Posts Tagged ‘„Галъп“’

Над половината българи смятат заплахата от коронавируса за преувеличена

Posted on: април 9th, 2020 by МИГ 1 Comment

Българите имат противоречиви представи и усещания за пандемията. Такъв извод може да се направи от проучване на „Галъп интернешънъл”, проведено на 6-7 април.

Над половината (55%) смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена. В същото време обаче 69%  в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавируса.

Задълбочават се потенциалните социални и икономически проблеми. 22% от запитаните свидетелстват, че са загубили сериозна част от доходите си. 9% казват, че дори са останали без работа. Това е сериозен ръст спрямо предишните две седмици – в края на март онези, които декларираха, че са загубили работа, са били 3 на сто, а седмица по-късно – 6 на сто. Близо една десета от пълнолетното население явно намира, че е загубило основен източник на доходи, и този дял устойчиво расте в последните седмици, посочват социолозите.

Общо 77% приемат, че правителството се справя повече или по-малко добре по отношение на коронавируса. 22% са на противоположното или дори крайно противоположното мнение. Заразата кара хората да стискат палци на текущата власт в своята страна, обясняват от „Галъп”. Затова и кризата дава ситуационен „бонус“ на правителствата.

57% смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, докато 37% са на обратното мнение. Също 57 на сто вярват, че в бъдеще основните сили ще проявяват повече сътрудничество. 31 на сто обаче очакват повече конфронтация.

78% заявяват, че са готови дори да жертват някои свои права, ако това ще помогне за справяне със заразата. 20% по-скоро отказват или съвсем отказват такава алтернатива. Точно преди извънредните мерки съотношението е било 83% срещу 16%. Може би животът при ограничено придвижване е направил повече хора критични срещу забрани, а може и да сработва нетърпеливостта на мнозина заради по-скоро плавния ръст на заболеваемостта у нас, в сравнение с други страни в Европа, предполагат социолозите.

Само 22 на сто се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Почти всички останали са „против“. Всичко това означава, че обществото ни е готово на жертви, но и не губи демократичния си рефлекс, заключават от „Галъп”.

Социолозите на БСП: Мая Манолова води с 8% пред Фандъкова

Posted on: август 27th, 2019 by МИГ No Comments

Лошата инфраструктура, презастрояването и мръсният въздух са сред основните проблеми, сочени от жителите на София. Столицата продължава обаче да дава повече възможности за лична реализация. Софиянци се радват на метрото, на наличието на големи зелени площи и на икономическото развитие на града. В същото време, общата критичност към политиците не подминава и столичния град. Това води и до немалки желания за политическа промяна – които проличават и в хипотетичен сблъсък Фандъкова-Манолова.

Това показват данните на „Галъп“ от телефонен сондаж сред пълнолетното население на Столичната община по актуални общество-политически теми. Сондажът е част от независимата изследователска програма на агенцията и осигурява максимална представителност на данните. Този сондаж е етап от поредица независими проучвания в основните градове на страната в контекста на предстоящите местни избори. От социологическата агенция уточняват, че  такъв тип телефонни сондажи на този етап служат най-вече за формиране на хипотези.

46% от интервюираните смятат, че София се развива по-скоро лошо или много лошо в последните години, 18% са на мнение, че София се развива по-скоро добре или много добре. Малко над една трета смятат, че столицата се движи със средни темпове на развитие.

Като най-големи преимущества на София, респондентите в най-сериозен процент намират големите зелени площи (22%), транспорта (15%), възможностите за реализация (13%) и благоустрояването като цяло (10%). Сред останалите отговори, респондентите са посочили достъпа до културни събития, инфраструктура и т.н.

Като най-големи проблеми в София столичани виждат нерешените въпроси в инфраструктурата на града (13%), презастрояването (12%) и замърсяването на въздуха (10%). Останалите процентни дялове се разпределят сред отговори като проблеми с транспорт, липса на паркинги, чистота и т.н. Оказва се, че повечето проблеми в града са в области, свързани с непосредствената среда на живот – не толкова в икономическите перспективи, колкото в качеството на въздух, улици, зелени площи и т.н. По това София се различава от останалите градове, които „Галъп интернешънъл“ редовно проверява. Навсякъде другаде в страната се изтъкват обикновено икономически и социални проблеми, докато в София, заради по-доброто икономическо развитие, хората явно започват да търсят и по-добра среда за живот.

Половината от интервюираните твърдят, че са удовлетворени от работата на Йорданка Фандъкова като кмет на столицата, 37% не са, 13% не могат да преценят. В същото време от работата на властта в общинския съвет са удовлетворени само 21%, а 60% не са удовлетворени. Останалите се затрудняват да отговорят. Данните показват, че Йорданка Фандъкова все още като че ли не се свързва докрай с управленския модел на ГЕРБ, т.е. продължава да намира и извънпартийна подкрепа.

Вероятно точно заради управленския модел обаче, общото желание за промяна в София е високо. Затова и 56% казват „София да има нов кмет“, а 29% – да остане същият кмет. Останалите се колебаят. Данните свидетелстват ясно, че на принципно ниво общият за общественото мнение в страната критицизъм към властта е достатъчно видим и в София.

Привържениците на ГЕРБ са почти изцяло удовлетворени от Йорданка Фандъкова. Половината от привържениците на партиите от пространството на „Обединени патриоти“ също са удовлетворени. Сред привържениците на БСП неудовлетворените са две трети, но има и известен дял удовлетворени. Най-голямо недоволство от Фандъкова като че ли личи сред привържениците на „Демократична България“.

