Христо Иванов освен бивш министър на правосъдието. С големи съкращения публикуваме някои негови съображения относно съдебната реформа и нейното опраскване – друго си е твой човек да ти обясни нещата. Текстът е копиран от “Фейсбук” профила на г-н Иванов, където любознателните могат да се запознаят с цялото негово съдържание.

***

Понякога демокрациите биват разклащани от резки и ярки събития, например протичащия контрапреврат в Турция или разкритията относно ролята на ложата Propaganda Due в Италия през 70-те години на XX век.

Друг път демокрациите се разлагат почти неусетно. Не с преврати, дори не и с агресивни законодателни действия, както това става в Унгария и Полша.

Понякога разпадът е въпрос на комбинация от мълчаливо съгласие между тези, от които зависи да прилагат демократичния модел, и безсилна пасивност от страна на гражданите.

Изобщо не се налага конституцията, законите, принципите, гарантиращи върховенството на правото да бъдат отменяни формално. Те не пречат никому, дори осигуряват удобен камуфлаж. Просто властовата практика е съвсем друга.

…Действието на формалните норми се суспендира мълчаливо и през повечето време и за повечето граждани – незабелязано.

По израза на големия Живко Сталев това е “нормативната сила на фактическото”

Последните дни дават още добри примери в тази насока.

В Турция Ердоган има пълно мнозинство в парламента, смачкал е опозиция и преса и провежда брутална чистка на всички възможни гнезда на несъгласие.

У нас такива мерки не се налагат.

Парламентът се е напълнил с безименни (дори и да са с гръмки прякори, като например Ревизоро) законодателни магураджии и трафиканти, които сменят толкова формации, спонсори, позиции, че практически стават неуловими за общественото мнение.

Това е една бозава шаячна маса, която препълва пленарната зала и от която всъщност зависи управлението на страната, законодателството и прокарването на всякакви лобистки интереси.

Обединени са и са силни, но за пълнота на този парламентарен модел на фасадата на Събранието трябва да се запише и вторият им принцип: “Пачавра леке не хваща”.

В Турция се опитват да ликвидират отстояващата независимостта на съдиите организация YARSAV с брутални арести, у нас натискът срещу Съюза на съдиите е банализиран до незабележимост (поне откак Цветанов, този повелител на бозавата шаячна маса, се научи да стои в сянка). (…)

Правителството се бие в гърдите, че прави реформи, цени върховенството на правото, бори се с корупцията и както чухме, гарантира проевропейския и пронатовски избор на България.

На практика обаче съдебната реформа беше изпразнена от съдържание до възможната крайност.

Знаейки, че неформалният властови модел, основан на страхуване, деморализация и негативна селекция, е непокътнат, оставиха някаква привидност на съдийско самоуправление, колкото да имат алиби за тоталния отказ от реформа на прокуратурата.

Борбата с корупцията е сведена до периодични панаирджийски сценки на най-високо ниво, все по-абсурдно боричкане с един закон, който няма да промени нищо, що се отнася до системната корупция на най-високо ниво, и преквалифициране на главния прокурор в параполитически играч и гражданин, споделящ свои коментари със и относно медиите. А, и да не забравяме: за всичко това си имаме нарочен координатор по борбата с корупцията на ниво вицепремиер, който да може по-добре да обясни в Брюксел тези наши успехи. (…)

През последните две години на всеки няколко месеца се случваха неща, които бяхме свикнали да приемаме за немислими. Отбелязвам това, за да си дадем сметка, че живеем в условия, в които изрази като “пълзящ срив на демократичния институционален ред” и “завладяване на държавата” съвсем не са просто метафори.