Успехът на Корнелия Нинова на поста за лидер на БСП бе предизвестен, след като всички вътрешни врагове на Михаил Миков застанаха зад нея. Подмолно я подкрепи и Сергей Станишев, както и външните „приятели” на партията – Георги Първанов и Бойко Борисов. Нефелният Миков нямаше шанс срещу такъв отбор.

Биографията на Корнелия Нинова е като приказката за разтропано селско момиче, което съблича фустата, купува си костюм и с много постоянство превзема държавните върхове.

Тя расте в кариерата с политически протекции, но политическият цвят няма значение, както и личният й имидж. Родена е на 16 януари 1969 г. във врачанското  село Крушовица, завършва право и едва на 26 години е юрисконсулт на Столична община. На 28 години става адвокат на БТК, а няколко месеца по-късно – изпълнителен директор на „Техноимпекс” АД. На власт по това време е Иван Костов и повече от ясно е, че СДС е ракета носител за тази успяла млада жена.

През 2003 г. обаче влиза в БСП и при тройната коалиция вече  е зам.-министър на икономиката. Задържа се на поста 2 години, защото скандалът с фирма „Фронтиер” стига до нея и тя е принудена да си тръгне. Оставка тогава хвърля и началникът й Румен Овчаров, който всъщност я открива за партията и трасира червеното й бъдеще. Нинова никога не е била харизматична, но е доста прагматична. За времето на престоя си в БСП успя да тропне доста хорца с червените бабички, поради което синият й период бързо бе забравен. За делегатите на социалистическия конгрес пък биографията й нямаше никакво значение – те са буквално пощурели за власт, затова подкрепиха този, който им я обещава най-бързо.

Както често се случва, най-верните предадоха лидера, т.е. Миков бе саботиран от апарата си, надушил накъде духа вятърът.  Зад Нинова застанаха Георги Гергов, Кирил Добрев, Драгомир Стойнев, Румен Овчаров… На практика това е същата олигархия, която няма защо да воюва с ГЕРБ и АБВ, тъй като бизнесът им е общ – Овчаров например е представител на държавата в „Лукойл” и при Борисов, а връзките на Гергов са всеизвестни. Миков, който не искаше да влиза в колаборации, бе неудобен и задкулисието си сложи Нинова.

„Доня Корлеоне”, както вече я наричат в партията, организира мощна предизборна кампания сред структурите в страната, раздаде серия интервюта (представена позитивно, което никога не е безплатно), а посланията бяха, че няма против съюзи с АБВ и ГЕРБ.  Неслучайно ден след избора си Нинова се появи публично редом до Първанов по време на честването на 9 май (нещо немислимо при Миков). Още по-логично на другия ден АБВ напусна управляващата коалиция. Дали е заради бъдещ съюз между БСП и АБВ на президентския вот, или тройна завера с Борисов, която цели парламентарно мнозинство в следващ парламент, предстои да разберем.