„Печално ми е да говоря че Русия няма да строи „Южен поток“ през България. Не ми е ясно как ще се развива ситуацията през новата година, защото от Турция този газ трябва да попадне в България и в другите държави. Възниква въпросът, кой ще строи въпросния хъб, газохранилищата и на коя територия. Повече от убеден съм, че няма е да на българска. Най-вероятно ще е на територията на Турция“. Това каза в интервю за БНР Владимир Евсеев, директор на института за обществено-политически изследвания на Руската академия на науките.

„Сега България остава зависима от Украйна, която постоянно се опитва да диктува на другите условия по транзита на газа“, заяви Евсеев. 

Според него 2015 г. ще е сложна за Русия в икономическо и политическо отношение. „Санкциите на САЩ и на ЕС по всяка вероятност няма да бъдат облекчени. Същевременно не съм песимист за развитието на страната, защото тя постепенно ще укрепва собствената си икономика и ще намалява зависимостта си от продажбите на нефт и газ“, прогнозира анализаторът.

„Другият важен проблем е управляемостта на икономиката, и по-специално на банковия сектор. И от тази гледна точка зависимостта на Русия от Запада ще намалява“, заяви Евсеев. Той е категоричен, че няма условия за преразглеждане на руското решение за „Южен поток“.

„За Русия е много по-изгодно е не да реанимира проекта, а да го даде на Турция, и по-точно Турция да има възможност да сама да определя цените и да преговоря с ЕС. Сега Русия има твърде много проблеми по другите фронтове, и ако похаби всичките си сили за реализирането на „Южен поток“, ще ѝ е много трудно да решава останалите“, подчерта Евсеев.

По думите му всички надежди, че България ще продължава да получава газ транзитен от Украйна са доста необосновани. „За какво е нужен проекта „Южен поток“ с обеми от 60 милиарда кубически метра? Той е необходим само заради това, че транзитът през Украйна да бъде сведен до нула – тоест Русия да бъде напълно независима от транзита през Украйна. Тогава възниква резонният въпрос, а как ще получава газ България? Газът ще върви през Турция и той може да ви струва много по-скъпо, отколкото сега. България трябва да се готви именно към това“, обясни анализаторът.

Експертът очаква през следващата година отношенията между Русия и НАТО да останат сложни.

„В настоящия момент те на практика са замразени. Макар никой да не се е отказал от Съвета Русия-НАТО, реално тази институция не работи. Ще бъде изключително лоша, ако НАТО реши да увеличи военното си присъствие в балтийските страни, в Полша и Румъния. Тогава Русия ще е принудена да отговори по някакъв начин. В същото време да се говори за някакъв „алармизъм“, че Русия ще разположи тактическо ядрено оръжие в Крим или в Калининградска област, или че ще предприеме други действия, които ще провокират Запада, е не правилно. Русия е готова за диалог, в това число и във военно-политическата сфера, със Запада, но лично аз не виждам Западът да е готов и да иска подобен диалог или да търси компромис“, посочи анализаторът.

Евсеев очаква Украинската криза да се отрази негативно върху отношенията на Русия със Запада и с България. Според него „проблемът в Украйна ще продължи най-малко 3, дори 5 години, а може и повече. По думите му дори ситуацията там няма да се подобрява, а в икономическо отношение ще се влошава, което косвено ще окаже влияние и върху България.

„Има още един проблем, който засяга България – възможността за изграждане на някакво взаимодействие между две икономически системи – ЕС и Евразийския икономически съюз. На практика те ще се сблъскат на територията на Армения, защото тя подписа споразумение за влизането си в Евразийския икономически съюз, но не се отказва от преференциите си за членство в EC. Необходимостта от взаимодействие между двата съюза възникна и на територията на Грузия. Не би било лошо България да помисли как да взаимодейства с едната система, без да се противопоставя на другата, тъй като при тяхното противопоставяне на изхода се получава – Украйна или Молдова, което също не е най-добрият вариант. Виждам ситуацията като доста сложна, но не и катастрофална. Имаме не много, по все пак определени възможности“.

