Кольо Колев, собственик и директор на социологическа агенция „Медиана“, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
Ако социологията е огледалото на политико-обществения живот, какво „Медиана“ вижда в него?
Навлизането в нова политическа криза. Това е според мен основното, което виждаме в това изследване. Ако предишната политическа криза, която беше основана на това, че партиите не могат да намерят елементарен консенсус помежду си да съставят правителство, то сега те намериха този консенсус, съставиха правителство, но този консенсус влиза пък в остро противоречие с желанията на обществото. Както по отношение да кажем на Украйна, така и по отношение например на референдума за еврото, а и по отношение на приемането на самото евро.
Ако щете дори и други неща, като атаките срещу президента, който е най-популярната фигура от всички политици – всичко това нещо влиза, както казах, и се получава остър дисонанс между това, което хората искат и смятат, че е правилно, и това, което политически управляващият елит им предлага. Хората казват, огромната маса: „Трябва референдум за еврото“, политическият елит казва: „Вие сте глупаци! Гледайте си работата, не ги разбирате тия работи, няма да има референдум“. Хората казват: „Не щем евро“, другите казват: „Еее, сега така го направихме тоя бюджет, че всичко ще цъфне и ще върже и сме готови за еврото“. Хората казват: „Добре де, ама ние не щем, бе!“, но това като че ли някак си отскача като гумена топка от бетонна стена. По отношение да кажем също на Украйна, оръжията и всички тези неща – хората казват: „Чакайте, трябва да седим максимално дистанционно от всичко това, не да подкрепяме Украйна, не да подкрепяме Русия, а да бъдем максимално дистанцирани в този конфликт“. Вместо това, управляващият елит казва: „Ето тук трябва да се наредим от правилната страна на историята и колкото се може, даже и това, което не можем, да го дадем в името на войната“. Всичко това нещо, както казах, създава огромно напрежение между управляващото политическо мнозинство и масовите настроения в обществото. Това е, което основно се случва. Разбира се, всичко това – на фона на нарастващите притеснения за това къде върви светът и къде върви Европа.
Определено само за три месеца процентът на хората, които се страхуват, че светът все повече и повече се приближава до нова световна война, до глобален конфликт, се е увеличил с 16% и в момента това е половината от населението на страната, хора, които казват: „А бе, ей, не отиват нещата на добре“. Това е основното, което се вижда, а пък другото, с което започнахме – дали конфигурацията е същата, ако изборите бяха днес – не бих казал. Не бих казал, че нещата изглеждат точно по този начин, че ще бъде същото. Примерно, да кажем, виждаме рязък спад при коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Тяхното правителство се оценява изключително негативно, още повече, имайте предвид, че това е едно ново правителство. Обикновено всяко ново правителство започва с много по-висок процент на доверие и надежда някаква, въплътена в него. В случая само 20% от хората декларират такава надежда, а останалите, голямата част, 40 и няколко процента казват „А бе, не, не е това нашето правителство, да си ходи“. В това число, между другото, и значителна част от избирателите на ГЕРБ, за които се предполага, че са младши некоалиционно-коалиционни партньори в това управление. Така че както казах, имаме драстичен спад при „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, които вече се намират само на 2,5% пред дишащите им във врата „Възраждане“, които ясно печелят от своята опозиционност. Виждаме очевидна реанимация на „Има такъв народ“, също вероятно на базата на острата им опозиционност. Така че картината не бих казал, че е същата. И още повече, тази картина не показва нещо трайно замръзнало, а показва тенденция, а тенденцията е очевидно към вече описаното от мен.
Г-н Колев, казахте, че се наблюдава сериозен дисонанс между елит и народ. Този дисонанс докога ще продължава? Хората докога ще издържат?
