Когато лъжите на едро не вършат работа, усукването на дребно е още по-безпомощно. От стара българска поговорка сме наясно, че всяко чудо е за три дни. Подслонили сме в битието си и съвременния й вариант: на всеки три дни – чудо. Което е валидно в много случаи, но с особена сила сякаш се отнася за скандалите. Те траят по три дни, защото на всеки три избухва нов. Предишният потъва в забрава, поредният шества от сутрин до вечер в ефира, в сайтовете, вестниците и социалните мрежи, докато следващият не го изхвърли от публичното пространство.

Скандалът с продажбата на ЧЕЗ обаче разчупи рамките на тази последователност. И не само защото прескочи границите ни и оплете и друга държава. А и тъй като родните управници подцениха потенциала му. Може би бяха прекалено убедени, че схемата работи безотказно. Дотолкова, че вече няколко пъти им помага да влизат от мандат в мандат. Независимо дали с оставка на някой министър или на цялото правителство. Спомняме си от уроците за предишния капитализъм, че буржоазията винаги е готова да пожертва някого от своите, за да запази властта. Очевидно и при сегашния не е по-различно.

И в този случай се започна с оставка на ресорния министър. Премиерът увери, че в сделката няма нищо съмнително, пък и била между частни компании, та правителството не можело да предприеме действия. Което не е съвсем така, защото ЧЕЗ е държавна компания. И макар нещата да били наред, министерската оставка бе поискана и депозирана. Уж всичко бе от захар, пък викахме “горчиво”, както се пееше в една песен. Това лишено от логика действие не успокои ситуацията, а още повече я изостри. Непопулярността на продажбата достигна един от върховете си, когато на публиката бе представен купувачът Гинка Върбакова. Начинът, по който тя говореше и по който бе облечена, не събуди дори елементарна правдоподобност, че тя може да бъде реалният собственик на електроразпределението в една трета от територията ни. По-късно, при представянето й в парламента, я изтипосаха като гранд дама, накичиха я с прескъпи аксесоари, но това не само не успя да изтрие първоначалното впечатление, но и засили усещането, че има някаква игра, нещо подмолно, скрито и нечестно.

Оттук нататък провалът не толкова на сделката, колкото на властта, изглеждаше неизбежен. Особено след учудващо неумелите, за пръв път от доста време, реакции на премиера. Той обвини опозицията, че навремето продала ЕРП-то на ЧЕЗ, пък сега лицемерно искала държавата да си върне собствеността върху него. Тази лъжа беше толкова плитка, че за броени часове бе опровергана. Тя бе и крайно неуважителна към общественото мнение, сякаш то е забравило, че сегашният премиер бе във властта през 2004 г., когато стана сделката с ЧЕЗ, и бе начело на кабинета, който продаде блокиращата квота през 2011 г. Последваха обвинения, че социалистите стоят зад подготвяната сега продажба, но и те увиснаха във въздуха.

С нападката си в парламента върху лидера на опозицията Върбакова издаде четата, оборвайки всяка илюзия, че не е свързана с управляващите. Последваха уверения, че нашият министър-председател е поискал и получил от чешкия поверителни документи по сделката и ги е внесъл в секретното деловодство на Народното събрание. От тях щяло да се разбере кой каква роля има. Чешкият му колега обаче отрече да му е предоставял каквито и да е данни. Дойде редът на нова манипулация, в която бе замесена съпругата на бившия министър-председател Станишев. Уж тя работела за фирмата на Върбакова “Инерком”.

Управляващата партия дори прочете декларация от парламентарната трибуна, в която твърдеше, че най-после истината е излязла на бял свят. Което също се оказа лъжа, и то такава, че на един от гласовете на правителственото мнозинство му се наложи публично да се извини. Ситуацията сякаш се изплъзна от контрола на властта. Премиерът прибягна дори до езика на омразата. Докато бил в чужбина, тук му спретнали ювелирна акция, и то същите гадове, заради които си подаде оставката преди пет години. Сега обаче щял да ги гони поред и докрай. Тази демонстративна враждебност не само не му помогна, но и усложни положението му. Кризисният пиар не просто изпадна в криза, но и удари на камък, дори се разби. Като че ли всичко вече беше загубено.