Анализаторът коментира и сривът на рублата след международните санкции. „Курсът на долара към рублата ще остане около 50 . Това вече стана причина за покачване на цените на продуктите и създава икономически проблеми, но в същото време и определени възможности. По наши разчети доларът трябва да струва около 45, най-много 53 рубли, но в никакъв случай 60 или 70. В тези условия все по изгодно става да произвеждаме собствена продукция, а не за внасяме. Западът накара Русия да преминава към самозадоволяване, за което страната има достатъчен потенциал. Западът трябва да мисли, какво е загубил от санкциите, защото отказът от внос на продукти няма да бъде възобновен“, заяви руският анализатор.

Въпреки че спадът в цените на петрола нанесе удар на икономиката на Русия, страдат и всички останали производителки, коментира ще той. „ОПЕК никак не се радва от това падане на цените на петрола, тъй като в бюджета на всички държави от ОПЕК беше заложена цена на петрола от 100 и повече долара за барел петрол. Най-големите загуби сега понася най-големият производител – Саудитска Арабия. Друг е въпросът, че и Русия, и някои страни от ОПЕК имат известни резерви. Целите, които се поставят са абсолютно различни. Ако Саудитска Арабия иска за запази своето място на този пазар и не допусне на него американския шистов газ, сами разбирате, че това няма нищо с противопоставянето ѝ с Русия. В тези условия тя може известно време да държи ниски цените, но това не дълго, тъй като ще намали финансовите си резерви. За Русия нефтът е важна част от икономика, но не е единствена, а Саудитска Арабия, освен петрол, на практика няма нищо. От тази гледна точка, потенциалът на Русия да издържи на ниските цени е много по-висок. Вероятно цената няма да стигне до 100 за барел, но 70 е много по-приемлива за всички. Надявам се, че това ще стане тази година. За Русия 70 долара за барел не е най-изгодната цена, но страната ще може да изпълнява поети задължения, при това да запълни финансовите си резерви“, смята Евсеев.

Според него територията на Донецката и Луганските републики може да станат независими от Украйна. „Ако украинското ръководство имаше по-голяма политическа далновидност, не би искало икономическата изолация на Донбас, защото това ще го откъсне от състава на Украйна. Като цяло, според мен, в Украйна няма да се стигне до широкомащабна война, въпреки, че в зоната на границата ще има постоянни бойни действия. Всичко това ще се развие на фона на непрекъснато влошаващата се икономика на Украйна.

В момента златните резерви на Украйна са около 9 милиарда долара. Вероятно са намалели, след последното плащане за газа, но по някои оценки 6 милиарда от тази сума са – въздух, защото са били вложени в акции на американски компании, които вече не съществуват. Ако това е истина, на практика Украйна няма златни валутни резерви. При липсата на такъв, при краха на топлоенергетиката ѝ, тъй като най-мощните ТЕЦ-ове се намираха на територията на Донецката и Луганска народни републики, при отсъствието на добив на въглища и при условие, че атомната енергетика е в плачевно състояние, никакво позитивно развитие в Украйна няма да има. Мисля, че днес войната няма да се води на бойното поле. Основната борба ще се води в областта на икономиката. Трябва да е ясно на всички, че сега Украйна може да продължи да съществува като държава, ако годишно ѝ се отпускат кредити в размер на 30 милиарда долара. Подобни средства никой не е в състояние да дава, особено като се има предвид, че надеждата да бъдат върнати и минимална“, категоричен е анализаторът.

„В условията на пълно разрушаване на страната като единно цяло може да се каже, че в близките 3 г. Украйна може да стигне до състояние left-stay на Сомалия, ако Европа разбира това , ако реално оценява процесите, които се развиват там, а не гледа на ситуацията през розови очила. Европа повече от Русия е заинтересована от разрешаване този конфликт. Ако Европа продължава да гледа безучастно, Украйна ще се разпадне и това ще стане след 3 до 5 години“, прогнозира Евсеев.