Помните ли Александър Манолев, който преди по-малко от месец за броени часове беше кандидат на ГЕРБ за транспортен министър? Бойко Борисов го оттегли, след като за него се разбраха следните факти:

– През 1997 г. той е бил съдружник с представител на висшите кръгове на СИК

– Бил е съдружник с приближен на Златомир Иванов – Баретата

– Бил е съдружник с лице, обвинено за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления

– Печелил е обществени поръчки на държавните “Мини “Марица-изток” на обща стойност над 4.4 млн. лв.

– Участва в ПТП, при което има пострадала жена, но е напълно оправдан.

Тези факти, разбира се, описват само част от биографията на Манолев. Откъм положителната страна на баланса той е работил в компании като “Мобилтел” и “Булстрад”.

При претеглянето обаче натежава очевидното схващане, че той е неподходящ за публична длъжност. Все пак от изборите, които всеки прави, понякога има последствия за дълго време напред. И именно това стана, макар Манолев да обясни оттеглянето на номинацията си със злонамерена кампания.

Дотук – горе-долу добре.

Проблемът е, че, по-всичко личи, той ще остане на сегашната си позиция – заместник-министър на икономиката. Възможните обяснения за това са три. Едното е, че за ГЕРБ неговата история го прави неподходящ само за министър. За заместниците е напълно ок да са с подобно CV. Второто обяснение е, че притеснението на Борисов е било само за участието му в ПТП с пострадала жена и че това го прави непригоден за министър на транспорта. Всичко друго – СИК, “Марици” си е напълно в реда на нещата, момчето е играч. Третият вариант е, че се разчита, че просто всички ще забравят – самият Манолев не се е изявявал публично от седмици.

Тези предположения може да обясняват, но не оправдават оставането на Манолев като заместник-министър на икономиката. Политиката е игра, в която, ако те хванат, губиш всичко. Ако не загубиш ти, фасадата на принципност, която ГЕРБ се опитва да пази, започва да придобива все по-грозен вид.