Строителят Христо Савев с останалите шефове във фирмата спечелиха едни от най-апетитните трасета за пътно строителство в Южна България, докато начело на МРРБ беше Лиляна Павлова. Очевидно предварителните уговорки са правени в страни като Египет, където съпругът на евроминистърката Пламен Николов и строителният бос карат заедно кайтсърф.

Съпругът на евроминистъра Лиляна Павлова – Пламен Николов, си е спретнал една седмица почивка в египетския курорт Хохарда. Николов, който избягва на всяка цена медийното внимание около себе си, е бил компанията на един от шефовете на скандалната строителна фирма “Агромах” – Христо Савев. Двамата са релаксирали и са се забавлявали с кайтсърф от 7-и до 14-и октомври миналата година в Египет, разкриха източници на BIG5. В случая нямаше да има нищо нередно, ако “Агромах” не стана една от любимите строителни фирми на ГЕРБ още когато Лиляна Павлова беше министър на регионалното развитие и благоустройството и строеше пътищата на Бойко Борисов. Компанията печелеше един след друг участъци за ремонт пред смаяния поглед на конкурентите, които се досещаха, че вероятно става въпрос за приятелски договорки.

“Агромах” бе една от компаниите, които спечелиха няколко едри поръчки във втория мандат на кабинета “Борисов”. През 2015 г. компанията спечели истински “бонус” от почти 50 млн. лв. под формата на поръчка на Агенция “Пътна инфраструктура” за отводняване на отсечка от “Марица”. Компанията получи и ремонта на общински пътища в Западна и Южна България за над 100 млн. лв. Консорциум с нейно участие подписа и договор за 155 млн. лв. за частта на “Струма” от Благоевград до Кресна, но строителството още не е започнало заради забавени отчуждителни процедури. Така заради разцвета на групата през последната година и половина в сектора тя се свързваше с ГЕРБ.

След 20 месеца блокаж по строителството на отсечката от магистрала “Струма” между Благоевград и Крупник през август миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството издаде разрешение за строеж за първите шест километра от участъка. Строител естествено е консорциумът “Агромах”. Тоест след седмица продължението на “Струма” най-после ще започне да се строи.

Изпълнител на поръчката е обединението ДЗЗД “АМ Струма 3.1”, в което мажоритарен участник е благоевградската строителна компания “Агромах”. В консорциума влизат и дъщерните им дружества “Пътища Пловдив” и “Пътища Пловдив груп”. Малки дялове имат “Хидрострой” на Велико Желев, “АБ” Хасково (която през последните месеци се свързва в бранша с депутата от ДПС Делян Пеевски) и проектантската “Алве консулт”.

Договорът с обединението на “Агромах” беше подписан още на 30 декември 2015 г. Дълго време обаче цареше тишина, особено след неприлична реплика на акционер в компанията по отношение на премиера, и нямаше движение по търга. Строителството не започна над година и половина, а трябва да бъде завършено за 42 месеца, или три години и половина. Това значи, че е възможно участъкът да е готов през май 2019 г. (но с уговорката, че тунел “Железница”, който се намира на него, също започне да се строи навреме).

Търгът е на стойност 186 млн. лв. с ДДС, a средствата за строителството са осигурени от оперативна програма “Транспорт”. Точно затова строителството трябва да приключи най-късно до 2023 г. Забавянето създаваше притеснения дали “Струма” ще е готова навреме, или ще се наложи България да връща всички европейски средства, инвестирани в нея.

През февруари вече се отчиташе забавяне от няколко седмици (поръчката е и за проектиране). Тогава служебният министър Спас Попниколов каза, че отлагането е заради нуждата от поправки в предадения проект.

Преди две години Специализираната прокуратура, ГДБОП и служители на НАП извършиха претърсвания в офиси на “Агромах” в Пловдив, Благоевград, Лом и София в рамките на разследване на дейността на благоевградската компания и придобитата от нея през 2014 г. “Пътища Пловдив”. И съобщиха след проведена акция, че чрез кухи фирми строителната група е ощетила бюджета с 14 млн. лв.

