Ако парламентарните избори бяха днес, в парламента биха попаднали 5 сигурни партии, а още две имат реалистични шансове. Петте сигурни са ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и Патриотичният фронт (ГЕРБ -23.7%, БСП – 15.2%, ДПС – 7.3%, РБ – 4.7%, Патриотичен фронт – 4%). Двете други са „Атака“ и АБВ, като шансовете на „Атака“ са видимо по-добри. Това показва последното проучване на „Галъп интернешънъл“.

Макар че част от подкрепата за ГЕРБ закономерно ерозира след първите месеци на власт, съотношението между ГЕРБ и БСП и сега се запазва с разлика от около половин милион потенциални гласове (9 – 10 пункта сред всички, имащи право на глас) – колкото и на последните избори. ДПС по традиция остава на постоянни нива на подкрепа. Въпреки различни конюнктурни колебания, Реформаторският блок и Патриотичният фронт също остават на стабилни позиции, коментират от Галъп.

В последните две месеца няма съществена динамика по отношение на доверието в различни политически личности. По традиция Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова събират най-много положителни оценки – съответно около и над 50% и около 45%. Министри, които отбелязаха сравнително бързи ръстове на положителните оценки, като Петър Москов или Румяна Бъчварова, сега се установяват по-трайно на определени нива – като остават сред най-одобряваните фигури, където са още Лиляна Павлова, националният омбудсман Константин Пенчев, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Маргарита Попова, Томислав Дончев, Ивайло Калфин и др. Тази група се движи на нива между 25 и 35% положителни оценки. Част от тези фигури заемат постове, които автоматично предполагат по-висок рейтинг, а друга част от тях станаха популярни с дейността и изказванията си в последните месеци и години.

41% от хората в страната биха желали цялостна промяна в начина, по който се управлява тяхната община, а 34% – биха искали да видят известна промяна. 11% избират опцията „не е нужна промяна в начина, по който се управлява общината“. Сред онези, които в най-голяма степен желаят промяна, личат по-скоро привържениците на опозиционни партии, сред които личи най-вече БСП, сочи проучването.

Половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с „да“ за задължителното гласуване, а малко под една трета са против.Останалите се затрудняват да отговорят. Мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят, коментират от Галъп.

41% заявяват, че със сигурност биха гласували на местните избори, а 17% казват, че по-скоро биха гласували. Данните са в рамките на очакваното за този етап. С оглед на приближаването на местните избори картината ще търпи развитие и ще бъде изключително зависима от местната специфика.

Половината от всички пълнолетни българи заявяват, че биха гласували с „да” за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Това сочат данните от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл” за периода 29 май – 4 юни.

Мажоритарният елемент за избиране на депутати пък се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят.

Половината от българите обявяват, че биха гласували с „да” на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват.

Въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума.

На въпрос „Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум, по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, вие лично бихте ли участвали в този референдум?” 56% от всички респонденти декларират, че биха участвали. Така, на практика, над половината от българите имат заявената готовност да участват в референдум заедно с местните избори. Задължително трябва да се направи уточнението, че това са декларативни нагласи, да участваш в референдума се смята за желателно и престижно, сочат социолозите.

Нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1.5 млн (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели). Реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) да остава трудно достижим.

При избори сега с шанс да влязат в парламента са 5 партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. С реалистични перспективи да са в него са още “Атака” и донякъде АБВ, сочи последното социологическо проучване на “Галъп Интернешънъл” за май. От там напомнят, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували, така че е задължително придържането към формулата 5 сигурни и 2 потенциални партии в следващ парламент.

След логичното за партия на власт леко разколебаване на част от подкрепата в пролетните месеци сега ГЕРБ се стабилизира на нива от около 24%. БСП пък се е установила на нива от под 15%. Измерена в потенциални гласове, разликата между първите две формации е около половин милион гласа (1% от извадката се равнява на около 55 хиляди души), т.е. в общи линии се запазва ориентировъчното съотношение от последните парламентарни избори.

Трета е ДПС с 8%, а Реформаторският блок и Патриотичния фронт събират около 4 процента сред всички имащи право на глас. Следващите месеци ще покажат има ли тенденция на укрепване при “Атака” и каква ще е съдбата на АБВ, коментират от “Галъп”.

Към средата на май 30 на сто от българите декларират доверие в правителството, а 57% недоверие. 18 процента дават положителна оценка на парламента, а 68% – отрицателна. 32% оценяват позитивно президента, а 56% – негативно. Според 23% страната върви към по-добро, а според 62% – към по-лошо. По правило, негативните оценки към институциите са повече от позитивните. Месеците около завършека на мандата “Орешарски” бяха свързани с повишени негативни оценки. В първите месеци на новия кабинет последва логичен лек ръст на положителни нагласи към кабинет и парламент. С началото на пролетта навлязохме в нов етап, в който данните се установиха на определени нива. Това установяване се потвърждава и в този месец, коментират социолозите. Няма особена динамика и в доверието към различните личности. По традиция в “челото” са еврокомисарят и столичната кметица (с дялове съответно малко над и под 50% доверие), популярни министри като Лиляна Павлова, Петър Москов, Томислав Дончев, премиерът, президентът и омбудсманът (групата е с дялове около 30% доверие) и т.н. Лиляна Павлова утвърждава доверието си до 34%.