Шокиращ разказ за домашно насилие е е публикувала преди година майката на застреляната от мъжа си Дарина Министерска – Ваня. Жената, която е икономист и работи в частна фирма, е разказала за историята на младо семейство, в което жената става жертва на мъжа си скоро след като става майка и ражда първото им дете. Дали Ваня е имала притеснения за дъщеря си и нейната история ли разкрива, не става ясно от написаното, но явно Министерска е имала притеснения в тази посока, личи от написаното.

От профила на жената в социалната мрежа става ясно, че тя и съпругът й Георги не са общували много с младото семейство на дъщеря й Дарина и зетят Викторио, който вчера уби жена си, а после и едногодишната си дъщеричка Никол.

Последните снимки на Министерски с тях са от преди година. Бабата и дядото не са публикували фотоси с внучето, както и други общи преживявания.

23-годишната Дарина не е общувала с никой от съседите си и те нямат и спомен да са я виждали. Комшиите казват, че предимно забелязвали мъжа, който извеждал детето, както и ходел на работа. Никой не е говорил с Дарина и не е чувал двамата да имат някакви скандали. Не са чули и изстрелването на куршума, с който Викторио убил вчера следобед майката на дъщеричката си Никол.

Полицията също разкри, че не е имало данни в МВР за домашно насилие, но ето какъв разтърсващ разказ споделя майката на убитата Дарина.

„През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с всяка минута закъснение на мъжът й.

Той беше началник в завода за колбаси,взимаше добри пари,но все казваше,че с неговото висше образование не е за тази работа и ако не бяха те с детето да му висят на врата,сега щеше да е другаде,да е много по-успял. Лили отдавна бе забравила за своите мечти,отдаде се на дома и семейството. До преди да се роди Ваньо,майка й все настояваше да се реализира,да прави кариера и Жоро много се ядосваше на тези опити да се намесва в живота им,затова младата жена намали контактите със семейството си до минимум. Не искаше да се кара с него. Обичаше го. Жоро се грижеше за тях,не ходеше по жени,беше добър татко и винаги знаеше кое е най-доброто за нея. Само да не го ядосва,когато е изнервен..

Врата се отключи. Тя подскочи и веднага тръгна да го посрещне.

– Добър вечер,Жоре! – стараеше се гласът й да не издава страхът стаен в нея.

Жоро само изсумтя и подаде палтото си. Лили го сложи на закачалката и извади пантофите му .

Всяко нейно движение беше премерено,стараеше се да се движи плавно,без да го доближава твърде много,за да не го ядоса с нещо.

Жоро влезе в кухнята, седна на неговото си място и я погледна изпитателно.

– Да слагам ли вечерята,Жоре? – гласът й издайнически трепна.

– Е,слагай,де! Аз ли да я сложа?!

Тя се разтрепери,чинията в ръцете и изтрака върху плота.

– Внимавай да не събудиш детето! – изръмжа й. – Искам да се навечерям на спокойствие поне днес!

– Извинявай,Жоре. Ще внимавам,няма го събудя.

Лили старателно положи чинията с яхния пред него като през цялото време държеше очите си наведени,за да не разбере колко е уплашена. Когато го приближи я лъхна киселата миризма на алкохол.

– Седни до мен,Лили.

Измамно мекият му глас подкоси краката й,но тя послушно седна на ръба на стола. Познаваше вече тези му настроения. Най-вероятно някой от шефовете в завода го е нахулил и знаеше,че трябва много да внимава,за да не го провокира.

Мъжът започна да се храни и още след първата хапка захвърли вилицата.

– Това е гадно,по дяволите!

Лили веднага скочи от стола и застана на по-безопасно разстояние от него.

– Искаш ли да ти направя нещо друго? Яйца? Да ти направя омлет?

– Нищо не искам вече! От яде ми се! Една манджа не можеш да сготвиш като хората! Защо изобщо те взех се чудя?! За нищо не ставаш,Лиляно!

Стаената ярост в гласът му я уплаши,сърцето и се качи в гърлото и ушите й забучаха.

– Отвори ми една бира!

Младата жена веднага извади бира от хладилника,отвори я и боязливо я сложи на масата пред него.

Той отпи няколко глътки като през цялото време не отделяше поглед от нея.

– Аристократката…поне една вечеря да се беше постарала да ми приготвиш! По цял ден работя като хамалин за вас,а ти си кръстиш ръцете тук!

– Но,Жоре,ти закъсня и за това…

Още докато изговаряше думите,Лили разбра,че сгреши. Жоро се изправи от стола и доближи лицето си на сантиметри от нейното:

– Закъснял съм бил…Ти ли ще ми държиш сметка?!

– Не,Жоре,аз.. извинявай,не исках..

Ръката му се вплете в косата й и той издърпа главата й назад.

– Ти ли ще ми държиш сметка!? Аз ви храня,аз се грижа за всичко,а ти..? Закъснял съм бил!

Шамарът беше толкова силен,че ушите и запищяха. Лили дори не извика,само стисна зъби.

Беше бременна първият път,когато я удари. Гледаха филм вкъщи и тя упорито настоя да превключат канала. Тогава той се извинява цял ден,а тя се чувстваше страшно виновна,че го е провокирала. После детето се роди и шамарите зачестиха. Нямаше на кой да сподели,мъжът й се беше постарал да я отдалечи от всички,а и знаеше,че сама е виновна. Жоро се грижеше за нея,не трябваше да го ядосва. Той винаги казваше,че без него е нищо.

– Недей,Жоре,моля те. Ще събудим Ваньо..

Противно на волята й сълзите потекоха от очите й,а Жоро продължаваше да се самонадъхва.

– Заврял съм се в тази фабрика заради вас! Заради вас!

Той вече крещеше. Лили се опита да се отскубне от него и това още повече го вбеси. Започна да я удря където свари,като не спираше да вика. Разцепи устата й,въпреки,че жената се мъчеше да прикрие лицето си. В този момент с периферното си зрение забеляза,че вратата се отваря.

Ваньо стоеше на прага и сънено търкаше очи.

– Марш веднага в леглото! – изкрещя бясно баща му.

Детето,като видя майка си обляна в кръв и сълзи,изплака:

– Искам с мама…

– Марш ти казах,лигльо!

В яда си бащата го зашлеви силно и детето се удари в стената. Падна на земята с вик,от който сърцето й спря. Около него се образува локва. Беше се изпуснал от болка и ужас.

Лили се изправи. Сякаш цялата се вкамени отвътре. Жоро никога не бе посягал на малкия. Всичко около нея беше като в мъгла,не виждаше нищо освен хлипащото й на плочките детенце. Не се и замисли дори,само протегна ръка,хвана хладнокръвно бирената бутилка от масата и с неочаквана за нея сила я стовари върху главата на Жоро. Той се строполи тежко на земята,а майката скочи към детето. Почти беше стигнала до него,когато ръката на Жоро се сви в желязна хватка върху глезенът й и я свали на земята. Рязко я издърпа към него,хвана я за косата и удари главата й с всичката си ярост в плочките. Въпреки писъците на детето,не спря да я удря зверски…

***

Лили беше жертва на домашно насилие в продължение на пет години. Ако Лили бе събрала смелост,ако се бе намерил някой,който да и подаде ръка,да и покаже,че не е сама,тя щеше да живее,щеше да започне да води нормален живот и детето й щеше да си има майка.“