Когато става дума за промяна на кмета, привържениците на ГЕРБ като цяло не искат такава, но общо една трета са онези от тях, които казват „да има нов кмет“ или се колебаят, т.е. една трета от привържениците на ГЕРБ не могат категорично да номинират Фандъкова за пореден мандат. Привържениците на БСП и „Демократична България“ пък имат най-голямо желание за промяна на кмета. Това желание надделява дори сред привържениците на партиите от „Обединените патриоти“. Желанието за нов кмет надделява категорично и сред симпатизантите на други партии, както и сред дистанцираните от политическия процес.

Резултатите ясно свидетелстват, че има натрупано напрежение срещу познатия в София политически стил. Както обикновено, като отдушник на такова напрежение масовото съзнание търси кандидат, който в по-голяма степен да изглежда надпартиен, непартиен, или дори антипартиен.

Тази хипотеза може да се открои и в отговорите на въпрос за това кое е по-важно за един кандидат за кмет в София – партията или личността. Както може да се очаква, мнозинство от 86% смятат, че по-важен е самият кандидат. Обратното, партията, която издига кандидата е по-важна за 11%. 3% не могат да преценят.

Вероятно и заради това при евентуален балотаж, деклариращите подкрепа за Манолова, сред онези, които твърдят, че със сигурност ще гласуват, са повече от деклариращите подкрепа за Фандъкова – 48% за Манолова срещу 40% за Фандъкова. Останалите не могат да преценят. Разбира се, данните са етапни и няма как да бъдат прогноза за изборен резултат, а и подобна разлика всъщност са само десетки хиляди гласове – това означава, че на този етап е трудно да се прогнозира кой би победил при евентуален балотаж и евентуално явяване на Йорданка Фандъкова и Мая Манолова на него. Разбира се, вероятно ще действат и много фактори, които социологическите методи няма как да отчетат.

Демографските показатели сочат, че на евентуален втори тур, мнозинството от симпатизантите на ГЕРБ биха подкрепили Йорданка Фандъкова, а мнозинството от привържениците на БСП биха подкрепили Мая Манолова. Привържениците на „Демократична България“ на този етап са на практика разделени в две половини, а привържениците на партиите от „Обединените патриоти“ – също, с лек превес за Манолова. На страната на Манолова са и дистанцираните от политическия процес. Наред с поведението на привържениците на десните и на патриотите, именно поведението на обичайно дистанцираните от политиката, а и на младите хора (които също обикновено странят от политическия процес) може да реши евентуален балотаж.

Важно е също какво ще се случи на първия тур – където обикновено по-важна роля играе партийната подкрепа. На този етап, без ясни кандидати, е трудно да се обобщят нагласите за първия тур от кметските избори. По-надеждно, макар и пак хипотетично, могат да се тестват нагласите за избора за общински съвет. Към месец август, сред изразилите намерение твърдо да гласуват, 24 на сто от потенциалните гласове за общински съвет са за ГЕРБ, а 18% са за БСП. 10% за ДБ, 6% за ВМРО (с коалиционни партньори като НФСБ, например).

Марките на формации, които и миналия път вкараха общински съветници, очевидно работят и ДБГ има 3%, СДС има 2%, „Движение 21“ – също 2%, „Глас народен“ и „Атака“ дават резултат от 1%. Същата е величината и при „Воля“, АБВ и „Възраждане“. Под 1% е декларативната подкрепа за ДПС и др. 3% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. Една пета от онези, които твърдят, че ще гласуват със сигурност, още не са решили за кого. Данните, разбира се няма как да са прогноза за изборен резултат. Макар да не е ясно дали и как ще могат да участват и в надпревара за общински съвет, личат също имената на кандидата за кмет Борис Бонев, на Десислава Иванчева – хората ги споменават. Личат и отговори от типа „независим кандидат“ и т.н.

Припомняме, че на провелите се тази година избори за Европейски парламент, социологическата агенция „Галъп“ работеше изключително и само за БСП. В изборния ден, до последния момент, агенцията даваше преднина на социалистите за сметка на ГЕРБ.

В изборното студио на БНТ шефката на „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова обвини „Галъп интернешънъл“ в лицемерие и скриване на реалната картина на нагласите сред избирателите дни преди евровота, припомня изданието.

„Социологията изследва обществени процеси и не мога да приема, че можеш да замениш големите социални процеси и важните социални проблеми с числа, които не са в центъра на обществения дебат“, заяви Димитрова. Според нея личните предпочитания на социолозите са едно, но науката трябва да почива на методология и точност.

На 23 май „Галъп“ съобщи, че по резултати от нейно изследване БСП печели 28-32%, а ГЕРБ – 27-31%. „Афис“ също прогнозира победа за левицата, но други три агенции обявиха на 22 и 23 май, че нагласите са в полза на ГЕРБ – „Тренд“, „Барометър“ и „Маркет Линкс“.

„В разпространените тогава данни се казваше, че към 17 май според агенцията БСП е с потенциален вот между 28 и 32%, а ГЕРБ – с потенциален вот между 27 и 31%. Не излязохме с прогноза тъкмо защото не можехме да разчитаме на актуални данни“, обясни в отговор на обвиненията на Димитрова изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов и определи поведението на шефката на „Алфа рисърч“ като „неколегиално“.

„Галъп“: Доверието в Слави Трифонов е съизмеримо с това към Борисов

Posted on: август 2nd, 2019 by МИГ No Comments

Доверието в премиера Бойко Борисов и в Слави Трифонов е съизмеримо, сочат данните от изследователската програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. 39 на сто са отговорили, че имат доверие на Трифонов, 41 на сто – не. 30% се доверяват на Борисов, а 54 на сто – не. Изследването е проведено по метода „лице в лице“ сред 833 души между 5 и 12 юли.

