08.07.2017 | 19:13
Отвратителни хамелеони
Антон Тодоров и Тома Биков направиха политическо салтомортале без прецедент: От смъртни врагове на Бойко Борисов и Цветан Цветанов се преродиха в техни послушни депутати
Антон Тодоров и Тома Биков направиха политическо салтомортале без прецедент: От смъртни врагове на Бойко Борисов и Цветан Цветанов се преродиха в техни послушни депутати.  Когато преди шест години поканих за първи път в „Дискусионно студио“ на СКАТ борецът срещу ГЕРБ Антон Тодоров и така му осигурих дебют в телевизионния ефир, не съм и допускал, че един ден ще коментирам подвизите му като депутат на ГЕРБ. Въпреки колегиалните предупреждения, че такива изяви легитимират персона, незаслужаваща подобна чест, продължих да му давам трибуна.
И имаше защо – по това време той бе единственият, който документално осветяваше аферите на лицата на ГЕРБ, СДС и ДСБ, при това с патос, вдигащ рейтинга на предаването. Негови са разкритията за белите страници в бизнесбиографиите на Росен Плевнелиев и Иван Костов, които ни отвориха очите за миналото и открехнаха завесата над предстоящите кражби. Година преди парламентарните избори през 2014 година, Тодоров ме удостои с голяма чест – представи при мен новата си книга „Шайка. Бойко, Росен, Цецо и другите“. Който изгаря от желание, нека види в Интернет това култово предаване. За да разбере, че няма рентген за човешката душа, откриващ скритите тайни на всеки един от нас и най-вече на терминатора на „Шайка“ Антон Тодоров. С хирургическа точност авторът на „Шайка“ проследява житието и битието на своите герои, за да стигне до това прозрение в анотацията на книгата:0
„Бойко, Росен, Цецо, Лиляна, Цветелина, Аню… Четири години те управляваха България и я повлякоха към дъното. Говореха за морал, а самите те тънеха в пороци и корупция. Работеха и живееха като „шайка“ – персони, обединени от престъпна цел…Рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителна и съдебна власт.“Шайката ГЕРБ“ е най-мрачната част от голямата измама, известна като „български преход“.
Разлиствам тази книга, подарена ми от автора й в ефир, и наивно се питам: Един и същи човек ли е политологът Антон Тодоров през 2013-та и депутатът на ГЕРБ Антон Тодоров през 2017-та? И сериозна наука ли е академичната дисциплина „Политология“, щом неин представител фанатично отстоява две коренно противоположни концепции? А може би имаме работа с политически шмекер, зле копиращ гениалния Остап Бендер? За последното се извинявам на симпатичния мошеник от Одеса, даже се покайвам пред великият комбинатор от „Златния телец“, усвоил четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари. Тодоров нито е мошеник, нито е симпатичен. Но знае повече от четиристотин начина за главоломна кариера. И му препоръчвам да ги опише в отделен труд, посветен на катерещите се по приказната стълба на Христо Смирненски.
Един ред от капиталния труд на Антон Тодоров е достоен за сериозен анализ: „Според мен ГЕРБ са точно шайка – неподправена, с българо-руски традиции, лишена от усет за минимално самовъзпиране в злодействата и тефлонизирана да не носи отговорност за действията си чрез политическата култура на българите“. Е, как сега обитава парламентарната група на тази шайка Антон Тодоров? Как гледа в очите депутатите на ГЕРБ и най-вече шефа им Цветанов, когото той описа като завършен злодей? Как се подчинява на премиера, наричан с какви ли не епитети и уличаван в какви ли не злодеяния?
Споменах епитетите и не мога да пропусна това откровение на Антон Тодоров: „Бившият премиер и лидер на ГЕРБ има минало, което е със статут на „хвърлен камък“ – не подлежи нито на редакция, нито на положително ъпгрейдване, нито на изтриване. Подобно е не само миналото му, но и настоящето. Това е важно да се казва винаги въпреки елементарното подхвърляне на Борисов през лятото на 2013 година: „Имал съм минало, имал съм настояще. Аз да не съм жена да ми гледат миналото?“. (…) Какъв премиер може да бъде човек, който възхвалява един от най-кървавите диктатори на ХХ век, какъвто беше Тодор Живков? Какъв премиер на демократична държава страна може да бъде човек, който е сред главатарите на групировките през 90-те години?“
Тези текстове не са за чувствителни хора и за пациенти със слаби сърца. На сърдечноболните почитатели на Борисов те могат да докарат инфаркт, а на почтените люде – омерзение към собствения народ, избиращ такива депутати.  Ако кажа, че нашият герой е политически слънчоглед, винаги обърнат към слънцето на властта, това ще е комплимент за особата му. Тук наблюдаваме отвратителна хамелеонщина, разбиваща моралните устои на обществото, защото пред очите ни върви покупко-продажба на съвести и това се обявява за висша политическа култура.
Понеже е яростен антикомунист, готов и червени глави да сваля, да припомня и това откровение на автора на „Шайка“: „…В ГЕРБ има повече бивши комунисти от всяка друга партия, с изключение може би само на БСП. (…) С пълно основание може да се каже, че в ГЕРБ е пълно с криптокомунисти – прикрити, нахални и без съмнение много хлъзгави в мисленето, решенията и поведението си типове“.   Тодоров не е самотен играч на разкаляния от наколенки терен. Достойна компания му прави друг доскорошен хулител на герберите, също намърдал се в парламента от квотата на ГЕРБ. Говоря за Тома Биков и гневните му филипики срещу Борисов и компания.
Ето какво каза в Бургас(май 2013 г.) водачът на листата на „България на гражданите“ Тома Биков:  „Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират проверка в парламента на цялостната дейност на Цветан Цветанов като вътрешен министър. Няма да спра докато не видя този човек обвинен и осъден за всички престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици.Трябва веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…”
Как ли днес Биков козирува на парламентарния си бос Цветан Цветанов, след като му е приписвал деяния, достойни за ефективна присъда?
Съберем ли на едно място есетата на Биков, ще се получи цял том, достоен за „Събрани съчинения на един разкаял се критик“.Обаче как да се отречеш от тези силни думи, кънтящи като камбана: „Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме … Обещавам ви, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов, никога повече да не седне в креслото на министър-председателя“
Но като съветник на вътрешния министър Румяна Бъчварова Биков даде всичко от себе си Борисов да седне за трети път в премиерското кресло. А на 28 септември 2012 г., в качеството си начлен на Националния съвет на “Движение България на гражданите”, Биков изстреля тези думи: „Борисов няма изход – или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. Има шанс той да бъде първият премиер, който ще лежи в затвора.По честен път няма как ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това се получи, то изборът ще бъде с фалшификация, а това ще доведе до една същинска революция ”…
    Революция по рецептата на Биков не се състоя. И слава Богу, защото в метежни времена хора като Антон Тодоров и Тома Биков се прераждат в кинжали на революцията.
     Съгласен съм, че всеки има право на промяна. Животът е прекалено многолик, за да останем вечно на едно място, на което понякога попадаме случайно или по стечение на обстоятелствата. За да не бъда упрекнат във фанатизъм, ще призная, че публичната личност може да променя позициите си. Но е съмнително дали може да сменя ценностите си, извличайки полза от това.
      Библията мъдро съветва да не съдим другите, за да не бъдем съдени. Спазвайки това библейско правило, не съдя нито Тодоров, нито Биков. Само се питам далиизбирателите ще ги осъдят или ще адмирират таланта да търгуваш със собствената си съвест.
     Но кой ти пита избирателите. А и те ще имат думата едва след четири години.

ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране