Радио “Фокус”: Очаквано Татяна Дончева ще бъде кандидатурата на “Движение 21”, на което тя е лидер, но какви са шансовете й да спечели президентския пост?

Александър Маринов, политолог: Със сигурност по-малки, отколкото да спечелите джакпота от тотото. Ясно е, че и двете новоизлъчени двойки (бел. ред. Татяна Дончева и Минчо Спасов от “Движение 21” и Трайчо Трайков и ген. Съби Събев от РБ – бел. на “Фокус”) преследват други цели, а не реално участие в надпреварата за президентската институция. Те са партийни и в някаква степен лични цели, разбира се. Това не е ненормално, но в такива случаи трябва да се внимава със заявените амбиции, а също и с формулировката на целите. Така че специално за кандидатурата на госпожа Дончева, това беше, според мен, една от най-ясните кандидатури, още преди да започне номинацията. Тя е определено амбициозен човек и освен това човек с високо самочувствие. Ще видим доколко то е подплатено, защото в сегашната ситуация участието на тази двойка предвид вече фиктивното съществуване на НДСВ вероятно ще бъде по-добро единствено от участието на няколкото ексцентрични двойки, за които вече се знае в публичното пространство. Що се отнася до Реформаторския блок, това е едно много измъчено и много конюнктурно, половинчато решение, цел на което е не толкова да има убедително представяне, колкото да не се разпадне Реформаторският блок точно сега, поредното отлагане на агонията. Иначе аз смятам, че независимо от наличието на един стабилен десен избирателен корпус тази двойка, при това състояние на Реформаторския блок няма шанс да попадне дори и сред първите три позиции, а да не говорим за балотаж.

РФ: Можем ли да кажем конкретно какви са личните цели на Татяна Дончева и Трайчо Трайков?

АМ: Ситуацията при тях е малко различна, доколкото Дончева е ръководител на партия, тя иска да наложи своята партия и по някакви причини смята, че нейният рейтинг и нейното представяне ще бъдат толкова впечатляващи, че ще издърпат “Движение 21” напред. Това може и да е така, но може и да се окаже едно необосновано предположение. Самият Трайчо Трайков едва ли има определени партийно-политически амбиции, просто се оказа възможно най-малко лошата компромисна кандидатура. В такъв смисъл, разбира се, при едни мажоритарни избори, още повече национални, влиянието на егото не бива да се подценява. Всеки започва да мисли, че е способен да победи и което е по-важно, способен да върши работата, която трябва да върши, след като победи, но това е нормално в политиката, особено в българската политика. (…)

РФ: От АБВ, които първо подкрепиха генерал Радев, а след това, се отказаха от него, обявиха, че имат своя алтернатива за кандидат-президент, предстои да разберем кой ще бъде той. Можем ли обаче да се доверим на очакванията, че това ще бъде Георги Първанов и ако не е той, разполага ли партията с достатъчно силна кандидатура, която да излъчи?

АМ: Аз смятам, че нито Първанов, нито Калфин, нито друга от изявените фигури на АБВ няма да влязат в тази кампания по простата причина, че ще постигнат нисък резултат и това ще удари не само по партията, а и по техните лични амбиции. Така че те няма да се жертват. (…)

РФ: Голямата мистерия остава кандидатът на ГЕРБ, който все още не е обявен. В началото на октомври ще бъде ясно неговото име. Какво обаче цели този ход и възможно ли е той да изиграе лоша шега на ГЕРБ, които неведнъж са заявявали, че са абсолютно сигурни в подкрепата на своите избиратели и очакват висок резултат?

АМ: Отново потвърждавам това, което съм казвал неведнъж, че според мен, въпреки всички твърдения ГЕРБ не са решили, това означава Бойко Борисов не е решил. Той не е решил едно-единствено нещо – дали да се кандидатира или не.