„Това при Слави Трифонов е преди всичко доверие в човек, който е стоял отстрани на политиката и е бил неин коректив, доверие в телевизионен водещ. А когато влезеш в политиката, започват да гледат на теб по съвсем друг начин и това доверие започва да се харчи”, коментира социологът от „Галъп интернешънъл” Първан Симеонов пред Нова телевизия. „Данните за доверието в Трифонов са сравнително добри. Назад във времето са били и по-добри. Като че ли Трифонов малко изтърва времето”, коментира Симеонов. „В същото време явно си е направил сметка, че и традиционните партии са в упадък. Утре може да се окаже, че той става диспечер в политическия процес. От него може да зависи кой да е на власт”, допълни той.

Според Първан Симеонов от политическия проект на Слави Трифонов е естествено да се притесняват протестните, популистките, патриотичните формации. „Най-големият резерв на Трифонов са млади хора, протестно настроени хора, които биха гласували за пръв път. Това е и добра новина, защото има нова енергия. Това е и лоша новина, защото този тип избиратели са много непостоянни. Разбира се и БСП трябва да се притеснява, защото може да им отнеме донякъде монопола върху протестното и наказателно гласуване”, каза Първан Симеонов.

„ГЕРБ обаче също трябва да се притеснява. Типът на гласоподавателите на Трифонов са били и гласоподаватели на партии като ГЕРБ”, коментира социологът.
„Това, което Трифонов пропагандира, се харесва. Не е изключено да продължи да налага част от този свой дневен ред. Най-опасно за проекта на г-н Трифонов е да не надценят възможностите си, защото подобни проекти вече са виждани в България. Вярвам, че са измислили нещо, с което да са различни”, коментира Първан Симеонов.

87% от българите са на мнение, че проблемът с имотите на Цветанов изобщо не е решен

Posted on: април 5th, 2019 by МИГ No Comments

87% от българите са на мнение, че оставката на Цветан Цветанов от парламента не решава проблема, 6% – че го решава. Останалите се колебаят.

Данните са от експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен от 3 до 5 април сред 801 души на територията на цялата страна. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Сондажът ползва панелна методика.

55% се съгласяват, че в темата с апартаментите на Цветан Цветанов има и морален, и законов проблем; 17% намират най-вече законов проблем, 14% намират само морален проблем, а 6% не намират проблем. Останалите се колебаят.

„На този фон, за първи път онези, които смятат, че БСП може да спечели повече гласове от ГЕРБ на евроизборите, застигат и превишават тези, които не смятат така. 45% смятат, че това е възможно, 40% – че не е възможно, а останалите се колебаят“ – твърдят от „Галъп интернешънъл“.

Подобно е съотношението между онези, които се съгласяват с това, че виновен за този модел е самият Борисов, и онези, които не смятат така.

„Повече от 1/3 от потенциалния електорат на ГЕРБ в сондажа е разколебан в намеренията си да гласува и сега за тази партия. Явно влиянието на продължаващия скандал е сериозно“, констатират от „Галъп интернешънъл“.

По другата тема от последните седмици: 77% от запитаните не одобряват да се опрощават дългове на вероизповеданията. 13% са на обратното мнение и заявяват своето одобрение, а 10 на сто не могат да преценят.

„Галъп“: Доверието на българите към НАТО и Запада укрепва

Posted on: март 20th, 2019 by МИГ No Comments

След индикациите за проблеми в доверието към НАТО през 2016 г., в последните две-три години доверието в НАТО у нас укрепна заедно с доверието в Запада въобще. Като цяло обаче, на Европейския съюз се гледа с много по-добро око, отколкото на НАТО. Стойностите на доверие в Алианса при последното замерване са 38% доверие, срещу 41% недоверие. Това съобщи изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов по време на дискусия по повод петнадесетата годишнина от присъединяването на България към НАТО. Дискусията съвпадна и със седемдесетата годишнина от създаването на НАТО.

„Това са близки стойности и на фона на доверието в българските институции всъщност са добри. Доказателство за последното е и фактът, че на експериментален въпрос да напусне ли България НАТО, 45% отговарят отрицателно, а 26% – положително“, подчерта Симеонов.

Дискусията започна Елена Поптодорова, която даде по-скоро отрицателен отговор на въпроса „Готова ли е България за новите предизвикателства пред сигурността?“. Проф. Стефан Хаджитодоров от Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана запозна публиката с европейските политики по сигурност и отбрана. Йордан Божилов от Софийския форум за сигурност се спря подробно на проблемите пред публичното възприятия за НАТО у нас.

Доц. Николай Стоянов и проф. Янцислав Янакиев от Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ разказаха подробно за българския принос в научните изследвания в сферата на сигурността. Този принос е малко познат в България, но е високо оценен от партньорите.

30% от българите са песимистично настроени към Новата 2019-а година

Posted on: декември 31st, 2018 by МИГ No Comments

Общо 30% са песимистично настроените българи. Други 31% смятат, че 2019 г. ще бъде същата като настоящата година. Това твърди проучване на „Галъп интернешънъл“.

България е по-песимистична на фона на източната част на Европейския съюз. Румъния например показва много по-сериозен оптимизъм.

По отношение на световния мир у нас отново преобладават скептиците. Едва 15% от сънародниците ни очакват идващата година да е по-мирна за света от отиващата си, а 28% са на обратното мнение. Други 38% очакват тя да е същата.

В края на 2018 г. оптимизмът за бъдещето продължава да преобладава в света, въпреки че песимизмът се увеличава, обобщават социолозите. Европейският съюз е все по-песимистичен. Същото е с Русия, докато оптимизмът за следващата година в Съединените щати е най-високият за последното десетилетие.

