Анормалните протеини в мозъка, участващи в болестта на Кройцфелд-Якоб, човешката форма на “луда крава”, бяха открити и в кожата, съобщиха изследователи, предава БГНЕС. Това повдига нови опасения за предаването на заразата. За момента обаче се смята, че е малко вероятно смъртоносната болест да може да се разпространява чрез случайни контакти, тъй като инфекциозните агенти, познати като приони, в кожата са на нива от 1000 до 10 000 пъти по-ниски, отколкото в мозъка, се казва в доклада, публикуван в сп. Science Translational Medicine.

Според учените, новината означава, че болестта на Кройцфелд-Якоб може да се разпространява чрез общи операции, които не включват мозъка. “Добре известно е, че тя се предава чрез хирургични или медицински процедури, включващи мозъчна тъкан, заразена с приони”, посочи водещият автор Венкан Зу, доцент по патология и неврология в Case Western Reserve Medical School. “Нашето откритие на инфекциозни агенти в кожата е важно, тъй като не само предизвиква загриженост за възможността за предаване на болестта чрез общи операции, които не включват мозъка, но също така предполага, че кожните биопсии и аутопсии могат да повишат опасността от поява”, допълни той.

Само биопсии и аутопсии могат да разберат със сигурност дали пациентът е засегнат от рядкото, дегенеративно мозъчно разстройство, което покосява 1 на всеки милион души годишно по целия свят. Пациентите развиват малки „мозъчни дупки” и се сблъскват с внезапни проблеми с паметта и зрението, промени в поведението и лоша координация. Няма лечение за диагнозата и повечето заболели бързо се влошават и губят живота си в рамките на една година.

Проучването се основава на кожни проби от 38 пациенти, починали от болестта. Нивата на приони са измервани чрез нов, много чувствителен тест. Изследванията с лабораторни мишки показват, че тези кожни приони са наистина инфекциозни и способни да причинят заболяване, но са необходими повече проучвания, за да се уточнят по-добре рисковете.

Констатациите могат също така да подпомогнат диагностицирането на състоянието по по-малко инвазивен метод, независимо дали преди или след смърт. “Използването на кожа, вместо мозъчна тъкан за диагностика след смъртта, може да бъде особено полезно в културите, които са против мозъчната аутопсия, като Китай и Индия”, каза Зу. “Тези страни имат популации с висок брой пациенти, но мозъчна аутопсия при тях често не се извършва.”

Болестта достигна до общественото съзнание преди повече от десетилетия, когато хора във Великобритания бяха диагностицирани с болестта на Кройцфелд-Якоб, след като яли месо от болни говеда. Европейският съюз нареди глобално ембарго върху британското говеждо месо през 1996 г., след което го вдигна 3 години по-късно. Световната здравна организация съобщава, че от октомври 1996 г. до март 2011 г. са регистрирани 224 случая на болестта, главно на Острова.