Най-малко два пъти само за една нощ пред многочислените шествия и митинги по повод една година от опита за преврата от 15 юли м.г. турският президент Реджеп Ердоган обеща да бъде върнато смъртното наказание. В словото си пред множеството на моста над Босфора Боазичи, който след превратната нощ от миналото лято се нарича “Героите на 15 юли”, държавният глава даде дума, че ако в парламента бъде внесено искане за възобновяване на екзекуциите и то му бъде предоставено, той ще го одобри.

По-късно, в речта си пред парламента, започнала в 2,32 ч. – в часа на първата бомба, ударила сградата точно преди година, след масовите призиви за възстановяването на смъртните присъди, той изрази убеждение, че парламентът ще подкрепи подобно искане.

“Мине ли това, приеме ли се в парламента, аз ще го разпиша”, обеща Ердоган. “Оттук нататък подсъдимите за участие в метежа ще се явяват в еднакви оранжеви униформи като онези в Гуантанамо. Свършиха добрите дни за фетулахистите”, заяви президентът и се зарече, че “ще бъдат откъснати главите на всички коварни предатели”.

Той обаче прогнозира, че миналогодишният опит за преврат няма да е нито първи, нито последен. “Ние знаем кой стои зад организацията ФЕТО, зад ПКК и “Ислямска държава”. Но първо ще откъснем главите на тези предатели. Ние сме правова държава. Когато парламентът вземе решението си по въпроса за смъртното наказание и то дойде при мен, аз ще го подкрепя. Защото видях с очите си как огънят гори там, където падне, когато посещавах домовете на загиналите и мъчениците ни. Някои казват едно, други друго. Ами идете и питайте тези семейства какво мислят. Приказвате си, защото не изпитвате тяхното страдание. И няма да слушам нито Ханс, нито Джордж”, заяви Ердоган.

По-рано през деня областният прокурор на Анкара Юксел Коджаман посочи, че не вижда възможност за нов опит за преврат, тъй като хората на Гюлен са стопили мощта си и не вижда голяма опасност. Той подчерта, че всички ще получат утежнени доживотни присъди и няма да видят слънчевата светлина повече. “Да треперят! Досега сме отворили 33 дела, 3940 свидетели са разследвани, има 2727 в затвора. Имаме 11 325 преписки, заподозрените са 57 565 души, общо зад решетките са 9271. Приключихме всички разследвания срещу съучастниците в опита за преврат. Имаме още дигитални доказателства за обследване, пристигат показания на нови свидетели, но свършихме доста добра работа”, посочи прокурорът на Анкара.

Стотици хиляди турски граждани отбелязаха първата годишнина от неуспешния опит за преврат, последван от масови арести, уволнения и разделение в обществото, предаде Ройтерс. Море от хора, развяващи национални флагове, се събра в Истанбул, за да чуят речта на президента Реджеп Тайип Ердоган. Точно в полунощ на мобилните си телефони хората получиха гласови съобщения от президента Ердоган. С тях той ги поздравява по случай националния празник и пожелава “на мъчениците милост, а на героите здраве и благополучие”.

Турската футболна федерация обяви, че думата “арена” е била премахната от имената на всички стадиони в южната ни съседка.  Мярката бе изпълнене само 1 ден, след като министърът на спорта нареди това, по желание на президента Реджеп Ердоган.

В петък Ердоган изрази мнението, че понятието “арена” е свързано с Древен Рим, където “хора са били разкъсвани от животни”.  Президентът още изтъкна, че думата не съществува в турския език. Така някои от големите футболни клубове в страната трябваше бързо да променят имената на стадионите си. “Тюрк телеком арена” на Галатасарай (Истанбул) вече се казва “Али Сами Йен Спортс Комплекс Тюрк Телеком”. Изпълнителният директор на рекламодателя Пол Дауни изрази подкрепа за призива на президента.

Същото се случва и с друг голям стадион, брандиран от телеком – “Водафон Арена” на Бешикташ става “Водафон Стадион”. Сред другите променени имена са “Тимсах Арена” на Бурсаспор, “Торкуарена” на Коняспор, “Медикал Парк Арена” на Трабзонспор и “Мерсин Арена” на Мерсин. Мярката засяга и най-голямата спортна зала в страната – “Юлкер Спортс Арена”.

Междувременно турските власти обявиха, че над 50 000 души остават в ареста заради опита за преврат срещу Ердоган през юли м.г. Съдебни действия са предприети срещу над 154 000 души, но само около една трета към момента са задържани. Това служители на полицията, съдебната система и армията. Властта в Турция смята организацията ФЕТО, свързана с проповедника Фетхулах Гюлен, за отговорна за опита за военен преврат. Задържаните са обвинени във връзки с движението на Гюлен.