„Галъп“: Българите оценяват третия кабинет на Борисов с 3,71

Posted on: май 4th, 2018 by МИГ No Comments

Министрите от третото правителство на Бойко Борисов приключват първата си година с добра средна оценка от българските избиратели – 3,71 по шестобалната система. Това показват данните са от независим телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен между 13 и 17 април сред 1000 пълнолетни българи по телефона чрез използване на панелна методика, която обезпечава достатъчна представителност на данните. Максималното стандартно отклонение е ± 3,1 при 50% дялове.

Най-висока средна оценка получава вицепремиерът Томислав Дончев, което явно е признание за експертния му образ и балансиран политически подход. Неговият резултат е добър не само сред поддръжниците на ГЕРБ но и сред по-широка политическа база в дясно-център. Още няколко министри са оценени над средното, сред които са и двамата вицепремиери от Обединени патриоти и четирима “стари” министри от предишни кабинети на Борисов. Ето оценките им в низходящ ред: Лиляна Павлова – 4.12 , Владислав Горанов – 4.02, Красимир Каракачанов – 3,94, Валери Симеонов – 3,85, Теменужка Петкова – 3,78, Николина Ангелкова – 3,74, Николай Нанков – 3,73.

За отбелязване е добрата оценка за Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, които не само за пръв път са във властта, но и представляват сравнително малка политическа сила. По-голямата част от министрите пък получават под средната за кабинета оценка.

Като основни фигури в един кабинет, финансовият министър и вицепремиери са с добри позиции, най-ниски са оценките в най-невралгичните ресори, а ресорите, свързани с европейските фондове и председателство, са в челото. В годините министър-председателят Борисов запазва най-висок рейтинг на доверие в сравнение с всички министри и по този начин в известен смисъл ги “дърпа” всичките напред.

Почти 3 млн. българи смятат, че световната война чука на вратата

Posted on: април 9th, 2018 by МИГ No Comments

53% – около 2.9 милиона пълнолетни българи, смятат, че в момента има реална опасност от глобален военен конфликт.  Това показват данните от експресен сондаж на Галъп нтернешънъл, проведен 3 и 4 април сред 801 пълнолетни българи по телефона.

34% от запитаните (близо 1.9 милиона души) пък смятат, че е по-скоро вероятно (28%) или е много вероятно (6%) в идните няколко години някоя от глобалните ядрени сили действително да използва ядрено оръжие. Все пак, мнозинството не очаква ядрен конфликт – общо 63% казват, че това е малко вероятно (44%) или и е изключено (19%), а останалите се колебаят.  На този все по-тревожен външен фон българите явно харесват балансираната външна политика. В същото време обаче искат и далеч по-безкомпромисна вътрешна политика.

62% намират, че Борисов се справя добре с външнополитически дейности като председателството на Съвета на ЕС и дипломацията. 30% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Явно обществото ни одобрява по-скоро балансираните външни действия, които са характерни за Борисов, коментират социолозите. Доказателство за това е и отношението към преговорите с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. 62% приемат, че с него е необходимо да се преговаря, а 33% смятат, че преговорите са излишни, допълват от Галъп Интернешенъл.

В същото време обаче обществото ни явно продължава да очаква далеч по-ефективни и твърди действия срещу проблемите в страната и особено спрямо корупцията. Така например скорошните акции на прокуратурата в болници срещат практически единодушно одобрение – 93%. Радикални позиции като тези на Валери Симеонов срещу рекламата на хазарт, например, също срещат солидна подкрепа – 71% и т.н.

Данните са от експресен сондаж по актуалните в последните седмици теми, проведен на 3 и 4 април сред 801 пълнолетни българи по телефона с ползване на панелна методика, която обезпечава достатъчна представителност на данните. Независим от външно финансиране. Максималното стандартно отклонение е ± 3.5 при 50% дялове.

”Галъп”: 3,2 млн. българи вярват в Бог

Posted on: април 2nd, 2018 by МИГ No Comments

Близо 3.2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2.8 милиона се самоопределят като истински религиозни. Преди най-големия православен празник – Възкресение Христово, близо 4.6 милиона пълнолетни българи (от около 5.5 милиона пълнолетни българи у нас) се определят като източноправославни, а 500 000 – като мюсюлмани. Това показват данни от националнопредставително изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 9 и 16 март март сред 772-ма пълнолетни българи.

Оказва се, че принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас – България е малко под средните нива на религиозност в света. 2.2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4.6 милиона заявени източноправославни християни, тези 2.2 милиона показват, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията, коментират социолозите.

В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е всъщност високо на фона на всички останали институции – макар и с колебания. 83% от пълнолетните българи определят себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или около 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят.

Като истински религиозни хора обаче у нас се определят само половината от пълнолетните българи – изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в партньорство с УИН още преди година и половина показа, че в България 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на около 2.8 милиона души.

По света 62% от хората се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят. 58% твърдят у нас, че вярват в Бог, а това са близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71%.
Изводът е, че самоидентификацията „източноправославен“ не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана – ако се съди по общественото отношение към Църквата.

Църквата у нас се ползва с високо доверие на фона на повечето институции, макар че и недоверието не е малко (41% сега заявяват доверие, а 36% – недоверие). Години наред доверието остава на нива над 40%, достигащи и до над 50% и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на Църквата.

Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, разбира се, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява – включително и в нашето общество. Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на Църквата, коментира още от „Галъп“. Преди дни пък изследване на агенция „Тренд“ показа, че 40% от българите вярват, че съществува тайно общество (илюминати), което управлява света, а три четвърти от хората у нас (75%) са убедени, че петричката врачка Ванга е истинска пророчица. 29% от българите вярват в съществуването на извънземни, а 14%, че извънземни живеят сред хората, вероятно под формата на рептили.

