“Всеки ден”: Хората говорят, че със сина ви правите всичко, за да върнете партията „Атака” в този вид, в който беше идеята й при създаването, вярно ли е това?

Капка Георгиева: Партия „Атака” беше създадена с цел да изобличи забогателите чрез власт, оялите се от власт, селяндурите и наглеците, облечени във власт. Затова и през 2005 г. реализира този безпрецедентен успех, като от раз взе 9% на изборите. Пет години по-късно тя се разцепи на две крила – едното представляваше новите нискочели безгръбначни, на които държавните облаги се усладиха и решиха да се окопаят в топлата държавна кочина. Другото – към което спадаме аз, синът ми и половината тогавашни депутати, настояхме „Атака” да продължи да бъде изобличител, а не съглашател с властта… След това целият народ е свидетел на падението и на политическата агония на „Атака”. „Най-българската” партия заигра казачок под чужда нагайка.

ВД: Защо намаляха избирателите на „Атака” и се стигна дотам тя едва да се добере до парламента?

КГ: Вие се шегувате! „Атака” отдавна няма избиратели, а купува вот. Говори се, че неглижирано от вас „добиране” до парламента струва скъпо. Защо, след като се „добере” до властта, се превръща в „златен пръст”, „платинен пръст”, в момента говорят, че е „диамантен пръст”? Защо въпросното „добиране” според вас се измерва в благородни метали и скъпоценни камъни?

ВД: Вие познавате Волен, много хора се питат това неговото театър ли е, или по този начин смята, че трябва да присъства в политиката?

КГ: Както казал циганинът: „Мешано, бащице”! И едното, и другото. Властта изкушава, съблазнява, обладава, подлудява и подчинява тези, които имат слаби ангели, слаба воля. А и не бих нарекла театър слугинажа пред чужда държава. Бих го нарекла пошлост и държавна измяна.

ВД: Били сте толкова време до него, страхувате ли се понякога, че при тези сблъсъци с хора от народа може някога да пострада много фатално?

КГ: Човекът, с когото някога се борех и работех, имаше име, сега е известен като „Пудела”. Пуделите си имат господари и тяхна е грижата дали домашните им любимци могат да пострадат. Моят домашен любимец е чихуахуа и се казва Йода. Тежи 1 кг и 200 грама, но не се страхувам за него, защото е смел и всички кучета в квартала го обичат и уважават – и санбернарите, и питбулите.

ВД: Емоционална сте, винаги казвате каквото мислите, съжалявате ли някога за това свое поведение?

КГ: Да казваш това, което мислиш, не е въпрос на емоция, а на доблест и чест. И това качество се цени високо и от приятелите ти, и от враговете ти.

ВД: Как си обяснявате факта, че Волен не ви дава развод, а се говори, че стяга брак с Деница Гаджева, дали смята да живее като арабски шейх?

КГ: Трябва ли фактите да бъдат обяснявани от чужда гледна точка? Според мен става въпрос за мързел и забатачване на проблемите. Нека ми изпрати свой адвокат, за да решим бързо въпроса с развода.

ВД: Наскоро той заяви, че не обичал амбициозните жени като вас.

КГ: Сигурно е прав, когато казва, че той и приятелката му са лишени от амбиции хора. Тогава нека и двамата да се откажат от политиката, в която се озоваха благодарение на моите амбиции за чест и справедливост. Това означава и двамата да престанат да се ползват от привилегиите на властта и да се реализират в професиите, които са си избрали. Той е завършил семинария и би следвало да стане поп, а Деница има диплома на машинист на влак. Да работят това, което са завършили. (…)

ВД: Павел Чернев каза пред вестника ни, че скоро ще излезе една истина – за катастрофата на магистрала „Тракия”. Вие бяхте по делата заедно с Волен, ще разкриете ли сега каква е истината за този инцидент?

КГ: Спомням си как през 80-те години на миналия век на една писателска вечеря Веселин Андреев заяви, че ще разкрие истината за отряда „Чавдар”. Всички присъстващи затаихме дъх, защото Тодор Живков тогава беше в апогея си. В края на вечерта Веселин Андреев така се напи, че падна под масата, без дума да обели за отряда на Тато. Същото е и с истината за магистрала „Тракия”.