Според държавното обвинение са ползвани буферни дружества и фалшиви документи. Тогава прокуратурата съобщи, че при претърсванията и изземванията в Лом са били открити и иззети златни накити на стойност 500 хил. лв. Когато органите щурмували базата на “Агромах” в Благоевград пък, хванали служителка на фирмата, която се опитала да изнесе 1 млн. евро в сак. Но от Специализираната прокуратурата не можаха да уточнят кой период обхваща разследването, нито дали има обвиняеми. Миналата година прокуратурата и ДАНС влязоха в Агенция “Пътна инфраструктура” по сигнал на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). От обясненията на прокурор Магдален Маринов се разбра, че ще разследва два случая, свързани със строителството на магистрала “Марица” – голямата поръчка за строителството и допълнително дадените 50 млн. лв. за отводняване на “Агромах” през 2015 г.

Европредседателството започна с клетвите на управляващите, че всичко ще бъде публично и прозрачно и на гражданите ще се дава отчет за всеки похарчен лев. Една от най-апетитните хапки на обществените средства, които щедро се леят за 6-месечния ангажимент на българското правителство, са парите за медийно отразяване.

Министерството на Лиляна Павлова е възложило медийните си отношения на консорциум от две фирми – дружеството по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) “Медиа ЕС” . Българските и европейските данъкоплатци са щедри – те плащат 370 хил. лв. за шест месеца за отразяването на протоколните срещи в София и Брюксел. Кой и колко пари получава, за да ги популяризира и рекламира.

“Медиа ЕС” е спечелило обществената поръчка със списък от медии, на които се ангажира да подава информация за европредседателството. Сред тях бият на очи специализирани медии за готварство, тийнейджърски проблеми, прогноза за времето, тунинговане на коли, сайтове за клюки, спортни страници, изцяло музикални радиостанции и още десетки медии, нямащи нищо общо с актуалните политически и обществени проблеми. В списъка, предоставен на “Сега” от правната дирекция на Министерството за европредседателството, са продавалникът olx.bg, teenproblem.net, tialoto.bg, ponicka.com, calculator.bg, gotvetesmen.com, tuning.bg, missbloom.bg, dechica.com, dalivali.bg, cartoonnetwork.bg, secretzone.bg, vsickioferti.bg, forum.napravisam.bg, lifestyle.bg, ladyzone.bg, opoznai.bg, kulinar.bg, topigri.bg и много други. Министерството посочва, че печатната реклама минава през вестниците “24 часа”, “Труд”, “Телеграф” и “168 часа”, както и списанията “Мениджър” и “Тренд”. Посочени са и регионални медии, без конкретика какви пари ще им се плащат.

За обслужването на тези и на останалите медии “Медиа ЕС” получава общо 370 000 лв. обществени средства. Дружеството беше избрано за победител при обявен прогнозен таван на поръчката от 375 000 лв. без ДДС. В консорциума участват пиар агенцията “От-До консулт”, в която съдружник е бившият журналист от БНТ Олга Лозанова, и дружеството “Диджитал Ай Ди” АД с управител Чавдар Платиканов, регистрирано на адреса на спортния сайт “Спортал”. В търга участваха още две фирми – “Аргент 2002” и “АПРА”, които бяха отстранени, защото не отговаряли на някои от критериите. Заданието: “да извърши медиа планиране по отношение на национални и регионални печатни и интернет медии, и социални мрежи; да подготви, организира и разпространи публикации и интернет банери и клипове, предоставени от възложителя, в национални и регионални печатни, интернет медии, и социални мрежи на база направеното медиа планиране; да предоставя контент анализи на публикациите за всеки месец, който подлежи на анализ”.

Интересно какъв ли е контент анализът на продавалника или сайтовете за козметика …

Министерството за европредседателството отговори, че “отделен бюджет само за реклама в печатни и електронни медии не е обособен, а са предвидени общо средства за популяризиране и визуализация на българското председателство, като в тях са включени и рекламите в печатни и електронни медии”. В отговора на дирекция “Правни и обществени поръчки” пише още, че министерството е прехвърлило отговорността за подбора на медиите, в които да се популяризира председателството, на ДЗЗД “Медиа ЕС”.

“Изпълнителят ежемесечно отчита всяка една от дейностите, включително и извършените публикации, в съответствие с предложения от него и приет от възложителя медиен план и съобразно индивидуалните договорености между ДЗЗД “Медиа ЕС” и всяка една от медиите, с които изпълнителят има договорни отношения. Тези договори не са предмет на сключения договор по обществената поръчка и не са предмет на контрол от страна на министерството. Министерството не разполага с конкретните параметри, включително и ценовите условия по конкретните договори между ДЗЗД “Медиа ЕС” и съответните медии”, твърдят от министерството.

