Известният пловдивчанин Георги Енев, който задигна милион и половина от инкасов автомобил, изчезна вдън земя, след като беше пуснат от затвора. Той излежа присъдата си за обира на 1 471 058,52 лв., но 10 години никой не разбра къде са парите.
Жоро Милионера получи присъда от 12 години затвор и я излежа примерен и мълчалив. Всичко опити на полицията или съкилийниците му да го разговорят, удариха на камък. Той беше освободен през април т.г., получи си личните вещи, излезе зад портала и повече никой не го видя нито в Пловдив, нито където и да е из страната.
Според запознати, Енев или е в чужбина, където си харчи милиона, или вече не е между живите, пише “Труд”. Полицаи смятат, че мерак към лесните пари са имали бандити, които са следили изкъсо придвижването му навсякъде, след като е излежал присъдата си. Той изкара зад решетките почти 10 г., защото там е работил и така е редуцирал наказанието си.
Милионера обаче не пожела да подаде молба за предсрочно освобождаване, каквото право имаше, след като излежа половината от присъдата си. Запознати с казуса коментираха през цялото това време, че причините за желанието му да стои зад решетките са две.
Първата е, че той призна вината си, но не каза и дума къде са парите, и се предполага, че след излизането си от затвора той ще бъде преследван от целия криминалния контингент – от уличния клошар до мафиотските босове, докато предаде укритата крупна сума.
Задигнатите през 2012 г. пари бяха на различни банки и са имали застраховки, като щетите за самите банки са покрити. Застрахователните компании могат да си търсят парите от Георги Енев и не е изключено точно това да е мотивът му да се скрие. И както стоически изтърпя години, за де се върне и прегърне пачките си, така стоически да изтърпи и още години, токато изтекат всякакви давностни срокове.
Но криминалисти смятат, че освен версията за спотайване, има и друга – бандитите да са „разговорили“ Милионера с всички известни методи на средновековната инквизиция, той да ги е завел до тайника с парите, където те са го екзекутирали и заровили.
Разследващи коментираха, че по-твърд „клиент“ не са имали. На разпитите и в съда Жоро признавал вината си, но въпреки капаните, които са му устройвали, така и никой не е разбрал съдбата милиона и половина, изчезнал на 22 юни 2012 г. пари.
Планът на Милионера за обира беше гениално прост, признават МВР служители, работили по случая. В Пловдив посред бял ден, без един изстрел. Енев работел като инкасо-охрана и заедно с колегата му били на смяна.
По пътя към една от банките бъдещият милионер го помолил да слезе да купи дюнери. Това често се случвало и колегата му не се усъмнил. Минути по-късно свидетели забелязали Енев да прехвърля торбите с пари от инкасовия автомобил в личния си „Опел Кадет“, оставен на съдента улица “Петрова нива”. После се преоблякъл, качил се в колата си и отпрашил. Докато колегата му се върне, Енев вече е бил извън Пловдив, смятат полицаи.
От този момент цели 10 дни никой не знае нищо къде е бил и какво е вършил. Обирджията е обявен за национално и международно издирване, защото разследващите предполагат, че е напуснал страната към Гърция или Румъния. Възможно е да е пътувал и до други страни с предварително подготвена фалшива лична карта.
В дните на неизвестност някой оставя на майка му 25 хил. лв. от името на сина й, които тя не приема. Предполага се обаче, че това са направили полицаи с надеждата, че жената ще потърси контакт със сина си, ако има такъв.
Смята се, че Георги Енев е бил напълно готов за обира и само чакал удобен момент. Планът му е трябвало да бъде осъществен дни по-рано, но тогава колегата му охранител не се е съгласил да спирта и малко да се отклонят от маршрута. Бъдещият милионер не е настоявал, търпеливо останал да чака.
Според психолози Жоро имал желязна нервна система и бил много добре обучен. Той е служил като рейнджър в нашите мисии в Афганистан. Неслучайно е избрал начин за обир без екшъни и стрелби, а с тактическа хитрост. Така се и предал на полицията на 10-ия ден.
Появил се най-неочаквано в едно от районните полицейски управления на Пловдив заедно с адвоката си, който минути по-рано звъннал на окръжния прокурор. Беглецът носел раница, в която обаче нямало пари, а четка и паста за зъби. Всичко останало било мълчание.
Подозренията са, че пачките са закопани около манастир в Асеновградско. Местните жители в района са разпитвани няколко пъти дали не са видели нещо съмнително, чужд човек или непозната кола в деня на обира или след него, но напразно. Асеновград има славата на „Малкия Ерусалим“ поради най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в цялата страна и е възможно скривалището на Милионера да е около някой от тях.
Всички опити на психолози и психиатри да разговорят Жоро и да разберат къде са парите, удрят на камък. В килията му е внедрен полицай под прикритие, но бившият рейнджър не говори за обира, не бълнува дори и насън. Зад решетките не създава проблеми, надзирателите го сочат за пример. Той обаче отказва срещи със свещеника на затвора, за който криминалисти мислели, че може да го разговори.
И досега полицаи подозират, че Георги Енев има съучастник. Те смятат, че планът е бил измислен от друг човек, а Милионера само го е осъществил.
Не му стигала заплатата на охранител
Имал кредит към една от обраните банки
Георги Енев само веднъж отваря тема за пари през всичките 10 години зад решетките. Това е, за да обясни мотива на престъплението си. Той казал, че не съжалява за обира, защото със заплатата си на охранител – около 600 лв., нито можел да си плаща кредита от 40 000 лв., нито да помага на майка си, нито да живее нормално.
Той бил разведен, но много държал на семейството си и особено на детето си, на което помагал постоянно финансово. Бил е и изключително привързан към баба си и дядо си по майчина линия, които посещавал всяка седмица, за да провери дали са добре и имат ли всичко необходимо.
Милионера обаче искал отново да има семейство и много деца, а не виждал бъдеще. В затвора страдал единствено за това, че бившата му жена категорично отказвала да заведе детето им на свиждане.
Според познатите му, Енев никога не би си позволил да ограби никой човек, но нямал угризение да посегнал на парите на банките, една от които била тази, на която трябвало да изплаща кредита си.