Панацеята за всички болежки на Турция е на една ръка разстояние, ако вярвате на Реджеп Ердоган: резултат “да” на референдума на 16 април ще възстанови сигурността и стабилността, обещава държавният глава. Опозиционните лидери предупреждават, че преминаването към президентска система на управление, каквото е предложението на Ердоган, ще заплаши демокрацията в страната. Чуждестранните наблюдатели се учудват на подобни изказвания. Все пак в доста демократични държави президентът има най-големи правомощия, като сред тях са и САЩ. В случая на Турция обаче терминът “президентска система” се използва като съкратено название за пакет от конституционни реформи, които – ако бъдат одобрени – ще са най-радикалната политическа промяна от създаването на съвременната република през 1923 г.

Критиците, сред които е и Венецианската комисия към Съвета на Европа, се опасяват, че новата конституция ще постави началото на превръщането на страната в авторитарна, откъдето няма да има връщане назад. В основата на реформата е предложението на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) сегашният парламентарен модел на управление да бъде заменен от президентска система, като изпълнителната власт премине в ръцете на Реджеп Ердоган. Той ще бъде държавен глава и ще оглавява правителството – на хартия, както колегите си в САЩ, Мексико или Кипър.

Ердоган дава за пример американския модел, за да успокои страховете от авторитарно управление, но също така настоява, че Турция ще създаде своя собствена система. През януари правителството най-накрая представи плановете за неговия “турски” модел, като предложи силна президентска изпълнителна власт и значително намаляваща роля на парламента. В доклад на Венецианската комисия, разпространен преди около месец, са установени “малко прилики” между предложенията на Турция и американския модел. Отбелязва се също, че конституционните поправки “ще дадат значително повече власт на президента, и съдържат по-малко разделение на властите”, отколкото в САЩ – аргумент, който повтарят много от противниците на Ердоган.

“Президентска система не означава задължително ерозия на разделението на властите”, казва Айкан Ердемир от базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите и бивш депутат от основната опозиционна Народно-демократична партия. “Президентство по турски е рецепта за бедствие. Който и да получи толкова голяма власт, ще има възможност да злоупотребява с нея”.

Силен президент…

Действащата турска конституция предвижда основно представителни функции на държавния глава, като по-голямата власт е в ръцете на премиера и на парламента, поне на теория. След като през 2014 г. Ердоган стана първият президент на Турция, избран пряко от народа, след като повече от десетилетие беше министър-председател и лидер на ПСР, той увеличи правомощията си доста извън установените в конституцията ограничения. Обявеното извънредно положение след неуспешния опит за преврат от 15 юли м.г. му позволи да управлява с укази.

Според новата конституция временната власт, дадена на Ердоган от Закона за извънредното положение, ще стане постоянна. Парламентът ще си върне законодателната роля, но президентът ще може да заобикаля парламента, като издава укази, имащи силата на закон. “Това е промяна на парадигма”, казва Бертил Емра Одер, която е преподавател по конституционно право в истанбулския университет “Коч”. Според нея президентските укази трябва да бъдат одобрявани от правителството – контрол върху дейността на президента, която няма да съществува, ако референдумът се увенчае с успех за ПСР.

Конституционните промени премахват ролята на министър-председателя. Вместо това Ердоган може да си назначи един или двама вицепрезиденти. Държавният глава също така може да си назначава свой кабинет, като избира и уволнява министри и други висши чиновници, без да е необходимо одобрението на парламента. Той ще отговаря за годишния бюджет и за политиката по националната сигурност. Освен всичко това президентът може да бъде партиен. Сега действащата конституция изисква държавният глава да е неутрален и да се откаже от партийната си принадлежност – закон, за който недобре запознатите наблюдатели в Турция може да не знаят, но Ердоган наруши закона и след като стана президент, често участва в кампании като представител на ПСР.

… и отслабен парламент

Парламентът ще запази някои от правомощията си – да обявява война, например. Правото му да контролира изпълнителната власт обаче е ограничено според новата конституция. Президентът запазва правото си да разпуска парламента, когато поиска, а депутатите разполагат с малко възможности, за да отстранят държавния глава; процедурата по импийчмънт е сложна, като за нея е необходима подкрепата на абсолютно мнозинство в парламента и одобрението на Конституционния съд. Президентът пък назначава част от членовете на Конституционния съд.

Промените в конституцията също така отменят контрола върху работата на изпълнителната власт, сред които правото на парламента да налага цензура, да гласува вот на недоверие или да бъдат задавани въпроси за работата й. Депутатите могат да задават само писмени въпроси. “Неефективността на процедурите по импийчмънт, например, не може да се приема като достатъчно разделение на властите”, казва Одер.