Служителите на Лиляна Павлова препратиха към “Медиа ЕС”. Представителят му Олга Лозанова първоначално обеща информация “до няколко часа”. Тя съобщи, че фирмата й отговаря за договорите и публикациите в печатните издания, а “Диджитал Ай Ди”- за онлайн медиите. По-късно Лозанова поясни, че възнамерява да се консултира с юристи дали има право да съобщи конкретните плащания към отделни медии, поради което поиска кратка отсрочка. В крайна сметка информацията беше отказана с аргумента, че данните представляват търговска тайна. “Ние сме частна фирма и те са частни медии и е абсурд да се разкрива подобна информация. Това, което вие имате право да получите като информация, е публичният предмет на обществената поръчка. Оттам нататък всеки договор между частни субекти е търговска тайна и има клауза за конфиденциалност”, заяви Лозанова.

Така остана неясно на кои печатни и електронни медии “Медиа ЕС” е разпределила пари и колко. Не беше съобщена дори общата сума, изплатена досега. Не станаха ясни критериите, по които са избрани печатните и електронните медии, които да получат пари за популяризиране на европредседателството.

Как се харчат парите от държавния бюджет не е търговска тайна, а г-жа Лозанова пропуска факта, че дори търговската тайна пада, когато е налице обществен интерес. Справка – трайната практика на административните съдилища у нас. Прави впечатление, че министерството не крие колко пари получават електронните медии: 300 000 лв. – “Нова броудкастинг груп”, 270 000 лв. – “Би Ти Ви медиа груп”, за сравнение БНТ получава само 30 000 лв. И още: Канал 3 – 50 000 лв., “България он еър” – 50 000 лв., “Европа”- близо 30 000 лв. Измежду радиата избраните са БНР – 30 000 лв., Би Ти Ви радио – 30 000 лв., Дарик радио – почти 30 000 лв., “Фокус” – 30 000 лв. и “БГ радио” – 20 000 лв. Тук интересно защо търговска тайна няма.

Няма съмнение, че парите за печатните медии, където монополът е всеизвестен, се крият, за да не лъснат предпочитанията на властта. В последния доклад на “Репортери без граници” се казва, че насочването на европейски средства към определени медии поражда зависимост и липса на прозрачност и “концентрирайки комуникационните бюджети само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие”.

От броя на публикуваните рекламни материали за европредседателството във вестници например личи, че измежду тях обслужващият правителството консорциум има фаворити и предпочитани издания. В медийния план на ДЗЗД “Медиа ЕС”, одобрен от министерството, ръководено от Павлова, е записано например, че за целия период на договора е предвидено във вестник “24 часа” по поръчка на ведомството да има по една публикация през януари, февруари, април, май и юни и две през март. На практика обаче статиите в “24 часа” са значително повече, като през март се появява поне по една през 3-4 дни. Останалите избрани всекидневници за партньори на председателството са “Телеграф” и “Труд”. Предпочетеният седмичник е “168 часа”, а изброените регионални медии в медийния план са около 50.

Друго нещо, което става ясно от материалите, които избраните медии разпространяват, е, че

сериозен дял от публичните средства се пилеят напразно

и голяма част от статиите нямат нищо общо с реалните цели и задачи на председателството.

Пример е неотдавна излязлото брандирано съобщение с логото Eu2018.bg, че България е предприела “мерки за засилен контрол по граници и летища за недопускане на африканска чума по свинете”. В дописката, заемаща половин вестникарска страница, се обясняваше надълго и нашироко как в София се е провела международна среща за ролята на дивеча “в контекста на управлението на здравето на животните”. И как само през тази година са взети над 7000 проби от диви прасета с цел да не бъде допуснато разпространението на този бич по домашните животни.

Ако въпросната информация е платена според актуалните тарифи за пиар, то само за нея българските и европейските данъкоплатци може би са се бръкнали с около 1000 лв. за всяка публикация. Голяма част от другите статии, с които медиите популяризират европредседателството, също не са с особена стойност – информации как деца са седели в столовете на европейските лидери, съобщения за провели се игри в училища, откриване на изложби и други пиар мероприятия.