Министър Красен Кралев изкара цялата олимпиада на терен – в Рио. Кепенците хлопнаха, в олимпийското село се мете, светът се връща към делничните си грижи, а министърът даде интервю отчет за “Труд”, част от което препечатваме.

***

“Труд”: Когато дойде олимпиада, идват и въпросите за парите. Как се разпределят например?

Красен Кралев: В спортното министерство се стараем по максимално обективен и точен начин да разпределяме парите за федерациите. Тези федерации, които спечелиха медалите, са именно тези, които са си заработили и получават най-голям ресурс. И има защо – те работят най-добре. Комунизмът свърши. Не може от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите. Трябва да си заслужиш парите. Който работи, ще получи повече средства от държавата, за да може да обърне внимание на детско-юношеските школи, на обучението на треньорите, на кадрите.

Т: От десетилетия се говори за реформа в спорта. Ще я дочакаме ли?

КК: Първо трябва съвсем скоро да се приеме новият Закон за спорта, защото е изключително важен за реформата, която правим. Още малко търпение е необходимо. Моят екип е наясно, че нашият народ е много взискателен и критичен към нас. И искам да призова за още малко търпение, за да извървим нашия път докрай. Реформите ще бъдат тежки и болезнени, но в името на доброто на българския спорт.

Т: Звучите оптимистично, въпреки че България е на 65-о място в класирането по медали.

КК: Да, можем да започнем движение нагоре, можем. Да са здрави всички спортисти, които ни зарадваха сега в Рио 2016. Те са пример за децата. А мъжете от нашия олимпийски отбор трябва да се поучат от жените, които бяха бойци. Някои ми се смееха, че подарявам на отбора икона с Богородица, но това си остава за тяхна сметка. (…)

Т: Кое е това малкото, което не достига?

КК: За мен това е концентрацията в най-важните моменти. Мисля, че е задължителна вече работата с психолог. За борбата и бокса например. Близо съм до тях и виждам и потенциал, и желание, но по време на срещите се губи концентрация на моменти. И смятам, че ако малко се поработи с психолог, нещата ще си дойдат на мястото. Съдиите в много спортове са фактор и най-вече в бокса, където на Даниел Асенов и Симеон Чамов реферите попречиха да продължат напред. Трудно е да кажа дали щяха да вземат медал, но поне да влязат в битка, да стигнат до четвъртфинал, да опитат силите си. Станимира Петрова също разполага с огромен потенциал, но не можа да се реализира. В джудото също има психологически проблем. Не може Ивайло Иванов да е да четвърти в световната ранглиста и да се притеснява от противниците си. Трябва да е обратното и затова се налага да потърсим съдействие от психолози. Водещите в спорта държави го практикуват, а ние подминавахме този подход. И затова от година и половина повтарям, че трябва да го направим.

Т: Как приемате критиката, че присъствахте на цялата олимпиада? Може би трябваше да сте в София зад бюрото? (Втората част на въпроса ни скъса сърцето – б.р.)

КК: И тогава щяха да ме питат защо не съм в Рио да видя какво става. Наясно съм. И смятам, че решението ми беше правилно. Тук в бойна обстановка реално видях какви са ни проблемите в спортовете, в които имахме представители. Това беше най-тежката боева обстановка, в която можех да ги видя. Това е нещо като стрес тест. Поставяш ги в екстремни условия и виждаш къде е проблемът. И преди съм имал представа какво трябва да направим, но в момента с всяка федерация се чувствам готов спокойно и без “лирични отклонения” да правим анализи и планове. И така да се подготвим максимално не само за следващата олимпиада. Има и световни, и европейски първенства, които ще са част от плана Токио 2020.