„Галъп”: Едва 19% одобряват Истанбулската конвенция

Posted on: февруари 13th, 2018 by МИГ No Comments

86% от българите вече са чули за Истанбулската конвенция. Това на практика означава всички. Сред чувалите обаче 58% не одобряват България да я приеме. Едва 19% са „за“. Съотношението е приблизително три към едно, а останалите се колебаят. Това показват данните от изследване на социологическата агенция „Галъп“, независимо от външно финансиране.

Във всички социални групи преобладава отрицанието към конвенцията. Известно изключение са привържениците на ГЕРБ, където близо една трета приемат документа, а две пети все пак я отхвърлят. Разбира се, по този въпрос едва ли има огромна запознатост, но в такива обществени дискусии е важно да се провери най-вече какъв образ се е създал. Общият имидж на конвенцията очевидно е негативен за българите, коментират социолозите.

Според тях общественият ефект от дебата за Истанбулската конвенция е сериозен, защото огромната част от пълнолетните българи се оказват въвлечени в него. Други теми от публичния дебат в последните дни обаче срещат одобрение- най вече се подкрепят различните типове проверки на съответните контролни органи – на имущество, на кметове, на железниците и т.н. Например 78% споделят мнението, че никога не е късно да се проверява нечие богатство. 20% обаче смятат, че вече е много късно, сочат още резултатите от проучването.

По повод скорошните разкрития по отношение на железниците, участниците са били помолени да дадат цялостна оценка на БДЖ по скалата от 2 до 6. Средната оценка е 3.2. Тя е доста нисък атестат за общото състояние на железниците, макар и да не е безнадеждно лош. Обществото е безусловно съгласно, че положението с подобни системи като железниците е твърде тежко, но дава и шансове за поправяне, анализират още социолозите.

”Галъп”: 60% доверие в Радев, най-много след Петър Стоянов

Posted on: януари 18th, 2018 by МИГ No Comments

Първите 12 месеца на президента Румен Радев показват устойчиви нива на доверие от около 60% и на недоверие – около и под 30%. Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам – сочат данни от изследване на „Галъп интернешънъл“, каквито се правят от 1992 г. насам.

Институцията е приключила годината с 56% доверие и 29% недоверие, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидентът Илияна Йотова. Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при Петър Стоянов – дошли в контраст на изключително тревожно масово съзнание заради политическа и икономическа криза от 1996 – 1997 г., коментират социолозите.

Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи нива, но с постоянен спад. Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „Първанов“ пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад.

На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега. Разбира се, автоматичното съпоставяне на отдалечени исторически периоди не е докрай коректен подход. Например, началото на мандата „Стоянов“ беше във времена с доста по-голям идеологически градус и амплитуди в общественото мнение.

Графиката показва обобщени данни от ежемесечни вълни на изследване. Разбира се, в деленията в основата на графиката няма как да се види числото на всеки един месец, най-точните моменти на двата тура в изборите и т.н. Толкова подробни и пространни данни могат да се открият само в книгите на „Галъп интернешънъл“.

Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи. След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава – както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще. Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60% положителни оценки и около и под 30% отрицателни.

Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на партия ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни „тавани“ на подкрепа. Затова и ежемесечните данни за одобрение към президента след различните електорати не показват значима щета за авторитета му дори сред привържениците на ГЕРБ – въпреки споменатите напрежения.

Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде – и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Останалите се колебаят или не са чували за нея. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие, обобщават от „Галъп“.

България е трета в ЕС по любов към Путин

Posted on: декември 30th, 2017 by МИГ 1 Comment

53% от българите имат по-скоро благоприятно отношение към руския президент Владимир Путин, като само новият френски президент Еманюел Макрон има по-висок рейтинг от него у нас. Това показват данните от световно проучване на „Галъп Интернешънъл” сред 53 държави, споделени от bTV.

Съотношението на одобрение към неодобрение за стопанина на Кремъл у нас е +25, което поставя България на 25-то място в света. Пред нас по любов към Путин се нареждат само две членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция. Тенденцията е руският президент да увеличава влиянието си в света, като за две години одобряващите неговите действия в глобален мащаб са се увеличили с 10 на сто.

На този фон американският президент Доналд Тръмп се представя значително по-слабо от предшественика си Барак Обама. Благоприятни оценки за него в световен мащаб са дали само 31% от анкетираните срещу 59% за Обама. При негативните оценки положението е наопаки – 58% за републиканеца и 29% за първия тъмнокож американски държавен глава. Това и прави Доналд Тръмп най-слабо приемания световен лидер. Не такова е положението у нас, където турският президент Реджеп Ердоган е безапелационен лидер по негативни оценки, дадени от цели 65% от запитаните.

Друго, което отличава българските резултати от световните, е ерозията в подкрепата за Ангела Меркел – в световен мащаб канцлерът прибавя одобрение и заедно с Макрон печели доверието на най-много хора. Значително пред тях и у нас, и по света е папа Франциск, за когото благоприятни оценки дават над половината от хората.

Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова са най-одобряваните личности

Posted on: декември 17th, 2017 by МИГ No Comments

Президентът Румен Радев (57%), омбудсманът Мая Манолова (51%) и кметът на столицата Йорданка Фандъкова (40%) са най-одобряваните от обществото личности. Премиерът Бойко Борисов изпада от Топ 3 и се нарежда на четвърта позиция с 33% одобрение, следван от вицепрезидента Илияна Йотова с 25%.

Това показват данни от политически и икономическия индекс на Галъп интернешънъл.

Данните са базирани на традиционния ежемесечен „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл” – независимото от външно финансиране изследване с десетки индикатори, което тече всеки месец вече четвърт век. Последните изследователски данни са от периода между 30 ноември и 7 декември 2017 г.