Законодателната власт на парламента също ще бъде отслабена. В момента държавният глава може да връща закони, за да бъдат преразгледани, но депутатите могат да не се съобразят с възражението му с обикновено мнозинство. Според новата конституция президентът може да наложи вето на всеки закон – правомощие, която парламентът може да отхвърли само с абсолютно мнозинство.

Ердоган и привържениците му смятат, че тези промени ще намалят нестабилността и ще предотвратят изпадането в политическа безизходица чрез създаването на конкуриращи се центрове на властта. Правителството отхвърля съмненията, че новата конституция може да създаде условия за още по-авторитарно управление, като настоява, че промените ще дадат повече права на гражданите, а не на президента.

“Безпристрастно” правосъдие?

На пръв поглед силно политизираната правосъдна система в Турция ще бъде заменена от по-добра според новата конституция. В мирно време военните съдилища няма да съществуват. Съдилищата ще трябва да действат “безпристрастно” – но според критиците тази поправка се обезсмисля от новите правомощия, дадени на президента. Новата конституция ще даде право на Ердоган да назначава четирима от 13-те членове на Съвета на съдиите и прокурорите – висш съдебен орган, който наблюдава назначаването и отстраняването на съдии и обществени прокурори – освен министъра и зам.правосъдния министър, които също са в съвета. Останалите 7 членове се избират от парламента.

В момента Ердоган избира само трима от 22-мата членове на съвета, а според конституцията избраните от него трябва да са политически неутрални. Венецианската комисия е на мнение, че с изискването за безпристрастност президентът може да контролира целия съвет, ако неговата партия има три пети от мнозинството в парламента. (ПСР има 13 места по-малко от необходимото мнозинство). “Това ще постави независимостта на съдебната система в сериозна опасност”, се казва в доклада на комисията. “Поемането на контрола над тази институция … означава да се поеме контрол над съдиите и прокурорите”.

Освен трансформирането на Турция в президентска република, новата конституция съдържа и доста по-малки промени, сред които намаляването на минималната възраст на кандидат-депутатите от 25 г. на 18 г. и увеличаване на броя на местата в парламента от 550 на 600. Парламентарните избори ще се провеждат на всеки 5 години, вместо на четири, а президентските ще бъдат заедно с тях. Държавният глава ще има право само на два пълни мандата, но ще може да кара и де факто трети мандат, ако има предсрочни избори. Предложените промени трябва да влязат в сила през 2019 г. и така Ердоган ще може да управлява Турция до 2029 г. – в случай че промените бъдат одобрени на референдума. Последните проучвания показват, че резултатите ще бъдат близки, като гласовете “не” са малко повече пред “да” на привържениците на правителството.

Турският президент Реджеп Ердоган поднови обвиненията си в нацизъм към холандските власти и заяви, че западноевропейската страна ще си плати за това, че изгони близък до него министър и не допусна на своя територия митинги в подкрепа на инициирания от него референдум, съобщават световните агенции.

„Те със сигурност ще си платят и освен това ще се научат какво е дипломация. Ще ги научим на дипломация”, заяви в Истанбул държавният глава. По-рано днес в града гневни демонстранти щурмуваха консулството на Холандия и развяха над него червения флаг с полумесец.

Според него само фашистки режим не би допуснал външния министър на друга държава. Социалната министърка Фатма Кая влезе с кола в Холандия, след като колегата й от МВнР Мевлют Чавушоглу не получи разрешение да долети от Анкара.

Официалната турска позиция е, че „извинението не е достатъчно”, като на посланика на Холандия беше „препоръчано” да не се връща в южната ни съседка. Холандският премиер Марк Рюте определи това като „изнудване”.

Ердоган благодари на френските власти, които разрешиха на Чавушоглу да говори пред турци в Мец.

Той днес се завърна от визита в Москва, в която с руския си колега Владимир Путин препотвърдиха поетия курс на сближаване между двете страни. Ще бъде засилен дипломатическия обмен на информация и ще се търсят общи пътища за край на сирийския конфликт.

Русия, за разлика от западните страни, не е изразявала притеснения от процесите на концентрация на власт и масовите арести в Турция след опита за преврат. Според ред страни от ЕС, референдумът, иницииран от Ердоган, ще доведе до отдалечаване на южната ни съседка от принципите на демокрацията.

Холандското правителство оттегли разрешението за кацане на самолета на турския външен министър Мевлют Чарушоглу, който възнамеряваше да говори на митинг в Ротердам относно предстоящия референдум за промяна на конституцията в Турция, предава Адошиейтед прес.

