да стане – няма да е в оптималния вариант, тъй като касата не може да разчита на буфера от парите в резерва, които вероятно до стотинка ще отидат за лекарства. Нещо повече – за да се вмести някак в бюджета си, касата сигурно ще наложи още по-жестоки лимити на болниците и писъците им как нямат пари ще се чуват през цялата 2018 г.

Затова и когато натискът стана прекалено голям, Ананиев предложи новите лекарства да се плащат през държавния бюджет и под контрола на здравното министерство, само и само да не се пипа бюджетът на касата. Борисов го подкрепи и за тази идея. За цели два дни.

Мораториумът или не трябваше изобщо да влиза в бюджета на касата, или ГЕРБ, пардон – Борисов, да отстъпи далеч по-рано – при четенето на бюджета в комисия. След целия цирк с протести, вето на президента, броене на онкоболни депутати на глас, измисляне на комисии в последния момент, и накрая – заден, единственото правилно нещо,

което може да направи министър Ананиев, е да си подаде оставката.

Нека Бойко Борисов стане здравен министър и проблемът му с огромното текучество при този пост ще се реши веднъж завинаги.

Депутатите от ГЕРБ в опита си да вземат резките завои, които направи Борисов, внушаваха, че протестите срещу мораториума са защита на корпоративни интереси, наложилият вето върху забраната президент Румен Радев – популист, защитаващият правата на пациентите онкоболен Стефан Данаилов – употребен, а БСП произвежда фалшиви новини, за да плаши и буни народа току преди европредседателството. След това обаче Корнелия Нинова и Бойко Борисов разтупаха топката. Корнелия му я подаде – обади му се от името на онкоболните, той я пое – обеща да размисли и отсъди: мораториумът пада, за да няма спекулации, че провеждаме геноцид. Съобщението формално дойде от председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, същият, който от първа линия бранеше мораториума с обвинения в употреба и фалшиви новини. А очевидно парламентарната група на ГЕРБ се състои от безгласни пионки, избрани от народа да отговарят на елементарни команди на вожда.

Което пък е унизително и срамно за въпросния народ. Който за трети път си е избрал не просто премиер, а майка и баща, господар и съдник. Който за пореден път ни доказа, че живеем във феодално общество.

Ден след като Борисов отмени мораториума, на крака в Министерския съвет му отиде Националната пациентска организация. Не точно за да целува ръка. За да предложи краткосрочни и дългосрочни мерки за излизане от създалата се ситуация с лекарствата, сред които мерки срещу лобизма и “спекулантите и тези, които си позволяват да си играят с нашите пари и на наш гръб да печелят и след това да няма пари за лекарства на пациентите”.

Пуснете завесата най-накрая. Моля!

Янина Здравкова