Тогава се появи едно червеничко лого. Първоначално в няколко сайта, после в повече, прескочи и във вестници. Логото на “Инерком”. Някои медии не приеха примамливата оферта, но други завъртяха рекламния банер. С което завъртяха и пералнята. И настъпи медийна тишина. Понякога тя бе нарушавана, но коментарите за Върбакова вече бяха доста по-меки, разбиращи, оневиняващи, утвърждаващи дори. Скандалът бе овладян, но не от властта и пиарите й, а от банкнотите. Което си го знаем още от дядо Славейковата “Песен на паричката ми”. И с което сякаш не можем да се примирим. Може би защото ни го припомнят все по най-противния начин.

Иво Атанасов

В България театралното винаги е било силно. Това пише балканският кореспондент на австрийския вестник “Дер Щандарт” в репортаж за сделката с ЧЕЗ. “Гинка от Пазарджик”, както политическите коментатори в София я наричат иронично, просто е поставена отпред да прикрива сделка на олигарсите в България – хората, които реално контролират икономиката и политиката в страната, пише авторът Маркус Бернат. Той отбелязва, че официално семейната фирма на Върбакова купува ЧЕЗ, но никой в България не вярва на това.

Цената на електроенергията е политическа тема в страна, където мнозинството от хората са станали по-бедни от членството в ЕС насетне – 23 на сто от българите според последното проучване за 2016 г. живеят под линията на бедността, а през 2008 г. са били 21%. От икономическия растеж голяма част от българите не получават нищо, а по-голямата част от над 2 млн. пенсионери в страната преживяват само благодарение на зеленчуковите си градини и с помощта на децата си, отбелязва изданието.

Причина за стагнацията са корупцията, олигархията и – в зависимост от политическата гледна точка – политиката на икономии на правителството на Бойко Борисов. Бившият бодигард на държавния и партиен лидер на социалистическа България се оказва постоянна фигура в българската политика, отбелязва изданието.

Цитиран е бившият министър на правосъдието Христо Иванов, който казва, че “премиерът Борисов е доразвил властовия модел от времето на Живков в бюрократичен елит, който знае как да обслужва властовия апарат и който имитира придържането към законите, но следва собствена логика”.

Фирмата „Инерком”, собственост на младата бизнесменка Гинка Върбакова, която купува ЧЕЗ е притискала медия с щедри предложения за реклама. Това обяви лично главният редактор Румен Петков на левия русофилки сайт „Поглед инфо”.

Според него PR агенция им предложила да публикуват реклама на скандалната фирма на Гинка. От споделената информация Петков разбрал, че новоизлюпените бизнесмени, които в момента трудно осигуряват парите за покупката на ЧЕЗ, разполагат със стотици хиляди, а може би и милиони рекламен бюджет. Обикновено по този начин проблемни фирми запушват устата на медии. От „Поглед инфо” обаче отказали да рекламират „Инерком”.

„Не мога да си позволя да ставаме рекламно лице на една съмнителна сделка, да даваме алиби на подла икономическа схема, да си затваряме очите за грандиозната афера, която се разиграва пред очите ни”, казва Румен Петков.

Собственикът на „Инерком” Гинка Върбакова, одобрена за купувач на активите на ЧЕЗ в България, прекара 4 дни в Прага, за да преговаря за влизането на българската държава в сделката.

Това което знаем със сигурност след тези 4 дни в Прага, е, че ЧЕЗ иска да си получи парите и да изтегли инвестициите си от България, но също така не иска да рискува с делото, което води срещу България с претенции до 500 млн. евро. Затова и в договора има защитни клаузи – така че ЧЕЗ да разчита на съдействие от следващия собственик на активите в България в хода на делото срещу държавата.

И след тази седмица обаче въпросите без отговор не намаляха. Все още не е ясно на кои банки малката и доскоро съвсем неизвестна „Инерком” разчита.

Неизвестността създава проблеми както в България, така и в Прага – ЧЕЗ не може да си позволи петно по репутацията, като се свърже с офшорни капитали. Институциите в Чехия, макар че 70% от ЧЕЗ е държавна собственост, запазиха дистанция и не отговаряха на въпроси.

Дали българската държава ще може да купи дялове от ЧЕЗ, ще се разбере в края на следващата седмица. Това съобщиха от офиса на “Инерком”. “Поради високия обществен интерес и водени от желанието си за пълна откритост и прозрачност, ви информираме, че преговорите между „Инерком България” и „ЧЕЗ груп” относно възможността българската държава да закупи дялове в „ЧЕЗ България” ще се състоят от средата до края на следващата седмица в Прага. Веднага след приключването им ще получите информация за хода на разговорите и взетите решения.”, се казва в писмото на “Инерком”.

