Пет години подсъдим. Една година, разследване. Двадесет и едно открити съдебни заседания на първа инстанция. Докато успееш да чуеш най-хубавата дума в милиционерската държава на Бойко: Невинен!

Радослав Божинов, когото служители на Първо РПУ почти убиха от бой, защото имал дълга коса, изглеждал подозрително и най-вече, защото си знаел правата и поискал да разбере, защо му искат документите и няма ли преди това да се представят поне, цивилно облечените полицаи.

Няма да ви занимаваме с грубо лъжесвидетелстващите униформени, които бяха разпитани в хода на съдебното следствие, дори няма да ви занимавам с диспозитива на обвинителния акт, според който въпросните полицаи са искали да предпазят Радослав Божинов от ПТП, щото бил застанал на платното. Но пък бих искал да отбележа, че съдейки от множеството съдебномедицински експертизи и документация, дори да пренебрегнем изцяло, хипотетичния риск да бъде блъснат от кола, то със сигурност щеше да има по-малко и по-леки наранявания от нанесеният му побой.

Не смятам да ви занимавам и поради що, едва днес в нарочно заседание за пледоарии прокурора, обяви че не поддържа обвинението, въпреки че на ниво Районен съд това е едва втория случай в цялата ми практика да не поддържат обвинението.

Бих искал да ви кажа нещо, далеч по-важно. Всичко това се случва, защото е правителствена политика.

Всяко едно правителство до момента отглежда всячески преторианската си гвардия МВР за да ги пази от народната любоFF, което означава, че не ги закача изобщо и те правят всичко, каквото си поискат – безнаказано!

Особено противно е именно полицейското насилие, придобило епидемичен характер и ползващо се не само с правителствена подкрепа, но и в съучастие с прокуратурата.

Вместо да разследват и преследват извършителите на полицейско насилие цацаратурата повдига и поддържа безумни обвинения срещу пострадалите?

И не само по никакъв начин не разследва униформените извършители, но и прикрива извършените от тях деяния!

И, да, отнема години, обществото забравя и нищо не се променя.

Всъщност най-големият ни професионален провал е именно това, че при толкова дела за полицейско насилие, нямаме нито един уволнен униформен!

Не осъден, уволнен! Нито един.

Делата за обезщетения не ги слагаме в сметката, защото там съдим себе си.

От блога на Николай Хаджигенов