В последния брой на “Държавен вестник” са публикувани два нови закона – Закон за гарантиране на влоговете и Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции.  И двата закона не са изненада като новина – за тях съм публикувал редица анализи от ноември м.г. насам. Но те бяха окончателно приети на второ четене именно сега – в шумотевицата и скандалите от последните парламентарни дни, та да не им се обърне внимание от публиката.

А сега да видим какво се променя при защитата на влоговете и при спасението на банките!

1. Фондът вече ще ползва своите средства не само за защита на спестяванията, което би трябвало да е основната му и единствена функция, но и за преструктуриране (спасяване) на банките.

2. По стария закон средствата в него бяха 3% от сумата на гарантираните влогове. По новия ще са само … 1%!

– Именно този жалък един процент (при първоначалните текстове и първо четене се предвиждаха дори 0.75%) поставя под съмнение защитата на влоговете. Всички видяхме, че дори 3% бяха недостатъчни при фалита на Корпоративна.

– Срокът за набиране на този един процент е “не по-късно от 3 юли 2024 г.”! Следователно сега пари във Фонда няма, няма и да има достатъчно и в бъдеще.

– Другият Фонд – за преструктуриране на банките и инвестиционните посредници е с със средства в размер на 2%. Т.е. ясно е къде е сложен акцентът – не върху защитата на влоговете, а върху екстрите за защита на най-големите паралии – собственици на финансовата система. Но и там сроковете за набиране на средствата са същите, та дори и с възможност за удължаване до 2028.

В резюме – държавата на практика освободи финансовите институции от задължението да плащат достатъчно вноски за устойчивостта на системата. Или най-просто казано –

подари им пари, които се измерват с милиарди

3. Запазва се старото положение валутните влогове да се изплащат в левове по курса на БНБ. Забележете – отново не по текущия, а от деня на решението за неплатежоспособност или обявяване на банката във фалит. Вероятният замисъл – при промяна на валутното отношение и/или рухване на Борда спестяванията да се покрият с инфлиралите вече левчета.

4. Запазва се правилото изплащането на влоговете да стартира едва след отнемането на лиценза на институцията, а както видяхме покрай Корпоративна, процедурата може да трае месеци.

5. Въвежда се правилото влоговете над гарантирания размер да участват в инструмента “споделяне на загубите”. Т.е. сумите по тях могат да бъдат орязани с някакъв процент (както се случи например в Кипър)

6. Не се гарантират и не се изплащат сметки без движение в последните две години и със сума под 20 лева.

7. Добра промяна е забраната в проблемна банка да се налага ограничение върху тегленето на влоговете за не повече от 5 дни. Лоша – възможността да се ограничава размерът на тегленето на спестяванията до определен размер сума и за неограничено време (както е в Гърция в момента)

8. Разрешено е на банки в затруднение с решение на БНБ да отложат – т.е. да не внасят временно пари в двата Фонда. Освен това не се предвижда публичност за тези процедури.

9. Ако влогът е в полза на друго лице, то при фалит срокът на изплащането му може да бъде удължен до три месеца

10. Гаранцията за спестяванията не важи при хипотезата за разпоредителни действия с тях в ситуация на фалит (например цесии)

11. Създадена е възможността разни спестявания и фирмени сметки също да попадат в условия на пълна гаранция. В родните корупционни условия е скандална възможността такова решение да се взима не само за даден вид вложители или фирми, и по конкретни случаи – т.е. индивидуално (за нашия човек или бизнесмен, както аз го тълкувам)

12. Прегледът на качеството на активите на финансовата система и начините им за оценка е със срок … цяла година. При това ще се извърши по родна методология и както са записали “съответстваща на прилаганата от Европейската централна банка”.

Е, защо не го направят направо по методиките на ЕЦБ, а “съответстващо”? Методологията за преглед и оценка на активите на пенсионните фондове и застрахователите също ще е родна.

13. Стрестестовете са посочени като задължителни след прегледа, обаче кой знае защо срокове за провеждането им не са записани. Няма и условие те да бъдат проведени от Европейската централна банка и по нейна методика, както се кълняха управляващи, ръководствата на БНБ (старо и ново) и финансисти. И въобще чрез тези два закона те вече не са дефинирани като абсолютно необходими.

И т.н., и т.н., и т.н. Анализът, особено на Закона за преструктуриране, би трябвало да заеме много и много място заради огромния му обем. Този коментар само рамкира отделни основно променени принципи.