Спомня ли си някой при инцидент със смъртта на дете, вестникарски публикации и телевизионните репортажи да се изпълнят със съболезнования за семейството? Например неотдавнашния, при който дете беше убито от куче? Или удушеното дете, за което държаха в ареста майката, пък после се оказа, че не е тя убийцата?

Защо за министъра на транспорта Московски беше оказано такова специално отношение? Нямаше репортер да го причака, да пъхне микрофон под носа му и да го пита как се чувства? При катастрофи като в Хитрино репортерите бродеха сред осиротели хора, загубили близки, да ги разпитват как са. Тук не смеят да съобщят нищо повече, освен че се разследва. Кое се разследва? „Моторната шейна убиец”? Неравността на пътя (където всъщност няма път)?

В случая с детето на Московски пак има катастрофа. Транспортен инцидент. Какво се прави при транспортен инцидент? При транспортно произшествие със смъртен случай задължително има следствие, задължително се взима проба за алкохол, веднага на място. При констатации за несъобразена скорост, водачът получава обвинение, независимо дали е употребил или не алкохол.

Няма въпроси в медиите дали законните действия са приложени към министъра, дали му е взета алкохолна проба, дали са разпитани свидетели, които са били с него на Боровец, какво са правили преди да се качи на шейната. Имало неравност… Ами то моторните шейни вървят през неравности, не са за асфалтов път. Има всеобщ призив да оставим човека, да уважим скръбта на семейството, той е наказан достатъчно и т. н. Уважихте ли скръбта на който и да е друг, загубил детето си, близък?

Следват още въпроси, незададени от медиите:

В Канада деца до 6 г. е забранено да се возят на сноумобил (моторна шейна). Във Финландия деца от 4 до 14 години се возят само в ремарке, теглено от сноумобил – то е с високи бордове, безопасно. В БГ няма правилник, защото министерство на транспорта не е въвело. Има някакви правила на фирмите, които дават под наем – инструктаж, шофьорска книжка за водача. Ама дори да има правилник, за министър може всичко.
И ако няма правилник, отговаря ли на здравия разум да возиш 4-годишно дете на моторна шейна? И това го прави министър на транспорта, трети мандат? В работно време, петък около обяд? Медиите не поставят тези въпроси.

Има Наказателен кодекс, който добре е квалифицирал причиняването на смърт по непредпазливост. В такива случаи обвинения получават и родители, които са причинили смъртта на децата си. Например при несъобразена скорост на пътя. Да се блъснеш в дърво без участие на друго превозно средство в инцидента неминуемо води до извода „несъобразена скорост”. Най-малко. Има и съдебна практика да бъдат съдени родители при такива инциденти – на пътя и др. Министърът попада изцяло под тези текстове на закона. Но не се ли опитват да го оправдават и прикриват?

И още липсващи въпроси – каква шейна е карал министърът? Под наем ли я е взел (между 90 и 130 лв. на час, издават документ)? Лична (около 25 хил. лева)? Или са му дали да покара нечия? Която може да се окаже негова лична със задна дата. Ако е служебна, разбира се е нарушение на някакви правила за ползване. Бави се отговорът на тези въпроси от следствието, нито ги зададоха в медиите, нещо смутолевипха за лична моторна шейна.
Циганинът, който остави детето си без надзор и го уби кучето, беше арестуван, заедно с още двама. И сигурно ще го съдят. Министър Московски е под специални грижи на телевизиите – те му изказват съболезнования. И в тоталитарните медии отпреди 1989 г. не е имало такива репортажи.

В нормална правова държава след такъв инцидент министърът на транспорта веднага ще подаде оставка.

Първо, да не пречи на следствието. Второ – адекватен ли е такъв човек за министър на транспорта? Щом взима такива неадекватни решения за детето си, какво ли е като министър?
Самият премиер веднага трябваше да го отстрани, да му поиска оставката. По-късно неизбежно ще трябва да реши този въпрос – защото какво ще обяснява на колегите си от ЕС за тоя инцидент? Покарал малко министърът, пък се блъснал в дърво… Без да има друга кола, шейна на пътя. Но у нас се носят едни милозливи призиви – да замълчим. Да мълчим, ако се опитват да го измъкнат от отговорност? Ако се опитват да прикриват негова вина? В случая има опит да се оневини човек, първо, защото изпитва страдание, второ – защото е министър.

Ако някой обикновен циганин беше попаднал в такава ситуация, телевизиите щяха да го разпънат на кръст, и нямаше да има такива реакции на сантименти и призиви за траур. Понеже е публична личност – не може да се коментира, да замълчим? И дори, ако някой задава въпроси за инцидента, се сипят обвинения, че той прави политика от трагедията. Ами, като е министър, няма начин да не се превърне в политика. А каква политика е медии да изказват съчувствие, да се прикрива информация, следствието да се прави на тъмно, с всички съмнения, че може да бъде покрита вина на министъра? Медиите в случая изцяло обслужват политическата власт, а публиката от съчувствие също е готова да си затвори очите.

***
Автор: Иван Бакалов

Източник: e-vestnik.bg