В петък директорът в чешкия вестник “Лидове новини” Веселин Вачков коментира пред БНТ, че купуването на държавни дялове в ЧЕЗ зависи от арбитражното дело на чешката ЧЕЗ срещу България. Компания заведе международно дело срещу България миналата година заради “редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността на ЧЕЗ в България и в дългосрочен план поради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява”. Подобни дела се водят и от EVN и ЕНЕРГО-ПРО.

В подписания предварителен договор между ЧЕЗ и “Инерком” на Гинка Върбакова има клауза, която забранява на купувача да препродава компанията без съгласието на продавача.

За да вдъхне доверие в платежоспособността си, бизнес дамата Гинка Върбакова днес демонстрира положение и в тоалета и аксесоарите, които разходи в парламента за изслушването по сделката на ЧЕЗ.

Купувачката на ЕРП-то очевидно си е взела поука от одумките в социалната мрежа след тв интервютата й по невзрачна жилетка, защото, в контраст със скромното й облекло, днес показа маркови тоалети пред депутатите.

Производителката на зелена енергия от фотоволтаици бе заложила на модерното за сезона млечносиньо. Гинка бе избрала манто в бебешкия цвят с дължина около коляното и елегантна малка черна рокля, макар и с прекалено “вечерно” деколте. Неин придружител, вероятно сътрудник, й помогна да съблече мантото в Зала “Изток” на парламента и я следваше неотлъчно по петите, където и да мръднеше в парламентарните кулоари по време на почивката.

Вероятно от цялата визия трябва да замирише на доверие към облика й на мастит предприемач от енергийния бранш, който ще отговаря за светлото и топлото на три милиона потребители.

Новият собственик на ЧЕЗ Гинка Върбакова обяви, че се чувства жертва на политическа атака и “безпрецедентно сатанизиране” и е готова да съди всички, отправили ѝ обидни квалификации. Това стана по време на съвместното заседание на комисиите по енергетика и за контрол на службите за сигурност, която обсъжда покупката на ЧЕЗ от компанията “Интерком България”. Новата собственичка взе думата първа по време на заседанието. В изказването си Върбакова нападна директно лидера на БСП Корнелия Нинова: “Политици от една партия попитаха как може 42-годишната Гинка от Пазарджик да си купи ЧЕЗ. Бих върнала с въпроса -как може млада дама от село Крушовица на 28 години да си купи “Техноимпекс”?”

Върбакова каза още, че през последните дни е чула много клевети по свой адрес и е готова да търси правата си по съдебен път. “Няма да допуснем да ни превръщат в марионетка, да говорят, че сме поставени лица, че участваме в схеми за скрито придобиване. Който твърди подобни неща – трябва да го докаже в съда. Ще съдим всеки, който твърди това”, закани се тя.

Очаквано част от заседанието бе проведено при закрити врата. За това настояла лично Върбакова в писмо до депутатите. В него посочила, че иска да разкрие всички подробности, но в договора има клауза за конфиденциалност, затова настоява да говори за финансирането и офертата само пред хора с достъп до класифицирана информация.

Според Върбакова тя е станала жертва на “безпрецедентна кампания” срещу компанията й, а също така на политическа и икономическа постановка. По думите й “яростното политизиране на продажбата” дори е достигнало до степен на “сатанизиране”. “Някои политици видяха в тази сделка единствено и само възможност за повишаване на политическия си рейтинг”, добави тя.

Върбакова зави, че е дошла на заседанието, за да отговори на въпросите и да отхвърли обвиненията, че няма опит и финансови възможности. “Ще отговорим на всички спекулации, на грозните определения, които бяха отправени към нас. Убедени сме, че това е наше законно право и единствено отговорно поведение в тази ситуация”, каза тя.

Собственичката на “Интерком България” изреди имената на всички адвокатски кантори и консултантските фирми, с  които е работила по сделката с изключение на банките. За втори път днес тя изрази готовност да включи в сделката българската държава. Тази своя готовност Върбакова за пръв път даде след срещата си с премиера Бойко Борисов. По думите й двамата са се запознали днес.