Закономерни са тенденциите, които „Галъп интернешънъл“ установява по отношение на доверието в основните институции и политическите личности в годината. Най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически процес.

Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат. 

През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината.

Така първите няколко месеца на кабинета „Борисов 3“ се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „Орешарски“ и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет „Борисов“ през 2009 г.

Налице е обичайното за всяка власт „износване“ на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние.

Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината – 70% негативни и 22% позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия.

Нивата на позитивните оценки останаха сравнително трайно над 20%, а на негативните – под и около 70%. Подобен тип оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 г. – първите години на първия мандат „Борисов“.

Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. 

В края на годината най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите фигури от политиката с положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието.

Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „пакет“ от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и др.

 

„Галъп”: Българите масово възприемат политическия елит за корумпиран

Posted on: септември 5th, 2017 by МИГ No Comments

Българите масово възприемат политическия елит за корумпиран. Двете най-големи политически партии – ГЕРБ и БСП, имат парадоксално идентичен образ в масовото съзнание в това отношение, отчита експресен телефонен сондаж на „Галъп”. Всеки втори счита ГЕРБ за корумпирана партия, точно толкова пълнолетни българи мислят същото и за БСП. По отношение и на двете партии еднакъв дял (по 37%) са на противното становище.

Същевременно обаче на въпроса коя от тези две партии е по-корумпирана, разпределението на мненията е: ГЕРБ – 37%, БСП – 26%, и двете – 17%. Повече от две трети от българските избиратели (70%) приемат, че президентът трябва да има водеща роля за контрола над предвиждания нов антикорупционен орган. 21% подкрепят предложението контролът да бъде в ръцете на самите управляващи.

Двата основни скандални случая, които се тиражират от медиите – т.нар. „Суджукгейт“ и „Цанков камък“, са достигнали до огромното мнозинство от  избирателите – съответно до 70% и 84%. „Над два милиона българи твърдят, че лично знаят и за други случаи на партиен рекет, на облагодетелстване на партии чрез “доброволни“ дарения. Очевидно „Суджукгейт“ е само върхът на айсберга”, отчитат социолозите.

По отношение на случая с фалита на КТБ за 70% от пълнолетните българи банката е умишлено фалирана, за да се разграбят активите й. Всеки шести счита, че вината изцяло е на банкера Цветан Василев, а 6% са съгласни и с едното, и с другото. „Подобни обществени нагласи не вещаят бързо изчезване на случая от масовото съзнание, а и от политическата борба в страната”, коментират от „Галъп”.

Данните са от национален представителен за пълнолетното население телефонен сондаж сред 802 интервюирани, проведен на 3 и 4 септември. Изследването е част от регулярната програма  на „Галъп интернешънъл“ за отчитане на обществените настроения.

Галъп: Оптимизъм за икономиката, спад в доверието към властта

Posted on: август 3rd, 2017 by МИГ No Comments
Повишава се оптимизмът за развитието на икономиката, доверието във властта бележи спад. Това показва проучване на социологическа агенция „Галъп интернешънъл“.  Песимизмът продължава да преобладава, но и оптимизмът си пробива път, показват данните на анализаторите.  Това са част от изводите от традиционното ежемесечно изследване Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимо от външно финансиране. Изследването е проведено между 6 и 13 юли сред 765 души в цялата страна чрез пряко интервю.

Доверие във властта

В сравнение с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната положителна инерция, сега стойностите на доверие във властта влизат в нормално, т.е. по-негативно русло.
Вероятно, множеството скандали, споходили управляващите през изминалите месеци, допринасят за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за парламента остават в малко по-високи стойности в сравнение с предходните години.  Доверието в парламента към юли е 24%, след като месец по-рано бе достигнало до 28%, отчитат от „Галъп интернешънъл“. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 г. Недоверието също е в по-ниски от обичайните стойности – в този месец е 67%, а в предишния бе дори 61%, след като в последните няколко години рядко е било под 70%. Наличието на ярка опозиция мобилизира и „лагера“ на привържениците на управляващите. Това е и едно от обстоятелствата, които правят възможно парламентът да отбелязва по-благоприятни стойности, дори и при наличието на постоянни скандали.

Доверието в правителството е 32%, недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо. 

И тук традиционната за всяка власт положителна тенденция около изборите е изместена от нов етап, в който масовото мнение вече няма да оценява просто факта, че се е съставило правителство, а ще оценява как то се справя. Това е картината на масовите нагласи в края на политическия сезон, в навечерието на 100-те дни на новото правителство.

Очаквания за икономическото развитие 

Икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни, но се движат в положителна посока – вероятно заради обективни икономически процеси, но и заради усещането за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва влияние. Индексът на очакванията за материалното положение на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а масовите очаквания за безработица – в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на основните стоки са разсеяни.

В началото на април имаше скок в очакванията за повишаване на цените на основните стоки – тогава се появи анонсът, че цените на комунални услуги ще се повишават. През летния сезон обаче има успокояване в това отношение.

През лятото усещането на 62% от българите е, че цените ще нарастват в следващите 2-3 месеца. 23% смятат, че ще останат същите, а 2% – че ще намаляват. Само преди три месеца обаче 78% очакваха ръст в цените, а само 13% смятаха, че те ще се запазят на същите нива. 

Материалните очаквания и оценки на българите се влияят от икономиката, но личи и ясно влияние на политическата динамика. Това се вижда и в цялостните очаквания за икономиката на страната. В края на мандатите обикновено се натрупват отрицателни оценки – например в края на мандата „Станишев“, в края на първия мандат на Борисов и т.н.