Чавушоглу заяви днес, че ще отиде на митинг в Ротердам, въпреки че кметът Ахмед Абуталеб забрани посещението му. Турският министър заплаши холандските власти с тежки санкции, ако попречат на визитата, предаде Франс прес.

“Отивам в Ротердам днес. Ще наложим тежки санкции на Холандия, ако попречи на посещението”, каза Чавушоглу пред телевизия Си Ен Ен Тюрк. Той възнамерява да говори на митинг на турската общност в подкрепа на предстоящия референдум за разширяване на правомощията на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Самият Ердоган реагира остро като нарече холандците “нацистки останки, фашисти”, повтаряйки сходни нападки с тези, които по-рано отправи към Германия заради отказани митинги. Преди дни турският президент сравни действията на Берлин с нацистки практики, което предизвика силна критика от страна на Германия. Външният министър Зигмар Габриел заяви, че сравненията с нацистка Германия са граница, която не може да се пресича.

“Ще видим, Холандия, как след това твои самолети ще летят в Турция. И говоря за дипломати, а не за обикновени граждани”, заяви Ердоган на митинг в Истанбул, цитиран от ТАСС

По-рано Чавушоглу освен това заплаши, че ако Европейският съюз не либерализира визовия режим за турските граждани, Турция ще отмени споразумението с ЕС за ограничаване на миграцията, съобщи Ройтерс.

Австрия, Швейцария и някои градове в Германия вече забраниха провеждането на подобни митинги във връзка с насрочения за 16 април референдум, който може да трансформира южната ни съседка в президентска република.

Готвач от турския опозиционен вестник “Джумхериет” е в ареста, обвинен за обида на президента Реджеп Ердоган. Той е казал, че няма да прави чай за лидера на странатa, предадоха агенциите.

Ежедневникът “Джумхуриет” многократно е бил мишена на властите. Десет от редакторите и ръководителите на вестника бяха арестувани миналия месец. Изданието съобщи днес, че готвачът от стола Сенол Буран е задържан от наказателния съд в Истанбул след арестуването му на 24 декември.

Бившият главен редактор на “Джумхуриет” Кан Дундар избяга в Германия по-рано тази година, докато обжалваше наказание за лишаване от свобода. Той бе обвинен в разкриване на държавни тайни. Критиците на Ердоган го обвиняват в посегателство върху свободата на словото, особено след опита за преврат срещу управлението му от 15 юли.

Турската прокуратура е поискала постоянен арест за съпредседателя на прокюрдската Народна демократическа партия на народите Селяхатин Демирташ, който е сред задържаните преди ден опозиционни политици. Според информация на “Хабертюрк” прокуратурата настоява за постоянното задържане под стража и на останалите арестувани членове на партията.

Очаква се, че Демирташ ще бъде обвинен лично за създаване на престъпна група, членство във въоръжена терористична организация, пропагандиране на тероризма, обида срещу президента и подстрекателство на населението, предаде ТАСС. Според редица политици и част от турското население Демократичната партия на народите на Демирташ вероятно работи в интерес на Кюрдската работническа партия (ПКК), която властите обявяват за терористична организация.

В нощта срещу петък двамата съпредседатели на прокюрдската партия бяха арестувани, а централата на партията бе блокирана от полицейски коли и бронетранспортьори. По време на операцията достъпът до социалните мрежи в Турция бе затруднен. В петък сутринта Диарбекир, най-големият град в Югоизточна Турция, където живеят предимно кюрди, бе разтърсен от експлозия. Най-малко осем души загинаха, а над 100 са ранени в резултат на взрив на кола бомба.

Освен Демирташ и Юксекдаг са задържани още 9 депутати от третата по големина партия в турския парламент. Заповеди за арести са издадени на още двама депутати, но те са в чужбина. Депутатите имат имунитет, но специално този на представителите на прокюрдската партия бе снет по-рано през годината.
От партията призовават международната общност да реагира срещу преврата, извършен от режима на Ердоган.

Брюксел реагира остро срещу арестите на опозиционни лидери и депутати в Турция. Върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини изрази силното си безпокойство от тези действия. “Изключително съм притеснена от арестите на Демирташ и останалите парламентаристи. Вече се свързахме с властите в Турция. Инициирахме и среща на посланиците на ЕС в Анкара”, обяви тя в туитър.
Германия отзова за консултации посланика си в Турция, съобщи германската редакция на “Локал”, позовавайки се на анонимен източник. Берлин предупреждава Турция, че борбата с тероризма не трябва да се използва като извинение, за да се затвори устата на опозицията.