Президентът Румен Радев подкрепи идеята на социалистите да получи правото да назначава ръководителя на новата структура. “Съгласен съм с предложението президентът да назначава председателя на тази агенция. Не съм се произнесъл какъв трябва да бъде точно органът – това е въпрос на бъдещи дебати, но здравата институционална логика диктува това да става с участието на държавния глава”, изтъкна Радев. Изявлението му директно го сблъсква с правителството, което записа в собствения си законопроект, че председателят на органа трябва да бъде определян от Народното събрание.

Радев обаче даде да се разбере, че смята този подход за несполучлив. “Как можем да си представим, че парламентарното мнозинство ще избере този човек, и ще бъде ли той в състояние да разследва правителството, ако то е излъчено от същото това парламентарно мнозинство – няма логика”, посочи държавният глава. По думите му законопроектите на ГЕРБ и БСП имат различен фокус – единият върху превенция и профилактика, а другият – върху разследване и обвинение. “Борбата с корупцията не може да става само с превенция. Не по-малко важни са разследването, обвинението и наказанието. Очаквам един комплексен подход, който да включва всички необходими мерки”, обобщи президентът. Той открои борбата с корупцията като приоритетна тема на новия политически сезон. И напомни, че с тази цел свиква Консултативния съвет за национална сигурност на 9 октомври.

Управляващите не показаха с нищо, че са променили позицията си по въпроса. Правосъдният министър Цецка Цачева заяви, че избирането на председателя на органа от парламента е единственият начин да се постигне прозрачност, публичност и отчетност. А зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов допълни, че именно този подход дава гаранция, че няма да има политическа намеса. Двамата говориха по темата на обществено обсъждане на правителствения законопроект, което правосъдното министерство организира съвместно с парламентарната правна комисия.

На дискусията проектът понесе сериозни критики, както от страна на държавни институции, така и от съсловни и неправителствени организации. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че оперативно-издирвателните способи, които ще може да ползва антикорупционният орган, са дефинирани “изключително неточно”, а някои от тях – като оперативното внедряване и оперативния експеримент, дори нямат легално определение и използването им би довело до “пряко посегателство върху правата на гражданите”. Най-смущаващо според шефа на държавното обвинение обаче е предвиденото ползване на доброволни сътрудници. “Формирането на контингент от доброволни сътрудници, които на всичкото отгоре притежават и имунитет срещу даване на показания пред органите на досъдебното производство и съда, е недопустимо и крие изключително големи опасности”, предупреди Цацаров.

Подобни опасения изразиха и другите участници в обсъждането. “Възложените методи по оперативно-издирвателна дейност в голямата си част се доближават по съдържание с разследващите функции, за които иначе се декларира, че тази комисия няма да може да извършва”, заяви Атанас Атанасов от Съюза на съдиите в България. А Александър Кашъмов от “Програма Достъп до информация” напомни, че България и Русия са единствените европейски държави, които са осъдени в Страсбург заради неадекватен режим на тайно следене.