Сега негативните очаквания за икономиката на страната остават чувствителни, но като цяло негативизмът спада в последните години – от 47% преди две години до 28% сега очакват влошаване на общото икономическо положение на страната. 39% очакват положението да остане същото, а 15% – да се подобри. Сега сме в една от фазите на най-нисък песимизъм за икономиката в последното десетилетие.  Спадат и очакванията за безработица. През юли 41% очакват тя да остане същата, 26% – да расте, а 11% да намалява. Тези 26% са най-ниската стойност на очаквания за безработица в последните няколко години. През 2010 г. този дял беше 77%, през 2011 г. – 58%, през 2015 г. – 43% и т.н.

„Галъп“: И ДПС, и ДОСТ прокарват интересите на Турция в България

Posted on: март 17th, 2017 by МИГ No Comments

Усещането за изравняване на силите между двете основни партии у нас личи и в масовата оценка за техните кампании. 31% смятат, че ГЕРБ се справя по-добре в кампанията, 30% – БСП. Обединените патриоти са избрани в 16% от случаите. Очевидно е, че създалата се ситуация е патова. В идните дни обаче избирателят има възможност да наклони везните в едната или в друга посока.

Това са част от данните от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми, проведен между 14 и 15 март сред 802 души в цялата страна, независим от външно финансиране. 1% от извадката отговаря на около 55 000 души. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Подобни сондажи могат да послужат за хипотези по важните въпроси на деня.

Постепенно напрежението в кампанията се увеличава, но вече не толкова по оста БСП-ГЕРБ, а по въпроса за междудържавните отношения на България и Турция. Този фактор може да промени изцяло политическия процес в страната в идните дни, а и трайно след това. Обществената интуиция засега нарежда ДОСТ като по-близка до Турция формация, в сравнение с ДПС. И върху двете стои подозрението, че не работят за интересите на България, но при ДОСТ това е по-изразено. А при директен въпрос кой е по-близко до Турция, 65% казват ДОСТ, а 22% – ДПС. Сондажът е проведен преди изявлението на Ахмед Доган.

Съществен въпрос в този момент става обществената приемливост на ДПС и ДОСТ. 20% от българите биха приели ДПС като част от някаква управленска формула, която да осигурява стабилност и да се противопоставя на потенциална намеса от страна на Турция. 29% биха приели това само при определени условия. 48% обаче не биха приели ДПС при никакви условия.

Този експериментален въпрос показва, че обществото ни е разделено наполовина по отношение на ДПС – половината биха го приели (със или без условности), а другата – не. Съотношението обаче вероятно ще се промени след изявлението на Доган, с което той на практика прави заявка срещу намеса от страна Турция и вероятно за включване на ДПС в обща политическа формула.

Същият индикатор беше повторен и спрямо партията на Веселин Марешки, а също и спрямо патриотите. Патриотите разбираемо се ползват с най-висок кредит на доверие, като участник в бъдещо управление. Общо 63% биха ги приели в управленска формула – със или без условия. 58% пък биха приели формацията на Марешки.

Галъп: БСП води ГЕРБ с 2%, РБ с шанс да влезе в парламента

Posted on: март 8th, 2017 by МИГ No Comments

Силите на БСП и ГЕРБ продължават да са изравнени, а формулата на влизащите в парламента партии от днешна гледна точка е 5+1. Сред твърдо решилите да гласуват за политическа сила или кандидат, 30,2% казват, че ще подкрепят БСП, за ГЕРБ биха гласували – 28,3%, за Обединените патриоти – 11,9%, за ДПС – 8,2%, за партията на Веселин Марешки ВОЛЯ – 7,4% и за коалицията „РБ – „Глас народен“ – 4,3%.

Това сочат данните от сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен от 27 февруари до 5 март сред 1003 респонденти. Проучването е възложено, проведено и финансирано от „Галъп интернешънъл“. Данните показват моментното състояние и декларативните нагласи. Затова и няма как да са прогноза за изборния резултат. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3%.

Тези 6 формации биха попаднали в следващото Народното събрание от днешна гледна точка, като при Реформаторите ще се наложи много усилена кампания, тъй като са с резултат около бариерата. ГЕРБ разполага с малко по-широка ниша, но в момента тя не е напълно мобилизирана. Оставащите две седмици кампания ще бъдат решаващи за това кой ще победи в изборите, твърдят социолозите от „Галъп интернешънъл“.

Очакваната активност към днешна дата, според декларативните нагласи, е около 55% спрямо избирателните списъци. Сред останалите формации личат коалициите АБВ и Движение 21 с 2,6%, „Да, България“ – с 2,3%, Нова република – с 1,6%. За други партии биха гласували 3,2%. Сред тях личи ДОСТ с под процент. Подкрепата за такъв тип формации в България обаче е трудно уловима със социологически методи. 2,8% от твърдо решилите да гласуват биха гласували с „Не подкрепям никого“. Тези гласове не са калкулирани в изборния резултат.

ГЕРБ се опитват да повторят 2013-та година

Posted on: декември 5th, 2016 by МИГ No Comments

Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.

Популистки времена

Президентските избори в България се оказаха повратен момент за цялата политическа система. Политическата ситуация е нова. Свързана е с масово обществено желание за промяна и завръщане към темата за защита на националното.

Така България се вписа в световната и европейска тенденция на масово отхвърляне на политическото статукво, на традиционните политици и либералните послания. Налице е сериозен популистки и националистически потенциал с дългосрочен хоризонт.

Етническото напрежение, „мажоритарният популизъм“, конституционният екстремизъм, законодателните импровизации – това са част от рисковете на „играта с огъня“.

ГЕРБ в опит да повтори 2013 г.

Сега ГЕРБ се опитват да копират линията от 2013 г. – временно оттегляне, несигурност и хората отново да ги потърсят. Въпросът е доколко вторият дубъл ще се случи в една доста по-различна вътрешна и международна обстановка.

