Тежък междупартиен пазарлък се оказа свързващата нишка между указа, с който се очаква президентът Румен Радев да назначи новоизбрания председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, и ,попълването на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), пише Mediapool.

Въпреки че още преди ваканцията си основните партии стигнаха до неофициалната договорка да разпределят 11-членната парламентарна квота във ВСС по формулата 4-3-2-2 (съответно ГЕРБ-БСП-ДПС-“Обединени патриоти” – бел.ред.), сега БСП са поискали още едно място. Според първоначалната сметка ГЕРБ трябваше да вкара във ВСС четирима души, колкото номинации издигна, а левицата – трима, но в последния момент лидерът на партията Корнелия Нинова е настояла “квотата” на социалистите да се изравни с тази на управляващите, разказаха депутати.

Тъй като това нарушава предварителната договорка, от ГЕРБ и ДПС са се противопоставили, което очевидно е довело и до отлагането на избора, който се очакваше да се състои тази седмица, но в сряда мистериозно не бе включен в програмата на парламента.

По неофициална инфорамция междупартийните совалки допълнително са се усложнили от позицията на част от депутатите в ГЕРБ, че кандидатурата на съдия Стефан Грозев, издигната от ДПС, е твърде компрометирана и може да срещне неодобрението на Брюксел. От друга страна спорната репутация на магистрата от Софийския апелативен съд, който на два пъти кандидатства неуспешно за шеф на съда, давала надежда на БСП, че все пак може да получи желаното четвърто място във ВСС.

Този вариант, разбира се, изобщо не се е понравил на ДПС, откъдето изключват възможността да жертват един от двамата си представители в бъдещия състав на съвета в полза на левицата. В сложната задкулисна схема обаче социалистите намесват и президента Румен Радев, обвързвайки указа за Георги Чолаков с получаването на въпросното допълнително място.

Преди ден държавният глава заяви, че според него е било редно новият състав на ВСС да извърши ключовия избор на председател на ВАС. Той каза, че му е нужно време да реши дали да подпише указа или не. Самият избор на Чолаков бе сериозно критикуван, както заради отдавна предизвестения му край, така и покрай изтеклата в последните дни информация, че той е изкупувал чрез дългове земи край морето. Кадровиците на Темида бяха толкова решени да гласуват кандидатурата му в оставащите дни до края на мандата им, че напълно игнорираха тези данни.

Сега обаче се оказва, че Нинова се опитва да впримчи президента в силно намирисваща схема на междупартийни пазарлъци, очаквайки ГЕРБ и ДПС да се съгласят да отпуснат на БСП една бройка повече в съдебния съвет, ако искат Румен Радев да даде благословия за Чолаков. При тези обстоятелства президентът би трябвало да подходи отговорно при решаването на дилемата да подпише или не указа за Чолаков, вместо да става част от компрометираните сделки за разпределяне на квоти в следващия ВСС.

За да убедят ГЕРБ и ДПС да склонят за четирима членове на социалистите в съдебния съвет, БСП изтъкват, че управляващите ще имат общо шестима представители в съвета (ГЕРБ + “Обединени патриоти” – бел.ред.), а левицата едва трима, въпреки че парламентарната й група е почти толкова голяма, колкото тази на партията на Бойко Борисов.

В същото време никоя от парламентарните партии не е коментирала до момента защо попълването на политическата квота във ВСС не бе включено в програмата на депутатите за тази седмица. Изслушването на 18-имата номинирани от парламента бе претупано набързо и без дебат в правната комисия миналия четвъртък и се очакваше депутатите да проведат гласуването седмица по-късно. Такова е и изискването на закона – новите съдебни кадровици да бъдат избрани поне месец преди изтичането на мандата на стария състав на съвета, което ще се случи на 3 октомври. Въпреки това шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) вече неведнъж е заявявал, че няма проблем този срок да не бъде спазен.

Според последните договорки между парламентарните групи изборът на членовете на ВСС от политическата квота трябва да се проведе през следващата седмица, за да имат депутатите достатъчно време, за да спазарят квалифицираното мнозинство от 2/3 от гласовете, което бе въведено за този вот с конституционните промени през 2015 г.