Това може да продължи дълго. Разбира се, ако това напрежение бива потискано по един или друг начин, да кажем, като не се допуска това обществено мнение до медиите. Между другото, това изследване – за първи път ми се случва, то не беше публикувано, не беше излъчено в централните телевизионни медии. Това е единият начин, по който този дисонанс, това напрежение да бъде потискано. Значи не се допуска общественото мнение до медиите, като по тоя начин едва ли не всеки да бъде оставен сам със себе си, без да има усещането, че сме много и че сме недоволни. Това обаче е временно състояние на нещата. В крайна сметка това напрежение се трупа, докато избие в един момент. Кога ще стане това…
И накъде ще избие?
Във всяко положение ще избие според мен срещу управляващите, за които хората казват: „А бе тези не ни водят там, където искаме да бъдем“. Както вече казах, негативизмът в това отношение е много силен. Над 50-56% от хората в момента заявяват: „А бе, няма никакво значение кой как гласува, кой как гласува няма никакво значение, а кой как управлява“. Те не виждат в това управление даже елементарна форма на демокрация, на израз на своя глас. При това положение както казах, това напрежение може да избухне при всяка криза. Те ще бъдат няколко. Първо сега имаме, разбира се, местните избори, които ясно ще покажат, малко или много, разположението на политическите сили, сривът в едни, покачването при други, от една страна. Разбира се, след това следва традиционната зима вече, когато – сега още слънце грее, птички пеят, обаче все повече и повече ще възникват въпросите за оцеляването, за цените, за енергоносителите, всичко това, което също предстои. И разбира се, следва т.нар. ротация, която също според мен ще бъде съпроводена с напрежение. Още повече, че това ще бъде следствие до голяма степен и от резултатите от местните избори, където разбира се, нормално е да се повиши напрежението, в това число и между управляващата тройна коалиция ГЕРБ, ДПС и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.
Като погледнем обаче към балона на управляващите, какъв политически сезон изпратихме? Покриват ли се техните оценки с това реално, което ние виждаме?
Хубава дума намерихте – балон. Да, един балон, който до голяма степен според мен се спука. Значи големият балон беше промяната. Той започна да се надува още през 2020 г. с протестите, когато леви, десни, неутрални казаха: „Дайте промяна, трябва промяна“, и балонът нарастна, нарастна, докато в един момент се стигна до много странната колаборация, където Христо Иванов, който ще атакува „Росенец“, изведнъж атакува парламентарната стая на ДПС, където търси подкрепа от Делян Пеевски в името на конституционните реформи, след като са реализирали коалиция, но не коалиция, а „сглобка“, с основния си политически противник в лицето на ГЕРБ. И балонът, т.нар. „балон на промяната“ изведнъж се спихна. Това е, което се случва. И разбира се, всичко това – съпроводено с нещата, за които вече казах: засилването на страховете за това, че светът се тресе, че Европа се тресе, че може би не сме далече от световен военен конфликт и че трябва България много внимателно да стъпва на тези нови геополитически реалности, и да се грижи не толкова да се долепи до една или друга политическа сила, а да мисли преди всичко за собствените си национални интереси.
Каква е равносметката досега на 49-ия парламент и каква – на кабината „Денков“?
Както казах, оценката на кабинета „Денков“ е безпрецедентно ниска.
То, ако трябва да сме честни, те реално нещо конкретно свършиха ли?
Все пак можем да приемем за реално свършено примерно приемането на бюджета, което наистина е важно. Все пак, независимо всичките условности в този бюджет за това, че той е примерно за 4 месеца, все пак е може би едно добро решение. Извън това се създава повече напрежение, отколкото се решават проблеми. Още повече че като че ли се търси допълнителна конфронтация както по отношение да кажем с президента, така и идеята примерно за ликвидиране на институцията на служебни правителства на президента, така и по отношение да кажем на новата „гениална“ концепция за смяната на националния празник. И заради всичко това не стигат другите проблеми, ами допълнително се създават още проблеми. Но честно казано, аз виждам тези говорения и дитирамбите по отношение на свръхнеобходимостта от конституционна реформа просто като поредния балон. Спомнете си, когато правителството на Борисов се клатеше, със сетни сили се задържа, лансирайки идеята: „Ами дайте ще свикаме Велико народно събрание, ще направим конституционни реформи“, всички тези неща, които едва ли не да послужат малко за отвличане на вниманието. Сега по същия начин дитирамбите колко са важни конституционните реформи, в които започва да се пъха всичко, което ни хрумне, в това число и националния празник, служат до голяма степен, за да прикрият фактическата тройна коалиция, неестествената до голяма степен тройна коалиция между ДПС, „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и ГЕРБ. В името на голямата цел, която голяма част от избирателите въобще не са наясно, какво точно се цели – нали, ето тук затова сме се гушнали и сме се прегърнали, а всъщност до голям степен са се гушнали в името на запазването на властта.