Обстоятелствата, които биха изиграли роля, са разнородни:

Геополитически: дали международният фактор ще подкрепя само Борисов, това далеч не може да бъде прието за сигурно.

Икономически: едрият бизнес – ролята му е ключова;

Конюнктурни: способността да се излъчат адекватни на обществените настроения послания. Това не се случи в хода на предизборната кампания.

Ето защо неизвестните пред ГЕРБ са повече от сигурните неща.

Следизборен тест за „Позитано”

В новата политическа ситуация ГЕРБ и БСП стават политически сили със сходна политическа тежест и значение. Но дали това равенство ще се превърне и в електорано?

Президентските избори показаха наличие на внушителен брой гласоподаватели, които не са твърдо против БСП и могат да я изберат. Но при едно важно условие: само при подходящи послания и кандидати. На частичните избори за кмет на „Младост“, например, се видя, че едни и същи избиратели могат да пуснат бюлетина за Радев и против кандидата на БСП за кмет.

Въпросът е до каква степен БСП ще намери форми на отваряне към обществото и други политически среди.

Пред ръководството на БСП задачата е да не допусне да бъде въвлечено в удобната за ГЕРБ теза, че подкопава стабилността и въвлича страната в криза; да отхвърли опитите върху партията да се прехвърли отговорност чрез съучастие в служебни правителства или общи инициативи; да не излиза с провокативни тези, които биха могли да отдръпнат партии или избиратели и по такъв начин да реактивират шаблона „всички срещу БСП“.

Засега Нинова успява в рисковите начинания за консолидиране. Например, по-малките леви формации изпаднаха в сериозна криза на идентичността след маневрите на БСП. Сега Нинова започва нова рискова игра с промени в самата БСП. Въпросът е дали ще улучи точната мяра.

Национализмът ли е новото нормално?

Европейските процеси, кризата на либералните елити, острите изявления на Ердоган във все по-голяма степен превръщат националистите от „крайнодесни“, „популисти“, дори „фашисти“ (както ги назовават либерални експерти и политици), в представители на мейнстрийма, на водеща европейска тенденция.

Във вътрешен план Каракачанов се възползва от това, че националистите могат да претендират за „по-доброто лице на управлението“ за сметка на Цачева, че не са имали министри, с които да се компрометират,

Централен въпрос пред патриотите е дали и как ще запазят постигнатия електорален потенциал за следващите избори. В техен плюс сякаш е увеличеното етническо напрежение, особено покрай протестите в София и сблъсъците в Харманли. В техен плюс е и увеличената амбиция на ДПС – съвсем закономерно движението се ориентира към създаване на подходяща политическа атмосфера за следващите парламентарни избори.

Истината обаче е, че това беше третият пореден президентски вот, в който подкрепата на ДПС не е била решаваща за победата на съответния кандидат. Сега целта на ДПС е да докаже, че е решаващ фактор в идващия парламент.

ПФ направи умел ход, като декларира, че би приел мандат за съставяне на правителство – не защото шансовете за такъв кабинет са истински, а защото така демонстрира желание за стабилност и укрепване на държавата.

42% одобряват несъществуваща Агенция за борба с имигрантите

Posted on: август 3rd, 2016 by МИГ No Comments

В социологически експеримент четири пети от българите изразяват мнение за дейността на несъществуваща институция – Агенцията за борба с имигрантите, а положителните оценки от 42% я правят една от най-одобряваните институции у нас.

Този експеримент бе направен от „Галъп“ в  проучване за борбата с престъпността, сигурността, миграцията и тероризма, направено в периода 14-19 юли. За да се провери афинитетът към „здравата ръка“ в обществото, на участниците е бил зададен контролен въпрос за дейността на въпросната „Агенция за борба с имигрантите“. „Общата картина издава объркване – равни дялове на положителни и отрицателни оценки. Процентите са съвсем близки – 42% от запитаните одобряват, а 41% – не. Малък е делът на хората, които са отговорили, че не могат да дадат оценка – едва 17%. Афинитетът към „здрава ръка“ сред българите е осезаем, но не и неограничен“, сочи анализът на социолозите.

Обществото категорично подкрепя забраната за носене на забрадките, закриващи лицето. Само 6% от хората не смятат, че носенето на бурки трябва да бъде забранено. Това са най-вече хората от турски и ромски произход и привържениците на партия ДПС. 68% от допитаните са несъгласни турските граждани да бъдат допускани без визи в страната. Едва 16% подкрепят премахването на визите.

ГЕРБ печели убедително с 25% при избори днес

Posted on: май 29th, 2016 by МИГ No Comments

ГЕРБ печели убедително, ако парламентарните избори са днес, сочат ной-новите данни на „Галъп“. Изследването е проведено в периода 13-19 май.  За партията на Борисов гласа си биха пуснали близо 25%. БСП подобрява леко предишния си резултат с над 12%, с по 5% са ДПС и партиите от Реформаторския блок.

Стабилен е резултатът на Патриотичния фронт – над 4%, 3% са изразили готовност да гласуват за АБВ. За първи път „Галъп“ мери хипотетична партия на Слави Трифонов, която инкасира около 3 процента – тоест засега не би влязла в Народното събрание, но има такъв потенциал. Пак толкова – 3 процента, залагат на „Атака“.

Интересното е, че огромното болшинство от гласовете за Слави Трифонов идват от групата на най-младите. Социолозите коментират, че това е електорално най-нестабилната група. Забелязва се спад в подкрепата за ДПС и резултатът и е по-нисък от традиционния, отбелязват от „Галъп“. Доверието в правителството е около 25 процента.