ДСБ излиза в опозиция, Петър Москов остава министър на здравеопазването. Радан Кънев и партията му обещават, че ще подкрепят здравната рефома. Москов благодари за доверието. Истински водевил! Какво стои зад него?

Истината е, че Петър Москов направи своя избор – да остане да служи на задкулисието. Първите индикации дойдоха още с влизането му в здравното ведомство. Там той остави на ключова позиция заместник-министър от правителството на Пламен Орешарски, номиниран от квотата на ДПС. Нещо повече – повери му ключови ресори.

Бившият шеф на частнатата болница „Софиямед” Бойко Пенков отговаря за управлението на търговските дружества, собствеността и капиталови разходи, за  лекарствените  продукти и медицинските изделия. Той бе натоварен и с въвеждането на електронното правителство. Пенков е и представител на държавата в Надзорния съвет на НЗОК. За година бившия шеф на болница „Софиямед”, която стана известна с побои над бебета си постави няколко амбициозни задачи. Обеща да положи максимални усилия да спрат критиките на ЕК, че болничното здравеопазване в България е нискоефективно и неефикасно. И тръгна да слива здравни заведения. Холдинговите структури според него, щели да намалят разходите за администрация, а оставащите пари щели да отиват за лечение на болните. Нищо подобно! Истинската цел се оказа ценрализиране на управлението като първа стъпка към бъдеща приватизация. Идеята за раздържавяване на големи болници срещна силен отпар в парламента и засега е замразена. Същата съдба имат и повечето „революционни” реформаторски идеи на д-р Петър Москов и екипът му.

Още по-скандално е поведението на “реформатора”  по отношение на прокуратурата. Оказа се, че сестрата на градския прокурор на София Христо Динев – Иванка Кръстева, е негова близка съветничка и лицето, което казва КОЙ ще спечели най-апетитните търгове във ведомството. Динев е протеже на ДПС и дълги години изпълнява поръчки на движението в съдебната система. Иванка Кръстева е адвокат и в МЗ са убедени, че тя е касичката на министъра, която събира комисионите от търговете. Наскоро Кръстева дори назначена за подуправител на НЗОК по изрично настояване на “реформатора”.

Какво направи Москов за една година

Заля ни с лозунги от типа на :„Купонът свърши”, „Ще уволнявам директори”, „Закриваме болници”.
Купонът продължава, уволнени бяха само директори, които се противопоставиха на Москов, като шефа на УМБАЛ „Св.Иван Рилски” д-р Дечо Денев, а болници не само, че не се закриват, а продължават да никнат като гъби. Самият Москов през март, т.г. подписа лиценза на седем нови частни лечебници.

През последните месеци Москов освен като реформатор, се изживява и като  откривател на нови обекти. При това инфраструктурни. Обикаля с Бойко Борисов магистрали, околовръсни и ръкопляска на рязането на ленти. И не спира да се хвали, че здравната каса няма дефицит, а реформата в здравеопазването ще бъде доведена до успешен завършек.

Москов е в еуфория, опитва се да събира позитиви чрез обещания, които сам не вярва, че ще станат реалност. Истината е по-друга – колкото и да растат парите за здравеопазване, докато има монопол на НЗОК, те ще потъват в бездънна каца. Проблем има и с многото частни болници и с факта, че без ясни критерии държавата плаща за лечението в тях. Все повече стават случаите на пациенти, които след престои в такива боници се прехвърлят в държавни, за да получат истински здравни грижи.
Министърът-реформатор упорито твърди, че проблемът с регулирането на лечебните заведения ще дойде със Здравната карта. Това е така, но само на теория. Моментът за подобна регулация е безнадеждно изпуснат.

Мит се оказват и хвалбите, че няма дефицит на касата.Последно, от здравното министерство съобщиха, че недостигът  в бюджета на НЗОК за 2015 г. може да падне под 10 млн. лева. Разликата от очаквания недостиг от около 45 млн. лева до края на годината щял да дойде от повишената събираемост на здравните вноски, като до момента вече са събрани 37 милиона над очакваното за годината.