Само те, вносителите, ли не виждат, че с техните предложения срещат остър отпор, че хората не ги приемат, не ги разбират, не ги одобряват, не ги харесват? Ами идват избори, те все пак на някого трябва да бъдат и симпатични. Или смятат, че с „ала-бала“ нещата ще се уредят?
Надеждата, че ще се уредят само с „ала-бала“ и с подкрепата на „посолството/посолствата“ е меко казано безумна. Но едновременно с това, това е много характерно за жълтоповетната десница, която намира своето младо попълнение в лицето на „Продължаваме промяната“ – идеята, че те са носители на висшата истина и те разбират, а останалите са тъпанари, които просто няма какво да говориш с тях. По същата логика казват: „Еврото! Еврото е чудесно. Тук въобще няма нужда да питаш тъпанарите за това“. Както виждате, нещо, което едно време се наричаше партийно високомерие, сега е височайша глупост според мен – идеята, че няма да се съобразяваш с мнението, желанията, вижданията на хората. Освен това, също нещо много характерно за жълтопаветната десница е решителната и безкомпромисна битка с миналото. Те имат много малко идеи и предложения за настоящето и бъдещето, но решително се бият с миналото на всички фронтове. Значи каква Русия, какви 5 лева?! Ама тука Паметникът на Съветската… Каква Съветска армия, те са поробители. Всякакви такива неща.
Е да, но извинете, както викаха „Каква „Държавна сигурност“, какви 5 лева?“ и ето ти сега един „червен принц“ на „Държавна сигурност“ се запътва към местния вот.
Значи има граници на битката с миналото. Когато миналото е добро за нас, изгодно за нас няма да се бием с него, но в другите случаи сме категорично против, за да демонстрираме своята борбеността и сила, и мощ. Безумни, безумни ходове. Вие ме питахте, дали това е продукт едва ли не на някаква дълбоко замислена концепция или е просто глупост – според мен е глупост основно.
А как тази „глупост“ ще рефлектира върху местните избори, върху резултатите от тях, нагласите на хората, и то особено в големите градове?
Ако примерно „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ издигнат собствени кандидати, без да търсят под една или друга форма коалиция с други партии, те ще бъдат много силно набити. Както показват и данните от изследването, тяхната популярност драстично пада, а пък и с последните ходове, които предприемат във връзка с Конституцията, националния празник, нещата ще бъдат още по-драстични. Така че подозирам, че те ще се опитат по някакъв начин да правят една или друга форма на по-широки коалиции. А там, където ще се явят самостоятелно, ще бъдат според мен силно набити, от една страна, а от друга страна, ще се крият зад опити за съставяне на широки коалиции, зад някои по-полярни фигури, примерно. Горе-долу това виждаме и в София с този кандидат, който беше издигнат. Беше привлечена „Спаси София“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, но като цяло нищо добро не ги чака, защото местните избори в крайна сметка ще покажат политическата тежест на отделните партии и разбира се, ще създадат допълнително напрежение както в рамките на управляващата коалиция, така и в рамките на сглобката, както се казва, поради простата причина, че „Продължаваме промяната“ няма структури, няма местно представителство. Това малко или много е виртуално образувание на приятелско-роднински принцип. И едновременно с това, те са твърде амбициозни и ще искат да наложат своите кандидати върху собствените си коалиционни партньори – нещо, което ще създаде огромно напрежение по места, и това ще бъде една от причините за разклащането на управляващото мнозинство.
Дали няма да се стигне до предсрочни парламентарни избори след местния вот?
Не бих казал, че ще бъде толкова скоро. След местния вот все пак следва един период на Коледа, новогодишни празници, малко или много политиката пак ще остане на заден план, както и в момента, все пак е лято. Очаквам по-скоро кризата да настъпи някъде февруари-март, още повече, че ще съвпадне и с времето за ротация на кабинета.
Тоест, според вашия анализ, тази ротация е мисия невъзможна, така ли?
Не е невъзможна, ако предположим, че има достатъчно политическа грамотност, нещо, което обаче към момента не забелязваме. Към момента забелязваме по-скоро смешния напор “млади сме, силни сме, тук вие си налягайте парцалите“ и въобще нищо не ги интересува, какво говорят и какво казват. Така че да, вероятно тогава ще настъпи кризата.
Странно е, че никой досега не е формулирал, не е обяснил по някакъв начин, с идването на ротацията и смяната на ротационните премиери какво се случва с министрите, заместник-министрите, изобщо с всички назначения, които в момента вървят от “Продължаваме промяната“ с пълна пара. Те запазват ли се и само се слага един човек, просто си разменят местата премиерите или този човек като дойде, започва да си играе на “Не се сърди човече“.
Тук подигравката с Конституцията, вече като че ли става национален спорт. Няма такава опция, при която се сменя министър-председателя и на негово място идва друг. Смяната на министър-председателя е свързана с оставката на цялото правителство, което след това трябва да бъде, отново се стига до парламентарната процедура, където президента ще даде на най-голямата политическа партия мандат за съставяне на правителство, и тя съответно ще трябва да предложи правителство, цялата процедура се върти по този начин. В този смисъл няма гаранция и няма запазени места за министрите при тази ротация. Затова казах, че това също ще създаде напрежение, защото естествено, че представете си ситуация, при която след местните избори се вижда, че ПП малко или много е слабо представена в страната. И след което, те претендират за същите позиции в изпълнителната власт, сменяйки просто министър-председателя. Не е много сериозно да приемем, че ще бъде прието, независимо от натиска на външни фактори, посолства и т.н.
Тези 70%, които не гласуват и за които вие предполагате увеличаващ се брой, те какво лидерство очакват и има ли готовност за такова и от кого?
Не случайно авторитетът на Румен Радев е толкова висок, той се явява, в крайна сметка изразител точно на тези хора, за които управляващото мнозинство в парламента не желае да чуе. Той има една много по-балансирана позиция, както по отношение на войната, така и по отношение на оръжията, така и въобще взаимоотношенията между управляващия елит и хората, обществото. Именно, поради тази причина неговият личен авторитет е изключително висок, независимо от дитирамбите, как сега ще го импийчнем, ако той не си наляга парцалите, как ще го набием, и всички тези глупости. Без да си дават сметка, че в крайна сметка, по този начин те наистина работят за него. Какво управление биха искали хората? Точно такова, за каквото стана дума, много по-балансирано, много по, ако щете, да, ние сме членове на НАТО, на ЕС, но това съвсем не означава, че нямаме национални интереси и че не трябва да се държим малко или много дистанцирано, точно в този турболентен свят, където светът се тресе, опасността от световна война нараства, икономиката на еврозоната става все по-съмнителна. И при това положение, те ни казват: “Ама не, трябва тук да се долепим и до ЕС и до НАТО, до всички тези неща. Хората казват: „Не не, не му е сега времето“. По-скоро такава политика търсят хората, отколкото идеята да развеем всички знамена и да застанем от едната страна на историята.
Президентът ще направи ли партия и кога?
Ако му организират нещо и направят опит с импийчмънт, много бързо може да я направи и то ще бъде партия, която ще помете безжалостно основните политически елити в момента. Но към момента не виждам индикации за това, президентът да прави някакви стъпки в посока правене на партия. По-скоро неговият авторитет расте на базата на това, че той говори това, което хората искат да чуят, без да виждаме реални стъпки за някакво партийно строителство.