Истината е, че дефицитът отново ще е около 300 млн. лв. България дължи на чуждестранни застрахователи около 130 млн. лв., надлимитната дейност на болниците е за още 60 млн. лв., останалите пари до 300 млн. лв. са борчове за лекалства и медицински изделия, които ще бъдат платени с пари от бюджета за 2016 г.

Безмислените здравни пакети

Разделянето медицински услуги на основен и допълнителен пакет като един от съществените компонентите на здравната реформа на Москов също се оказва нелепо упражнение за българската здравна система. При съществуването саво на една каса, без да са положени усилия за създаване на следващ стълб на здравно осигуряване само ще постави доктори и пациенти пред поредно изпитание. Истината е, че парите и за двата пакета идват от едно и също място. И че от над 300 клинични пътеки само две отиват в допълнителния пакет. Става въпрос за незначителни суми. Ефектът от подобна промяна е клонящ към нула.

Резерви към нововъведението има дори в здраната комисия на парламента, която след много спорове и орязване на най-щурите идеи на Москов прие двата пакета.

Съдържанието на двата здравни пакета, както са регламентирани, няма да доведе до сериозни реформи. Това каза в интервю за в. “Труд” председателят на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова. Върху пакетите ще трябва да започнат преговорите между БЛС и НЗОК по новия рамков договор. Според Дариткова при така разписаните пакети няма да се случи очакването – дефинирането им едва ли ще позволи на доброволните здравноосигурителни дружества да се включат с надграждащо финансиране върху това, което осигурява здравната каса.Т.е. отново няма да има допълнителен източник на финансиране на системата.

Според Дариткова другото следствие ще е натоварването на лекари и болници с трудното решение кое лечение може да бъде отложено във времето и кое не. Прогнозите са, че и през следващата година проблемите в болничната помощ, че само че няма да бъдат решени, но и ще са задълбочават. И причината отново ще е плащането по т.нар. клинични пътеки. Впрочем, именно запазването на клиничните пътеки е ярко доказателство за реформаторската немощ на Москов. Въпросните клиничните пътеки, които бяха обявени за преходен инструмент, отдавна трябваше да са сменени от диагностично-свързаните групи. Това не се случи и една от сериозните причини е, че клиничните пътеки позволяват голяма доза субективизъм при изготвяне на критериите за сключване на договори и  при договарянето на цени, т.е. има всички подходящи условия течът на пари да продължи.

За поредна година парламентът гласува увеличение на парите за здравеопазване – този път със 129 млн. лева повече, в сравнение с 2015-та. Предвидени са общо приходи и трансфери в размер на 3 204 749 хил. лв. Мит е обаче, че разходите за здравеопазване са много като цяло. През 2000 г. публичните разходи са  били 1,5 млрд. лв., а през 2015 г. – 3,5 млрд. лв. Точно толкова пъти обаче са нараснали разходите на МВР, на образованието, в същата пропорция е нараснал и държавният бюджет, защото е нараствал БВП.

Като процент от БВП разходите за здравеопазване през всичките 15 години остават същите – 4,2-4,3%. За сравнение – средно в ЕС публичните разходи са 5,7% от БВП. Толкова по цифрите. Въпросът е как се харчат парите за здраве и защо продължава еднакво недоволни да са и лекарите и пациентите.

Истината е, че реформа в здравеопазването  реално няма. Има приказки за раформа и упражнения по темата. След Москов друг ще трябва да реформира невота реформа. Засега нещата остават същите като през последните 15 години. Болниците продължават да бъдат търговски дружества, джипитата еднолични търговци, лекарите-специалисти също са принудани да бъдат търговци, а здравната каса запазва монопола си. Със сигурност и министър Москов ще запази еуфорията и блясъка в очите си. Поне временно. Докато лъсне истината, че става въпрос не за реформа, а за иминация на такава!